Определение по дело №381/2018 на Районен съд - Разград

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 2957

                                                        06.07.2018 г., гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шести  юли                                                          две хиляди и осемнадесета година

В закрито съдебно заседание в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №381/2018 г.

 

            Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, против Д.Г.Н., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 4413,72лв., законната лихва от подаване на заявлението. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 10.01.2017г. е сключен договор за потребителски кредит/ДПК/ №********** с ответника за сумата 1700лв., със срок 36 месеца и размер на погасителната вноска 83,95лв. вносима до десети ден на месеца.  Общото задължение по кредита е в размер на 2986,20лв., по избран закупен пакет за допълнителни услуги- възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги:1687,32лв., размер на вноска по закупен пакет -46,87лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 4672,52лв., общ размер на вноската - 129,82лв. Неразделна част от договора са ОУ, с които ответникът е запознат.  На 10.01.2017г. ответникът подал молба, с която декларирал, че желае задължения към трети лица да бъдат рефинансирани с част от отпусната сума по кредита, както следва: задължение в размер на 902лв. към Кеш Кредит Мобайл ЕАД. Съгласно т.6 от ДПК е пожелал с част от отпусната сума по кредита, да бъде рефинасирано друго задължение към ищеца в размер на 238,28лв. Твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора. На 10.01.2017г. превел парична сума в размер на 559,72лв. по посочена от ответника банкова сметка. ***ото по договора от ответника задължение е 259,80лв. На 18.07.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и е обявена неговата предсрочна изискуемост.На 20.07.2017г. на ответника е изпратено унведомително писмо, че договорът е прекратен По подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2706/17г. на РРС е издадена заповед за изпълнение. Прилага: договор,  ОУ, погасителен план, преводно нареждане - 2бр., искане, стандартен европейски формуляр, молба за рефинансиране, извлечение от сметка, уведомително писмо.

            В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за допустим и частично основателен по отношение на сумата 1700лв.

             Представените писмени доказателства са допустими /предвидени от закона за установяване на тези обстоятелства/, относими /установяват правнорелевантни факти/ и необходими /за тези факти не са представени други доказателства/.

            По гореизложените съображения, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ДОПУСКА за събиране в първото съдебно заседание приложените към молбата писмени доказателства.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 04.09.2018 г. от 13,30 часа. Да се призоват страните като им се връчи и препис от определението. На ищеца да се връчи отговора на ответната страна.

ПРИЛАГА ч.гр.д.№2706/2017г. на РРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

            Чл.146 ал.1 т.1 от ГПК

            Обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираните права и задължения: договор за заем между ответника, неизпълнение на задължението, изпадане в забава, че дължимите суми са в претендирания размер, както и че за тези суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

            Обстоятелствата, от които ответникът извежда възраженията си –противоречие на клаузата за лихвен процент от 41,17% за нищожна, като прекомерна, както и сумата за допълнителна услуга, като неравноправни договорни клаузи

Чл.146 ал.1 т.2 от ГПК.

            Правна квалификация на иска: чл.422 от ГПК вр. с чл.240 вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

            Правна квалификация на възражението – чл.26 ал.1 от ЗЗД, чл.143 от ЗЗП.

            Чл.146 ал.1 т.3 от ГПК

            Ответникът не признава обстоятелства, с изключение на договорното правоотношение.

            Чл.146 ал.1 т.4 от ГПК

            Всички обстоятелства се нуждаят от доказване с изключение на договорно правоотношение.

            Чл.146 ал.1 т.5 от ГПК

            Ищецът следва да докаже обстоятелствата, които твърди: договор за кредит с ответника, че дължимите суми са в претендирания размер, че е изпаднал в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си.

     

           

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: