№ 600
гр. Русе, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20244520201403 по описа за 2024
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. С. М., депозирана против Наказателно постановление №
24-1085-002186/11.07.2024 г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Русе, издадено на основание чл. 53 ЗАНН, с който на жалбоподателя, на основание
чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателното постановление, като в тази насока се моли последното да се
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. С. М.
от АК – Русе. Жалбоподателят лично и чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата и моли за нейното уважаване. Жалбоподателят дава обяснения като твърди, че нито
при извършване на нарушението, нито при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е присъствал свидетел. Твърди, че е възприел по-късно същия
ден, че е положен подпис след реквизит „свидетел“ и ясно си спомня, че освен
актосъставителят Д. В., никое друго лице не е приближавало мястото на проверката.
Признава, че е забравил за извършването на технически преглед на собствения му лек
автомобил „Хонда“, с рег.№ Р7974ВХ. Претендира се присъждането в полза на
жалбоподателя сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, и не изпращат
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление,
имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис
от наказателното постановление на 17.07.2024 г., а жалбата е депозирана на 31.07.2024 г. с
вх.№ 108500-17193/31.07.2024 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в
съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Административно-наказателното производство е започнато със съставяне на АУАН
серия GA № 1268984 от 24.05.2024 г. от св. Д. С. В., като за свидетел е вписан св. К. В. К.
срещу П. С. М., ЕГН ********** от с. Бъзовец, общ. Две Могили, обл. Русе, затова, че на
24.05.2024 г. в 10:30 часа в общ. Русе, на първокласен път I-5 Русе-Велико Търново, в района
на км.10 в посока на движение към гр. Русе, управлявал собствения си лек автомобил
„Хонда“ с регистрационен номер Р7974ВХ, като към момента на проверката моторното
превозно средство не е представено на годишен технически преглед..
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е
бил връчен на М., който го е подписал без възражения.
В законоустановения срок пред наказващия орган не са били депозирани писмени
възражения от М..
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе въз основа на акта издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП наложил
на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на петдесет лева.
В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа
обстановка напълно идентична с описаната в АУАН, като е счел, че деянието осъществява
състава на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е било връчено на П. С. М. на 17.07.2024 г., който го е
обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
От разпита на актосъставителя, свидетелите, и от другите приложени по делото
писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 24.05.2024 г. в 10:30 часа, в качеството си на водач, жалбоподателят управлявал
собствения си лек автомобил „Хонда“ с регистрационен номер Р7974ВХ. Същият се движил
в общ. Русе, на първокласен път I-5 Русе-Велико Търново, в района на км.10 в посока на
движение към гр. Русе.
Свидетелите Д. В. и К. К. изпълнявали наряд по първокласен път I-5 Русе-Велико
Търново, в района на км.10 в посока на движение към гр. Русе, когато жалбоподателят ги
подминал, управлявайки лек автомобил „Хонда“ с регистрационен номер Р7974ВХ. Св. В.
привел в движение служебния си мотоциклет и последвал автомобила на жалбоподателя.
Жалбоподателят М. забелязал, че единият служебен мотоциклет го последвал, намалил
скоростта на управляваното от него МПС, като отбил в дясно и преустановил движението
му. Св. В. извършил проверка, въз основа на която установил, че управляваният автомобил с
рег.№ Р7974ВХ, собственост на жалб. М. не е представен за годишен технически преглед.
Св. В. съставил АУАН серия GA№1268984, като го връчил на водача срещу подпис. Същият
АУАН бил подписан от актосъставителя В., като след реквизит „Свидетел“ на двете места в
2
акта бил изпълнен подпис, но не от посоченото в акта като свидетел лице – К. В. К..
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства - жалба, копие на писмо изх.№ 1085р-6203/12.07.2024 г., копие на НП № 24-1085-
002186, копие на Серия GA АУАН № 1268984; Справка за нарушител/водач/, както и справка
вх.№ 27402/19.09.2024 г. от ИА „Автомобилна администрация“, АУАН Серия GA №
1268984, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Д. С. В. и К.
В. К..
В хода на проведеното производство по обжалване на издаденото наказателно
постановление е назначена и изготвена съдебна графологична експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице дава заключение, че
саморъчният подпис в графа „Свидетел 1“ и „Свидетел 2“ в завереното копие на АУАН
серия GA№1268984/24.05.2024 г. не е изпълнен от служителя към сектор ПП на ОДМВР
Русе К. В. К..
Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства, като
между повечето от тях не са налице противоречия. Съдът не кредитира показанията на св.
К., че той е изпълнил подписа на предявения му в съдебното заседание АУАН серия
GA№1268984/24.05.2024 г., след реквизит „Свидетел“ на двете места, предвид
опровергаването на това обстоятелство от експертното заключение.
Св. В. не си спомня конкретния случай, но твърди, че св. К. присъствал на
съставянето на процесния АУАН, тъй като свидетелят винаги присъствал на съставянето на
акта. Твърди, че св. К. трябва да е бил с него, тъй като нямало как да не е бил с него. От
друга страна св. К. също не си спомня конкретния случай, като сочи многобройността на
актовете, които съставят.
Отделно от изложеното, за пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателят лично
в дадените от него обяснения е заявил, че при извършване на проверката и установяване на
нарушението, както и при съставянето на акта е присъствал само свидетеля В. като
признава, че е пропуснал и действително не е представил управлявания от него автомобил за
технически преглед.
От правна страна:
При извършена служебна проверка по законосъобразното провеждане на
административното производство и съобразявайки възражението на защитата съдът намира,
че в хода на същото е било допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение,
обуславящо опорочаването на съставения АУАН и оттам на издаденото въз основа на същия
наказателно постановление.
Актът за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията
на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Същият не е бил подписан от вписания в него свидетел – К. В. К..
По своята правна същност е налице незавършен фактически състав при изготвянето на акта
за установяване на административно нарушение, който е следвало да приключи с неговия
подпис от лицата, които са посочени в него като съставител и свидетел/и. Актът е бил
подписан единствено от актосъставителя В. и нарушителя М.. Последователното полагане
на подписите от участниците в производството е следвало да бъде спазено, за да осигури
ефективна гаранция за правото на защита на нарушителя.
Началото на административнонаказателното производство се поставя със съставянето
на АУАН. Той е основният процесуален документ, който очертава необходима и незаменима
фаза от развитието на административнонаказателното производство. До съставянето на акта
се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на
производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и
дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по
3
надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване на
обстоятелствата по административнонаказателното производство в съответствие с принципа
на обективната истина. В зависимост от характера на източника, от който постъпва
доказателствената информация, доказателствата се подразделят на първоначални и
производни. Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за
установяване на обстоятелства по административнонаказателното производство. Самото
съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното
нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. В този смисъл фигурата на
актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на административното
обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да
разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на законосъобразно
и обосновано наказателно постановление, т.е. да установи по безспорен начин въз основа на
събраните доказателства извършеното нарушение.
Законът предвижда редица гаранции за съблюдаване принципа на обективност и
бързина още при започване на производството. Една от тези гаранции е съставянето на акта
в присъствие на свидетел/и. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН посочва, че АУАН се
подписва от поне един от свидетелите. Целта на това законодателно решение - АУАН да
бъде подписан от свидетели е да обезпечи доказателствата по административното
производство. Свидетелите (според нормативните правила на ЗАНН), могат да бъдат
очевидци на извършеното нарушение (арг. от чл. 40, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН), такива, които са
участвали при установяване на нарушението, т.е. такива, които са участвали в неговото
разкриване, без да имат непосредствени впечатления от извършването му (арг. от чл. 40, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН) или други двама свидетели (които не са нито очевидци, нито такива,
установили нарушението), като това обстоятелство изрично се отбелязва в акта (арг. чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН). Единствената хипотеза, при която актът може да се състави в отсъствие на
свидетели, е разписана в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН- когато нарушението е установено въз основа
на официални документи.
От разпита на св. В. и св. К. се установява, че нито един от двамата не си спомня
процесния случай. Като св. В. твърди, че св. К. е свидетел при съставянето на акта –
хипотезата на чл. 40, ал. 1, пр. 2. От доказателствената съвкупност не се установява
присъствието на други свидетели (хипотезата на чл. 40, ал. 3 от 3АНН), нито АУАН е
съставен въз основа на официални документи (хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН), нито се
навеждат такива твърдения от страните. За да е свидетел при съставянето на акта св. К.,
следва да е участвал в разкриването на нарушението – в конкретния случай и в синхрон с
показанията на св. В. – да е свидетел на проверката на документите, удостоверяващи
техническия преглед или проверката в електронната системата от полицейския служител,
достъпна посредством електронното устройство. След като св. В. лично е установил
нарушението въз основа на проверка, в качеството му на актосъставителят е пристъпил към
съставяне на АУАН, в който е вписал свидетеля – К. К., с които следва да са направили
посочената констатация за липса на технически преглед. Това налага единствения възможен
извод, че АУАН е съставен в присъствието на свидетел в хипотезата на чл. 40, ал. 1, пр. 2 от
ЗАНН, като свидетелят е следвало да положи подпис за удостоверяване на посочените
констатации. С неполагането на подпис от св. К. К. – единствен свидетел по АУАН на
практика конкретните обстоятелствата съдържащи се в акта не са удостоверени и същият се
приравнява на акта съставен без свидетел участвал при извършване или установяване на
нарушението. Допуснатото нарушение необратимо опорочава процеса по установяване на
процесното нарушение по ЗДвП от водача на МПС. Предвиденото от закона изискване за
присъствие на свидетел по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение е гаранция за законосъобразност, тъй като с присъствието си и съответно с
4
подписа си в акта, свидетелят удостоверява извършените действия и достоверността на
записаното в него.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът възприе актът за
установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно
основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство
следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените
единствено в редовно издадения акт /какъвто не е процесният АУАН/ констатации,
фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед
спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на
осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил
презумптивната доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при
установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. ППВС №
10/1973 г. т. 7 постановява, че административноказателното обвинение следва да се установи
с допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на
нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното.
Въпреки това, следва да се подчертае, че цитираната задължителна съдебна практика няма
отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на службите по контрол на
движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на специалния закон - чл. 189 от
ЗДвП. ( В този смисъл и Решение № 6205 от 01.07.2004 г. по адм. д. № 1116/2004 г., V
отделение на ВАС).
В приложения по административната преписка АУАН серия GA№1268984/24.05.2024
г. положеният подпис на единствения свидетел не е на лицето К. К., посочен в него като
свидетел. Горното се явява съществено процесуално нарушение на текста на чл. 43, ал. 1, пр.
2 от ЗАНН, поради което и обжалваното наказателно постановление се явява издадено въз
основа на незаконосъобразен акт за установяване на административното нарушение.
Посоченото нарушение на процесуалните правила съществено ограничава правото на
защита на жалбоподателя и е абсолютно основание за отмяната на наказателното
постановление, поради което съдът намира, че същото, като незаконосъобразно, следва да се
отмени изцяло. По тези съображения съдът не счита за нужно да се занимава със съществото
на правния спор.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, а жалбата срещу него –уважена.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на въззивното производство жалбоподателят е представляван от упълномощен
защитник - адв. С. М. от Адвокатска колегия- Русе. Жалбоподателят претендира разноски в
размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, а в самия договор за правна
помощ е отбелязано, че договорено възнаграждение е платено в брой, следователно същият
има характер на разписка. В хода на въззивното производство при депозирането на
административната преписка Началник сектор „Пътна полиция“ е направил възражение за
прекомерност.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от ЗАдв. препраща към чл. 18 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който, ако
5
административното наказание е под формата на глоба, какъвто е и процесния случай,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а именно върху
стойността на глобата. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по
дела с определен материален интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е в размер
на 400 лева, тоест в процесния случай минималният размер следва да е в размер от 400 лева,
доколкото жалбоподателят е бил санкциониран с административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 лева.
Съгласно Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г., IV г.о. на ВКС,
зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е
длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК (в настоящия случай- на чл.
63д, ал. 2 ЗАНН, който е абсолютно идентичен с цитираната в определението на ВКС
разпоредба), но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за
причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в
повече остава в нейна тежест. С изискването адвокатското възнаграждение да е
„прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара,
при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна
сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този
специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в
съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява
отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. В
настоящия случай въззивният съд не намира, че така уговореното адвокатско
възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за
аналогични случаи, като следва да се отбележи, че делото не се отличава с липсваща или
ниска фактическа и правна сложност, защитникът е взел участие в проведените четири
съдебни заседания. Отделно от изложеното, претендираното от жалбоподателя
възнаграждение е в посочения по-горе минимален размер. При това положение съдът
намира възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за
неоснователно, поради което следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в
пълния претендиран размер.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай
е Областна дирекция на МВР - Русе.
С оглед изложеното, Областна дирекция на МВР - Русе следва да бъде осъдена да
заплати на П. С. М. сума в размер на 400 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
По делото са сторени разходи за изготвена графологическа експертиза, за която с
протоколно определение от 09.12.2024 г., съдът е разпоредил от бюджета на Съдебната власт
по сметка на Районен съд – Русе да се издаде РКО на вещото лице С. в размер на 199,83
лева, съгласно представената по делото справка-декларация. Поради изложеното и с оглед
отмяната на обжалваното наказателно постановление, следва разноските за изготвената
графологична експертиза в размер на 199,83 лева, да бъдат възложени в тежест на ОД на
МВР-Русе като ги заплати на Съдебната власт по сметка на Районен съд Русе (в този смисъл
мотивите на ТР № 4/11.02.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2, вр. чл.
58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
Мотивиран така, Русенският районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-002186/11.07.2024 г., издадено от
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Русе, с което на П. С. М., ЕГН
********** от с. Бъзовец, обл. Русе, е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 50,00 лева на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 147, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Русе със седалище в гр. Русе, бул.
„Генерал Скобелев“ № 49, да заплати на П. С. М., ЕГН **********, сума в размер на 400
лева /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Русе със седалище в гр. Русе, бул.
„Генерал Скобелев“ № 49, да заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен
съд – Русе сума в размер на 199,83 лева /сто деветдесет и девет лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща разноски за изготвена графологическа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7