РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Перник, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720106273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Н. Н. С., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап.** с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
1
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество с оглед депозираната от ищеца уточнителна молба от
14.02.2023 г. сумата от общо 265,42 лева, съставляваща ½ ид.ч. от общия дълг, от които
сумата от 232,07 лв., представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., вкл., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и
сумата от 33,35 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
09.07.2020 г. до 18.07.2022 г. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна. С уточнителна молба се заявява, че не се
поддържа исковата претенция в останалата й част по отношение на останалата ½ ид.ч. от
общия дълг, тъй като за тази част от вземането имал издаден изпълнителен лист, поради
което бил отпаднал правния интерес от претендирането на тези суми.
Съдът счита, че по отношение на тази ½ ид.ч. от общия дълг е налице оттегляне на
иска по чл. 232 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено в тази си част.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата, която е депозирала в срока по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба и становище по уточнителната искова молба. Оспорва
иска като неоснователен и недоказан по основание и по размер. Оспорва наличието на
договорни отношения с ищеца, обстоятелството че е собственик на топлоснабдения имот,
както и че е ползвател или потребител на топлинна енергия. В издадените фактури следва да
бъде отразено реално потребеното количество топлинна енергия. Липсвала пасивна
процесуална легитимация по отношение на него и производството следвало да се прекрати
като недопустимо. Твърди, че не бил ползвател на целия имот, а сама на неговата част,
която е имал при учредяване на правото му на ползване върху имота. Сумата се била
дължала изцяло от собственика на имота. Оспорва идентичността на имота, в който живее и
имотът описан в исковата молба. Претендира сторените по делото разноски и възразява при
условие на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна.
При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ съдът с определение по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест между
страните по следния начин: В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно
доказване, да установи възникването и съществуването между него и ответника на
облигационно отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на
топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил
задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез
изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в
2
исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за
дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
дълга на падежа, за което не се сочат доказателства. По иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно
задължение, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга
на падежа.
Съдът с определение № 850 от 14.03.2023 г. е прекратил на основание чл. 232 ГПК
производството по делото в частта относно сумата от общо 265,42 лева, съставляваща ½
ид.ч. от общия дълг, от които сумата от 232,07 лв., представляваща главница за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Б. Г.“,
бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., вкл., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението до окончателното й
изплащане, както и сумата от 33,35 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. С писмено
становище от 21.03.2023 г. процесуалният представител на ищцата е заявил, че не оспорва
размера на начислените суми-главниците и лихвите към тях и периодите по извлечението от
сметката и начина на формирането им, както и доставката на топлинната енергия до имота
предмет на исковата молба. Претендират сторените в заповедното производство и в
исковото производство разноски включително и по отношение на прекратената част на
производството. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответното дружество се представлява от процесуален
представител по пълномощие, които моли предявените искове да бъдат уважени като
основателни и доказани. Претендира сторените в исковото и в заповедното производство
разноски. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
3
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник
– бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва
да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и
задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В
4
случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и
с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца.
В настоящия случай от приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че ответницата е ползвател на процесния имот, тъй като по силата на
представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, том двадесет и
първи, дело № 5161/1997 г. на 16.12. 1997 г. ответницата и съпругът й С. А. С. са дарили на
дъщеря си С. С. В. процесния апартамент намиращ се в гр. П. на ул. „Б. Г.“№ **, вх. *, ап.
** и са запазили пожизнено правото си на ползване върху него. Видно от представеното по
делото удостоверение за наследници на С. А. С., починал на 12.11.2017 г. негови
наследници са ответницата Н. Н. С. и дъщеря им С. С. В.. Същите обстоятелства са били
декларирани от последната с представената по делото данъчна декларация от 28.12.2017 г.,
където ответницата е посочена като единствен ползвател на имота. Следователно след
смъртта на съпруга й от 12.11.2017 г. ответницата се явява единствен ползвател на
процесния имот.
Не са спорни между страните останалите елементи от правопораждащия фактически
състав относно доставката на топлинна енергия и нейната стойност. Страните не спорят
относно размера на начислените суми-главниците и лихвите към тях и периодите по
извлечението от сметката и начина на формирането им, както и доставката на топлинната
енергия до имота предмет на исковата молба.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответницата, като ползвател на процесния
топлоснабден имот, което нейно качество се установява от представения нотариален акт за
дарение, по силата на който дарителите-ответницата и нейния съпруг са запазили пожизнено
право на ползване върху имота, през процесния период е доставил до ползвания имот
топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 464,13 лева. Ищецът обаче е оттеглил
исковата си претенция по отношение на ½ от тази суми на основание чл. 232 ГПК и
претендира единствено сумата от 232,07 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
Установи се от събраните по делото писмени доказателства наличието на
5
облигационно правоотношение между страните за процесния имот през процесния период,
по силата на което ищецът изпълнил задължението да доставя до топлоснабдения имот
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери
и че ответникът като ползвател на топлоснабдения имот е потребител на доставените услуги
от ищцовото дружество. С оглед на изложеното предявения главен иск с правно основание
чл. 422 ГПК във вр с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явава основателен и доказан в
пълен размер и следва да бъде уважен.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на
обезщетение за забава в размер на 33,35 лева за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г.,
като по отношение на останалата ½ от акцесорната претенция производството е прекратено
на основание чл. 232 ГПК.
Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на
задължението, поради което главният и акцесорният иск следва да бъдат уважени в цялост
така, както са предявени след извършеното частично оттегляне на исковете.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно уважената част на иска в размер на 62,50
лв. Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 78,
50 лева, които също следва да му бъдат присъдени в размер на 37,50 лв. Съгласно чл. 78, ал.
3 ГПК на ответника с оглед извършеното частично оттегляне на главния и акцесорния иск
досежно ½ от първоначално предявените им размери следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 200 лв., сторени в исковото производство и в размер на 100 лв.,
сторени в заповедното производство.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Н. Н. С., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап.** в
размер 232,07 лв.., представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в град гр. П., ул. „Б. Г. “ , бл. **, вх. *, ап. ** за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 16.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1
6
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 33,35 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., за ½ част, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №4682 /2022
г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Н. С., ЕГН: ********** от гр. П., ул.
„Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап.** да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********
сумата от 78,50 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и сумата
от 37,50 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. ГПК „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
********* да заплати на Н. Н. С., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *,
ап.** сумата от 200 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и
сумата от 100 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7