Решение по дело №495/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от юрисконсулт В. П. – процесуален представител на Кмета на Община Пловдив против Решение № 1950 от 07.12.2023г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ - ти наказателен състав, постановено по АНД № 20235330204491 по описа на съда за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление № 452/14.07.2023г. издадено от Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност” при Община Пловдив, с което на „М-Е 2018г.” ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление : [населено място], [улица]за нарушение на чл. 11, ал.2, вр. ал.4 от Наредба на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред, е наложена на „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. на основание чл. 32, ал.1 от Наредба на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред и е предупредено „М-Е 2018г.” ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакувания съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Поддържа се, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, и като го е квалифицирал като такова и е отменил наказателното постановление първоинстанционния съд е допуснал нарушение на закона.

Претендира се отмяна на обжалваното решение на Пловдивския районен съд и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по касационната жалба – „М-Е 2018” ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат Н. Г. оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор, в който са изложени подробни съображения за законосъобразността и правилността на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „М-Е 2018г.” ЕООД против Наказателно постановление № 452/14.07.2023г. издадено от Заместник – кмет „Обществен ред и сигурност” при Община Пловдив, с което на „М-Е 2018г.” ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление : [населено място], [улица]за нарушение на чл. 11, ал.2, вр. ал.4 от Наредба на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред, е наложена на „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. на основание чл. 32, ал.1 от Наредба на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 002267 от 22.06.2023г., съставен от М. К. П. – инспектор в Пловдивски общински инспекторат.

Първоинстанционния съд е възприел обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка във връзка със Заповед № 23ЗП -36/20.06.2023 1 г. от служители на Общински инспекторат Пловдив на 22.06.2023 г. в [населено място], [улица] в обект дюнер Йоги, с начален час 00,16 ч., находящ се в търговска сграда, в присъствието на Е. А. А., представил се за готвач в обекта, било установено, че обектът не е прекратил всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване. Било установено също, че заведението обслужва клиенти, продава се храна и напитки / дюнери и безалкохолни напитки. Гишето е отворено, касовият апарат не е приключил работа. Било установено също, че във вътрешната част на обекта, зад гишето за обслужване има две лица от персонала, които обслужват клиентите. След направена справка в публичния регистър на Община Пловдив за разрешенията за удължено работно време било установено, че проверяваното дружество няма издадено разрешение за удължено работно време от кмета на района, в който се намира обектът при положение, че обявеното работно време на входа на обекта е от 08,00 ч. до 23, 00 ч.

За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 114630 от 22.06.2023 г. с който било дадено предписание в срок до 15:30 ч. на 22.06.2023 г. управителят на дружеството да представи в Пловдивски Общински инспекторат писмено разрешение за удължено работно време.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил издаденото наказателно постановление и е предупредел нарушителя, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. За да постанови посочения резултат, Съдът, е приел че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, разкриващо по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

ІV. За правото :

8. Като е стигнал до тези изводи, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд относно маловажност на случая, се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

9. С оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, следва да се посочи следното :

Въз основа на фактическите установявания в производството, правилно първоинстанционния съд е приел, че процесното нарушение разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Граматическото тълкуване сочи, че преценката за маловажност на деянието се извършва на база – липсата или незначителността на вредните последици, или други смекчаващи обстоятелства. Съобразно чл. 28 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Описаната регламентация налага извод, че административнонаказващият орган е длъжен първо да извърши преценка дали конкретният случай представлява "маловажен" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съобразно заложените в закона критерии.

В настоящият случай данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на чл. 11, ал.2, вр. ал.4 от Наредба на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобразят безспорно установените от решаващия съд обстоятелства, а именно: че обектът с работата си не е причинявал шум, който да е нарушавал обществения ред до степен, че да пречи на останалите субекти, стопанисващи сгради на същото място, нито пък обществения ред и спокойствието на гражданите и на обществото като цяло; че с предприемането на действия непосредствено след проверката, а именно подаване на заявление за издаване на разрешение за удължено работно време на търговски обект, заведено с вх. № 7000-587/07.07.2023 г. и снабдяване на разрешение във връзка с подаденото заявление, нарушителят е демонстрирал, че е сторено всичко зависещо от него по отстраняване на нарушението. Тези установени обстоятелства по делото обосновават правилния извод на първоинстанционният съд, че случаят разкрива белезите на маловажен случай, доколкото и административното нарушение е извършено за първи път, нарушителят не е бил освобождаван от отговорност за същия вид нарушения, и нарушението е с ниска степен на обществена опасност, предприети са съответни действия за неговото преустановяване.

В този смисъл, настоящият състав намира, че случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл. 11, ал.2, вр. ал.4 от Наредба на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред, при което положение, налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

10. Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Наредбата на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите неизпълнения на задължения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение на чл. 11, ал.2, вр. ал.4 от Наредба на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред.

11. При така установените обстоятелства, неприлагането на чл. 28 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган представлява нарушение на материалния закон и по своето естество е основание за отмяна на наказателното постановление, точно както е приел и първостепенния съд.

12. В казуса доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

V. За разноските :

14. С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника се дължат разноски за касационното производство в размер на 900 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, тридесет и първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1950 от 07.12.2023г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ – ти наказателен състав, постановено по АНД № 20235330204491 по описа на съда за 2023 г.

ОСЪЖДА Община Пловдив, да заплати на „М-Е 2018г.” ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], представлявано от Р. Х. А., сумата от 900 (деветстотин) лева, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.