№ 382
гр. Русе, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200084 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Българска хлебна мая“ ЕООД,
депозирана против наказателно постановление № 61/25.11.2021г. на
Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната
среда е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение
по чл. 149, ал. 1от Закона за опазване на околната среда.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при издаването му са нарушени
материалния закон и процедурните правила. Оспорват се констатациите,
изложени в обстоятелствената част на АУАН и НП. Твърди се, че не е
осъществен състава на нарушението, тъй като проверяващите органи не са
разговаряли със служители или работници на дружеството жалбоподател и
такива лица не са ги възпрепятствали. Посочва се, че на наказващия орган е
известно, че дружеството от две години не извършва производствена дейност
и периода през който са изчакали проверяващите, а именно „20 минути“ е
обективно нереално време за съдействие от страна на управителя и
действията да не се изчака управителя, а да се разговаря с двама служители е
преднамерено и направено с цел само да се „генерират“ факти и
1
обстоятелства визирани в изпълнителното деяние на административното
нарушение. Твърди се, че на 02.09.2021г. в района на работната площадка е
имало работници на трето лице, а не на дружеството жалбоподател и тяхното
поведение не може да ангажира административнонаказателната отговорност
на дружеството.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В допълнение се инвокират доводи, че
управителят на дружеството не е отказал такъв, а е казал, че ще дойде и ще го
осигури, както и че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4
и т. 5 и ч. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, защото така, както е изложена волята на
наказващия орган е неясна и не може наказаното дружество да осъществи
състава на чл. 149 ЗООС и този текст не представлява състав на
административно нарушение и не може да се осъществи едновременно състав
на нарушение по чл. 149 и по чл. 165 ЗООС. Релевират се доводи, че от
обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно, с какви действия или
бездействия е осъществен състава на нарушението.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си моли
да бъде отхвърлена жалбата. Релевират се доводи за доказаност на
нарушението. Във връзка с твърденията в жалбата се излагат съображения за
неоснователност на възраженията за допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на НП, както и във връзка с възраженията
за правната квалификация на деянието. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството
жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
2
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 0002552/03.09.2021г. против дружеството
жалбоподател, за това, че при извършване на проверка на 02.09.2021г. на
производствена площадка на „Българска хлебна мая“ ЕООД, находяща се в
град Русе, ул. „Крайбрежна“ № 1, във връзка с постъпил в РИОСВ – Русе
сигнал с вх. № С-445/02.09.2021г. за изливане на черна лепкава смес в река
Дунав от канализационен колектор, в района на зимния лиман в град Русе, не
е бил осигурен незабавен достъп до производствената площадка и не е
оказано необходимото съдействие за извършване на контролна проверка с цел
установяване и ограничаване източника на замърсяване, като при проведен
разговор с управителя на дружеството на проверяващите е било заявено, че
ще бъде осигурен достъп като след изчакване от тяхна страна около 20
минути двама служители отказали да допуснат проверяващите, поради
изрична забрана от ръководството като вратите на портала били затворени и
заключени с катинари.
Въз основа на така установените факти, актосъставителят е приел, че
дружеството е осъществило състава на нарушението по 165, ал. 1, вр. чл. чл.
149, ал. 2 ЗООС.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, са били депозирани
възражения от страна на дружеството срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, със същото фактическо описание на
нарушението, както съдържащото се в акта, като същото е квалифицирано
като такова по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2 ЗООС, вр. чл. 83, ал. 1 ЗАНН.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да
налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои
доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички
доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени
3
в предмета на доказване по настоящото дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Както в
АУАН, така и в издаденото НП деянието е описано по начин, напълно
позволяващ на наказаното дружество да бъде запознато, както с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от
страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според
настоящия съдебен състав по никакъв начин не нарушено правото на защита
на дружеството, да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано и
да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. Наказващия
орган е упражнил правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН във връзка с
правната квалификация на приетите за осъществили се факти. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател от стана на
наказващия орган.
По изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател, касаещи
нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗООС вменява в задължение на
Физическите и юридическите лица да осигуряват незабавен достъп и да
оказват съдействие на органите по чл. 148, ал. 3 за всички обекти и територии
4
за извършване на проверка, за измерване или за вземане на проби от
настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на
околната среда.
Адресат на това задължение са както физическите така и
юридически лица.
От събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез
показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител ГЮЛДЖ. Б. КЮЧ., чиито показания съдът кредитира като
депозирани от лице, пряко и непосредствено възприело фактите, за които
свидетелства и по отношението на което не са налице, каквито и да било
данни за възможна заинтересованост в показанията на този свидетел и
писмените доказателства - Констативен протокол № ГК – 64/02.09.2021г.,
безспорно се доказват приетите за осъществили се факти, изложени в АУАН
и НП, а именно, че на 02.09.2021 г., длъжностни лица от РИОСВ - Русе са
отишли на производствена площадка на „Българска хлебна мая“ ЕООД,
находяща се в град Русе, ул. „Крайбрежна“ № 1, във връзка с постъпил в
РИОСВ – Русе сигнал с вх. № С-445/02.09.2021г. за изливане на черна
лепкава смес в река Дунав от канализационен колектор, в района на зимния
лиман в град Русе с оглед установяване източника на замърсяване като на
същите не е бил осигурен достъп до площадката.
Проверяващите са лица по чл. 148, ал. 3 ЗООС, а именно
оправомощени от Директора на РИОСВ – Русе длъжностни лица.
Безспорно е установено и доказано от показанията на
актосъставителя К., че при отиване на площадката контролните органи са
констатирали, че на територията на площадката на дружеството, достъпа до
който е бил ограничен посредством ограда и портал, който е бил заключен, е
имало работници, като след проведен разговор с управителя на дружеството,
същият е заявил на проверяващите, че не може да дойде, но има служители на
място, които ще осигурят необходимото съдействие като след 20-30 минути
служителите отишли при проверяващите и им заявили, че имат разпореждане
да не ги допускат, като след това управителят на дружеството не е отговарял
на последващи телефонни повиквания на проверяващите.
Показанията на актосъставителя напълно кореспондират с
депозираното възражение срещу АУАН (лист 8 от делото), подадено от
управителя на дружеството, в което изрично е посочено, че проверяващите са
5
били посрещнати от служители на дружеството, останали единствено за
стопанисване на производствените съоръжения и сгради и както се посочва в
самото възражение, „правилно не са били допуснати“, предвид това, че
площадката била със специален режим на допуск. Тезата, че проверяващите
не са се свързали с управителя на дружеството се опровергава, както от
показанията на актосъставителя, така и от изнесеното от процесуалния
представител на дружеството в депозираната жалба и в съдебно заседание,
където изрично е посочено, че такъв разговор е бил проведен с управителя от
страна на контролните органи.
Твърденията, че след като проверяващите са си тръгнали, тъй като
не им е бил осигурен достъп, управителят на дружеството е отишъл на
площадката не са подкрепени с никакви доказателства от една страна, а от
друга тези твърдения напълно се опровергават, както от показанията на
актосъставителя, така и от правилата на формалната и житейска логика. Ако
беше вярно, че действително управителят на дружеството е посетил
площадката, за да осигури достъп, то правилата на формалната и житейска
логика сочат, че след като е установил, че проверяващите са напуснали
обекта, е следвало да им се обади, а не да отхвърля техните повиквания.
Тезата, че проверяващите не са оставили телефон за контакт напълно се
сугестира от факта, че е бил проведен телефонен разговор с управителя на
дружеството.
Отделно от това в конкретния случай отговорността на дружеството
е ангажирана именно поради неосигуряване на достъп на лицата по чл. 148,
ал. 3 ЗООС от работници на дружеството, а не е ангажирана отговорността на
управителя на дружеството, в качеството му на физическо лице
Формалното декларирано съгласие и обещание за извършване на
действията, касаещи осигуряване на достъп, без такъв да е бил осигурен
реално, при наличието на обективна възможност за това, с оглед наличието на
работници на дружеството на самата площадка, не могат да обосноват извод,
че дружеството е изпълнило своите задължения, произтичащи от нормата на
чл. 149, ал. 1 ЗООС и не е осъществило състава на нарушението, за което е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Изпълнителното деяние в конкретния случай е извършено от
дружеството, чрез бездействие, изразяващо се в неизвършване на определено
действие, за което субектът има задължение, а именно неосигуряване на
6
достъп до площадката на длъжностно лице по чл. 148, ал. 3 ЗООС от страна
на работници на юридическото лице
В правната теория се приема, че бездействието не е нито липса на
воля, нито липса на външна проява на дадена волева дейност, а е
неизвършване на очаквано дължимо действие, което в случая произтича от
разпоредбите на закона – чл. 149, ал. 1 ЗООС.
Правилно е издирена и приложена от страна на наказващия орган на
санкционна разпоредба на чл. 165, ал. 2 ЗООС, като на дружеството е
наложена минималната предвидена в същата имуществена санкция.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН не допуска определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер, предвиден в санкционната разпоредба.
Правилно административнонаказващият орган е приел, че случаят не
е маловажен и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
В конкретния случай по делото не са налице многобройни или едно,
но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да
обосновава извод, че извършеното нарушение представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с нарушенията от този вид. Не
представлява такова обстоятелство и формалното демонстрирано желание за
оказване на съдействие от страна на управителя на дружеството.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5
ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК в полза на наказващия орган следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 61/25.11.2021г. на
Директора на РИОСВ - Русе, с което на „БЪЛГАРСКА ХЛЕБНА МАЯ“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул.
„Крайбрежна“ № 1, на основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за
опазване на околната среда е наложена имуществена санкция в размер на
2000 (две хиляди) лева, за нарушение по чл. 149, ал. 1 от Закона за опазване
на околната среда
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ХЛЕБНА МАЯ“ ЕООД ,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул.
„Крайбрежна“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ“ – РУСЕ , сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8