№ 75
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000500306 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266379 от 03.11.2021г., постановено по гр. д. №
855/2021г. Софийски градски съд, I ГО, 22 състав е осъдил ЗД“ Бул Инс“ АД
да заплати на Й. М. М. сума в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва
от 14.09.2015г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
причинени при ПТП на 14.09.2015г. в град София на ул. „Съзнание“ между
л.а. „Ауди 80” рег. № ********, управляван от Д. Н. Г. и ищцата Й. М. М.,
която е управлявала велосипед, неимуществени вреди, причинени виновно от
застрахован при ЗД “Бул Инс“ АД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №
02115000589932, период на покритие от 21.02.2015г. до 06.12.2015г., водач Д.
Н. Г., като е отхвърлил иска за разликата до първоначално предявения размер
от 40 000 лв., предявен като частичен от 60 000лв. С решението СГС, I ГО, 22
състав е осъдил Й. М. М. да заплати на ЗД “Бул Инс“ АД разноски по делото в
размер на 980.70 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. С
решението СГС, I ГО, 22 състав е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по
сметката на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на
1375 лв. С решението СГС,I ГО, 22 състав е осъдил ЗД “Бул Инс“ АД да
заплати на адвокат С. Д. при САК, на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
адвокатски хонорар в размер на 1 006.40 лв. Решението е постановено при
участието на Д. Н. Г., като трето лице помагач на страната на ответника.
1
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от
15 000лв. до присъдените 25 000 лв. е подадена въззивна жалба от ответното
застрахователно дружество - ЗД „Бул Инс“ АД с релевирани оплаквания за
неправилност, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони,
в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се излагат
възражения срещу определения размер на обезщетение за неимуществени
вреди, като се прави оплакване, че обезщетението е в завишен размер, с оглед
принципа на справедливост и постоянната съдебна практика. Релевира се
оплакване, че липсва информация как е протекъл възстановителния период
при ищцата след 08.10.2015г. Поддържа се твърдение, че в „специализираната
литература“ за оценка тежестта на телесни увреждания, за счупване на
колянна капачка, срока на нетрудоспособност за физически труд е 3.5-5
месеца, поради което се прави извод, че исковата претенция е завишена.
Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част,
вместо което да постанови друго, с което да отхвърли иска за разликата,
ведно със законната лихва. Предявява се претенция за присъждане на
разноски пред двете съдебни инстанции, включително и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищцата, чрез процесуалния й
представител, е подала отговор, с който оспорва подадената жалба и прави
искане решението в обжалваната част да бъде потвърдено, като излага
съображения в подкрепа на това. Предявява претенция за присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
В с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателят, чрез пълномощника
си, поддържа жалбата, а въззиваемата, чрез процесуалния си представител, я
оспорва. Всяка от страните поддържа искането си за присъждане на разноски.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл.
45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. –
частичен иск /от 60 000лв./ за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. При
предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е
извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това
деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното
деяние. С обжалваното решение СГС е уважил частично предявения иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за
справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на
2
ищцата в размер на 25 000 лв. Приел е за недоказано релевираното от
ответното дружество възражение за съпричиняване.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
С оглед становищата на страните, няма спор по следните
правнорелевантни факти: настъпило на 14.09.2015г. ПТП, наличие на
увреждане от управляващ МПС, застраховано при ответното дружество,
противоправното поведение и вина, на когото са надлежно установени, с
влязла в сила на 17.04.2019г. присъда по НОХД №7866/2016г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 110 състав.
Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в
частта, в която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на
ищцата сумата от 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди
настъпили в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от
14.09.2015г., както и в отхвърлителната част за разликата над 25 000 лв. до 40
000лв. Следователно основанието на предявения иск е установено със сила на
присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по
наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на
ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника за
допуснатите от първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният
състав приема следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция /при първоначалното
разглеждане на делото/ съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява,
че вследствие на претърпяното произшествие ищцата – Й. М. е получила
следните травматични увреждания: счупване на дясното колянно капаче с
развитие на хемартроза/ излив на кръв в колянната става/ и контузия на лявата
зигоматична / ябълчна/ област на главата. Вещото лице описва, че при
проведеното по спешност болнично лечение на ищцата е било извършено
закрито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация - тибия и фибула,
патела, като й е била поставена имобилизация за 25 дни. Докторът
установява, че на 16.09.2015г. ищцата е била изписана за продължаване на
лечението в амбулаторни условия, като по повод на оток и хемартроза, на
25.09.2015 г. й е била извършена пункция на дясната колянна става, като е
било отстранено 35 мл. кръв. Излага, че на 08.10.2015г. е била свалена
шината. Вещото лице установява, че при възстановяването си ищцата е
прилагала „Репарил гел“ локално в областта на дясното коляно и е
провеждала рехабилитация за преодоляване на ограниченията в движенията
на дясната колянна става и възстановяване на обема и силата на мускулите на
3
крайника. Вещото лице уточнява, че счупването на колянното капаче в тази
възраст зараства за период около 30-35 дни. Допълва, че функционалното
възстановяване на крайника след свалянето на гипсовата имобилизация
продължава около 35-45 дни. Установява, че в конкретния случай лечението и
възстановяването е продължило около 80-90 дни, след което на ищцата е било
разрешено да спортува. Докторът сочи, че болките са били силни в момента
на травмата и следващите няколко дни поради развитие на хемартроза,
нарастване на посттравматичния оток и травмиране на меките тъкани.
Допълва, че страданията са били свързани с имобилизацията на ставата, по -
трудното придвижване и извършването на тоалета на тялото. Докторът, след
осъществен личен преглед на ищцата, констатира, че сегашното състояние на
Й. М. М. е добро, функционалното състояние на крайника е възстановено
напълно и не се очакват трайни последици от травмата.
Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като
експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.
Пред първата съдебна инстанция /при първоначалното разглеждане на
делото/ са събрани свидетелските показания на свидетеля В. С., майка на
ищцата. От показанията на свидетелката, се установява, че веднага щом била
уведомена, свидетелката отишла на мястото на произшествието, където
заварила дъщеря си много стресирана, плачеща, дрехите й били разкъсани,
имала охлузвания по лявата скула на лицето. От показанията на свидетелката
се установява, че след инцидента ищцата била откарана в болница „Пирогов“,
където поради счупване на капачката на коляното на десния крак на
пострадалата била поставена шина. В болницата ищцата била обгрижвана с
подлога, тъй като й било забранено да се придвижва самостоятелно и да
стъпва на крака. Имала много силни болки в крака, поради което й вливали
обезболяващи, имала силно главоболие, гадене, повръщане. Заради пункцията
на коляното се наложило да носи гипс още 20 дни, което допълнително
стресирало ищцата. От показанията се установява, че ищцата била ученичка в
11 клас, като ПТП се случило ден преди началото на учебната година и тя
отсъствала от училище около 2 месеца, изпуснала учебен материал и това
много я притеснило. От свидетелските показания се установява, че у дома
ищцата се възстановявала с помощта на родителите си, предвижвала се с
патерици. В своите показания свидетелката споделя, че произшествието е
причинило и психологическа травма на дъщеря й - сънувала катастрофата,
плачела постоянно, била лабилна психически, на моменти била избухлива,
затворила се в себе си и до сега изпитвала страх да пресича, страх от движеща
се срещу нея кола. От показанията на разпитаната свидетелка се установява,
че пострадалата изпитва страх да кара колело, а това преди било любимото й
занимание, имала болки при промяна на времето, като лятото получавала оток
на крака.
Съдът кредитира свидетелските показания в посочената по-горе част,
тъй като представят личните и непосредствени впечатления на свидетелката,
4
като в тази част те не противоречат на останалите доказателства по делото.
При така установените факти, въззивният състав намира от правна
страна следното:
За да определи размера на обезщетението, съдът приема следното:
Обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата от ответното
дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да
бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС,
понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
имат предвид от съда. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства поотделно и в съвкупност, въззивният състав намира за
неоснователни оплакванията в жалбата на ответника, че определеното от
първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е в завишен
размер. Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера
на получената от ищцата увреда – счупване на дясно колянно капаче, която по
своя медико-биологичен признак съставлява средна телесна увреда довела до
трайно затруднение на движението на долен десен крайник за значителен
период от време. Съобрази и контузията на лявата ябълчна област на главата.
Действително касае се до една средна телесна увреда, но ищцата е претърпяла
усложнение свързано със същата, като 11 дни след нея по повод оток и излив
на кръв в колянната става се е наложило да бъде извършена пункция, което е
причинило на пострадалата допълнителен стрес и притеснения от изхода на
тази манипулация. В тази връзка намира за неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че тъй като травматичните увреждания са две на брой, то
определеното обезщетение следва да бъде намалено. Съдът взе предвид, че
ищцата е била с имобилизация за продължителен период от време от 14.09 до
08.10, през който безспорно е търпяла дискомфорт, нуждаела се е от чужда
помощ за придвижване и личен тоалет. Съдът съобрази лечебния и
възстановителен период, който е продължил около 90 дни, през който период
пострадалата е търпяла болки и страдания. Действително продължителността
на възстановителния период не е голяма, но следва да се отчете и
обстоятелството, че ищцата е била ученичка и през този период тя е
отсъствала от учебни занимания, което безспорно й е причинило притеснения
и неудобства, свързани с наваксването на учебния материал. В този смисъл
намира за неоснователно релевираното от въззивника възражение. Съобрази
и негативните последици, които произшествието й е причинило –
притеснения при пресичане, страх от движеща се срещу нея кола, нежелание
да кара колело, което преди произшествието е било любимо занимание.
Отчете и начина на настъпване на процесното ПТП и шокът, в който ищцата е
изпаднала при вида на лекия автомобил, навлизащ в нейното платно за
движение и насочващ се право срещу нея. С оглед тези конкретно установени
данни и като взе предвид, че към момента ищцата е напълно възстановена
физически, както и стадия на обществено-икономическо развитие на страната
към релевантния момент, включително в аспекта на нормативно определените
5
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
съобразявайки се с принципа на справедливост намира, че справедливият
размер на обезщетението възлиза на сумата от 25 000 лв. така, както е
определил и първостепенният съд.
В заключение: Първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските в настоящата инстанция: Въззивното
дружество следва да заплати на ищцата 1000 лв. – направени разноски за
платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за
правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266379 от 03.11.2021г., постановено по
гр. д. № 855/2021г. от Софийски градски съд, I ГО, 22 състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД да заплати на Й. М. М. сумата от 1000лв. –
разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
Решението е постановено при участието на Д. Н. Г., като трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6