№ 35
гр. Пловдив, 10.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Д. Анг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500558 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Жалбоподател Е. Ю. Р., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Ответник К. - гр. С. редовно призовани, не изпращат представител.
Апелативна прокуратура Пловдив като контролираща страна се
представлява от прокурор Д. А..
Съдът докладва постъпила молба от 04.02.2025 г. от адвокат Е. П. като
процесуален представител на Е. Ю. Р., с която заявява, че желае да се даде ход
на делото в нейно отсъствие.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. № 4465/23.10.2024 г., подадена от Е. Ю. Р. срещу Решение
1
№ 119/03.10.2024 г. по гр.д.№ 13/2024 г. на ОС – К., с което изцяло се
отхвърлят предявените от жалбоподателя против Комисията за отнемане на
незаконно придобитото имущество, в качеството на правоприемник на
КУИППД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.7 от КР, за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 633 000 лв. и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени от
ищеца от незаконосъобразни актове и действия на КУИППД, изразяващи се в
мотивирано искане на КУИППД за конфискация на имущество на Е. Ю. Р.,
внесено в К.йския окръжен съд, по което е образувано гр. д. № 242/2007 г. на
ОС – К., и действията на КУИППД по поддържане пред ОС – К. на
претенциите за конфискация, по които е постановено Решение
№141/01.08.2008 г. по гр.д.№ 242/2007 г. на ОС – К., ведно със законна лихва
върху сумата от 20 000 лв., считана от предявяването на иска, като погасени
по давност. Релевирани са оплаквания за необоснованост на решението –
съдът немотивирано и при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон е приел, че искът е погасен по давност. Основният спорен
между страните въпрос е от кога започва да тече петгодишната погасителна
давност за погасяването на исковата претенция, но в мотивите на съдебното
решение съдът не е посочил по какви съображения счита, че соченият от
ищеца момент, от който започва да тече давностният срок /три месеца след
постановяване на решението Тодоров и други срещу България от 13.07.2021
г./, не е приложим. Липсата на мотиви по този спорен въпрос е и съществено
процесуално нарушение. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения защо ищецът счита, че именно от сочения от него момент
започва да тече погасителната давност за вземането му за непозволено
увреждане. Също така се сочи, че ищецът в действителност претендира също
и обезщетение по чл.2в от ЗОДОВ, поради нарушение на правото на ЕС, и по-
конкретно на Рамково решение 2005/212/ПВР от 1 24.02.2005 г. на Съвета,
относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления
(Рамково решение 2005/212/ПВР). Независимо, че в исковата молба не е била
посочена такава правна квалификация, сочейки позоваването в исковата
молба на решението на ЕСПЧ Тодоров и други срещу България, препращащо
към Рамково решение 2005/212/ПВР, и тъй като правната квалификация е
прерогатив на съда, ОС- К. е следвало да съобрази и приложението на правото
на ЕС. В тази връзка се сочи, че възможност за предявяване на иск по чл.2в от
2
ЗОДОВ е възникнала след приемането на тази разпоредба, обн.ДВ
бр.94/29.11.2019 г., поради което се поддържа, че в 5-годишен срок от датата
29.11.2019 г. ищецът е могъл да предяви исковете си за обезщетение, като
исковете са предявени преди изтичането на този срок, през 2023 г. Рамковото
решение се прилага в производствата по налагане на необходимите мерки,
които трябва да направят възможно конфискуването на средствата и облагите
от престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода
повече от една година, поради което е приложимо и в процесния случай. То е
задължително за органите на съдебната власт, и те трябва да тълкуват
националните си разпоредби (в случая ЗОПДИППД) в съответствие с него. От
посоченото рамково решение жалбоподателят поддържа, че с мотивираното
искане на КУИППД срещу жалбоподателя на практика се твърди, че е
приложима хипотезата на чл.3, ал.2, б.“в“ от Рамково решение 2005/212/ПВР
от 24.02.2005 г. на Съвета, която предвижда т.нар.“Разширена конфискация“.
Макар Рамковото решение да задава минимални стандарти, и да дава
възможност държавите да предвидят „гражданска конфискация“ и в по-
широки граници, такава конфискация не може да нарушава презумпцията за
невиновност, прогласена в чл.48 от ХОПЕС и чл.6§2 от КЗПЧОС.
Разпоредбата на чл.4 от Рамково решение 2005/212/ПВР предвижда
задължение на държавите-членки да гарантират, че заинтересованите страни,
които са засегнати от мерките по чл.2 и чл.3 от същото решение, разполагат с
ефективни правни средства за защита на правата си. В случая не е установена
третата предпоставка по чл.3, ал.2 от Рамково решение 2005/212/ПВР, а
именно – да е твърдяно и да е било доказано, че имуществото на ищеца е било
придобито от престъпна дейност, различна от тази, за която е осъден.
Поддържа се, че незаконосъобразната репресия срещу ищеца, изразяваща се в
образуване на производство за отнемане на имуществото им, отнемане на това
имущество в продължение на години, и налагането на обезпечителни мерки, е
в нарушение на правото на ЕС, а давностният срок за предявяване на иска за
обезщетение на вредите, произтекли от това нарушение, изтича на 29.11.2024
г. – пет години след приемането на разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ. Поради
изложеното се поддържа, че давностният срок за предявяване на иска, е
започнал да тече на 13.10.2021 г., и към момента на предявяването на иска той
не е бил изтекъл. Направено е искане за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС за поставяне на преюдициално заключение по подробно
3
формулирани във въззивната жалба въпроси, които жалбоподателят счита, че
са от съществено значение за разглеждания казус. Направено е
доказателствено искане за допускане на допълнителна съдебно-оценителна
експертиза, която да отговори на поставените допълнителни въпроси в
съдебното заседание, проведено на 10.09.2024 г., а именно: да определи
пазарната оценка на посочения имот в заключението като II.1., във 2 вариант
като земеделска земя, без право на застрояване,както и да посочи пазарна
оценка на процесните имоти към датата на завеждане на исковата молба в
съда. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат
уважени.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещната страна - К.,
както и на контролиращата страна. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
Писмен отговор вх.№5004/25.11.2024 г., подаден от Кописия за отнемане на
незаконно придобитото имущество (К.), чрез гл.юрк.А. В., надлежно
упълномощен с приложено към отговора пълномощно. Поддържа се
становище за неоснователност на въззивната жалба. Правилно
първостепенният съд е приел, че предявеният иск е погасен по давност, като
се излагат подробни съображения в подкрепа на този извод. Сочи се, че
ищецът е депозирал жалба със същия предмет пред ЕСПЧ, която е оставена
без разглеждане, поради неизчерпване на вътрешноправните средства за
защита, от което се извежда извод, че настоящото производство цели
изчерпване на вътрешния ред за претендиране на обезщетение, а
действителната цел е осъждане на държавата от ЕСПЧ. Намира за релевантно
обстоятелството, че ищецът е завел множество дела пред ЕСПЧ, в които
претендира обезщетение за нанесени вреди, което сочи на желание за
неоснователното му обогатяване за сметка на държавата. Във въззивната
жалба ищецът се позовава на чл.2в от ЗОДОВ, но възможността за изменение
на основанието на иска с въззивната жалба е преклудирана. Възразява се
срещу доказателственото искане за назначаване на допълнителна
съдебнооценъчна експертиза, поради преклудиране на искането, тъй като
въпросът е бил решен от първостепенния съд. Възразява се срещу искането за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС от въззивната инстанция, тъй
като поставеният въпрос за начина на изчисляване на давностните срокове е
изяснен в националното законодателство и евентуално сезиране на СЕС би
4
било отхвърлено, и ще доведе до ненужно забавяне на производството по
делото. Настоява за оставяне без уважение на въззивната жалба и
потвърждаване на обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от контролиращата страна.
В постъпилата молба от 04.02.2025 г. процесуалният представител на
жалбоподателя заявява, че поддържа въззивната жалба и направеното в нея
доказателствено искане, така както е уточнено с молба от 13.01.2025 г. за
назначаване на допълнителна съдебно-оценителна експертиза.
Прокурорът: Оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна.
Досежно искането за назначаване на допълнителна съдебно-оценителна
експертиза считам, че същото се явява неоснователно. Не са изложени
надлежни мотиви и съображения относно необходимостта от назначаването на
такава експертиза.
След съвещание, съдът намира следното по направеното
доказателствено искане:
В първоинстанционното производство е изготвена съдебно-оценителна
експертиза, в която вещото лице изрично е заявило, че тъй като не е уточнена
датата към която да изготви заключението, същата дава оценка на
недвижимите имоти към датата на депозиране на заключението. Освен това,
заявява изрично, че имотът по т. 1 от заключението, а именно земеделска земя
в землището на с. П., същата е оценена от вещото лице като такава за имот,
който е с режим на застроявяване, тъй като вещото лице е констатирало, че
имотът може да бъде застрояван поради местоположението си.
С оглед така направените изявления на вещото лице в същото съдебно
заседание е поискано изготвяне на допълнително заключение, с което вещото
лице да изготви заключение във вариант относно имота в т. 1 във вида на
имота, в който същият е отнет във вид на земеделска земя.
Също така страните са изразили становище, че оценката на имотите
следва да бъде изготвена към момента на отнемането им с влязло в сила
решение от 2008 г.
Така направените искания са оставени без уважение от
първоинстанционния съд, с което съдът намира, че е допуснато процесуално
5
нарушение и са налице основанията на чл. 266, ал. 3 ГПК за уважаване на
направеното доказателствено искане с въззивната жалба.
Също така намира, че с оглед изясняване предмета на спора е
необходимо оценката на отнетите от ищеца недвижими имоти да бъде
изготвена към датата на влизане в сила на съдебното решение за отнемането
им от ищеца (02.11.2010 г.).
Също така следва да бъде изготвена и оценка на имота по т. 1 във вида, в
който е отнето, а именно като земеделска земя, както и във вида, с оглед
възможностите за застрояването му, т.е. в два варианта.
С оглед на това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителна съдебно-оценителна експертиза, която да
изготви заключение за оценка на всички имоти, които са били предмет на
оценяване и от първоначалната експертиза, изготвена пред
първоинстанционния съд, като оценката бъде направена на имотите към
датата на влизане на сила на решението за отнемането им, а именно 02.11.2010
г., като относно имота по т. 1 - земеделска земя в землището на с. П. оценката
да бъде изготвена в два варианта, като земеделска земя, а също така и с оглед
възможния застроителен режим на тази земя.
Експертизата следва да бъде възложена за изготвяне на същото вещо
лице, изготвило и първоначалната експертиза – инж. В. В. Д. от гр. К., с оглед
обстоятелството, че същата е подробно запозната с характеристиките на
посочените имоти, при депозит в размер на 500 лева от бюджетните средства
на съда.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 28.03.2025 г. от 10:20 часа, за която
дата страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6
7