Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
гр. Велико Търново, 04.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в
публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при
участието на секретаря С.М.разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 791/2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е след като с Решение № 12291/11.10.2018 г. по адм. дело № 8066/2018
г. на Върховния административен съд е отменено Решение № 146/28.03.2018 г. по
адм. дело № 571 по описа на Административен съд Велико Търново за 2016 г., с
което РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., е обявен за нищожен, и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Велико Търново.
Оспорването на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с
РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г. на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден
с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, е
по жалба на „Спринк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Беляковец, обл. Велико Търново. Жалбоподателят поддържа съображения за
нищожност на РА, а алтернативно счита, че не е доказано наличието на
предпоставките за установяване на данъчни задължения по аналог по чл. 122, ал.
1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Излага доводи, че доказателствата не са събрани по
надлежния ред и не са годни и относими към данъчното облагане на ревизираното
лице. Оспорва отречената реалност на доставките по 17 фактури, издадени от
„Палермо“ ЕООД и от други доставчици, посочени в РД. В частта по ЗКПО намира за
неоснователно приложението на чл. 26, т. 1 и 2, чл. 42, ал. 1, чл. 67 и чл. 75,
ал. 7 от ЗКПО, което е довело до непризнаване на счетоводни разходи за данъчни
цели. Моли РА и РАПРА да бъдат обявени за нищожни или отменени като
незаконосъобразни, като уточнява, че в условията на алтернативност по същество
РА и РАПРА не се оспорват в частта относно установения за внасяне ДДС в размер
на 1 270 075,48 лева и съответните лихви за данъчни периоди месеци 12.2011 г.,
05, 08, 09, 10, 11 и 12.2012 г., 01, 02, 04, 09, 10 и 12.2013 г., 02, 03, 04,
05, 06, 07, 08 и 09.2014 г., представляващи деклариран, но невнесен ДДС по
подадени от жалбоподателя справки-декларации. При първоначалното разглеждане на
спора пред АСВТ жалбоподателят се представлява от *** Д., който поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея, като развива допълнителни доводи за
нищожността на РА поради възлагане на ревизията от некомпетентен орган.
В хода на настоящото дело оспорването се поддържа от процесуалния
представител *** Д. по съображенията за нищожност на РА и РАПРА поради липса на
компетентност на органа, възложил ревизията. Моли за прогласяване на
нищожността и присъждане на всички направени разноски, за което представя
списък. В противен случай настоява за прилагане на чл. 161, ал. 3 от ДОПК.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител
***Р., оспорва същата като
неоснователна и недоказана. В писмена защита, представена по делото, моли за
отхвърляне на жалбата като излага подробни доводи за валидното и
законосъобразно издаване на първата ЗВР от компетентен орган по приходите в
условията на заместване на титуляра. Позовавайки се на събраните доказателства
и на въведената в НАП електронна система за управление на човешките ресурси,
обосновава, че отсъствието на титуляра е в резултат на надлежно разрешен платен
отпуск. Оспорва и възраженията по съществото на спора. Моли за присъждане на
юрисконсултско въжнаграждение в размер на 39 804,81 лева.
Прокурорът
по делото предлага жалбата да бъде уважена и РА да бъде обявен за нищожен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Настоящото
разглеждане на делото е второ, след като с Решение № 12291/11.10.2018 г. по
адм. дело № 8066/2018 г. на Върховния административен съд е отменено Решение № 146/28.03.2018
г. по адм. дело № 571 по описа на Административен съд Велико Търново за 2016 г.,
с което РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016
г., е обявен за нищожен, тъй като е издаден от лице, което не е имало
материална и персонална компетентност за това. Не е доказана хипотезата на
законоустановено отсъствие на Ц.П.– началник Сектор, към датата на издаване на
първата заповед за възлагане на ревизията на „Спринк“ ЕООД, поради което липсва
основание за заместването й и съответно не възниква правомощие за И.А.–
началник Сектор, да възложи конкретното производство. Липсата на компетентност
на възложилия ревизията орган винаги е приемана в съдебната практика като
съществен порок, водещ до нищожност на издадения впоследствие РА и РАПРА. Този
извод е формиран въз основа на събраните от АСВТ доказателства – ревизионната
преписка, заключение на съдебно-компютърна техническа експертиза и показанията
на свидетеля А.А.– директор на офис Враца /който е бил такъв и към датата на
издаване на заповедта за отпуск/.
ВАС е
намерил, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа
обстановка, доколкото не е установено от кое лице са изготвени и изпратени до Ц.П.двете
съобщения под формата на електронни писма за това, че отпускът й е разрешен,
както и механизмът на извеждане на заповедта с конкретен номер и дата. В мотивите
на ВАС е посочено още, че не са обсъдени Вътрешните правила за оборот на
електронни документи и документи на хартиен носител в НАП, както и че не е
анализирано наличието или липсата на документи в досието на държавния служител Ц.П.,
имащи отношение към заявения и използван отпуск. В тази връзка са дадени
задължителни указания за новото разглеждане на делото от АСВТ да бъде преценена
валидността на процесния РА след изслушване на допълнителна експертиза, която
да установи изброените обстоятелства, след обсъждане на правилата за оборот на
документи и изискване на относимите документи от досието на дължавния служител Ц.П..
Обхватът
на така дадените от ВАС указания определя предмета на настоящото дело и в тази
връзка съдът допусна изслушването на Съдебна компютърно-техническа експертиза, която
след анализ на приложените по делото документи и извършена проверка в Отдел
„Управление на човешки ресурси“ при ТД на НАП – Велико Търново дава становище,
че изготвянето и изпращането на електронни писма за разрешаването на отпуск на Ц.П.се
извършва автоматично, а не от конкретни лице. Относно механизмът за извеждане
на заповед за отпуск с конкретен номер и дата е установено, че е най-общо включва:
заявка за отпуск, изпращане на съобщение от системата по електронна поща на
заместващ служител и генериране на заповед за отпуск след одобрение на три нива
– от заместващ, от началник Отдел „Ревизии“ и от директор на Дирекция „Контрол“.
Вещото лице е намерило, че така описаният механизъм позволява управление на
процеса по администриране на отпуските на служителите без използване на хартиен
носител. На основание чл. 192, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК този състав на
АСВТ задължи ТД на НАП – Велико Търново да представи наличните документи от
досието на държавния служител Ц.П., имащи отношение към заявения и използван от
нея отпуск за периода 02 – 03.12.2014 година. С Писмо вх. № 6160/26.11.2018 г.
от ответника е представено единствено заверено копие на Справка от ПП „Хермес“
на заповеди за отпуск, изведени в периода 22.11.2014 г. – 09.12.2014 г.
От
фактическа страна не е спорно, че настоящата ревизия е образувана със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-04000414002829-020-01/02.12.2014 г., издадена като
електронен документ, подписан с електронен подпис от И.К.А.на длъжност началник
Сектор, в качеството й на заместник на Ц.М.П., на длъжност началник Сектор. Последвали
са няколко изменителни заповеди, заповед за спиране и възстановяване, всички от
които са съставени от титуляра Ц.П..
Ревизията
е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. от Ц.М.П., на длъжност началник Сектор,
като възложител на ревизията, и Г.П.Т. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията. С Ревизионен акт за поправка на
ревизионен акт № П-04000416076795-003-001/28.04.2016, издаден от същите органи
по приходите, са поправени допуснати очевидни фактически грешки в първоначалния
РА.
Спорът по
делото касае валидността на РА и РАПРА и в частност компетентността на И.А.да
състави първоначалната заповед в условията на заместване на Ц.П..
За
доказване компетентността на тези органи с административната преписка са
представени Заповед 532/25.08.2014 г. и Заповед № 533/25.08.2014 г. на
директора на ТД на НАП – Велико Търново. С първата заповед директорът на ТД на
НАП – Велико Търново на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е определил
поименно в 11 точки органите по приходите, компетентни да издават ЗВР, като в
т. 5 и т. 6 са посочени съответно Ц.М.П. и И.К.А., заемащи длъжност началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ – Враца. Със Заповед №
533/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП В. Търново в 25 точки са определени
органи по приходите, заместващи служителите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т.
1 от ДОПК да издават ЗВР, като съгласно т. 22 при законоустановено отсъствие на
Ц.М.П. същата следва да бъде замествана от И.К.А..
Като
предпоставка за издаване на ЗВР в условията на заместване от ответната
администрация се твърди, че на 02.12.2014 г. и 03.12.2014 г. Ц.П.е ползвала два
работни дни отпуск. За обосноваване на това твърдение в административната
преписка е приложено заверено копие на Заповед № 7463/01.12.2014 г., според
която на основание чл. 57, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ отпускът
е разрешен, като е посочено, че по време на отсъствието служителят ще бъде
заместван от И.А.. От прегледа на тази заповед е очевидно, че същата не съдържа
данни да е разпечатка на електронен документ. В нея не се съдържат име, подпис
и точно означение на длъжността на разрешилия отпуска, а освен това в нея са
посочени данни за остатъка от отпуски на лицето за предстоящите към онзи момент
2015 г. и 2016 г. Всичко посочено води до еднозначния извод, че тази заповед не
може да бъде квалифицирана като документ – вещ, върху която с писмени знаци е
материализирано изявление на дадено физическо лице с правно значение.
Това се
потвърждава от анализа на всички останали доказателства по делото. В хода на
съдебното производство по адм. д. № 571/2016 г. е изискан оригиналът на
въпросната заповед, като от ТД на НАП – Велико Търново е представена оригинална
Заповед № 7463/01.12.2014 г. /л. 348 по дело № 571/2016 г./, съдържаща име,
длъжност и подпис на разрешилия ползването на отпуск – А.А., директор на офис
Враца. В тази заповед са налице и други безспорни разлики в графичното
оформление в сравнение с коментираното вече копие /съдържа остатък на отпуск
само 2009 г., указанието за заместващия служител е поместено в по-долен абзац
на страницата/, като в нея присъства и слоганът на НАП, утвърден през 2017 г.
/“Отговорни днес. Сигурни утре“/. Респективно, същата не представлява годно
доказателство за разрешено ползване на отпуск по отношение на Ц.П.на 02 и
03.12.2014 г.
От събраните
по адм. д. № 571/2016 г. свидетелски показания /л. 618 гръб от адм. д. №
571/2016 г./ на директора на офис Враца – А.А./за когото е служебно известно,
че е бил директор и към датата на издаване на въпросната заповед/, става ясно,
че представеният оригинал на Заповед № 7463/01.12.2014 г. е „подписан“ през м.
ноември 2017 г., очевидно за целите на съдебното производство. В този смисъл
подчертава, че заповедите за отпуск са само в електронен вариант и не се вадят
на хартиен носител. Недвусмислено обаче е изявлението на свидетеля, че през м.
декември 2014 г. не е одобрявал по електронен път и не е разрешавал електронно отпуск
на Ц.М., включително не е разписвал заповед на хартиен носител. Въпреки електронния
механизъм на отпуските в НАП, заповедта не е подписвана и с електронен подпис,
съгласно изявленията на А..
В този
смисъл е и становището на изслушаната по делото допълнителна съдебна
компютърно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че съобщението под
формата на електронно писмо, с което Ц.П.е уведомена, че отпускът й е разрешен,
се генерира автоматично, а не е съставено от конкретно лице, включително от
директора на Офис Враца или от директора на ТД на НАП – Велико Търново. В
случая е идентифицирано одобрение от заместника И.А.с дата и час на изход
01.12.2014 г., 16:17:19 ч., от началник Отдел „Ревизии“ – М.Д., на 01.12.2014
г. в 16:44:50 ч. и от директора на Дирекция „Контрол“ – П.Т., с дата и час на
изход 01.12.2014 г., 16:50: 02 ч., като всеки служител има персонален достъп до
системата, но съобщенията се изпращат автоматично.
Според заключението
на съдебната компютърно-техническа експертиза, изслушана по първото делото, системата,
с която е организирано ползването на платения годишен отпуск на служителите в
НАП е „HeRMeS Self Services“. Служителят си създава сам заявката за отпуска с
персоналния си достъп в системата, като в нея е посочен заместващ колега /в
случая И.К.А./, който следва да даде одобрение чрез кликване, за което Ц.П.получава
електронно писмо /съобщение/ за резултата. След одобряване от заместника е
следвало съгласуване с началника на Отдел „Ревизии“ – Велико Търново и директор
на Дирекция „Контрол“ – Велико Търново, също електронно, като за резултата П.
получава отново електронно съобщение, а информацията е записана в базата от
данни на HeRMeS като заповед № 7463/01.12.2014 г. В този процес никой не
използва квалифициран електронен подпис. Директорът на Офис Враца не е
съгласувал или разрешавал ползването на отпуск от П., вкл. по електронен път.
Според вещото лице няма данни въпросната заповед да е разпечатвана на хартиен
носител през 2014 г., а представените по делото варианти са били разпечатани от
системата съответно на 09.05.2016 г. и на 20.11.2017 г.
Описаният
механизъм се потвърждава и от приетата по това дело експертиза – разрешаването
на отпуск е на три нива, след което заповедта се извежда автоматично в системата,
като се генерират пореден номер и дата, които са уникални. Приложението на така
въведената система е онагледено чрез приложения по делото Списък на заповеди за
отпуск, изведени в периода 22.11.2014 г. – 09.12.2014 г.
Анализът на изброените доказателства сочи, че при ползване на внедрената от НАП информационна система се осъществява електронно подаване на заявка за отпуска, електронни одобрения на посочените нива и като краен резултат потвърждаване по електронен път на одобряването до подалия заявката. Никъде не фигурира полагане на електронни подписи, включително и на органа по назначаването при окончателното разрешаване на платения отпуск.
Съгласно
чл. 57, ал. 3 от ЗДСл държавният служител ползва платения си годишен отпуск с
писмено разрешение на органа по назначаването, а съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗДСл
заповедта за заместване се издава от органа по назначаването. Според чл. 3, ал.
2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /в
ред. към 01.12.2014 г./ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е
всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис
идва да установи по безспорен начин изявлението на определено лице,
обективирано по електронен път. Ето защо ЗЕДЕУУ поставя редица изисквания към
този подпис. Според чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ електронният подпис по ал. 3 има
значението на саморъчен подпис, а в цитираната алинея трета е посочено, че
квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който
отговаря на изискванията на чл. 16 от същия закон. Тези изисквания са следните:
подписът да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги
удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на
чл. 24 от същия закон и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ
за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно
създаване на подписа. По делото няма данни цитираните законови изисквания да са
съобразени в ползваната от Националната агенция за приходите електронна система
за заявяване и разрешаване на годишния платен отпуск, нещо повече, вещото лице
изрично е посочило, че при този механизъм никой не е използвал квалифициран
електронен подпис. Казаното се отнася и до наличието на уговорка по смисъла на
чл. 13, ал. 4, предложение второ от ЗЕДЕУУ.
По
смисъла на ЗДСл императивно законово изискване за ползването на отпуск от държавен
служител е разрешаването му от компетентен орган – от органа по назначаването
съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗДСл или от оправомощено от него лице съгласно
делегацията на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 на същия закон. В случая не се установява
нито една от тези хипотези. Безспорно ползването на въпросния отпуск не е бил
разрешаван от изпълнителния директор на НАП. По делото е представена Заповед №
ЗЦУ-380/24.03.2014 г. на изп. директор на НАП, с която същият е оправомощил
директорите на офиси да разрешават ползването на всички видове законоустановен
отпуск по ЗДСл. Съгласно показанията на директора на офис Враца и предвид
заключенията на двете компютърно-технически експертизи обаче безспорно се
установява, че последният не е одобрявал и разрешавал ползването на отпуск от Ц.П.за
периода 02-03.12.2014 г., вкл. по електронен път. Липсват доказателства, че
такива правомощия са делегирани на началника на отдел „Ревизии“ – Велико
Търново /М.Д./ или на директора на Дирекция „Контрол“ – Велико Търново /П.Т./,
от които е извършено одобрение на заявлението за отпуск на П. по електронен път
в система HerMeS. Дори тези
служители да да имаха съответната компетентност /която не притежават/,
изслушаната по делото експертиза установи, че въпросните одобрения /съобщения
по електронна поща/ се генерират автоматично от системата HerMeS, а не представляват персонални изявления, изготвени
и подписани от съответния орган.
Така установените факти – автоматичното разрешаване на отпуск /а не от
орган, притежаващ съответната компетентност/ и автоматичното генериране на
заповед с конкретен номер и дата за това от система HerMeS, както и липсата на каквито и да е документи по повод твърдения отпуск
в досието на държавния служител Ц.П., не могат да бъдат опровергани или дори обяснени
с представените от ответната администрация Вътрешни правила за оборот на
електронни документи и документи на хартиен носител в НАП. В чл. 15, ал. 4, т.
6 от тях е регламентирано съществуването на специфична информационна система за
поддръжка регистъра на Дирекция „Управление на човешките ресурси“ – Хермес. Съгласно
чл. 27, ал. 1 от Вътрешните правила създаването в НАП на изходящи и вътрешни
електронни документи /каквато се претендира да е процесната заповед/ се
извършва от служители в ЦУ, ОДОП, ТД на НАП с офиси, ТД на НАП ГДО, СДО и ИРМ в
изпълнение на конкретно възложена задача или по друг повод под ръководството на
конкретно изброени служители. Както вече беше посочено не се доказа началникът
на отдел „Ревизии“ – Велико Търново М.Д. и директорът на Дирекция „Контрол“ –
Велико Търново П.Т. да са имали конкретно възлагане да одобряват отпуска на Ц.П..
Същевременно, както е отчетено в чл. 27, ал. 3, т. 1 от цитираните правила
основание за съставяне на документ е нормативен акт, в случая чл. 57, ал. 3 от
ЗДСл – изрично цитиран в самата заповед за отпуск и недвусмислено изискващ писмено
разрешение на органа по назначаването.
По смисъла на Вътрешните правила ТД на НАП – офис Враца е използвана внедрената
за администриране на отпуски система Хермес, но очевидно настройките на нивата
за одобрение на същата не са прецизни и съобразени със законовите изисквания. На
първо място, системата не позволява изразяването на личната воля, а генерира
автоматични съобщения, и на следващо място – зададеното одобрение на три нива
/от заместник, от началник Отдел „Ревизии“ и от директор на Дирекция „Контрол“/
е в пълно противоречие с нормативното изискване за разрешаване на отпуск от
органа по назначаването съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗДСл или от оправомощено от
него лице съгласно делегацията на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 на същия закон.
Противно на твърденията в писмената защита на ответника, проблемът не е,
че документооборотът е в електронен вариант, а не на хартиен носител. Напротив,
същественото в случая е, че липсват доказателства на Ц.П.да законосъобразно да
е разрешено ползването на платен годишен отпуск за посочените дати. Внедряването
на информационни системи за целите на документооборота е съвременен подход и
тенденция в много администрации, но същото следва да се извършва при съблюдаване
на приложимите нормативни рамки, в случая – Закона за държавния служител и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
При това положение се налага единственият обоснован извод, че РА и РАПРА
са издадени от лице, което не е имало материална и персонална компетентност за
това. След изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сила от 01.01.2013 г.
ревизионният акт се издава съвместно от органа, възложил ревизията, и от
ръководителя на ревизията. След като по делото не се доказа законоустановено
отсъствие /отпуск/ на Ц.П.към датата на издаване на ЗВР № Р-04000414002829-020-01/02.12.2014
г., то за заместничката й И.А.не възниква правомощие да възложи процесното
ревизионно производство. Липсата на компетентност на възложилия ревизията орган
винаги е приемана в съдебната практика като съществен порок, водещ до нищожност
на издадените впоследствие РА и РАПРА.
Неоснователно, в представената писмена защита ответникът се позовава на
съдебна практика на ВАС, цитирайки единствено Решение № 3741/18.03.2014 г. по
АД № 9748/2013 г. Същото не намира отношение към настоящия спор, доколкото
фактите по двете производства бележат решаващи различия. В посоченото решение
на ВАС се касае за отпуск на орган по приходите, за разрешаването на който не е
ползвана електронна информационна система, а етапите са се развили на хартиен
носител – подадена е молба за отпуск, която е заведена в съответния регистър и е
издадена заповед от компетентния директор на съответната ТД на НАП за
разрешаването на отпуска. Тоест, законосъобразното ползване на отпуск не е било
спорно. За разлика от спора по настоящото дело – дали отпускът на П. е
законосъобразно разрешен от компетентен орган, в цитираната практика на ВАС този
въпрос не стои.
Първоинстанционният съд, който постановява решение след повторно
разглеждане на делото в изпълнение на отменително решение на касационната
инстанция, дължи произнасяне по заявените искания за разноски, освен в
конкретното първоинстанционно производство, но също така и в първоначалното
такова, а на основание чл. 226, ал. 3 от АПК и в касационното – така напр.
Определение № 923 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 207/2018 г., Определение
№ 3843 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № ЗЗ41/2017 г. и др. В конкретния
случай по адм. д. № 571/2016 г. и по адм. д. № 791/2018 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново. Жалбоподателят е бил представляван от адвокат,
който е заявил в последните съдебни заседания искания за присъждане на разноски
и възнаграждение за адвокат, които с оглед изхода на спора се дължат. В
производството пред ВАС по адм. дело № 8066/2018 г. процесуалният представител
е изготвил отговор на касационната жалба, с който е заявил претенция за
присъждане на разноски, и е извършил представителство в съдебно заседание.
С оглед представените доказателства действително направените разноски при
първото разглеждане на делото са в размер на 2 780 лева. Пред Върховния
административен съд жалбоподателят не е направили и доказал разноски, въпреки
заявената претенция за присъждане на такива. Разноските по настоящото адм. д. №
791/2018 са за договорено и действително
заплатено адвокатско възнаграждение за един ***– 3000лв. и 150лв. изплатен
депозит за допълнителна компютърно-техническа експертиза, или общо за
производствата пред АСВТ на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 5
930 лева. Неоснователно се претендира сума от 50 лв. – депозит за свидетел по
адм. д. № 571/2016 г., тъй като с протоколно определение на съда от 21.02.2018
г. е разпоредено нейното възстановяване на жалбоподателя. Не следва да се
присъжда и претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лв. по
адм. д. № 571/2016 г., предвид недоказаното му заплащане от жалбоподателя –
същото е платено от трето лице, а в константната съдебна практика е отречена
възможността като съдебни разноски да се присъжда платено от трето лице
възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство на страната
– така напр. Определение №274/15.05.2017 по дело №739/2017 на ВКС, ТК, II т.о.
и цитираната в него задължителна практика.
Водим
от горното и на основание чл. 160 и чл. 161 от ДОПК, пети състав
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНИ Ревизионен
акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за
поправка № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” –
Велико Търново при ЦУ на НАП, в оспорваната част, с която по ЗДДС е начислен
ДДС в размер на 234861,34 лева и е отказан данъчен кредит в размер на 84615,39
лева, в резултат на което са определени лихви в размер на 214017,54 лева, а по
ЗКПО е установено допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер
на 536098,78 лева и лихви – 347310,93 лева, в т. ч. лихви за авансови вноски в
размер на 38585 лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на
43204,51лв.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на
НАП да заплати на „Спринк” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с. Беляковец, общ. В. Търново, Стопански двор, разноски по делото в размер на 5 930,00
лв. (пет хиляди деветстотин и тридесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: