Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 19.06.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №4489 по описа за 2017год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Н.Н.М. срещу ЗАД „ОЗК- З.“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 10,12,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 09,04,2017год. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 10,12,2016год., около 00:50 часа в гр. Т., на ул. ******“ при навлизане в ляв завой с лек наклон при изкачване, ограничена видимост и хлъзгава настилка, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******НР, управляван от К.Б.С., вследствие на несъобразена скорост със състоянието на пътя и релефа на местността, реализира произшествие като блъска движещия се по платното за движение, противоположно на посоката на движение на автомобила, пешеходец Б.Н.Н. - син на ищеца. Излагат се съображения, че смъртта на Б.Н. –син на ищеца е причинила душевни болки и страдания, подлежащи на обезщетяване. Твърди се, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил, отговорен за реализиране на инцидента е застрахована при ответното дружество. Депозирана е извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение на 09,01,2017год., но от страна на застрахователя не е извършено плащане.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-З.А.Д.„ОЗК-З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е осъществен фактическият състав на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Оспорва механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, наличието на противоправно деяние осъществено от страна на застрахования водач и пряката причинно-следствена връзка между произшествието и смъртта на Б.Н.. Релевира доводи за съпричиняване от страна на пострадалия, който в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДВП е пресичал неправилно платното за движение, на необозначено за целта място и ненужно е удължил времето за пресичане. Сочи на нарушение на чл.108 от ЗДВП като пострадалото лице се е движило по платното за движение, вместо по тротоара. При условията на евентуалност релевира доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, твърде завишено и в противоречие с принципа за справедливост. Оспорва и началния момент, от който се дължи законна лихва за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач - К.Б.С. не излага становище по исковата претенция.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие с пострадали лица
№5812,12,2016год. са установява да е
настъпило ПТП на 10,12,2016год., около 00,50часа, в гр.Т., на ул. ********, с
участие на МПС лек автомобил Фолксваген голф, с рег.№******НР, управляван
от К.Б.С. и пешеходец Б.Н.Н..
Не е спорно и от акт за смърт, издаден от Столична
община, район К.С.се установява да е настъпила смъртта на Б.Н. на
14,12,2016год.
Видно от удостоверение за наследници с изх.
№228/19,12,2016год. на Община Т., ищецът се легитимира като законен
правоприемник на починалия-негов баща.
В съдебно заседание проведено на 23,04,2018год.,
на осн.чл.146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и
ответното дружество към датата на ПТП- 10,12,2016год.
От изслушаното по делото
заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от
съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт
се установява, че в резултат на пътното
произшествие Б.Н.е получил съчетана
тежка закрита черепномозъчна травма, гръдна травма и травма на крайниците.
Непосредствена причина за смъртта е тежката черепномозъчна травма и настъпилите
усложнения като безспорно смъртта на Б.Н.Н. е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото на 10,12,2016год. произшествие.
От заключението на
изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява механизма на ПТП, а
именно: Пътнотранспортното произшествие
е настъпило в гр. Т. на ул. „*******”
на прав пътен участък в близост до завой. Ул. „*******” се състои от едно
платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока има по една пътна лента. Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил „Фолксваген” се е движил
по ул. „*******” в дясната пътна лента с посока от входа на гр. Т. към центъра му, със скорост на
движение 55 км/ч. В
същото време
пешеходецът се е движил върху платното за
движение срещу посоката на автомобила, на около 1 м в ляво от десния бордюр за
посоката на автомобила като след пресичане на траекториите на участниците се е реализирало ПТП. Автомобилът с предната
си дясна част челно в зоната на десния фар, е ударил пешеходеца в предната му
част челно. Вследствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на
пешеходеца, той е бил качен върху предния капак на автомобила, като е достигнал
с главата си до предното стъкло и го е счупил. След удара, пешеходецът е бил
отхвърлен напред и под малък ъгъл надясно от автомобила, като се е установил
срещу входа на дом № 22. Мястото на удара между лек автомобил Фолксваген и
пострадалия пешеходец по широчина на платното за движение на ул. „*******”, е
на около 0,5 - 1 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на
автомобила и по дължина на платното за движение, е на около 20 м преди входа на
дом №22 по посока движението на същия автомобил. Пешеходецът е имал възможност
да забележи за първи път приближаващия
автомобил когато е бил на отстояние от около 40метра от мястото на удара. В
района на произшествието няма данни за наличие на пешеходна пътека и светофарна
уредба. Опасната зона за спиране на
лекия автомобил за определената му скорост на движение е около 63м. като
скоростта, с която се е движил автомобила е над разрешената за населеното място
от 50км.ч. Преди инцидента пострадалия пешеходец се е движил срещу
движението на процесния автомобил върху
платното за движение. В случай, че водачът на автомобила се е движил със
скорост в рамките на разрешената същия би имал възможността да предотврати
настъпването на произшествието и да спре преди мястото на удара за момента,
когато може да забележи за първи път
пешеходеца върху пътното платно.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на св.Г.М., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват
отношенията между починалия и ищеца /макар
и живели в отделни домакинства, били в добри
отношения/, както и обстоятелството, че към момента на приключване на съдебното
дирене ищецът не е преодолял загубата на сина си.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено наличието на осъществено противоправно
деяние от страна на водача на лек автомобил Фолксваген Голф, който нарушил
разпоредбата на чл.21 от ЗДВП като се е движил със скорост по-висока от
разрешената, а именно 55км.ч. при разрешена 50км.ч. за населено място,
при което се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП като предприеме
аварийно спиране при възприятие на пешеходеца. Нарушена е и нормата на чл.116 от
ЗДВП, вменяваща задължение на водача на МПС да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Презумпцията
на чл.45, ал.2 от ЗДВП не е оборена. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка
с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав
на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по претенцията за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищецът в качеството на родител е активно
материалноправно легитимиран да претендира обезщетяване на неимуществените
вреди от смъртта на родното му дете. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени
вреди“ включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени и продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 120 000,00лв.
При определяне на същите съдът съобрази младата възраст на починалия -24години при
настъпване на ПТП, родствената връзка между ищеца и пострадалия /родител-дете/,
близките отношения между бащата и пострадалия, макар и живели в отделни домакинства.
Установи се, че ищецът е претърпял много тежко загубата на родното си дете,
като и към настоящия момент същата не е преодоляна. С настъпването на ненавременната смърт на синът му/24год./
бащата е лишен от опора за в бъдеще, от възможността да проследи житейския му
път, от това да станат свидетел на възможността му да създаде семейство. Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е
един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира тежкия психичен товар. Преминаването през мъката на родителите е много
дълго, трудно и болезнено, но все пак,
съобразявайки горните критерии, съдът определи размера на обезщетението от 120000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО за
релевирания период.
Възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия поради нарушение
на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДВП е неоснователно. Не се установи по делото поведение на
пострадалия пешеходец да е предприел пресичане на платното за движение на
необозначено място, както и ненужно да е удължил времето за пресичане. Въпреки
указаната доказателствена тежест съобразно чл.154 от ГПК от ответника не са ангажирани
доказателства в този смисъл.
Основателно е възражението за
нарушение на разпоредбата на чл.108 от
ЗВДп сочеща на задължение на пешеходците да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно. Действително съгласно ал.2 на посочения текст пешеходците
могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница, но в случаите, когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, както и при
пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява
движението на другите пешеходци. В конкретната хипотеза се установи мястото на
удара да е върху платното за движение, на около 0,5-1 метра вляво от десния
бордюр по посока на движение на автомобила. Видно от становището на САТЕ в
района на мястото на удара е налице
тротоар, който няма данни да е бил зает и придвижването по него да е било
затруднено или невъзможно. Ето защо съдът приема поведението на пострадалия/
движение по платното за движение/ да е в пряка връзка с настъпване на
пътнотранспортното произшествие, поради което е налице основание за приложение
на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Така
установеното съпричиняване, съдът определя в размер на 20%, което следва да се
приспадне от дължимото обезщетение. Съобразно
изложеното и след приспадане на процента съпричиняване предявения иск следва
да бъде
уважен в размер на 96000,00лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 150 000лв. като неоснователен.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 09,01,2017год. е дължима от 10,04,2017год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 3840,00лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца съобразно
уважената част от исковата претенция се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 128,00лв. от общо 200,00лв.-СЕ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 1762,20лв. от общо 4895,00лв., от които 360,00лв.-в.л.,
4530,00лв.-адв.възнаграждение и 5,00лв.-СУ. /Възнаграждението по чл.78, ал.5 от ГПК релевирано от ищеца е основателно. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, вид извършени процесуални
действия и брой проведени съдебни заседания, съобразно цената на исковата
претенция, съдът определя адв.възнаграждение в размер съобразно чл.7, ал.2 от
НМРАВ. Не се отчита сума в размер на 50,00лв.-депозит за свидетел, тъй като не
е усвоен./.
На основание чл.38, ал.2 от Задв. и съобразно уважената част от исковата
претенция на адв.Я.Д. Д. се дължи адв.възнаграждение в размер на 2899,20лв.
от общо 4530,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ и съобразно цената
на исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК- З.“, с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Н.Н. М.,
с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на
96 000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
пътнотранспортно произшествие на 10,12,2016год.,
във връзка с което е настъпила смъртта на Б.Н.Н., ведно със законната лихва
върху тази сума от 10,04,2017год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 96000,00лв.
до пълния предявен размер от 150000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК- З.“, с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на Н.Н. М.,
с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 128,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК- З.“, с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 3840,00лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК- З.“, с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на адв.Я.Д. Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер
на 2899,20лв. - адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Н. М., с
ЕГН **********, със съд.адрес *** да
заплати на ЗАД“ОЗК- З.“, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 1762,20лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП-К.Б.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: