№ 3693
гр. Варна, 18.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502508 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на подадена от “Енерго - Про Продажби" АД, гр.
Варна, чрез процесуален представител адв. Хр. И., въззивна жалба срещу Решение №
262378/28.07.2021г., постановено по гр.д. №12351/2020 г., по описа на ВРС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ИВ. В. Р., следните суми, подлежащи на връщане
като получени без основание, а именно: сумата от 1122,08 лева, представляваща стойност на
допълнително начислена електроенергия за периода от 29.07.2016 г. до 26.10.2016 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен №
********* и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“, ПИ
**** за която сума е издадена фактура № **********/31.07.2017 г., сумата от 220,37 лева,
представляваща начислена неустойка за просрочие върху посочената главница, сумата от 19
лева, представляваща такса за възстановяване на електрозахранването, за която е издадена
фактура № **********/10.04.2017 г., сумата от 19 лева, представляваща такса за експресно
възстановяване на електрозахранването в същия обект на потребление, за която е издадена
фактура № **********/29.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и е осъден да заплати
на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 200 лева.
Въззивникът излага становище, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Оспорва
1
извода на съда, че дори да се приеме, че е налице намеса, липсват доказателства за момента
на извършването й, или че тя е следствие от виновно поведение на абоната противоречи на
чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство е установено, че
отчитането на консумация в скрития регистър е причинено от неправомерно софтуерно
вмешателство в паметта на СТИ, което цели отклоняване на потребената от абоната
електрическа енергия в невизуализиран регистър, поради което последният дължи
заплащане на стойността на същата по силата на сключения между страните договор за
доставка на електрическа енергия. По отношение на началния момент на възникване на
грешката, жалбоподателят сочи, че невъзможността за установяването му е техническа и е
следствие от извършеното неправомерно вмешателство в параметаризацията на СТИ,
доколкото при осъщественото осъществяването му са изтрити данните, даващи възможност
за установяване на началния период на грешката в измерването. Поради изложеното счита,
че за дружеството е съществувала възможност да начисли процесната енергия за максимално
предвидения в чл. 50 от ПИКЕЕ период, като от събраните по делото доказателства,
безспорно се установявало, че тя е доставена и потребена от абоната.
По отношение на исковете за заплатени такси за възстановяване на електрозахранването
по издадените фактури с №**********/10.04.2017г. и №**********/29.07.2019г.,
въззивникът твърди че прекъсването на захранването на абоната е следствие на виновното
му неизпълнение на договорните задължения. Продажбата на електрическа енергия се
възстановявала след като клиентът заплати на „Енерго-Про Продажби" АД цена, съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване
на продажбата на електрическа енергия. Установявало се от клаузите в ОУ за ПЕЕЕПП, че
прекъсването и възстановяването на преноса на ел. енергия фактически се осъществява от
„Енерго-Про Мрежи" АД, поради което разходите за тези услуги се понасят от посоченото
дружество, а не от въззивното дружество. Счита, че не е налице противоречие на нормата на
чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със чл. 122-124 от ЗЕ, доколкото същата предвижда, също
като и законовите разпоредби, възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на
клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им, а продажбата
на ел. енергия се възстановява след заплащане на таксата за възстановяване на пренос.
Въззивникът твърди още, че цитираната разпоредба не противоречи и на чл. 143, т. 2 и т.
18 от ЗЗП, поради което не е и неравноправна, тъй като не съдържа уговорка във вреда на
потребителя, а въвежда реализиране на гражданска му отговорност при виновно
неизпълнение на задълженията му чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата
на ел. енергия. Сочи, че съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ за ПЕЕЕПП в срок до тридесет дни от
влизането в сила на Общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в „Енерго - Про Продажби" АД писмено заявление, в което да предложат специални
условия, поради което счита, че потребителят е можел да влияе върху съдържанието на
клаузите. По гореизложените съображения моли за отмяна на решението в цялост и
отхвърляне на исковете с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ИВ. В. Р., представляван от адв. Ц.
Д., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се изразява становище за правилност и
обоснованост на обжалваното решение. Въззиваемият се противопоставя срещу изложените
във въззивната жалба твърдения, че е пренасочвал и укривал част от доставената му
електрическа енергия в невидим регистър. От установения от проведената СТЕ факт, че в
сумарния регистър не са натрупани стойности, обосновава становище, че отчетеното
количество ел.енергия не е потребено от него. Сочи, че съществуването на невидими
регистри нарушава разпоредбите на чл. 120, ал. 4 от ЗЕ, чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 12 от
Наредба за образуване и прилагане на цените на електрическата енергия. Счита, че е
невъзможно да се определи каква част от цената е начислена по дневна и по нощна тарифа
като не може да се определи дали това е реално доставена енергия. По отношение на
недължимостта на платената цена излага подробни съображения за неприложимост на нито
една от хипотезите на чл. 47-51 от ПИКЕЕ към осъществената корекционна процедура. В
заключение въззиваемият излага твърдения, че първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, с която ответното дружество е осъдено да му възстанови заплатените
при липса на основание две суми от по 19 лева, заплатени съответно като такса за
възстановяване на ел. захранване и такса за експресно възстановяване на захранването,
поради което счита, че съдът не следва да осъществява въззивен контрол по отношение на
тези части на съдебния акт. По изложените съображения моли за потвърждаване на
съдебното решение в цялост с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Не са направени
доказателствени искания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от “Енерго-Про Продажби"
АД, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Хр. И., срещу Решение №
262378/28.07.2021г., постановено по гр.д. №12351/2020 г., по описа на ВРС, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ИВ. В. Р., следните суми, подлежащи на връщане
като получени без основание, а именно: сумата от 1122,08 лева, представляваща стойност на
допълнително начислена електроенергия за периода от 29.07.2016 г. до 26.10.2016 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен №
********* и клиентски № **********, находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“, ПИ
**** за която сума е издадена фактура № **********/31.07.2017 г., сумата от 220,37 лева,
представляваща начислена неустойка за просрочие върху посочената главница, сумата от 19
лева, представляваща такса за възстановяване на електрозахранването, за която е издадена
фактура № **********/10.04.2017 г., сумата от 19 лева, представляваща такса за експресно
3
възстановяване на електрозахранването в същия обект на потребление, за която е издадена
фактура № **********/29.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и е осъден да заплати
на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 200 лева.
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 2508/2021г. на 30.11.2021 г. от 09:00 часа, за
която дата и час да се уведомят страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват
Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-
изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №
12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4