Р А З П О
Р Е Ж Д А Н Е
Днес,
06.01.2015г. , Марин Атанасов – съдия-докладчик, се запознах с материалите по
НОХД № ****/****. по описа на Варненския окръжен съд. След като обсъдих
въпросите, визирани в текста на чл. 248, ал.2 – чл.252, ал.1 от НПК, установих:
Делото
е подсъдно на Варненския окръжен съд. На 30.12.2014г. във Варненския окръжен съд е внесен обвинителен акт по д.п. №***/****.
по описа на СПП при ОД на МВР Варна срещу Г.Б.К. от гр. Варна за престъпление
по чл.343, ал.1, б.”в” от НК.
Наказателното
производство е образувано на 04.10.2014г. срещу „ВИНОВНОТО ЛИЦЕ” причинило при
управление на МПС по непредпазливост смъртта на Б.Г.Ш. - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК.
Намирам,
че не са налице условията за разглеждане на делото в съдебно заседание, тъй
като на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, с което се
поставят рамките на доказване на предмета на делото и осъществяването на
правото на защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт
не са отразени, или липсва пълно описание на правнорелевантните факти на
обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на
деянията, предмет на обвинението, то винаги е непълно и неточно. Тези му
характеристики водят до съществено процесуално нарушение подробно описано в
съдебната практика и най-вече в Т.р. № 2/2002г. ОСНК на ВКС.
В
настоящия случай в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват по голяма
част от възприетите от прокуратурата правнорелевантните факти на обвинението и
същите са заместени със преразказ на свидетелски показания и становища на вещи
лица по изготвените по делото експертизи. Налице е и едно противоречие във
виждането на прокуратурата за приложимата правна норма от ЗДвП запълваща
бланкетния характер на тази по чл.343, ал.1, б. ”в” от НК относно скоростта на
движение на обвиняемия при управлението на МПС, за което ще стане реч на първо
място. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсва становището на
прокурора с каква скорост се е движел К.. То, както бе посочено и по горе е
заместено с оценката на вещото лице изготвило АТЕ, като се твърди, че тя е
„била не по-малка от 51км./ч., като научно описаните граници, съответстващи на
констатираните побитости по МПС са в рамките на 72 км/ч” В следващия абзац е
посочено, че е невъзможно на този етап от производството да бъде възприета
скорост от 50 км./ч, каквото желание е изразила защитата, но „така или иначе възприетата
от вещото лице скорост „не по ниска…от пресметната около 51км./ч. не се
различава съществено от желаната от защитата, въпреки че според свидетелските
показания би могла да бъде определена и към горната граница на научно описаните
стойности”. Ако правилния прочит на горното ангажира наказателната отговорност
на К. за причинена смърт при управление на МПС със скорост от 51км/ч./
миродавно и за по високата посочена/, то това е
в противоречие с диспозитива на обвинителния акт, в който е посочено, че
е нарушен чл.20,ал.2 от ЗДвП. Понятието
„съобразена скорост", визирано
в чл. 20 ЗДвП, се свежда до задължение на водача на пътното превозно средство
да се движи със скорост в зависимост от факторите, посочени в двете хипотези на
чл. 20, ал. 2 ЗДВП. „Разрешената
скорост" е нормативно определена в разпоредбата на чл. 21 ЗДвП. В съдебната практика се е утвърдило положението, че разрешената скорост е
тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има
поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а
съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач
конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътно-транспортно
произшествие. По настоящото дело е възприето, че ПТП е настъпило на пътен
участък в рамките на гр.Варна, където
съгласно разпоредбата на чл.21,ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост е от 50
км/ч. Вероятно този подход е
избран, поради невписани обстоятелства в обвинителния акт, че и с разрешена
скорост би настъпило ПТП, което е относимо за причината връзка между
нарушението на правилата за движение по пътищата и настъпилия вредоносен
резултат. Поначало едновременното приложение на правилата за съобразената /чл.
20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП/ и разрешената /чл. 21 ЗДвП/ скорост е несъвместимо и
това винаги води до неяснота на обвинението и рефлектира до адекватността на
защитата.
На следващо място в
обстоятелствената част на обвинителния акт при обвинение за нарушение на
чл.20,ал.2 от ЗДвП липсват достатъчни факти от които могат да се изведат понятията за опасност за движението и за
момент на възникването й От
правна гледна точка моментът на възникване на опасността е един обективен
елемент от пътната обстановка, който трябва да бъде възприет и на който трябва
да се реагира незабавно с предвиденото в закона поведение. Това предполага да
се опишат и вменят като фактическо обвинение времево и пространствено действията
/респективно бездействия/предхождащи и по време на възникналото ПТП както на
пострадалия, така и на водача и да се съпоставят. При изследване на въпроса за
опасността за движението, моментът на нейното възникване, възприемането на
препятствието от водача на превозното средства, правоприлагащите органи следва
да анализират всички доказателства по делото, включително и отговорите на
съответните задачи от вещото лице от състава на автотехническата експертиза, но
при всички положения на тях е възложено задължението да определят началния
момент на възникналата опасност, а не на автотехническата експертиза. Моментът
на възникване на опасността винаги се определя конкретно, не и абстрактно, но
никога по формални критерии.
От
изложеното по-горе става видно, че обвиняемия К. и неговия защитник са лишени
от възможността да разберат в какво точно се състои обвинението и да им се даде
възможност да организират адекватно защитата си спрямо същото. Липсващите фактически
обвинения касаят обстоятелства, които са част от предмета на доказване по
чл.102 от НПК и следва да бъдат ясно и конкретно посочени
Посочените
по-горе отстраними процесуални нарушения са съществени , тъй като са нарушили,
както общите процесуални правила, така и са ограничили процесуалните права на
обвиняемия и неговия защитник.
Предвид
горното и на основание чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 248, ал.2, т.3 от НПК,
Р А З П О
Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № ****/****. по описа на Варненския окръжен и ВРЪЩАМ делото на ВОП за отстраняване на
допуснатите нарушения.
Препис
от разпореждането да се връчи на Г.Б.К. и неговия защитник.
Разпореждането
може да се обжалва и протестира по реда на глава дведесет и втора пред
Апелативен съд гр.Варна в седем дневен срок.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК