Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ – 121
30.04.2020г.
гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На
дванадесети ноември
2019 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1523 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 127 от 17.07.2019г., постановено по гр. дело № 785/2018г. по описа на
Районен съд – Поморие са отменени всички решения, приети на проведеното на
03.07.2017г. ОС на Етажната собственост на сграда Е „Ета“, с идентификатор
57491.509.24.1 в комплекс „Сънсет Ризорт“, представлявана от Управителя на ЕС
„Двора“ ЕООД чрез Управителя на дружеството Владимир Добрев, обективирани в
Протокол от Общо събрание на собствениците на сграда „Ета“ от 03.07.2017г. като
незаконосъобразни. С цитираното решение е прекратено като недопустимо
производството по предявения иск от М.Д.К., Д.М.Ш., Е.О.Ш. и Б. Ч. Х., всички
ищци чрез пълномощника адвокат Н.Ч. против Етажната собственост на сграда с
идентификатор 57491.509.24.1, сграда Е, „Ета“ в комплекс Сънсет ризорт,
представлявана от Управителя на ЕС „Двора“ ЕООД чрез Управителя на дружеството
Владимир Добрев за прогласяване за нищожни решенията, приети на проведеното на
03.07.2017г. ОС на ЕС на сграда Е „Ета“, с идентификатор 57491.509.24.1 в
комплекс Сънсет ризорт, обективирани в Протокол от ОС на собствениците на
сграда „Ета“ от 03.07.2017г.
Против постановеното решение
в частта, в която отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на
03.07.2017г. е депозирана въззивна жалба от Етажната собственост на сграда Е
(Ета) с идентификатор 57491.509.24.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Поморие, представлявана от Управителя на ЕС – „Двора“ ЕООД,
представлявано от Владимир Георгиев Добрев чрез процесуалните представители на
етажната собственост – адвокат Радостина Николова и адвокат Евгения Гагашева –
гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, ет. 2, офис 6 – адвокат Гагашева, с която се
претендира първоинстанционното решение в атакуваната му част да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което
да бъде отхвърлена претенцията по реда на чл. 40 от ЗУЕС като недопустима,
неоснователна и недоказана и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски. В жалбата се посочва, че решението е неправилно поради несъответствие
между правните изводи на съда и материалния и процесуалния закон. Посочва се,
че съдът се е произнесъл по недопустим иск, приемайки исковата молба по чл. 40
от ЗУЕС като депозирана в срок, а същата е просрочена – подадена след
изтичането на предвидения в закона преклузивен срок за оспорване на решенията
на ОС на ЕС и производството следва да бъде прекратено. В подкрепа на
отправеното възражение се излагат подробни съображения от страна на въззивното
дружество. В жалбата се посочва, че постановеното решение е неправилно, тъй
като е необосновано и съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните и неправилно е преценил
фактите по делото. Посочва се, че изложените фактически констатации на съда не
съответстват на обективната истина, както и с постановеното решение е налице
несъответствие между правните изводи на съда и материалния и процесуалния
закон, а всички тези несъответствия водят до неправилност на решението, тъй
като накърняват принципа за дирене на обективната истина и принципа за
законност на решението.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивната етажна собственост чрез своя процесуален представител поддържа
жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по жалбата –
М.Д.К., Д.М.Ш., Е.О.Ш. и Б. Чарлз Х., всички ищци чрез своя процесуален
представител - адвокат Невена Чакърова депозират по делото писмен отговор на въззивната
жалба, в който претендират да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде потвърдено първоинстанционното решение, а депозираната въззивна жалба като
неоснователна и недоказана да бъде оставена без уважение. Посочва се, че
предявеният иск не е недопустим, а предявеният иск не е просрочен, както
правилно е преценил и първоинстанционния съд. В депозирания писмен отговор се
посочва, че обжалваното първоинстанционно решение не е неправилно поради
необоснованост, а същото е правилно, законосъобразно и обосновано.
Не се отправят искания за
представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорват жалбата
и считат, че същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от М.Д.К., Д.М.Ш.,
Е.О.Ш. и Б. Ч. Х., всички ищци чрез пълномощника адвокат Н.Ч. против Етажната
собственост на сграда Е „Ета“, с идентификатор 57491.509.24.1 в комплекс
„Сънсет Ризорт“, представлявана от Управителя на ЕС „Двора“ ЕООД чрез
Управителя на дружеството Владимир Добрев, с който се претендира да бъдат
отменени всички взети решения на проведено на 03.07.2017г. Общо събрание на
собствениците на сграда „Ета“ от 03.07.2017г. като незаконосъобразни,
обективирани в Протокол от Общо събрание на собствениците на сграда „Ета“ от
03.07.2017г. В исковата молба се твърди, че ищците случайно са разбрали за
проведеното ОС на ЕС и взетите от него решения, когато през месец декември –
2018г. са били уведомени от други етажни собственици и са направил проверка в
електронния портал – Официален инфо портал на собствениците в к-с „Сънсет
Ризорт“, при което установил, че в системата бил качен протокол от ОС с дата 03.07.2017г.
В тази връзка се твърди, че протоколът от проведеното събрание не е бил
оповестен съобразно процедурата по ЗУЕС, не е имало съобщение за неговото
изготвяне, поставено на видно и общодостъпно място на входа на сградата,
протоколът от ОС на ЕС не е бил предоставен на ищеца, като не им е бил изпратен
на електронните им пощи, както винаги е процедирала етажната собственост при
свикването на Общо събрание в комплекса. В тази връзка – ищците посочват, че
искът за отмяна на оспорените решения е предявен в законоустановения срок.
В депозирания по чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответната Етажна собственост, представлявана от
управителя „Двора“ ЕООД, чрез управителя на дружеството, исковата претенция е
оспорена като недопустима, поради неспазване на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС
за предявяване на иска. По същество иска е оспорен като неоснователен, като са
изложени подробни съображения.
По делото са ангажирани
писмени и гласни доказателства.
Първоинстанционният съд е
приел, че предявеният иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е подаден в срока по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС и е допустим. В тази връзка е прието, че за свикването и
провеждането на ОС и взетите на събранието решения ищецът не е бил уведомен на
електронния му адрес, съобщен от него на ответника, като ПРС е приел за
установено по делото, че в процесния комплекс е създаден регламент, по силата
на който от момента на придобиване на собственост в комплекса, собствениците са
съобщавали координати за връзка, включително електронна поща на управляващите
комплекса и такава електронна поща са посочили и ищците, на която са получавали
кореспонденция от ЕС преди процесното ОС, като такава практика е била
установена обичайно в комплекса. Прието е от съда, че тази практика е била
въведена в процесния комплекс, който безспорно е такъв за временно (сезонно)
ползване, още преди законовите изменения и след като собствениците, в това
число и ищецът, са били уведомявани за свикването на ОС на електронен
адрес, то е следвало по същия начин да бъдат уведомени и за свикването на процесното
ОС и не било необходимо след 2016г. собствениците да предоставят изрична молба
и електронна поща, на който да им се изпращат покана и протокол. Съдът приема,
че не се установява по категоричен начин ищците да са узнали за изготвения
протокол за проведеното на 03.07.2017г. Общо събрание по-рано от месец декември
– 2018г. и в тази връзка приема, че претенциите са заявени в законопределения
срок. По същество на спора е прието от съда, че оспорените от ищеца решения на
ОС на ЕС, приети на 03.07.2017 г., са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени, поради допуснато нарушение при свикване на ОС, като е налице
нарушение на чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС при
свикване на процесното ОС, изразило се в неуведомяване на собствениците на СОС
в комплекс за временно (сезонно) ползване за свикване на ОС чрез електронна
поща, съобщена от собствениците на управителя на ЕС, както и поради
обстоятелството, че Общото събрание на етажната собственост се е провело на
място, различно от така обявеното в поканата за неговото свикване.
На основание чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира,
че обжалваното решение е валиден съдебен акт.
Настоящата инстанция намира
обаче, че първоинстанционното решение, с което Районен съд - Поморие се е
произнесъл по предявения иск по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС е недопустимо, което
налага неговото обезсилване. Съображенията на съда са следните:
Основателни са възраженията във въззивната
жалба, че исковата молба на М.К., Д.Ш., Е.Ш. и Б.Х. е подадена след изтичането
на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, като настоящата инстанция намира
приетите в обратния смисъл изводи от Районен съд – Поморие за неправилни.
На основание чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, срокът за предявяване на иск от етажен собственик за отмяна на решенията
на ОС на ЕС започва да тече от получаване на решението по реда на чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС. В разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е уредена една фикция за
уведомяването на етажните собственици за изготвения протокол от проведеното ОС
на ЕС. Така, съгласно посочената разпоредба – „Председателят на управителния
съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на
входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на
съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет
(управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва
датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от
провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и
приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или
обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна
поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е
посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението“. Съгласно чл.
13, ал. 2 от ЗУЕС, собственикът или ползвателят, който не ползва самостоятелния
си обект или ще отсъства повече от един месец, е длъжен да уведоми писмено
управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща
и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо
събрание, както и телефонен номер. Следователно, ако в хипотезата на чл. 13,
ал. 2 от ЗУЕС собственикът не е уведомил писмено председателя на УС
(управителя), т.е. не е представил писмена молба с посочена електронна поща или
адрес в страната, на които да му се изпращат покани за общо събрание, респ.
протоколи от проведеното общо събрание, то той се счита за уведомен на датата
на поставяне на съобщението за изготвения протокол от ОС на видно място, от
която дата започва да тече и 30-дневния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
В конкретния случай – от
представените по делото писмени доказателства е видно, че съобразно чл. 16, ал.
7 от ЗУЕС и в предвидения в чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС срок – на 05.07.2017 г.
Управителят на ЕС – „Двора“ ЕООД, чрез представляващия дружеството Владимир
Добрев, в присъствието на един собственик – А.Х.Х.– собственик на самостоятелен
обект в блок Ета, е залепил съобщение, с което е уведомил собствениците на
обекти в сградата, че протоколът от проведеното на 03.07.2017г. ОС на ЕС на
Сграда Е (Ета) в к-с „Сънсет Ризорт“ е изготвен, като съобщението е поставено
на входната врата на сграда Е (Ета) в к-с „Сънсет Ризорт“. Действията по
поставянето на съобщението са удостоверени в протокол от 05.07.2017 г., в който
са посочени датата, мястото и часа на поставянето му, същият е съставен и
подписан от Владимир Добрев представляващ Управителя на ЕС – „Двора“ ЕООД, като
е подписан и от етажния собственик А.Х.Х.- задължителен реквизит на
уведомяването по чл.16, ал.7 ЗУЕС.
По делото не се спори, че
ищците не пребивават постоянно в процесната етажна собственост, която е за
сезонно ползване. Не се спори също, че препис от протокола за проведеното ОС на
ЕС не е бил изпратен на ищеца по електронна поща. В тази връзка, съдът намира
за основателни възраженията във въззивната жалба, че за ответника не е възникнало
задължение да изпраща протокола по електронна поща, предвид липсата на
представено от етажния собственик до Управителя на ЕС писмено уведомление по
чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Тук следва да се има предвид, че именно в тежест на
ищеца е да докаже спазването от негова страна на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, като същият следва да ангажира надлежни писмени доказателства по смисъла
на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, в която хипотеза попада и конкретния случай. По
делото, обаче, не са представени доказателства за писмено уведомяване от ищците
на Управителя на ЕС за електронна поща или на адрес в страната, на които да им се
изпращат копия от протоколи на общото събрание. Тези обстоятелства не могат да
се доказват със свидетелски показания с оглед забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква
писмен акт, тъй като в нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС изрично е посочено
писмено уведомяване, т.е. представяне на акт в писмена форма, която е такава за
доказване на извършеното действие. По тази причина, недопустими са показанията
на водения от ищеца свидетел Колин Робърт, че към момента на закупуване на
самостоятелни обекти в комплекса всеки от собствениците предоставял електронна
поща, поради което въззивният съд намира, че ПРС неправилно е ценил
свидетелските показания и е формирал изводите си на тях относно допустимостта
на иска. В тази връзка и при липсата на представено по делото от ищеца писмено
уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, не може да се презумира знание у
Управителя на ЕС за електронния му адрес към датата на изготвяне на протокола
от ОС, независимо от изпратените през месец септември – 2017г. електронни
съобщения, още повече, че тези съобщения не е следвало да бъдат ценени от
Районен съд – Поморие, тъй като същите са от дати, последващи процесното ОС и
като такива са ирелевантни и от това, че такива са изпратени на ищците не
означава, че такава е била практиката и до този момент.
При това положение и като взе
предвид, че ищците не са представили доказателства за писмено уведомяване на
управителя на ЕС за електронна поща или адрес в страната, на която да им бъдат
изпращани протоколи от ОС и доколкото в случая са спазени изискванията на чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС за изготвяне на съобщението и на протокола за неговото
залепяне, приложение намира фикцията на чл. 16, ал. 7, изр. 4 от ЗУЕС. Поради
това, следва да се приеме, че за ищците 30-дневния срок за обжалване по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС тече от датата, на която е било поставено съобщението за
изготвения протокол от проведеното ОС на 03.07.2017г., а именно от
05.07.2017г., който е изтекъл на 05.08.2017г. В случая, исковата молба е
депозирани в съда на 27.12.2018г., т.е. след изтичането на този срок, което
обосновава извод за недопустимост на предявения иск. Ето защо, изводът на
районния съд, че исковата молба е подадена в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2
от ЗУЕС, е неправилен.
За допустимостта на иска
съдът е длъжен служебно да следи във всеки етап от производството. Пропускането
на предвидения в закона срок за оспорване на решенията на ОС на ЕС обуславя
недопустимост на исковата претенция на М.К., Д.Ш., Е.Ш. и Б.Х., поради което
същата не подлежи на разглеждане от съда. Като се произнесъл по недопустим иск,
районният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде
обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК в частта, в която е
уважен предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като производството по този иск
следва да се прекрати. Като последица, решението следва да се обезсили и в
частта за разноските, с която ответната ЕС е осъдена да заплати на ищците
разноски по делото в размер на 481, 74 лева и е оставено без уважение искането
на ЕС за присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора и направеното от
двете страни искане за разноски, съдън намира, че на въззивната етажна
собственост следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 1 000 лева – адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и сума в
размер на 540 лева, направените по делото разноски пред въззивната инстанция –
сума в размер на 40 лева, представляваща държавна такса и сума в размер на 500
лева, представляваща възнаграждение за адвокат. С оглед направеното възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
въззиваемите по отношение на възнаграждението само за въззивната инстанция,
съдът намира, че на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения направеното възражение е
основателно, възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 300 лева и
на въззивната етажна собственост следва да бъде присъдено възнаграждение за
адвокат в размер на 300 лева пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен
съд – Бургас
ОБЕЗСИЛВА Решение № 127 от 17.07.2019г., постановено по гр. дело № 785/2018г. по
описа на Районен съд – Поморие в частта, с която са отменени като
незаконосъобразни всички решения на проведеното на 03.07.2017г. Общо събрание
на Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.1 по КККР на гр.
Поморие, сграда Е „Ета“, к-с „Сънсет Ризорт” гр. Поморие, представлявана от
управителя на ЕС – „Двора” ЕООД, чрез управителя Владимир Добрев, обективирани
в протокол от 03.07.2017г., както и в частта, с която Етажната собственост на
сграда с идентификатор 57491.509.24.1 по КККР на гр. Поморие, сграда Е „Ета“,
к-с „Сънсет Ризорт” гр. Поморие, е осъдена да заплати на М.К., Д.Ш., Е.Ш. и Б.Х.
разноски по делото в размер на 481, 74 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения иск по чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС от М.К., Д.Ш., Е.Ш. и Б.Х. против Етажната собственост на сграда
с идентификатор 57491.509.24.1 по КККР на гр. Поморие, сграда Е „Ета“, к-с
„Сънсет Ризорт” гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС – „Двора” ЕООД,
чрез управителя Владимир Добрев, с който се претендира да бъдат отменени всички
взети решения на Общо събрание на етажната собственост, проведено на
03.07.2017г. и обективирани в протокол от 03.07.2017г.
ОСЪЖДА М.Д.К., гражданин на И., роден на ***г., с адрес – 21 ***, И.,
Д.М.Ш., гражданин на И., родена на ***г., с адрес – 22 ***., Е.О.Ш. гражданин на И., роден на ***г., с адрес – ***, И. и Б.Ч.Х. - гражданин на И.,
родена на ***г., с адрес – ***, пощенски код
F23FW24, И. – със съдебен адрес *** – адв. Невена Чакърова да
заплатят на Етажната собственост в сграда с идентификатор 57491.509.24.1 по
КККР на гр. Поморие – сграда Е „Ета” в к-с „Сънсет Ризорт”, с адрес гр.
Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 219, представлявана от управителя на ЕС –
„Двора“ ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя на дружеството Владимир Добрев,
сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство и сума в размер от 340 (триста и четиридесет)
лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.