Номер 113***7.10.**0**0 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXXII състав
На **1.10.**0**0 година в публично заседание в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № **0**0**1**0**03800 по описа за
**0**0 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по
повод постъпила в съда жалба подадена от еднолично дружество с
ограничена отговорност с фирма (наименование) „С*** В****“, ЕИК *******
със седалище адрес на управление: гр.С.В., област Бургас, улица „И.В. №**,
представлявано от управителя А.Г.Я ЕГН ************
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №503801-
F51*10*/07.04.**0**0 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.**018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1
ЗАНН и чл.18* ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за
нарушение на чл.1**5, ал.5 от същия закон, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в
размер от 500.00 лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП в цялост, като се посочват
редица твърдени нарушения.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се пълномощник, който моли за потвърждаване на
процесното НП. Отправя се искане за присъждане на разноски.
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено на 30.0*.**0**0 г., видно от приложеното
към него известие за доставяне (л.7 от делото – на гърба). Жалбата е
постъпила при наказващия орган на 09.07.**0**0 г. с вх.№ИТ-00-
551*/09.07.**0**0 г., след като е била изпратена по пощата на 07.07.**0**0 г.
(л.* – пощенско клеймо). Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен
срок по чл.59, ал.** във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4
НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Нарушението е констатирано в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
Бургас, офис Бургас, с адрес ул.“А**********“ № ***, ет.* след изтичане на
последния възможен срок за подаване на информация от отчетните регистри
към справка-декларация по ЗДДС - 14.08.**019 г., чрез извършване на
съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по
ЗДДС. До лицето е изпратена покана с №314-8 с дата 1*.08.**019 г. за
явяване в ТД на НАП Бургас подаване на СД по ЗДДС и съставяне на АУАН
за ненавременното подаване на същата. В указания срок не се е явил
представител на дружеството-жалбоподател.
В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1] срок
по чл.34, ал.* изр.** ЗАНН на 14.10.**019 г. св.Д.И съставила против
дружеството-жалбоподател Акт №F51*10*/14.10.**019 г. за установяване на
административно нарушение (АУАН) със свидетел С.П. С. На **5.0**.**0**0
г. срещу подпис на пълномощник бил връчен препис от АУАН. В цифров вид
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение било по чл.1**5, ал.5
ЗДДС.
2
На 07.04.**0**0 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по
чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар изв*** рамките на
инструктивния срок по чл.5**, ал.1 ЗАНН, Директора на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП - Бургас издал процесното наказателно
постановление, което било връчено на 30.0*.**0**0 г. Описанието на
вмененото нарушение било идентично с отразеното в АУАН в словесен и
цифров вид, а то е, че като задължено и регистрирано на **4.07.**00* г. лице,
дружеството-жалбоподател не е подало в предвидените в чл.1**5, ал.5 ЗДДС
срокове (до 14.08.**019 г.) справка-декларация за данъчен период месец юли
**019 г.
На 09.07.**0**0 г. с вх.№ИТ-00-551*/09.07.**0**0 г., в рамките на
преклузивния срок по чл.59, ал.** във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183,
ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба е постъпила при наказващия орган, след
като била пратена по пощата на 07.07.**0**0 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-158**/**3.1**.**015 г.
на Изпълнителния директор на НАП.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл.4** и чл.57 ЗАНН. В наказателното
постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира,
че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа
3
посочените задължителни реквизити.
Нарушението е извършено под формата на допустителство и е правилно
квалифицирано по чл.1**5, ал.5 ЗДДС, като съответно е наложена и
административното наказание по вид „глоба“ по чл.179 ЗДДС. Тя е
определена в предвидения от закона минимален размер от 500 лв.
Дружеството-жалбоподател действително е нарушило задължението си по
чл.1**5, ал.5 ЗДДС, съгласно която разпоредба за всеки данъчен период
регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да подаде справката-декларация и
информация от отчетните регистри включително и на магнитен носител в
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите
до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася.
Дружеството-жалбоподател, като задълженото лице е регистрирано по
ЗДДС на **4.07.**00* г. и съгласно чл.1**5, ал.1 ЗДДС има задължение да
подава справка-декларация за всеки данъчен период в предвидените срокове.
В настоящия случай това е следвало да бъде сторено до 14.08.**019 г.,
доколкото процесния данъчен период е месец юли **019 г. В тежест на
дружеството-жалбоподател, като задължено да подава справки-декларации
лице, е да следи дали тази дейност се извършва своевременно. Нарушението е
било открито буквално ден-два след допускането му, като на 1*.08.**019 г. до
дружеството-жалбоподател е изпратена покана с №314-8.
Съгласно разпоредбата на чл.179 ЗДДС регистрирано по този закон лице,
което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.1**5, ал.*
декларацията по чл.1**5, ал.**, отчетните регистри по чл.1**4 или не ги
подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
От доказателствата, налични по административно – наказателната
преписка и разпита на свидетелката Д.И по безспорен начин се установява
осъществяването от страна на жалбоподателя на вмененото му нарушение.
Касае се за формално нарушение, а целта на законодателя е да
дисциплинира търговците, поради което настоящият съдебен състав намира,
4
че процесният случай не е маловажен такъв по чл.**8 ЗАНН. Деянието не се
различава по никакъв начин от други нарушения от същия вид, т.е. не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност, която да обоснове
прилагане разпоредбата на чл.**8 ЗАНН. Нарушението се състои в просто
извършване при форма на допустителство, поради което не е нужно да са
нанесени вреди. Именно поради тази особеност настоящия състав не намира,
че е налице хипотезата на чл.**8, ал.1 ЗАНН.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил също така
разпоредбата на чл.**7, ал.** ЗАНН и при наличието единствено на
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказанието на
дружеството в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лв. за
нарушението. В този смисъл и следва да се приеме, че АНО е отчел
посочените от жалбоподателя обстоятелства, каквито се явяват последващото
депозиране на декларацията и фактът, че процесното нарушение е първо
такова за жалбоподателя при определяне на размера на наказанието му, като
прецизно е индивидуализирал същото.
Както се посочи по-горе, наложената имуществена санкция е в
минималния предвиден в закона размер, което съдът намира за напълно
основателно предвид липсата на данни за други подобни нарушения.
Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг
избор на съда, освен да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на
процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е
основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. *3, ал. 3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от **019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят
на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено
5
юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва
дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. **7е от Наредбата за
правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.*3, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от **7.0**.**015 г. по тълк. д. № 1/**014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа
и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от **7.0**.**015 г. по тълк. д. № 1/**014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа
и Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №503801-
F51*10*/07.04.**0**0 г., издадено от Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.**018 г. на Изпълнителния директор на НАП,
с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.179 от Закона за данък
върху добавената стойност за нарушение на чл.1**5, ал.5 от Закона за
данък върху добавената стойност,
на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма
(наименование) „С*** В****“, ЕИК ******* със седалище адрес на
управление: гр.С.В., област Бургас, улица „И.В. №**, представлявано
от управителя А.Г.Я ЕГН ************ е наложено административно
наказание
по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.
ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма
(наименование) „С*** В****“, ЕИК ******* със седалище адрес на
6
управление: гр.С.В., област Бургас, улица „И.В. №**, представлявано
от управителя А.Г.Я ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща разноски
по делото във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.*3, ал.* изр.** ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.**08-
****8 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7