Р Е
Ш Е Н И Е
№ 18.03.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 18 февруари 2019 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2184,
по описа за 2018 година.
Производството
е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД
/ с предишно наименование «Мобилтел»/ гр.София, чрез упълномощения си
представител, твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Х.Д.Х. е образувано ч.гр.д № 6880/2017г, по описа на PC - Стара
Загора, по което има издадена заповед за изпълнение. В рамките на предвидения
от законодателя двуседмичен срок е постъпило възражение от страна на длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения срок и на основание чл. 415 предявяват настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство.
върди, че по
силата на сключен с ответника договор – М4497741/25.03.2015г. за
далекосъобщителни услуги, ищецът е изпълнил задълженията си по него, като
ответникът му дължи плащане, както следва:
- по данъчна
фактура № ********* от 13.06.2016 г., за месечна абонаментна такса и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 09.05.2016 до 09.06.2016 - сумата от 25,61 лв., с включен ДДС;
- по сметка №
********* от 18.11.2016г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор №
М4497741 от 25.03.2015г. - сумата от 261,72 лв.;
- по данъчна фактура № ********* от 13.07.2016
г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за
периода от 09.06.2016 до 09.07.2016г. - сумата от 28,07 лв., с включен ДДС;
- по данъчна фактура № ********* от
11.11.2016г., за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни
услуги за периода от 09.10.2016г. до 09.11.2016г. - сумата 41.88 лв., с включен
ДДС, за която е издадено кредитно известие на стойност 14.66 лв., като
непогасеното задължение в размер на 27.22 лв.
Ищецът моли,
след установяване основателността на претенцията съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че
ответникът Х.Д.Х. му дължи сумата в общ размер от 342.62лв., представляваща
сбор от главниците по цитираните по-горе фактури, ведно със законната лихва
върху сборната сума 342.62 лв., считано от датата на образуване на ч. гр. д. №
6880/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора до окончателното
изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 6880/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора.
Претендира за направените разноски по настоящото производство, ведно с
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., съгласно Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Сочи също, че в хода на
производството процесната сума в размер на 342.62 лв., както и разноските може
да бъдат заплатени от ответника в брой в магазините и партньорите на
„Мобилтел" ЕАД, както и по банков път, по банковата
сметка на "Мобилтел" ЕАД в "Райфайзенбанк", IBAN: ***, BIC:
***.
В
законоопределения срок ответникът Х.Д.Х.
не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозирал е молба, с която взема становище по основателността на
предявения иск. Претендира за направените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител. Депозирал е молба, с която
уведомява, че е в невъзможност да се яви по делото, не взема становище по
спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 6880/2017г. по описа на СтРС, се установява, че на основание чл.411, ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 4382/22.12.2017г., съгласно която е
разпоредил длъжникът Х.Д.Х. да заплати на кредитора „МОБИЛТЕЛ” ЕАД София сумата
от 342.62 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуги по Договор №
М 4497741/25.03.2015г., по издадени дан. фактури № *********/13.06.2016г.; по сметка № *********/18.11.2016г., издадена
за неустойка за неизпълнение на цитирания договор; дан. фактура № *********/13.07.2016г. и дан.
фактура № *********/11.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 21.12.2017г.г. до окончателното плащане, както и сумата от 75 лв.,
разноски по делото.Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. На заявителя е дадена възможност да
предяви в едномесечен срок от получаване на съобщението установителен иск. В
срока по чл. 415 от ГПК заявителят предявява настоящия установителен иск.
Правното
твърдение на ищеца е, че вземането му произтича от договор за далекосъобщителни
услуги Договор № М 4497741/25.03.2015г.
По
делото е представен договор от 25.03.2015г.,
сключен между „Мобилтел” ЕАД и Х.Д.Х., ведно с Приложение № 1 относно промоционални условия за ползване на тарифни
планове. Представени са и фактури № **********/13.06.2016г., № **********/13.07.2016г.;
**********/11.11.2016г., относно предоставени на ответника далекосъобщителни
услуги за периода 09.05.2016г. – 09.11.2016г., на обща стойност от 113.26 лв.
Представена е сметка от 18.11.2016г. относно начислена неустойка в размер на 261.72лв.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед
на конкретните твърдения на страните. Видно от договор
за мобилни услуги, ведно с приложенията към него, и от представените данъчни
фактури за далекосъобщителни услуги, се установява, че между страните е бил налице валидно сключен договор за
далекосъобщителни услуги. Правоотношенията между ищеца и ответника са
уредени от сключения между тях договор, от който са произтекли насрещните права
и задължения и за двете страни по тях. За
предоставените на ответника услуги по процесния договор ищецът е издал фактури,
на обща стойност 95.56 лв. Ищецът твърди, че по една от фактурите има
извършено плащане, като неплатеният остатък е 27.22 лв. При това положение претендираната
главница възлиза на 80.90 лв. Няма данни ответникът да е заплатил главницата,
поради което дължи на ищеца претендираната сума.
Ищецът претендира заплащане и на сумата от 261.72 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги, на осн. чл. 54.1 от Общите условия на
оператора и потребителите на далекосъобщителни услуги, за която сума е налице сметка
№ **********/18.11.2016г. Видно
от посочената разпоредба, Операторът има право да прекрати едностранно договора
при неплащане на дължими суми от страна на потребителя след изтичане срока за
плащане. По настоящото дело не са представени
никакви доказателства изявлението на
ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до ответника, за да е налице
основание за търсене на неустойка. Липсват данни, че договорът е предсрочно
прекратен. Отделно от това, следва да
се посочи, че прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните такси за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. По този начин мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС , I т.о. и др. Ето защо, претенцията, касаеща
неустойка в размер на 261.72 лв. за предсрочно прекратяване на процесния
договор, се явява неоснователна.
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита,
че следва да признае за установено по отношение на Х.Д.Х., че дължи на
„Мобилтел”, с ново име „А1 България” ЕАД, гр. София, сумата в размер на 80.90
лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор № М
4497741/25.03.2015г., за което вземане са издадени дан. фактури № **********/13.06.2016г.,
№ **********/13.07.2016г. и №
*********/11.11.2016г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №
4382/22.12.2017г. по ч.гр.д. № 6880/2017г. по описа на СтРС.
С оглед
изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца, съразмерно с уважената част от иска, направените по настоящото дело
разноски– сумата от 29.52лв. / за държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв./, както и направените в заповедното
производство разноски – 17.71 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
отношение на Х.Д.Х., ЕГН **********,***, ЧЕ
ДЪЛЖИ на „ А1 България “ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от Александър
Д. и Младен Маркоски, сумата от 80.90
лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор № М
4497741/25.03.2015г., по издадени дан. фактури № **********/13.06.2016г., №
**********/13.07.2016г. и №
*********/11.11.2016г., ведно със законната лихва считано от 21.12.2017г. до
окончателното й изплащане,за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №
4382/22.12.2017г. по ч.гр.д. № 6880/2017г., по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения по чл. 422 от ГПК
иск да се признае за установено, че Х.Д.Х. дължи на «А1 България “ ЕАД, гр.
София, сумата 261.72 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор № М 4497741/25.03.2015г., за което е издадена сметка № *********/18.11.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България “ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от Арександър
Д. и Младен Маркоски, сумата 29.52лв., представляваща направени в настоящото
производство разноски, както и сумата 17.71 лв., представляваща направени в
заповедното производство разноски.
Сумата може да
бъде заплатена в "Райфайзенбанк", IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: