Р Е Ш Е Н И Е
№149
гр. Велико Търново 31.5.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и
трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №
132 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145и
сл. От АПК във вр. с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ
Образувано е
по жалба, подадена от И.П.И.,*** чрез ...П. Д. *** против Отказ за връщане на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели
с № 352з-39/15.2.2023г. на Началник на РУ гр. Свищов към ОД на МВР гр. В.
Търново.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на издадения административен акт, като
противоречащ на материалния закон, доколкото органът е приложил невярна правна
квалификация, а именно чл. 58, ал.1 т. 8 от ЗОБВВПИ, който касае отказа за
първоначално издаване на разрешение за носене на оръжие, какъвто не е настоящия
казус. В случая такова разрешение е издадено, същото е било отнето с Решение
рег.№ 352р-22005/16.12.2022г., влязла в сила, поради наличие на издадена
Заповед по ЗЗДН. След преустановяване на нейното действие, липсва правно
основание органът да откаже връщането на издаденото разрешение. От съда се иска
да отмени обжалвания отказ и върне преписката на АО с указания по точното
прилагане на закона, като го задължи да издаде законосъобразен акт.
В о.з. се
представлява от ...Д., който поддържа жалбата с направените в нея оплаквания.
Допълнително се сочи единствено, че гр.д., по което е постановена Заповедта е
прекратено, Заповед за постоянна мярка не е издадена, като срещу молителката е
било образувано наказателно производство за деклариране на неверни данни при подаване на молбата за
защита.
Ответник жалба
Началник РУ Свищов при ОД на МВР В. Търново, редовно призован не се явява, не
изпраща представител.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, от
фактическа страна намира за установено следното :
На жалбоподателя
е издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за
ловни цели с №20140045818, валидно до 19.11.2023г., въз основа на което същият
е придобил 7 бр. дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели.
По молба на е.П.
срещу жалбоподателя е образувано гр.д. 3134/2022г. по описа на ВТРС, по което е
издадена Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие № 24/14.12.2022г..
Същата е получена на 16.12.2022г. в РУ на МВР гр. Свищов, и въз основа на нея е
издадено Решение рег. № 352р-22005/16.12.2022г. за отнемане на разрешение за
съхранение , носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Същото е с
допуснато от закона предварително изпълнение, поради което на същата дата е
съставен Протокол за приемане на ООБ с рег. № 352р-22017/2022г, отнемане на
горепосоченото Разрешение и 7 броя дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели
. Това Решение не е било обжалвано и същото е влязло в законна сила на
31.12.2022г.
Жалбоподателят
е подал Заявление вх. № 352000-421/17.1.2023г. по описа на РУ Свищов за връщане
на Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.След като
е установил фактите по делото, ответникът е издал Решение № 352з-39/15.2.2023г.
за отказ за връщане на това Разрешение.
Съобщението
за изготвеното Решение е връчено на 15.2.2023г., като в срока по чл. 149, ал.2
от АПК е подадена жалба до Административен съд В. Търново с вх.№
1348/21.2.2023г. , по която е образувано настоящото производство.
В хода на
съдебното дирене е приобщена административната преписка по оспорвания ИАА,
гр.д. 3134/2022г. по описа на ВТРС, по
което е постановено Определение № 2124/14.12.2022г. на ВТРС, с което е
допуснато да се издаде Заповед за незабавна
защита срещу домашно насилие, както и самата Заповед с № 24/14.12.2022г.. След като е.П. е оттеглила молбата за защита по реда на чл. 8
и сл. ЗЗДН, като с Определение № 2175/20.12.2022г. производството е прекратено
на основание чл. 232 от ГПК .
От Районна
прокуратура В. Търново поделение Свищов е изискана и приложена по делото
прокурорска преписка по подаден сигнал от е.П. за закана за убийство срещу
жалбоподателя, по което е извършена проверка, снети са обяснения от нея,
жалбоподателя, нейни роднини- майка и брат. С Постановление №8818/15.03.2023г.
на прокурор при ВТРП е отказано образуване на досъдебно производство и
горепосочената преписка е прекратена.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу ИАА, от лице , за което същият е негативен, което
обосновава наличието на правен интерес от обжалването , в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 2 от АПК, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 58, ал. 1, т.
8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене
и употреба на оръжие, респективно с оглед на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема, на лица, спрямо които през
последните три години са прилагани мерки за защита по реда на ЗЗДН.
Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН,
могат да бъдат приложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на
постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН
съдебно решение, но могат да бъдат приложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН.
След като с Определение
№ 2175/20.12.2022г. производството по гр.д. 3134/2022г. по описа на ВТРС, е
прекратено на основание чл. 232 от ГПК и Заповедта за защита отменена,
жалбоподателят подава искане за връщане на издаденото Разрешение, тъй като
намира, че са налице нови обстоятелства, които АО следва да вземе предвид. Или
след като е отпаднала мярката за защита по ЗЗДН, са налице всички положителни
предпоставки за връщане на отнетото Разрешение, и това е основаният правен спор
по делото.
Оспореният отказ представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, който е издаден от
компетентен орган-Началникът РУ-гр.
Свищов с оглед правомощията му по чл.83 ал.5 вр. с чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ. Макар
производството по подадено Заявление за връщане на отнето Разрешение да не е
изрично уредено, след като Началник РУ е компетентен да издава респ. отнема
такова, то реципрочно, същият се явява и компетентен да се произнесе по
Заявление за връщане на отнето Разрешение.
Оспореният
отказ е издаден в предвидената от закона писмена фирма и съдържа всички
изискуеми реквизити съгласно чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни
основания за неговото издаване. Установените от органа факти, не са спорни по
делото, за тяхното осъществяване е направен извод въз основа на събраните по
предвидения ред доказателства, а като
правно основание е посочен чл.58 ал.1
т.8 от ЗОБВВПИ. Съответствието на фактите на това правно основани е въпрос по
приложението на материалния закон, а не досежно нарушение изискването за форма
Процесният
отказ е издаден при спазване на административно-производствените правила, като
от страна на жалбоподателя не се правят конкретни оплаквания в тази насока. Производството е започнало по инициатива на
оспорващия, на когото е предоставена възможност да дава обяснения, да сочи
доказателства, да прави искания, поради което съдът намира, че липсва
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото му
на защита и да представлява самостоятелно основание за отмяна на ИАА.
Доказателствата са събрани в хода на производството, по предвидения за това
ред, приобщени са в преписката и са предявени на жалбоподателя. Актът е
постановен в съответствие с чл. 35 от АПК, доколкото това е станало едва след
пълното изясняване на фактите.
Относно спазване на
материално-правните разпоредби съдът съобрази следното:
Разрешението
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност
е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. В чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани
материално-правните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл.83
ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са
свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл.58 ал.1) и с целта, за която
се иска разрешението (т.10). Съгласно чл. 58, ал. 1, т.
8 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение,
носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са
налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН, а
според чл. 155 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от основанията по
чл. 58, ал. 1, т.
2-8 от ЗОБВВПИ разрешителното се отнема. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1
във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не третира отнемането на
разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за
административно нарушение, а като факт, който води до отпадане на основанията
за издаване на разрешителното. Следователно, при настъпване на факта по точка 8
престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради
което и органът го отнема. В тези случаи органът действа в условията на
обвързана компетентност и съответно не може да извършва преценка на
обстоятелствата. Законът не е посочил какъв вид следва да бъдат мерките за
защита от домашно насилие, за да се приеме , че е налице сочената хипотеза.
Както сочи в константната си практика ВАС мерките за защита от домашно насилие,
по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за
административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1
във вр. с чл. 12 и 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната
сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на
пострадалото лице. Те са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1
– 6 ЗЗДН
и се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18
- като привременна мярка и по чл. 15
- в съдебно производство. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието
по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по
който е наложена, е ирелевантен. Законодателят не е уточнил реда, по който да
са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента
на постановяване на акта. Единственото, което законът иска, е от налагането на
тези мерки по ЗЗДН до
издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок.
По
делото е установено, че към момента на издаване на оспореното решение, спрямо
искателят е наложена конкретна ограничителна мярка – Заповед за незабавна
защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1
и т. 3 от ЗЗДН.
Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане
на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежаваната от лицето
огнестрелно оръжие, която Заповед е влязла в сила .Както се посочи по- горе при
наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т.
8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност или с други думи
при настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т.
8 от ЗОБВВПИ престават да бъдат налице предпоставките за издаване на
разрешителното, поради което и органът го отнема. Без значение за
законосъобразността на заповедта за отнемане на Разрешителното е обстоятелството, че гр. д. по описа на ВТРС
е било прекратено, тъй като прекратяването на съдебното производство не
заличава факта на наложената мярка.
Неоснователен е довода изложен от страна на искателя, че наличието на
определението на съда с което е прекратено производството пред ВТРС е отменена
приложената мярка за незабавна защита, влече като последица задължение за
административния орган да върне отнетото разрешение и оръжие, тъй като липсва
изрична законова разпоредба в тази насока, както в ЗОБВВПИ,
така и в АПК.
Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето
разрешение за носене на оръжие и самото оръжие, задължава началника на РУ да следи за тригодишния срок на мярката,
наложена с него. В този смисъл : Решение № 3561 от 4.04.2023
г. на ВАС по адм. д. № 6781/2022 г., Решение
№ 2113 от 27.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2022 г., Решение № 8915 от
29.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2021 г.Решение № 4631
от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2019 г., VII о.,Решение № 4391 от
14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8758/2019 г.
Както посочва ВАС неправилно е
тълкуването от страна на жалбоподателя
на Определението на гражданския съд за прекратяване на приложената мярка
за незабавна защита като отпаднало основание. Неговото действие е занапред и се
основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на жалбата, които променят
нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката
Дали предходното издадено Решение
от административния орган за отнемане на Разрешението е законосъобразно не е
предмет на настоящото производство. Основанието за издаване на това решение е
издадена заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН
както и това, че процесната заповед е с обезпечителен характер и се явява като
гаранция за защита до окончателното произнасяне на съда в производството по
защита от домашно насилие. Вярно е, че тази заповед е обезсилена и представлява
новонастъпил факт, но това би имало значение само при депозирано искане за
отмяна на Решението за отнемане на Разрешително по реда на чл. 99, ал. 1, т.
4 от АПК. След като това Решение, с което е иззето разрешението за носене
на оръжие и самото оръжие е влязло в сила, то органът следва да следи за
законовоопределения тригодишен срок след който може да възстанови предишното
положение. В рамките именно на този тригодишен срок законосъобразно Началникът
на РУ
е отказал връщане на разрешението и на огнестрелното оръжие.
Неоснователен е довода, че
наличието на определение с което е прекратено производството пред Районен съд и
е прекратено действието на издадената заповед за защита по чл. 18 от ЗЗДН
влече като последица задължение за административния орган да върне отнетото
разрешение и оръжие, тъй като липсва изрична законова разпоредба в тази насока,
както в ЗОБВВПИ,
така и в АПК.
Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето
разрешение за носене на оръжие и самото оръжие, задължава Началника на РУ да
следи за тригодишния срок мярката, наложена с него. В този смисъл Решение № 3199 от 28.02.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 1013/2020 г.Решение
№ 10220 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8278/2019 гРешение № 2461 от
16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 28/2022 г., Решение № 962 от 21.01.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 15630/2018 г.,
Не се споделя и другият довод на
жалбоподателя, че по този начин, същият се явява незаконосъобразно засегнат от
противоправно поведение на третото лице, чиято последица следва да бъде
отстранена чрез издаване на Решение за връщане на оръжието. Както се посочи по-
горе, законодателят в чл. 58, ал.1, т. 8 от закона не изисква да е налице
висящо наказателно производство било за закана за убийство или друго.
Достатъчно е единствено постановена
мярка за защита, която се допуска от съда само въз основа на Декларация по чл. 9 от ЗЗДН от пострадалото
лице. Фактът, че , в хода на
предварителната проверка по сигнал на пострадалата е установено от обясненията
на роднините й, че вероятно същата не отговаря на истината е ирелевантен за
настоящия спор.
Не е налице и отменително основание
по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваният административен акт не
противоречи на целта на закона. Началникът на РУ административният орган който осъществява
контрол върху оръжията и боеприпасите и при правилно установеното наличие на
основания по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, след изпълнение на
законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона,
а именно при наличие на каквато и да било мярка по ЗЗДН, за да не се допуска
последваща ескалация на насилие, чрез отнемане на Разрешението и самото оръжие.
Едва след изтичане на един сравнително голям времеви период от три години,
вероятността от насилствени действия вкл. С използване на предмет с общоопасно
предназначение- оръжие, можещо да засегне живота и здравето на конкретно лице,
законодателят е дал възможност отново да се даде Разрешение за носене на
такова.
Предвид гореизложеното оспореният отказ
съответства на материалния закон и на целта на закона, поради което жалбата
срещу него е неоснователна.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Велико
Търново
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от И.П.И.,*** чрез ...П. Д. *** против Отказ за връщане на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели
с № 352з-39/15.2.2023г. на Началник на РУ гр. Свищов към ОД на МВР гр. В.
Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
В