№ 539
гр. Монтана, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101065 по описа за 2025 година
Предявен е първоначален установителен иск с правно основание чл.
26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и
насрещен осъдителен иск с пр.осн. чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД с
направено от първоначалния ищец П. възражение за прихващане по реда
на чл. 103 от ЗЗД срещу вземането по насрещния иск.
П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ул.,,Неофит
Рилски‘‘ № 42 е предявила срещу ответното дружество
,,КРЕДИРЕКТ‘‘ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.,,Цариградско шосе‘‘ № 115 Е, ет.5 установителен иск за
признаване за установено спрямо ответното дружество, че сключеният между
страните Договор за потребителски кредит № 1176241/29.10.2024 г. е
недействителен, поради неточно приложено в него ГПР.
Претендират се деловодни разноски.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок от ответникът чрез пълномощник е постъпил писмен
отговор. Искът се оспорва, като неоснователен и недоказан, за което се
излагат подробни съображения в отговора в подкрепа на това, че договорът е
действителен, респ. не са налице твърдяните основания за обявяването му за
недействителен.
На следващо място,в срока за отговор, ответникът по реда на чл. 211 от
ГПК предявява насрещен иск. Насрещният иск е осъдителен и е предявен под
условие- в случай, че съдът уважи главният иск, на осн. неоснователно
обогатяване ищцата да бъде осъдена да заплати на ,,КРЕДИРЕКТ‘‘ЕООД
сумата от 5 350 лв.. представляваща част от неизплатено задължение за
1
главница по процесния Договор за паричен заем в общ размер от 5 400 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Препис от насрещния иск е връчен на П. П. чрез
пълномощника й, като е подаден писмен отговор, в който насрещната искова
претенция не се оспорва и вземането се признава, но се прави възражение за
прихващане в размер на общата сума от 4 144,98 лв., като вземането е на
основание надплатени суми при първоначална липса на основание по
предишни кредитни правоотношения- 8 бр., сключени между същите страни.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно
разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в
установения срок.
Разгледани по същество: и първоначалният и насрещният иск са
изцяло основателни.
Доказателствата по делото са писмени.
Безспорно е по делото възникналото между страните облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит № 1176241 от 29.10.2024
г., сключен при следните параметри на кредита:
Размер на заема- 5 400 лв.;
ГЛП-фиксиран- 50%;
ГПР-63,11%;
Срок на кредита- 18 м.;
-8 135,90 лв.-обща сума, дължима от кредитополучателя.
Както е видно от горепосоченото, размерът на годишният процент на
разходите по кредита е 63,11%. Предвид посоченото, размерът на ГПР
надвишава допустимият размер съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК от петкратният
размер на законната лихва, което води и до недействителност на целия
договор за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, предвид което и на осн. чл. 23 от
ЗПК потребителят дължи само ,,чистата‘‘стойност на кредита- главницата,
която в случая е 5 400 лв. Предвид изложеното, кредитът следва да се обяви за
недействителен от съда.
Отделно от гореизложеното, кредитът е недействителен и поради
некоректно посочен размер на ГПР, тъй като неговият реален размер е още
по-голям. Това е така, тъй като уговорената неустойка по кредита- чл. 18, ал.1
от 10 367,40 лв., която е за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя да предостави обезпечение по заема при определени
условия: на първо място противоречи на добрите нрави и на следващо място,
2
това вземане представлява ,,скрита лихва‘‘, неправомерно не е било включено
в размера на ГПР и цели единствено оскъпяване на кредита.
Относно насрещният иск: искът е признат от насрещната страна, като
неговата основателност се подкрепя от събраните по делото доказателства,
поради което следва да се уважи от съда. Съгласно чл. 55, ал.1, предл. 1-во от
ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В процесния
случай остава дължима от кредитополучателя ,,чистата стойност‘‘ по кредита-
главницата, в претендиран размер от 5 350 лв., която сума е изискуема и
следва да се върне на кредитора.
Що се касае до възражението за прихващане: прихващането касае
вземане на ищцата към ответното дружество по 8 други кредитни
правоотношения. На първо място, съдът не може да установи съществуването
на тези кредитни правоотношения, най-малкото, че приложените копия са
неподписани от страните, за да направи прихващане, като прихващането
следва да се направи във връзка с процесния договор за кредит. Предвид
посоченото, възражението следва да се отхвърли в цялост.
Така мотивиран, съдът намира, че и първоначалният и насрещният
иск, като изцяло основателни и доказани, следва да се уважат, а възражението
за прихващане да се отхвърли.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищцата П. следва да й се заплатят в цялост сторените от нея деловодни
разноски от 414,72 лв.- внесена държавна такса. На същото основание и
предвид, че и насрещният иск се уважава в цялост, ответното дружество има
право да му се заплатят от ищцата в цялост сторените разноски, съгласно
списъка по чл. 80 от ГПК- 480 лв. с ДДС-адв. възнаграждение и 214,40 лв.
държавна такса- общо 694,40 лв.
На осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. на адв. Г., осъществил безплатно
процесуално представителство на ищцата следва да се заплати в цялост
заявеният от него адв. хонорар от 1 336,31 лв., отговарящ на минималния
размер по Наредбата.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между страните: П. П.
П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ул.,,Неофит Рилски‘‘ №
42 и ,,КРЕДИРЕКТ‘‘ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.,,Цариградско шосе‘‘ № 115 Е, ет.5 Договор за потребителски
3
кредит № 1176241/29.10.2024 г. е недействителен по смисъла на чл.22 от
ЗПК, поради неточно приложено в него ГПР.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД П. П. П., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ул.,,Неофит Рилски‘‘ № 42 ДА
ЗАПЛАТИ на ,,КРЕДИРЕКТ‘‘ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.,,Цариградско шосе‘‘ № 115 Е, ет.5 сумата от 5 350
лв.. представляваща част от неизплатено задължение за главница по
процесния Договор за паричен заем в общ размер от 5 400 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ направеното по реда на чл. 103 от
ЗЗД от П. П. П., ЕГН ********** възражение за прихващане до сумата от
4 144.98 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,КРЕДИРЕКТ‘‘ЕООД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,Цариградско шосе‘‘ №
115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Монтана, ул.,,Неофит Рилски‘‘ № 42 сумата от 414,72 лв.- разноски за
платена държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК П. П. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.Монтана, ул.,,Неофит Рилски‘‘ № 42 ДА ЗАПЛАТИ на
,,КРЕДИРЕКТ‘‘ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.,,Цариградско шосе‘‘ № 115 Е, ет.5 сумата от 694,40 лв.-
разноски за платена държавна такса за насрещен иск и адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. ,,КРЕДИРЕКТ‘‘ЕООД, ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,Цариградско шосе‘‘ №
115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №
**********, служебен адрес: гр.Троян, ул.,,Захари Стоянов‘‘ № 4, офис № 30
адвокатско възнаграждение от 1 336,31 лв. с ДДС за оказана безплатна
адвокатска защита на ищцата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4