№ 1620
гр. Варна, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110203474 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Е. И. И. от гр. София срещу Електронен фиш
серия К № 7499432 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за
незаконосъобразен, изваден при съществени нарушения на материалния закон
и процесуалните правила. Заявява, че ще изложи допълнителни съображения
в съдебно заседание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
1
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 09.11.2021г. в 20,40 часа лек автомобил
марка „Тойота Авенсис 1,6 ВВТ И“ с рег.№ В 5571 КА се движел в района на
северен пътен възел „Аспарухов мост“ в гр.Варна, в посока бул.“Х. Ботев“.
Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а в
близост до автобусна спирка „Корабостроител“ на посочения булевард
процесният автомобил се движел със скорост от 64 км/ч. Поради движението
си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо
средство – CORDON-М2. След справка в информационните масиви на МВР
било установено, че превозното средство е собственост на Е. И. И. от
гр.София. Установено било също, че И. е наказан с ЕФ серия К №3949887 на
ОД на МВР-Търговище за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
извършено на 24.07.2020г. Било счетено, че нарушението е извършено
повторно и на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №7499432 за
налагане на глоба в размер на 100.00 лева, на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
Сред приобщените доказателства с най-съществено значение са:
разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство –CORDON –
М-2 с № MD 1194 и фотоснимка, протокол за използване на АТСС и снимка
на разположението на уреда и др., които позволяват изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от
паметта на използваното автоматизирано техническо средство съдът приема
за безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил
се е движел в района на северен пътен възел „Аспарухов мост“ в гр.Варна, в
рамките на населено място, със скорост, превишаваща разрешената
максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото
техническо средство- “Стационарно преносим уред за контрол на скоростта
„CORDON –М-2“ с № MD 1194 представлява одобрен тип средство за
измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало
успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения
2
Протокол от проверка №7-С-ИСИС/17.02.2021г.). Системата е заснела и
записала скорост на движение на процесния автомобил от 67 км/ч. (видно и
от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната
допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 64
км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията, от който се установява, че
регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с
който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото приобщените
снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДП. Предвид това съдът намира, че заснетият автомобил действително се е
движел с посочената в ел. фиш скорост.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се
прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Следователно
наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била
нарушена виновно.
Съдът намира и че административнонаказателната отговорност
правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а
именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен
срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В
случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /видно от
приложената справка за регистрацията на МПС/, на когото правилно е
издаден процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира
данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. Няма данни обаче и
не се твърди И. да се е възползвал от възможността да декларира данни за
лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство,
при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че правилно
и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания
електронен фиш.
Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба.
Нормата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда специални наказания за
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 11 до
20 км/ч, какъвто е и процесният случай. Приложена е същевременно и
нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като е счетено, че
3
нарушението е извършено повторно. Поради това санкцията в НП е
определена като удвоен размер на 50 лева, т. е. 100 лева.
Легална дефиниция на понятието „повторно нарушение“ се съдържа
в т. 33 на параграф 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която такова е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. За
квалифицирането на нарушението като повторно е без значение дали лицето е
санкционирано с влязло в сила НП или чрез налагане на глоба с ЕФ.
Достатъчно е процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от
санкциониране с влязло в сила НП или ЕФ, с които на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение.
В случая от приложените справка за нарушител от АИС АНД и копие
от ЕФ серия К №3949887 на ОД на МВР-Търговище е видно, че
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
извършено на 24.07.2020г. Същия по вид нарушение е налице при
нарушаване на правилата за управление с разрешена скорост, каквито са
разглежданите случаи.
Посоченият ел. фиш е връчен на лицето на 01.04.2021г. По силата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП електронните фишове подлежат на обжалване в 14-
дневен срок от получаването им. От своя страна нормата на чл.189, ал.10, т.2
от ЗДвП предвижда, че влизат в сила електронните фишове, които не са
обжалвани в срока по ал. 8. Липсват данни, а и не се твърди от страна на
жалбоподателя, посоченият ел. фиш да е бил обжалван. Следователно същият
е влязъл в сила след изтичането на срока за обжалване-на 16.04.2021г.
Принципно не всички данни в справките от АИС АНД са изцяло
обективни- в приложената справка по АНП например обжалваният в
настоящото производство ел. фиш е отбелязан като влязъл в сила на
04.08.2023г. Това неправилно отбелязване обаче очевидно се дължи на
несвоевременно отразяване на информацията за постъпила жалба в
електронната система. В справката, касаеща обсъдения ЕФ серия К №3949887
на ОД на МВР-Търговище обаче е отразено не само, че фишът е влязъл в
сила, но и че наложената с него глоба е била заплатена. Плащането на
глобата е информация, която не се попълва автоматично, а следва да бъде
отразена при постъпването на съответните данни за това. Поради това съдът
не намира основания за съмнение в достоверността на това отбелязване, още
повече, че данните от справката не са били оспорени от жалбоподателя. В
справката е отразено също, че ел. фиш не е изпратен към НАП. В практиката
си по аналогични случаи ВАдмС приема, че от това отбелязване, тълкувано в
съвкупност с отразените данни за дата на връчване и дата на влизане в сила, и
като се има предвид, че АИС изпраща към НАП автоматично данните за
неплатените в срока за доброволно плащане глоби, обосновано може да се
изведе извод, че глобата по разглеждания ЕФ е платена в срок, т. е. фишът е
4
бил надлежно връчен. (В този смисъл изрично е Решение № 899 от 28.06.2023
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1115/2023 г.). При това положение и
доколкото жалбоподателят не е отрекъл, че ЕФ серия К №3949887 на ОД на
МВР-Търговище му е бил връчен и не е навел твърдения, че той не е влязъл в
сила, съдът приема, че същият действително е влязъл в законна сила на
датата, посочена в справката, т.е.- на 16.04.2021г. След като процесното
нарушение е извършено на 09.11.2021г., същото безспорно попада в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, 3949887, издаден за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, т.е.- за същото по вид
нарушение. Следователно наказващият орган правилно е преценил, че се
касае за нарушение, извършено повторно, надлежно е издирил приложимия
закон и е наложил законосъобразно наказание, във фиксирания размер,
предвиден в закона.
С оглед забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда
приложението на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. При издаването на
обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец на електронен фиш. По отношение съдържанието
на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189,
ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи
съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в
настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя
акт за установяване на административно нарушение и не се издава
наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение
правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната
норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш,
като в случая законовите изисквания към съдържанието му са спазени и
същият съдържа всички изискуеми реквизити. Описанието на нарушението
също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че същото се изразява в
превишение на разрешената скорост с 14 км./ч.; посочено е каква е била
максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение
на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на
деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен
извършването на какво нарушение е вменено на лицето.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
5
ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Електронен фиш серия К № 7499432 на ОД
на МВР- Варна, с който на Е. И. И. от гр.София, ЕГН:**********, на
основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА Е. И. И. от гр.София, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6