Р Е Ш Е Н И Е

№                     17.01.2020г.          Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд               ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав   

на петнадесети октомври                           година 2019г.

в публичното заседание, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Александър ГЕОРГИЕВ

                       

секретар РОСИЦА ДИМИТРОВА

прокурор …………

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ

гр. дело № 2262 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.220 ал.1 от КТ вр.чл.326, ал.2 КТ.

Делото е образувано по иск, предявен от „ВЕАС България” ЕООД – Стара Загора против Т.Г.П. за сумата от 1920лева, представляваща обезщетение, съгласно чл.326, ал.2, изр. трето КТ – с оглед подадено предизвестие за напускане от работника, който не е отработил уговореното в т.4 от Трудовия договор срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Претендират заплащане на сумата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски. 

В срока по чл.131 ГПК не е представен писмен отговор.

     Делото е образувано по искова молба от ищеца "ВЕАС България" ЕООД гр.Стара Загора, в която твърдят, че ответникът Т.Г.П. работила по трудово правоотношение на длъжност «монтажник, електрически елементи», код НКПД 82122003 във «ВЕАС България» ЕООД, по силата на Трудов договор №529 от 23.10.2018г. Ответникът Т.Г.П. била подала предизвестие за напускане с изх.№194 от 12.11.2018г. В него тя декларирала, че нямала да отработва предвиденото в т.4 от Трудовия договор срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Трудовото правоотношение с работника било прекратено по силата на Заповед №542/12.11.2018г. на основание чл.326, ал.1 от Кодекса на труда - с отправено писмено предизвестие. Видно от текста на гореописаната Заповед на Т.П. било изплатено обезщетение за неплатен отпуск за 2018г. за един работен ден. Дължимото обезщетение, съгласно императивната норма на чл.326, ал.2 изр. трето от Кодекса на труда - три месеца. До момента на завеждане на иска пред съда от страна на ответника тази сума от 1920лева не била изплатена. При това положение за "ВЕАС България" ЕООД оставал открит пътя да потърси незабавно съдействие за защита на законните си интереси посредством завеждане на иск за присъждане на дължимото обезщетение пред компетентния граждански съд. Молят да бъде постановено решение, по силата на което ответникът Т.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде осъдена да заплати на "ВЕАС България" ЕООД сумата от 1920лева/хиляда деветстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение по чл.220 от Кодекса на труда за неотработено тримесечно предизвестие по чл.326, ал.2 от Кодекса на труда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане исковата молба до окончателното й изплащане. Молят да бъде осъдена ответницата да заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело - държавни такси, депозити за вещи лица и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа предявения иск чрез пълномощника си адв.А., който претендира направени по делото разноски.

 

Ответникът Т.Г.П. чрез пълномощника си два.Вътков оспорва иска по размер, като счита, че следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 640лева, а не на претендираното 1920лева, тъй като това е начисленото обезщетение в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, намира за установено следното :

 

Видно от трудов договор № 529/23.10.2018г., между ищцовото дружество и ответницата, последната е назначена на работа на длъжността „Монтажник,електрически елементи” с място на работа ВЕАС БЪЛГАРИЯ ЕООД–Стара Загора,Никола Петков 10, на работно място Монтаж Печатни платки-Смяна А, с продължителност на работния ден 8 часа,с основно месечно трудово възнаграждение 640лева. Трудовия договор е сключен с посочени две основания – чл.68, ал.1 т.1 от КТ и чл.70,ал.1 от КТ.   

 

Съгласно разпоредбата на чл.220,ал.1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Безспорно е установено по делото, че ищцата а е започнала работа при ответника на 23.10.2018г., а на 12.11.2018г. писмено до управителя на ВЕАС България ЕООД е заявила желанието си да бъде освободена от предприятието, считано от 13.11.2018г. Декларирала е, че няма да отработи предизвестието си, като предложила дължимото от нея обезщетение да се удържи от заплатата й за месец ноември. На осн.чл.326, ал.1от КТ, е издадена заповед №542/12.11.2018г. за Прекратяване на трудовия договор от работник или служител с отправено писмено предизвестие, с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение с Т.Г.П., считано от 13.11.2018г., поради отправено писмено предизвестие до работодателя, като е начислено на лицето да се изплати обезщетение по чл.224,ал.1 КТ – неползван отпуск за 2018г. за 1 ден, В графа „други условия”е указано ”чл.220,ал.1 от КТ, работникът дължи на работодателя обезщетение за неотработено предизвестие в р-р на брутното трудово възнаграждение за 30 дена”.    

 

Чл.326,ал.1 КТ е израз на принципа за свободата на труда. С тази правна норма законодателят признава и гарантира правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов договор, посредством отправяне предизвестие до работодателя. Касае се за лично, субективно, потестативно право, упражняващо се по суверенната преценка на работника или служителя, като причината и мотивите за прекратяване трудовия договор на това основание са без значение. Затова при прекратяване на правоотношението по чл.326, КТ настъпва промяна в правната сфера на работодателя независимо от неговата воля или съгласие.

Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда възможност за всяка от страните по трудово правоотношение да не спази срока на предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение, което е с определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие. Касае се за законово уредена възможност да бъде заместена първоначално дължимата престация по трудовото правоотношение – полагане на труд за срока на предизвестие, с друга – заплащане на определената в закона парична сума под формата на обезщетение.

Правният спор се концентрира в тълкуване на трудовия договор, съответно дали се касае за срочен договор или за трудов договор със срок за изпитване.

Макар да съдържа "срок" като модалитет, трудовият договор за изпитване не е срочен по смисъла на чл.68,ал.1 т.1 КТ. Двата договора се сключват на различно правно основание (чл.68,ал.1,т.1 КТ и чл.70 КТ). Трудовият договор със срок за изпитване може да се сключи за всякакви работи и дейности. Единственото изискване е, към тези договори да се прибягва тогава, когато е необходимо да се провери "годността на работника или служителя" да изпълнява дадена работа или когато работникът или служителят иска да провери дали работата е подходяща за него. Срокът в двата договора има различно предназначение. Предназначението на срока при трудовия договор за изпитване е да се провери годността на работника или служителя да извършва съответната работа преди да бъде окончателно нает. Срокът при трудовия договор по чл.68,ал.1 т.,1 КТ определя периода, през който ще съществува трудовото правоотношение и моментът на неговото прекратяване. Различен е и максималният срок, за който може да бъдат сключвани трудовия договор за изпитване и срочния по чл.68,ал.1 т.1 КТ. Трудовият договор за изпитване има максимална продължителност от 6 месеца и не може да бъде повторно сключен за същата работа и между същите страни. Максималният срок при срочния трудов договор е до три години, доколкото в акт на Министерския съвет или в закон не е предвидено друго. Трудовият договор с изпитателен срок се различава от срочния трудов договор и по това, че може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие от страната, в чиято полза е направена уговорката "за изпитване" – в случая – от работодателя. Прекратяването на трудовото правоотношение може да стане само до момента на изтичане на изпитателния срок. В противен случай договорът се смята за окончателно сключен. При срочния трудов договор по чл.68,ал.1, т.1 КТ изтичането на срока има прекратителен ефект, а изтичането на изпитателния срок ще има прекратителен ефект само спрямо самото изпитване, но не и спрямо трудовото правоотношение.

В случая, като основание за сключване на трудов договор № 529/23.10.2018 г. е посочена разпоредбата на чл.68,ал.1т.1 от КТ, във връзка с чл.70,ал.1 КТ – текстово е пояснено, че се касае за трудов договор със срок за изпитване, който е в полза на работодателя. В т.1.5 като Времетраене на трудовия договор е посочено/ определен срок до 24.07.2019г. като срокът за изпитване по чл.70,ал.1 от КТ се определя до 24.04.2019г.

 

При тълкуване клаузите на сключения между страните трудов договор с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че се касае за възникнало правоотношение основано на договор № 529/23.10.2018г., по който ответницата е постъпила на работа на 24.10.2018г. – с уговорен 6 месечен срок на изпитване и съответно следва да се приложи предизвестие при прекратяването му. Следва да се отбележи и факта, че за работника е съществувала яснота кога точно изтича срокът, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение.

С оглед релевираните в хода на производството доказателства, съдът приема, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326,ал.1 КТ. На 12.11.2018г. ответницата е депозирала заявление, с което е уведомила работодателя, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено, считано от следващия ден на основание чл.326,ал.1 КТ. Ясно е изразила намерението си да прекрати трудовия си договор – оформен като договор със срок за изпитване, тъй като е декларирала, че приема да изпълни задължението си по чл.220,ал.1 КТ за заплащане обезщетение при неспазване срока на предизвестие в размер на едно месечно възнаграждение – посочила е трудовото си възнаграждение за месец ноември, от което да бъде удържано обезщетението.

 

При така изложеното според решаващия съдебен състав правоотношението между страните не може да бъде характеризирано като срочно по чл.68,ал.1 КТ, а като такова със срок за изпитване в полза на работодателя – по чл.70,ал.1 КТ.

Съгласно чл.326,ал.2,изр.1 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок. В случая ответникът законосъобразно е отправил до ищеца предизвестие, срока на който следва да бъде заплатен, поради факта, че не е отработено. Доколкото дължимото предизвестие не е тримесечно, а едномесечно, ответникът не дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие за три месеца,/каквато е претенцията на ищеца/, а само за един месец.

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема по отношение на извършените изчисления като компетентно и добросъвестно изготвено, неоспорено от страните. 

Обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220,а.1 КТ се изчислява на база полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, през който работникът или служителят е отработил най-малко десет дни, предхождащ месеца, през който е възникнало основанието за претендираното обезщетение. В случая няма месец през който ответникът да е отработил 10 и повече дни, поради което брутното месечно възнаграждение е преизчислено по реда на чл.17,ал.1 и чл.19 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като полученото средно дневно брутно трудово възнаграждение с постоянен характер  през предходния месец/месец октомври 2018г./ е умножено по броя на работните дни през месеца. Според изследването на вещото лице през месец октомври на Т.Г.П. с личен № 30273 в звено 306111 е начислено брутно трудово възнаграждение за 6 работни дни общо в размер на 198,46лева, от които 166,96лева – основна заплата и 31,50лева нощен труд за 21 часа, като среднодневното брутно трудово възнаграждение – база за изчисление на дължимото обезщетение е 27,82, което за месец октомври 2018г. е в размер на 640лева. Именно и толкова дължи ответницата на ищеца, като в тази част претенцията следва да бъде уважено – до размера на 640лева, а в останалата част до общо търсените 1920лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Не следва да бъде уважено направеното възражение за прекомерност на заплатено на адв.А. възнаграждение – следва същото да остане в размер на заплатеното възнаграждение от 500 лева.

Следва да бъде осъдена на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответницата да заплати на ищеца частта от направените от него по делото разноски–общо от 728,80лева, съразмерно на уважената част от претенциите, до размера на 242,93лева.

 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски общо от 300лева внесен адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове- до размера на 200лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

                        Р  Е  Ш  И  : 

 

 

ОСЪЖДА Т.Г.П. с ЕГН **********,***, да заплати на „ВЕАС България”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Стара Загора, ул.”Никола Петков” № 10, представлявано от управителя Сашо Христов Съйков, чрез адв.Д.Н.А.,***, сумата 640/шестстотин и четиридесет/лева представляваща обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на иска в съда - 24.04.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 242,93лева/двеста четиридесет и два лева и 93 стотинки/ представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от предявения иск.

 

ОСЪЖДА „ВЕАС България”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес гр.Стара Загора, ул.”Никола Петков” № 10, представлявано от управителя Сашо Христов Съйков, чрез адв.Д.Н.А.,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.П. с ЕГН **********,***, сумата от 200/двеста/лева, представляваща частта от направените от нея по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

                                           

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорския окръжен съд  в двуседмичен срок от връчването му. 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :