Решение по дело №384/2014 на Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№………

гр.Радомир, 03.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд - гражданска колегия, VІ състав в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Районен съдия: Т.Т.

при секретаря: И. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 384 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът С.Г.С. моли съда да постанови решение, с което да признае сключената между Р.Й.А., в качеството му на продавач и П.П.Б., в качеството и на купувач, сделка – покупко – продажба на недвижим имот, представляващ УПИ (дворно място), с площ на имота от 2135 кв.м., находящ се в с. Жедна, общ. Радомир, който съгласно регулационния план на с. Жедна, одобрен със заповед № ІІІ-460 от 08.05.1975 г. на ОНС – Перник съставлява парцел ІІІ за имот планоснимачен номер № 27 от квартал 4 при съседи по нотариален акт: шосе, С. И. С., И. Д. А. и имоти на АПК, а по скица: УПИ – парцел ІV за имота с планоснимачен номер № 28, 29, улица с ОК 17-18 УПИ – парцел І за имот планоснимачен номер № 12 – всички от кв. 4 по плана на с. Жедна, общ. Радомир, Пернишка област и край на регулацията и зад него – имоти извън регулация, ведно с находящите се в имота строени без строителни книжа, но търпими съгласно изискванията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенни стопански сгради със застроена площ от 36 кв.м., обективирана в нотариален акт № 131, том ІІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г. за привидна, тъй като продавачът продължава да упражнява фактическа власт върху имота и да извършва ремонтни дейности в него. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответника Р.Й.А. е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявения иск, като твърди че през 2008 г. е сключил договор за заем със С. С., който по – късно не можел да връща съгласно уговореното със заемодателя. Твърди, че това наложило да продаде притежавания от него недвижим имот на П.Б., като сделката била обективирана в нотариален акт № 131, том ІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г. на нотариус М. Д., с район на действие гр. Радомир. Сочи, че след извършената сделка, били открити скрити недостатъци на продадения от него имот, тъй като втората ответница била констатирала, чрез специалисти, че водопроводната и електрическа система на къщата се нуждаели от спешен ремонт, като състоянието им не позволявало да бъдат използвани по предназначение. С оглед на това твърди, че към онзи момент вече бил изплатил заема, и нямал никакви средства, поради което бил предложил на Б. със собствени средства да извърши ремонтни дейности и приел, че това са скрити недостатъци на вещта и той носи отговорност за това. С оглед на изложените от него в отговора на исковата молба твърди, че няма прикрито съглашение, а сключеният от него договор за продажба е действителен и е проявил своето вещно правно действие и собствеността върху недвижимия имот е прехвърлено върху новия собственик – П.Б.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му се присъдят направените по делото разноски.

В срока за отговор ответника П.Б. е оспорила предявения иск, като твърди, че притежава процесния имот по силата на нотариален акт № 131, том ІІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г. на нотариус М.Д.с рег. № 448 в регистъра на Нотариалната камара, който имот закупила заедно със съпруга си. Твърди, че в деня на изповядване на сделката е била възпрепятствана, което наложило да упълномощи нейна близка – А.Д. Д., която предала на продавача продажната цена преди подписването на нотариалния акт. В отговора ответницата е възразила срещу твърденията на ищеца, че първият ответник владее процесния имот, като излага доводи, че Р.А. е отстранявал със собствени средства скрити недостатъци в закупения от нея недвижим имот, а твърденията на ищеца в тази връзка счита за неверни. В отговора е възразила и срещу твърденията на ищеца, че е знаела за вземането му срещу А., като е заявила, че е научила за първи път едва с настоящата искова молба. Твърди, че е невъзможно извършена продажба да прикрива липса на сделка, както твърди ищеца, тъй като вещноправното и действие е налице и всякакво тайно съглашение между страните за това, че договорът за продажба няма да поражда действие между тях, твърди за нищожно по силата на закона, като излага доводи, че не може да породи действие. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни, като и присъди направените по делото разноски.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание проведено по гр.д. № 1496 по описа на РРС за 2011 г. съдът е конституирал на страната на ответниците А.Д.Б., съпруг на втората ответница.

В предоставения му срок за отговор на исковата молба, същият не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което иска да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответника Р.Й.А. в съдебно заседание се представлява от адв. С., но не взема становище по иска.

Ответника П.П.Б. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Назарян оспорва предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което иска да бъде отхвърлен, като на страната се присъдят направените по делото разноски.

Ответника А.Д.Б. в съдебно заседание не се явява и не взема становище по иска.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

На 25.09.2009 г. Р.Й.А. продал на П.П.Б., действаща чрез пълномощника си А.Д. Д. следния свой недвижим имот, представляващ УПИ (дворно място), с площ на имота от 2135 кв.м., находящ се в с. Жедна, общ. Радомир, който съгласно регулационния план на с. Жедна, одобрен със заповед № ІІІ-460 от 08.05.1975 г. на ОНС – Перник съставлява парцел ІІІ за имот планоснимачен номер № 27 от квартал 4 при съседи по нотариален акт: шосе, С. И. С., И. Д.А. и имоти на АПК, а по скица: УПИ – парцел ІV за имота с планоснимачен номер № 28, 29, улица с ОК 17-18 УПИ – парцел І за имот планоснимачен номер № 12 – всички от кв. 4 по плана на с. Жедна, общ. Радомир, Пернишка област и край на регулацията и зад него – имоти извън регулация, ведно с находящите се в имота строени без строителни книжа, но търпими съгласно изискванията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенни стопански сгради със застроена площ от 36 кв.м. Сделката била обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 131, том ІІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г. на Нотариус М. Д.– с район на действие РС – Радомир, вписан под № 448 в регистъра на Нотариалната камара.

Към момента на придобиване на имота купувачът по сделката П.П.Б. е имала сключен граждански брак с А.Д.Б., което се установява от представеното по делото удостоверение за граждански брак от 04.09.1988 г.

От представеното по делото удостоверение с изх. № 111/2010 г. от 11.08.2011 г. на ДСИ при СИС към РС – Радомир се установява, че в СИС при РРС е образувано изпълнително дело № 111 по описа на ДСИ за 2010 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по НОХД № 372/2008 г. по описа на РС – Радомир за заплащане на сумата в размер на 12574.00 лева, заедно със законната лихва, считано от 22.07.2007 г. до окончателното и издължаване с взискател ищеца С.Г.С..

По искане на ищцовата страна по делото разпитани свидетелите Б. Г. Б. и П. М. С., досежно установяване на факта, кой упражнява фактическа власт върху имота предмет на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 131, том ІІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г. В показанията си свидетеля Б. твърди, че ответника Р.Й.А. притежава недвижим имот в с. Жедна, който се намира срещу къщата на свидетеля, като Борисов е виждал в имота само ответника и неговата майка, като твърди, че ответника П.П.Б. не я познава. Сочи, че А. извършвал в имота много ремонтни дейности, както през миналата година, така и през тази година. В показанията си свидетеля С. сочи, че е карал такси и всеки ден е минавал покрай имота на Р. и в него е виждал само ответника А., като твърди, че е виждал Р.А. по различно време в имота понякога през седмицата, понякога в събота или в неделя, но сочи, че в имота няма постоянно хора. Твърди че ответницата П.Б. не я познава.

По искане на ответната страна по делото са разпитани свидетелите А. Д. Д. и К. А. Ф.. В показанията си свидетелката Д. твърди, че с ответниците по делото са приятели от 12 години, като знае и за имота в с. Жедна, тъй като тя е била представител на П.Б. по време на сключване на сделката, като и тя е оформила документите по сделката, след което документите ги предала на Б.. Сочи, че след сделката от време на време е посещавала имота заедно с Б., за да проверят докъде са стигнали ремонтните дейности, поради скрити недостатъци на къщата, част от процесния имот. Твърди, че ремонтните дейности били извършване от ответника Р.А., като с нея ответницата споделила, че разговаряла с първия ответник с лични средства и собствени сили да извърши тези дейности. Сочи, че отстраняването на скритите недостатъци отнело много време. Към дата на изслушването – 01.10.2014 г. и твърди, че ремонтните дейности са приключени.

В показанията си свидетеля К. А.Ф.твърди, че познава ответниците и сочи, че ответника Р.А. е имал имот в с. Жедна, в периода преди 2007 г. – 2009 г. Твърди, че този факт го знае, тъй като А. споделил с него, че ще продава имота си в с. Жедна поради финансови затруднения. Сочи, че доколкото на него е известно А. не живее в имота, но е виждал през 2010 г. да извършва ремонтни дейности в него, като доколкото си спомня същите са извършвани от ответника. Твърди, че при извършването на продажбата на имота, в имота е имало недовършени работи, като ел. инсталация и водопровод на втория етаж на къщата, което споделил с него Р.А..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели: Б. Г. Б., П. М. С., А. Д. Д. и К. А. Ф..

Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Предявеният иск е за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 131, том ІІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г. на Нотариус М. Д.. – с район на действие РС – Радомир, вписан под № 448 в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Р.Й.А., в качеството му на купувач и П.П.Б., действаща чрез пълномощника си А. Д.Д., като купувач, като симулативен.

Ищецът има правен интерес от предявяването на иска, но за да е налице правен интерес от иск за обявяване нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат, а когато ищецът е трето на договора лице, както е в настоящия случай, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права. В случая, видно от приложените по делото писмени доказателства ищецът има вземане спрямо първия ответник – Р.Й.А., и обявяването на сключения от него с П.П.Б. договор за покупко продажба за нищожен, ищецът би могъл да насочи принудително събиране на вземането си към имота предмет на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 131, том ІІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г., който ще бъде в патримониума на А..

Симулацията като основание за нищожност на договорите, предвидено в чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, се разглежда и като особен случай на липса на съгласие, като привиден е този договор, чийто последици не са желани от страните по него. Симулацията разкрива две основни разновидности: в първата от тях се включват случаите, когато страните сключват договора само за да създадат привидни правни последици, които всъщност те не желаят да настъпят. В тези случаи е налице абсолютна симулация. Втората разновидност на симулацията обхваща случаите, когато действителната воля на страните се ограничава не само до невъзникване на правните последици на симулативната сделка, а обхваща и желанието да се породят правни последици, различни от тези, към които е насочена симулативната сделка. Тези правни последици възникват от друга правна сделка, която е прикрита от симулативната. В тези случаи е налице относителна симулация, т.е. касае се за две сделки - едната привидна и поради това нищожна, чиито правни последици страните не желаят и другата - прикритата, чиито правни последици страните желаят да настъпят, което не се твърди в конкретния случай да е така. Позоваването в исковата молба на чл.17 от ЗЗД е неправилно, тъй като не се твърди със сключения между А. и Б. договор за покупко – продажба на недвижим имот да се прикрива друга сделка.

В съдебната практика и доктрината е подробно изяснен въпросът по доказването на симулацията в двете и форми.

От една страна симулацията може да бъде пряко разкрита чрез съставено от страните по атакуваната сделка на обратно писмо (контра летър), от което да е видна волята им да не бъдат обвързвани от последната сделка. В случаите на относителна симулация обратното писмо може да съдържа и тяхната действителна воля, т.е. да обективира прикритата сделка.

Страните по делото не спорят, че ищецът не разполага с обратно писмо за разкриване на симулацията и че такова не е съставяно.

Относителна симулация може да бъде разкрита и чрез свидетелски показания, по арг. от чл. 165, ал.2 от ГПК, ако е налице т.нар. начало на писмено доказателство - документ, изходящ от ответника, от който може да бъде заключено, че симулацията вероятно е налице. Този документ не я установява пряко, но съставлява предпоставка за нейното разкриване посредством свидетелски показания, като така се преодолява и забраната по чл.164, ал.1, т.2 от ГПК за опровергаване съдържанието на нотариалния акт като официален документ, разполагащ с материална доказателствена сила относно обстоятелството каква е била волята на страните, изразена при нотариалното изповядване на сделката.

В настоящия случай, съобразно заявеното от ищеца в исковата молба и изявленията му в съдебно заседание, се установява че същият не сочи наличието на прикрита сделка, съдът приема, че се претендира наличие на абсолютна симулация по процесното правоотношение. При това положение, ищецът не може да се позовава на разпоредбата на чл.17 от ЗЗД, която има отношение към прикритите сделки (относителната симулация) и респ. към възможността да докаже привидност със свидетелски показания, посредством изключението на чл. 165, ал.2 ГПК.

Дори да се приеме, че и в настоящия случай е допустимо доказване при изключване на ограниченията на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, т.е. допускане на свидетелски показания при наличие на т.нар. начало на писмено доказателство, то годно такова по делото не беше представено. Начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна.

По делото са изслушани свидетелски показания но досежно, кой упражнява фактическа власт върху имота предмет на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 131, том ІІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г., като в показанията си свидетелите Б. Г. Б. и П. М. С., които в показанията си твърдият, че имота е собственост на А. и само него са виждали в имота като не познават ответника Б., но техните показания са оборени от показанията на свидетелката Д. и Ф.. Д. има преки впечатления от сключената сделка, тъй като тя е била пълномощник на Б. при нейното изповядване пред Нотариуса. Ф. в съдебно заседание пресъздава споделено лично от А. с него, като по делото не се събраха доказателства, които да оборят техните показания.

При доказателствена тежест на ищеца, както е указано на същия в сторения по делото доклад, непредставянето на начало на писмено на доказателство и липса на други доказателства по делото следва да се приеме, че иска е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение участието на ответника А.Д.Б., същият е конституиран като ответник по делото с протоколно определение постановено в съдебно заседание проведено на 30.05.2012 г., по гр.д. № 1496 по описа на РРС за 2011 г. Тъй като между страните не спори, че по време на сключване на сделката П.П.Б. и имала сключен граждански брак с А.Д.Б., то имота е придобит от нея в режим на СИО. Съпрузите са необходими другари по предявения иск за обявяване нищожност на сделката обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 131, том ІІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г. и е надлежна страна по него. В този смисъл е и решение № 92 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5224/2013 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, което е задължително за съдилищата.

Поради изложеното искът се явява неоснователен и спрямо този ответник и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода от спора и съобразно заявените от страните искания за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото. При новото разглеждане на делото ответниците Р.Й.А. и А.Д.Б. не са направили разноски и не са направили искания за присъждане на разноски. Такива е направила ответницата П.П.Б., за което е представила и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 5/2014 г., същата е направила разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 1100.00 лева. Други доказателства за направени от ответницата разноски по делото не са представени, поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата П.П.Б. разноски в размер на 1100.00 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение при новото разглеждане на делото.

Воден от горното Радомирският районен съд

Р     Е     Ш     И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.С. с ЕГН ********** *** срещу Р.Й.А. с ЕГН ********** ***, П.П.Б. с ЕГН ********** *** и А.Д.Б. с ЕГН ********** *** иск за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот представляващ УПИ (дворно място), с площ на имота от 2135 кв.м., находящ се в с. Жедна, общ. Радомир, който съгласно регулационния план на с. Жедна, одобрен със заповед № ІІІ-460 от 08.05.1975 г. на ОНС – Перник съставлява парцел ІІІ за имот планоснимачен номер № 27 от квартал 4 при съседи по нотариален акт: шосе, С. И. С., И. Д. А. и имоти на АПК, а по скица: УПИ – парцел ІV за имота с планоснимачен номер № 28, 29, улица с ОК 17-18 УПИ – парцел І за имот планоснимачен номер № 12 – всички от кв. 4 по плана на с. Жедна, общ. Радомир, Пернишка област и край на регулацията и зад него – имоти извън регулация, ведно с находящите се в имота строени без строителни книжа, но търпими съгласно изискванията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенни стопански сгради със застроена площ от 36 кв.м., като привиден, предмет на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, находящ се в с. Жедна, общ. Радомир, Пернишка област № 131, том ІІІ, рег. № 1196, дело № 516 от 2009 г., вписан в Служба по вписванията при РС Радомир вх. рег. № 1819 от 25.09.2009 г., акт № 67, том VІІІ, дело № 1093/09 г., стр.25198/25199, с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на П.П.Б. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1100.00 (хиляда и сто) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно.

Т.П.