Определение по дело №1609/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1011
Дата: 17 ноември 2023 г. (в сила от 17 ноември 2023 г.)
Съдия: Екатерина Стефанова Роглекова
Дело: 20235300601609
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1011
гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно
наказателно дело № 20235300601609 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341,
ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК.
С определение от 04.07.2023г. постановено по ЧНД № 3364/2023г. по
описа на Районен съд – Пловдив, първата инстанция на основание чл. 25, ал. 1
вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определила едно общо най-тежко наказание на
осъдения А. Г. П., ЕГН: ********** по наказания по НОХД № 3013/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 733/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна, по НОХД № 726/2022г. по описа на Районен съд – Разград и по
НОХД № 1451/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като е определил
общо най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ и
на основание чл. 24, ал. 1 от НК е увеличил същото общо най - тежко
наказание две години „лишаване от свобода“ с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, а именно
до размер от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“.
Със същото определение съдът е постановил горното общото най-
тежко наказание две години и четири месеца „лишаване от свобода“ на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
1
първоначален „СТРОГ“ РЕЖИМ, както и на основание чл. 25, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НК от същото наказание е приспадал времето, през
което осъденият е бил задържан по ЗМВР, задържането му за срок от 72 часа
по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и задържането му под стража с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, както и изтърпяната част от
наказанията по делата, включени в групирането.
Срещу определение от 04.07.2023г. постановена по ЧНД №
3364/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив е постъпила жалба от адвокат
С. Я. – в качеството му на защитник на осъдения П., в която се сочи, че
последният е недоволен от приложение реда на чл.24 от НК и увеличаване
наказанието му с четири месеца. Предлага атакуваното определение да се
отмени в частта му, с която се прилага чл.24 от НК.
Срещу горното определение е постъпила и жалба от осъдения П., в
която също изразява несъгласие с акта на съда, като сочи, че четирите месеца,
с които е увеличено наказанието му, не са съобразени с шансовете му да се
интегрира и да си намери работа, също и с възрастта му. Предлага да му бъде
направено групиране, като му бъде наложено най-тежко наказание в размер
на две години „лишаване от свобода“.
С жалбата на адв.С. Я., както и тази на осъдения П., не са направени
доказателствени искания.
Съдът не констатира необходимост от събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на въззивните
жалби. Според него, първоинстанционният съд е мотивирал решението си,
като е отчел всички обстоятелства, относими към приложението на чл. 24 от
НК, включително и упоритото престъпно поведение на осъдения, имайки
предвид над 30– те броя осъждания на П. и липсата на каквито и да е
обстоятелства, сочещи, че осъденият ще се поправи и превъзпита в бъдеще.
Според прокурора, съдът е направил задълбочен анализ на обстоятелствата по
делото, поради което предлага обжалваното определение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно
призован се явява и поддържа жалбата, като моли определеното му общо
наказание да не бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК.
2
Защитникът му моли обжалваното съдебно определение да бъде
отменено в атакуваната му част, като се аргументира с доводите, изложени
във въззивната жалба.
Пловдивски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните
частни жалби, както и доводите, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивните жалби е подадени в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, които отговарят на изискванията на чл. 320 от
НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани.
Настоящият съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и
съобразявайки такива, наведените във въззивните частни жалби доводи,
както и заявените от страните в публичното съдебно заседание, извърши
собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея
изгради изложената по-долу обстановка по делото, която относно съдебните
актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащи
на групиране наказания, е правилно установена и от първия съд, на база вярна
и точна преценка на доказателствения материал, събран и проверен в тази
насока, поради което и се споделя изцяло от въззивния съд.
Коректно е отбелязано от първата инстанция, че видно от
приложената справка за съдимост, А. П. е многократно осъждан с общо 32
влезли в законна сила съдебни акта, както от значение за настоящия казус
точно са определени, че това са осъжданията му по НОХД № 3013/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 733/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна, по НОХД № 726/2022 по описа на Районен съд – Разград и по
НОХД № 1451/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Правилно е становището на първостепенния съд, че като се съобразят
периодите, в които са извършени цитираните по-горе деяния, то те са
осъществени при условията на реална съвкупност.
3
Ето защо и основателно въз основа на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 от НК са били кумулирани наказанията, наложени по
горепосочените наказателни дела, като е било определено едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години.
Законосъобразно е решението на районен съд общото най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК.
Неоснователно е оплакването на осъдения и неговия защитник
относно приложението на чл. 24 от НК.
Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението
на разпоредбата на чл. 24 от НК не е самоцелно, а е възможно само и
единствено когато определеното общо наказание се явява несправедливо и
несъответно на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това
наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия (вж.
напр. Р 500-93-І, Р 207-2018-ІІІ, ППВС 4/1965 и др.). В конкретният случай,
видно от приложената по делото справка за съдимост, може да се направи
извод, че налаганите на осъдения А. П. наказания не са постигнали своя
превантивен и превъзпитателен ефект. У него са формирани и утвърдени
трайни престъпни навици, като доказателство за този извод е факта, че след
изтърпяване на предходните си наказания, които са били и тежки по своя
размер, П. е подновил престъпната си деятелност. Това обстоятелство сочи, че
у осъдения вече е формирано трайно нежелание да спазва законите в
страната, като демонстрира трайно противоправно поведение в обществото,
т.е., налице е утвърден модел на поведение, заради който спрямо осъдения
следва да се подходи строго при налагане на наказателната репресия.
Точни и мотивирани са аргументите на първата инстанция, относно
приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, с които въззивният съд е
напълно съгласен. Съобразени са броя на осъжданията, включени в
съвкупността, размера на наложените наказания, обсъдена е и многобройната
предходна съдимост на П., касателно невключени в съвкупността му присъди
– над 30 пъти.
4
В тази връзка и въззивният съд не сподели възраженията на защитата
и на молителя за неприложимост на чл. 24 от НК, като от своя страна също
намира, че осъденото лице е такова с трайно установени престъпни нагласи,
за чието поправяне и превъзпитание следва определеното общо най-тежко
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ на основание чл. 24 от НК да бъде
завишено с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
Определеният от районен съд гр. Пловдив размер на увеличеното
наказание – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА действително кореспондира в най-голяма
пълнота със степента на обществена опасност на цялостната престъпна
дейност на осъденото лице и на интензитета на засягане на обществените
отношения, предмет на защита. Същият е и по-малък от предвидения
максимален срок, който дава законът като възможност, и се явява справедлив.
Много точен е изводът, че при неприлагането на чл. 24 от НК би се
препятствало постигането на целите на специалната и генералната превенция,
още повече че видно от справката за съдимост на осъдения е, че спрямо него
вече са били кумулирани наказания с прилагането на чл. 24 от НК, което
също не е довело до преустановяването на извършваните от него
престъпления.
Съобразно закона е постановено, че следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „Б“ от ЗИНЗС да се определи първоначален строг режим за изтърпяване на
така определеното и увеличено по реда на чл. 24 от НК наказание лишаване
от свобода.
По съществото на направеното искане касателно чл. 24 от НК
настоящата въззивна инстанция следва да подчертае, че намира същото за
НЕОСНОВАТЕЛНО, т.к. изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд и намира, че правилно е приложил института на чл. 24 от НК, както и
размера на определеното наказание лишаване от свобода, с който да се
увеличи определеното едно общо най-тежко такова, поради което жалбата
следва да бъде оставена БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Видно от приложената и приета като доказателство по делото справка за
съдимост на осъденото лице, за престъпленията включени в съвкупността, за
които с атакувания съдебен акт му е наложено едно общо и най-тежко
наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения са
наложени наказания от един и същи вид, а именно - лишаване от свобода за
различен срок. Налице е, следователно формално-правната предпоставка за
приложение на института по чл. 24 от НК.
Ето защо и доколкото въззивният съд при извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното
определение, не намери при постановяване на същото да са допуснати
5
каквито и да е било нарушения на материалния и/или на процесуалния закон,
налагащи неговото отменяване или изменение, жалбата на осъдения и на
неговия служебен защитник следва да бъде оставена без уважение, а
определението на ПРС - потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК
Пловдивски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 04.07.2023г.
постановено по ЧНД № 3364/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6