ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1011
гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно
наказателно дело № 20235300601609 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341,
ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК.
С определение от 04.07.2023г. постановено по ЧНД № 3364/2023г. по
описа на Районен съд – Пловдив, първата инстанция на основание чл. 25, ал. 1
вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определила едно общо най-тежко наказание на
осъдения А. Г. П., ЕГН: ********** по наказания по НОХД № 3013/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 733/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна, по НОХД № 726/2022г. по описа на Районен съд – Разград и по
НОХД № 1451/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като е определил
общо най-тежко наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ и
на основание чл. 24, ал. 1 от НК е увеличил същото общо най - тежко
наказание две години „лишаване от свобода“ с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, а именно
до размер от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“.
Със същото определение съдът е постановил горното общото най-
тежко наказание две години и четири месеца „лишаване от свобода“ на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
1
първоначален „СТРОГ“ РЕЖИМ, както и на основание чл. 25, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НК от същото наказание е приспадал времето, през
което осъденият е бил задържан по ЗМВР, задържането му за срок от 72 часа
по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и задържането му под стража с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, както и изтърпяната част от
наказанията по делата, включени в групирането.
Срещу определение от 04.07.2023г. постановена по ЧНД №
3364/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив е постъпила жалба от адвокат
С. Я. – в качеството му на защитник на осъдения П., в която се сочи, че
последният е недоволен от приложение реда на чл.24 от НК и увеличаване
наказанието му с четири месеца. Предлага атакуваното определение да се
отмени в частта му, с която се прилага чл.24 от НК.
Срещу горното определение е постъпила и жалба от осъдения П., в
която също изразява несъгласие с акта на съда, като сочи, че четирите месеца,
с които е увеличено наказанието му, не са съобразени с шансовете му да се
интегрира и да си намери работа, също и с възрастта му. Предлага да му бъде
направено групиране, като му бъде наложено най-тежко наказание в размер
на две години „лишаване от свобода“.
С жалбата на адв.С. Я., както и тази на осъдения П., не са направени
доказателствени искания.
Съдът не констатира необходимост от събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на въззивните
жалби. Според него, първоинстанционният съд е мотивирал решението си,
като е отчел всички обстоятелства, относими към приложението на чл. 24 от
НК, включително и упоритото престъпно поведение на осъдения, имайки
предвид над 30– те броя осъждания на П. и липсата на каквито и да е
обстоятелства, сочещи, че осъденият ще се поправи и превъзпита в бъдеще.
Според прокурора, съдът е направил задълбочен анализ на обстоятелствата по
делото, поради което предлага обжалваното определение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно
призован се явява и поддържа жалбата, като моли определеното му общо
наказание да не бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК.
2
Защитникът му моли обжалваното съдебно определение да бъде
отменено в атакуваната му част, като се аргументира с доводите, изложени
във въззивната жалба.
Пловдивски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните
частни жалби, както и доводите, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивните жалби е подадени в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, които отговарят на изискванията на чл. 320 от
НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани.
Настоящият съдебен състав, действайки като инстанция по фактите и
съобразявайки такива, наведените във въззивните частни жалби доводи,
както и заявените от страните в публичното съдебно заседание, извърши
собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея
изгради изложената по-долу обстановка по делото, която относно съдебните
актове, постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащи
на групиране наказания, е правилно установена и от първия съд, на база вярна
и точна преценка на доказателствения материал, събран и проверен в тази
насока, поради което и се споделя изцяло от въззивния съд.
Коректно е отбелязано от първата инстанция, че видно от
приложената справка за съдимост, А. П. е многократно осъждан с общо 32
влезли в законна сила съдебни акта, както от значение за настоящия казус
точно са определени, че това са осъжданията му по НОХД № 3013/2021 г. по
описа на Районен съд – Варна, по НОХД № 733/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна, по НОХД № 726/2022 по описа на Районен съд – Разград и по
НОХД № 1451/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Правилно е становището на първостепенния съд, че като се съобразят
периодите, в които са извършени цитираните по-горе деяния, то те са
осъществени при условията на реална съвкупност.
3
Ето защо и основателно въз основа на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 от НК са били кумулирани наказанията, наложени по
горепосочените наказателни дела, като е било определено едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години.
Законосъобразно е решението на районен съд общото най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК.
Неоснователно е оплакването на осъдения и неговия защитник
относно приложението на чл. 24 от НК.
Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението
на разпоредбата на чл. 24 от НК не е самоцелно, а е възможно само и
единствено когато определеното общо наказание се явява несправедливо и
несъответно на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това
наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия (вж.
напр. Р 500-93-І, Р 207-2018-ІІІ, ППВС 4/1965 и др.). В конкретният случай,
видно от приложената по делото справка за съдимост, може да се направи
извод, че налаганите на осъдения А. П. наказания не са постигнали своя
превантивен и превъзпитателен ефект. У него са формирани и утвърдени
трайни престъпни навици, като доказателство за този извод е факта, че след
изтърпяване на предходните си наказания, които са били и тежки по своя
размер, П. е подновил престъпната си деятелност. Това обстоятелство сочи, че
у осъдения вече е формирано трайно нежелание да спазва законите в
страната, като демонстрира трайно противоправно поведение в обществото,
т.е., налице е утвърден модел на поведение, заради който спрямо осъдения
следва да се подходи строго при налагане на наказателната репресия.
Точни и мотивирани са аргументите на първата инстанция, относно
приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, с които въззивният съд е
напълно съгласен. Съобразени са броя на осъжданията, включени в
съвкупността, размера на наложените наказания, обсъдена е и многобройната
предходна съдимост на П., касателно невключени в съвкупността му присъди
– над 30 пъти.
4
В тази връзка и въззивният съд не сподели възраженията на защитата
и на молителя за неприложимост на чл. 24 от НК, като от своя страна също
намира, че осъденото лице е такова с трайно установени престъпни нагласи,
за чието поправяне и превъзпитание следва определеното общо най-тежко
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ на основание чл. 24 от НК да бъде
завишено с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
Определеният от районен съд гр. Пловдив размер на увеличеното
наказание – ЧЕТИРИ МЕСЕЦА действително кореспондира в най-голяма
пълнота със степента на обществена опасност на цялостната престъпна
дейност на осъденото лице и на интензитета на засягане на обществените
отношения, предмет на защита. Същият е и по-малък от предвидения
максимален срок, който дава законът като възможност, и се явява справедлив.
Много точен е изводът, че при неприлагането на чл. 24 от НК би се
препятствало постигането на целите на специалната и генералната превенция,
още повече че видно от справката за съдимост на осъдения е, че спрямо него
вече са били кумулирани наказания с прилагането на чл. 24 от НК, което
също не е довело до преустановяването на извършваните от него
престъпления.
Съобразно закона е постановено, че следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „Б“ от ЗИНЗС да се определи първоначален строг режим за изтърпяване на
така определеното и увеличено по реда на чл. 24 от НК наказание лишаване
от свобода.
По съществото на направеното искане касателно чл. 24 от НК –
настоящата въззивна инстанция следва да подчертае, че намира същото за
НЕОСНОВАТЕЛНО, т.к. изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд и намира, че правилно е приложил института на чл. 24 от НК, както и
размера на определеното наказание лишаване от свобода, с който да се
увеличи определеното едно общо най-тежко такова, поради което жалбата
следва да бъде оставена БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Видно от приложената и приета като доказателство по делото справка за
съдимост на осъденото лице, за престъпленията включени в съвкупността, за
които с атакувания съдебен акт му е наложено едно общо и най-тежко
наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения са
наложени наказания от един и същи вид, а именно - лишаване от свобода за
различен срок. Налице е, следователно формално-правната предпоставка за
приложение на института по чл. 24 от НК.
Ето защо и доколкото въззивният съд при извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното
определение, не намери при постановяване на същото да са допуснати
5
каквито и да е било нарушения на материалния и/или на процесуалния закон,
налагащи неговото отменяване или изменение, жалбата на осъдения и на
неговия служебен защитник следва да бъде оставена без уважение, а
определението на ПРС - потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК
Пловдивски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 04.07.2023г.
постановено по ЧНД № 3364/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6