№ 12856
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110101235 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на искова молба от "Д." ООД, вписано
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....., търговски
център Д., представлявано от В. Г. М. в качеството му на управител чрез адв. О. Б. В.,
вписана в САК, личен номер: **********, съдебен адрес: гр. С......., тел.***********, срещу
„Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С.........,
представлявано от управителя Е. С. Н., чрез адв. Л. Х. И. - Т., САК, с адв. № **********, със
съдебен адрес: град С.........., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 998.78 лв. с включен ДДС неизплатено задължение по договор за монтаж
на мокетни плочи и мокетен перваз с вложка, за който е издадена фактура №
03001бб588/21.11.2023г.
Ищецът поддържа, че е изпълнил по възлагане от "Б." ЕООД дейности по монтаж на
мокетни плочи и мокетен перваз с вложка, за който е издадена фактура №
03001бб588/21.11.2023г. за сума в размер на 998.78 лв. с включен ДДС. Ответникът "Б."
ЕООД е заплатил аванс за монтажа в размер на 833.33 лв., който е приспаднат от общата
стойност в размер на 1665.65 лв. без ДДС и остава дължим непогасен остатък в размер на
832.32 лв. без ДДС или 998.78 лв. с ДДС. Ответникът "Б." ЕООД дължи на "Д." ООД сума по
горепосочената фактура в общ размер на 998.78 лв. (деветстотин деветдесет и осем лева и
седемдесет и осем стотинки) с включен ДДС. След като Ответникът не е заплатил на Ищеца
дължимата сума, Ищецът е изпратил до Ответника по електронна поща покана за плащане
на дължимата сума, на която не е постъпил отговор от страна на Ответника, нито
Ответникът е заплатил дължимата сума. Сочи, че до датата на подаване на настоящата
искова молба Ответникът не е подал отговор на поканата за плащане, изпратена по
електронна поща и не е заплатил дължимата сума. В резултат на разменената
кореспонденция между страните можело да бъде обусловен извода, ответникът е признал
изрично вземането на Ищеца. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Сочи че между ищеца и ответника в периода
октомври - ноември 2023г. действително е имало търговски взаимоотношения, свързани с
доставка на мокетни плочи, изрязването им по дизайн и първоначално намерение за монтаж
на същите. Всички дължими суми за извършени доставки са заплатени от ответника.
Монтаж обаче не е извършен в договорения от страните вид, същият е започнат, но не
1
довършен единствено и само по вина на ищеца. Представената към исковата молба фактура
№ **********/21.11.2023г. не обктивизира действително извършен монтаж. Същата не е
представена надлежно на ответника. Оспорва факта на извършване на посочения в същата
монтаж на мокетни плочи, мокетен перваз с вложка, мокетни плочи по дизайн, включително
количество. Оспорва надлежно получаване на покана за плащане. Излага че през октомври
202Зг. страните се уговарят ищеца да достави на „Б.’ ЕООД два вида мокетни плочи - черни
и червени, както и да извърши изрязване на мокетните плочи по дизайн на ответника след
което да ги монтира. Параметрите на монтажа обаче - цена и срок не са договорени, тъй като
първо следва да се извърши доставката и изрязване по дизайн на предстоящите да бъдат
доставени червени монетни плочи. На 26.10.2023г. „Д.“ ООД издава фактура № **********
за извършване на авансово плащане за доставката и изрязване на плочите на стойност
5028.00 лева. Същата е осчетоводена от ответника. В последствие „Д.“ ООД уведомява „Б.”
ЕООД, че не може да извърши доставката, така както е уговорена, поради което ще издаде
нова фактура под същия номер. Дружеството е помолено да заплати сумата в размер на
2903.33 лева с основание фактурата от 26.10.2023г., като сумата в последствие е коригирана
с още 580.67 лева. На 02.11.2023г. „Б.” ЕООД прави превод на двете посочени суми. За
същите получава от ищеца фактура под същия номер, но със стойност 3484.00 лева дни след
това. Сочи че последвала доставка и опит за монтаж. Поддържа че ответното дружество
било уведомено, че следва да доплати сумата в размер на 4415,40 лева, включваща цената на
доставката, цената за изрязване на червените мокетни плочи и монтажа, за което предстои да
бъдат издадени фактури, такива обаче не са представени на „Б.“ ЕООД. С оглед досегашната
практика на ищеца по издаване на фактури ответника извършва плащане на търсената сума
на 15.11.2023г. Дружеството е посетено от представители на ищеца за монтаж, такъв обаче е
започнат, но не е извършен в цялост и съобразно договореното. Мокетните плочи не са
изрязани по първоначлно одобрения от страните дизайн, тъй като от ищцовото дружество
информират ответника, че нямат необходимата машина. Няколко месеца доверителите ми
очакват да се бъде извършен монтаж и накрая сами донареждат черните мокетни плочи.
Червените така и не са изрязани от ищеца, нито са монтирани и остават да стоят в
представляваното от мен дружество. Единствените претенции между страните преди
настоящата искова такава са за изрязване на мокетните плочи по дизайн и монтирането им, а
не за заплащане на суми. Оспорва представените протоколи за монтаж. Софийският районен
съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от
ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание правно основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за изработка е регулиран предимно от чл. 258 и следващите от ЗЗД. Той се
характеризира като консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който
изпълнителят се задължава да изработи нещо по поръчка на възложителя „на свой риск“ в
замяна на възнаграждение от възложителя.
Договорът за изработка, е неформален и писмената му форма не е условие за неговата
действителност. Поради това неговото сключване, респективно възлагането на конкретна
работа, може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя /чл.
264, ал. 1 ЗЗД/. Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото
получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното
съответства на поръчаното. Законът не съдържа формални изисквания за начина на
приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички
допустими от ГПК доказателствени средства.
Приемането на извършената работа съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД е ключов правен акт,
който поражда задължението на възложителя да заплати възнаграждение (чл. 266 ЗЗД).
Върховният касационен съд последователно определя приемането като двустранен процес,
включващ както фактически, така и правен компонент. Той обхваща физическото
прехвърляне на фактическата власт върху изработеното и съпътстващ правен акт на
признание или одобрение, че работата напълно съответства на договора.
Приемането може да бъде изразено чрез изрично изявление на възложителя,
придружаващо реалното предаване на готовия резултат, че той смята същия за съобразен с
договора. Алтернативно, приемането може да се осъществи чрез конклудентни действия,
2
които недвусмислено показват мълчаливо съгласие на възложителя за такова одобрение.
Самото разместване на фактическата власт върху работата, без съпътстващо го изрично или
мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с
договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Не е спорно наличието на търговски взаимоотношения между ищеца и ответника
през периода октомври-ноември 2023 г., свързани с доставка на мокетни плочи, изрязването
им по дизайн и първоначална уговорка за монтаж.
Не се спори между страните че било уговорено през октомври 2023 г. ищецът да
достави на „Б.“ ЕООД два вида мокетни плочи (черни и червени), да извърши изрязване по
дизайн на дружеството и след това да ги монтира.
Не се спори че е налице доставка на мокетните плочи.
Спорни са въпросите дали е извършен процесния монтаж и дали изработката е приета
от ответника.
В отговора на исковата молба ответникът посочва, че е направен опит за монтаж но
същият не е довършен поради несъответствие на мокетните плочи с възложеното.
Съдът намира, че от представените доказателства не се установява извършване на
монтаж и приемането му отстрана на ответника.
Ищецът е ангажирал приемо-предавателни протоколи отстрана за монтаж на мокетни
плочи и первази.
Същите не са от характер да установят извършване на монтаж на мокетните плочи
тъй като в тях не се посочва кой е възложител къде е извършен монтажът – адрес на
извършване, не се посочва договор, фактура, заявка или нещо друго което да е възможно да
се обвърже изработката с конкретното правоотношение.
Предвид ниската степен на индивидуализация представените приемо-предавателни
протоколи не установяват извършване на монтаж във връзка договорните правоотношения
между страните.
На следващо място е представена фактура №**********/21.11.2023г. същата обаче не
установява признание на задължението и не представлява приемане с конклудентни
действия, тъй съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза същата
не е осчетоводена от ответното дружество и не е ползван данъчен кредит.
По делото е допуснат разпит на един свидетел на ищеца за установяване на
обстоятелствата във връзка с извършването на монтажа и приемането му отстрана на
ответното дружество.
От показанията на свидетеля се установяват елементи от воденето на преговори и
преддоговорните отношения на страните. В свидетелските показания се посочва че с
приемо-предавателния протокол се установява извършването на монтаж на клиента. В
свидетелските показания се посочва, че след като има изготвен протокол монтажът е
извършен.
По отношение на показанията на тази свидетелка съдът намира че същите следва да
се ценят по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същата въпреки посочената длъжност на
технически сътрудник на практика заема административна длъжност при ответника, същата
посочва че кореспондира с клиенти и издава фактури и т.н. поради което следва да се отчита
нейната вероятна заинтересованост.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 136 - 10.03.2025 по дело № 2981 – 2024 по
описа на ВКС) при преценка на гласни доказателства, съдът е длъжен да посочи
съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни, а когато
свидетелите, посочени от едната страна, са в еднаква или нееднаква степен на родство с
двете страни, съдът е длъжен да приложи чл. 136 ГПК (отм.) - чл. 172 от сега действащия
ГПК, като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта на двете страни
(решение № 70 от 30.11.1980 г. по гр. д. № 65/1980 г. на ОСГК на ВС). При това съдебното
решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства
и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно
съдът следва да изложи мотиви за това.
В тази част съдът не дава вяра на показанията на свидетелката, поради
обстоятелството, че свидетелката е служител на ответника, а в частта относно монтажа
свидетелските показания са противоречиви свидетелката посочва че са се свързали с
3
ответното дружество за да извършат монтажа, а не че монтажът е бил извършен. Същата
посочва, презюмира че е извършен монтаж на базата на приемопредавателния протокол, но
не свидетелства за извършен монтаж.
Действително свидетелските показания кореспондират с другите доказателства но те
не касаят спорния по делото предмет, а именно монтажа, а кореспондират с
кореспонденцията по страните преди сключването на договора.
На практика свидетелката счита, че е извършен монтаж на база приемо-
предавателните протоколи. Тези изявления на свидетелката по същество не представляват
показания за факти, а нейното тълкуване на издадените от дружеството в което полага труд
документи.
На следващо място е представена електронна кореспонденция. По-голямата част от
нея установяват преддоговорните отношения на страните – изготвяне на оферта, приемане
на офертата и т.н.
Представена е елктронна кореспонденция установяваща изпратена покана за
доброволно плащане.
Обаче липсва електронна кореспонденция уточняваща или уговаряща самия монтаж.
Следва да се държи сметка, че с определението с което съдът е изготвил проекта си за
доклад съдът е указал на ищеца, че следва да установи престиране на услугата, че
изработката е приета без забележки както и размера на уговорената цена.
В случая доказаването на ищеца е пълно и главно. Доказването е пълно, когато от
събраните по делото доказателства може да бъде установено по несъмнен начин, че са
реализирани правопораждащите факти. Когато доказването е непълно и не е доказано по
категоричен начин дали са настъпили съответните обстоятелства, страната, която не е
провела пълно доказване следва да понесе последиците, че не е доказала твърденията, на
които основава иска си като този иск подлежи на отхвърляне Съгласно РЕШЕНИЕ № 135 ОТ
12.12.2018 Г. ПО ГР. Д. № 4288/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС пълно доказване се изисква
при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното
доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.
Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на
основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които
косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.
Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на
пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове
доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и
заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнение с други. Те се
преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 от ГПК от 1951 г. (отм.) и
съответно - чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007 г.
По делото са представени като преки доказателства приемо-предавателните
протоколи но предвид липсата на конкретика в тях както беше посочено по-горе не са годни
да установят приемането на работата. Останалите доказателства са косвени но те също
разгледани в тяхната съвкупност не могат да доведат до единствения извод за приемане на
работата.
Ищецът с представените доказателства обсъдени подробно не успя в условията на
пълно и главно доказване да установи извършването на монтажа и приемането му от
ответника.
Ето защо искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът, който е
представил доказателства за сторени разноски в размер на 250 лева депозит по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза както и 500 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Д." ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С....., търговски център Д., представлявано от В. Г. М. в
качеството му на управител чрез адв. О. Б. В., вписана в САК, личен номер: **********,
съдебен адрес: гр. С......., тел.***********, СРЕЩУ „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С........., представлявано от управителя Е. С. Н., чрез
адв. Л. Х. И. - Т., САК, с адв. № **********, със съдебен адрес: град С.......... искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 998.78 лв. с включен ДДС неизплатено задължение по
договор за монтаж на мокетни плочи и мокетен перваз с вложка, за който е издадена фактура
№ 03001бб588/21.11.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба 09.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА "Д." ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С....., търговски център Д., представлявано от В. Г. М. в качеството му на
управител чрез адв. О. Б. В., вписана в САК, личен номер: **********, съдебен адрес: гр.
С......., тел.***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град С........., представлявано от управителя Е. С. Н., чрез адв. Л. Х. И. -
Т., САК, с адв. № **********, със съдебен адрес: град С.......... сумата от 750 лева,
представляваща направени разноски по производството, включващи, 250 лева депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и 500 лева адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено от 168 състав на Софийски районен съд, II Гражданско
отделение и може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5