№ 3559
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110205962 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0000849 от 23.03.2022 г., издадено от
Ч.А.К – директор на Районна дирекция „Автомобилна администрация“, с което на
основание вр. чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закон за автомобилните
превози на /фирма/ с булстат ХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В жалбата се
излагат съображения против обжалвания акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е съставено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че
е допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на съставянето на
процесното наказателно постановление, тъй като в същото не са посочени датата и мястото
на извършване на твърдяното нарушение, не ставало ясно и дали
административнонаказващият орган приема, че датата на извършване на нарушението
съвпада с датата на проверката или датата на извършване на превоз на пътници. Излагат се
доводи, че отговорността на водача за подновяване на удостоверението за психологическа
годност е лична. Наведени са аргументи, че от съдържанието на наказателното
постановление не ставало ясно докога водачът е имал такъв валиден документ, поради което
липсвали данни, от които да се изведат обективни признаци на нарушението. Обосновава се
становище, че законът не изисква водачът на ППС да има документ, а да отговаря на
изискванията за психологическа годност. Изложени са доводи и за неправилно приложение
на материалния закон.
1
В последното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя /фирма/
адвокат Й., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление на базата на
аргументите, изложени в жалбата. Претендира разноски, за които представя списък.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 10.12.2021г. жалбоподателят /фирма/ притежаващ лиценз № 10548, валиден до
14.09.2027 г., за извършване на пътнически превози, допуснал извършването на обществен
превоз на пътници от водача Д.Ив.К., с ЕГН **********, който управлявал МПС фолксваген
Крафтер с рег. номер ХХХХХ без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност. По време на извършена проверка на 02.03.2022 г. от служители на Районна
дирекция „Автомобилна администрация” е установено, че водачът на лекия автомобил е
представил удостоверение за водач на гореописаното нарушение. Ето защо, свидетелят Г. Г.
Д. съставил на /фирма/ АУАН за извършено административно нарушение – по чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от Закона за автомобилните превози.
На базата на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0000849 от 23.03.2022 г., издадено
от Ч.А.К – директор на Районна дирекция „Автомобилна администрация“, с което на
основание вр. чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закон за автомобилните
превози на /фирма/ с булстат ХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за
автомобилните превози.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните
свидетели Г. Д. и Б. Д., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични, и ясни.
От представения по делото пътен лист се установява извършването на превоз от Д.К. на
посочената в наказателното постановление дата – 10.12.2021 г. за фирма /фирма/. От
представена по делото справка за психологически изследвания на водачите за явяване на
психологически изследвания на лицето се установява, че водачът на процесния автомобил
Д.Ив.К. се е явил на психологическо изследване на 21.02.2022 г., като удостоверението му е
валидно от тази дата до 21.02.2023 г.. Предходното удостоверение за психологическа
годност, с което е разполагал, е с валидност 20.10.2020 г. – 20.10.2020 г., съобразно
цитираната справка. Следователно към дата 10.12.2021 г., Д.К. не е разполагал с валидно
удостоверение и не е бил преминал преглед за психологическа годност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
2
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че не
са допуснати процесуални нарушения при издаването на процесното наказателно
постановление. Мотивите на съда са следните:
Съдът не констатира твърдените в жалбата неясноти по отношение н посочената дата на
нарушението, напротив, в наказателното постановление ясно са разграничени датите на
извършване на проверката и на твърдяното нарушение. В наказателното постановление е
налице изрично позоваване на пътен лист с номер 477753, който е приложен към
административнонаказателната преписка и в който се съдържат подробни данни за
извършения превоз, съответно водачът на ППС и санкционираният субект – възложител на
превоза, са имали пълна възможност да се запознаят с всички материали по преписката и да
организират защитата си.
Строгото съблюдаване на законните реквизити на наказателното постановление, посочени в
чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление, но
обосноваността на последното, обаче, зависи не само от данните в него, а и от съдържанието
на цялата административно наказателна преписка. В конкретния случай от съдържанието на
наказателното постановление и административнонаказателната преписка санкционираният
субект има пълна възможност да разбере за какво нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и да организира своята защита.
Съставените АУАН и НП са изготвени от правни субекти, притежаващи изискуемата по
закон компетентност, като същевременно отговарят на законовите изисквания за форма и
съдържание.
Твърдяното в НП нарушение се доказва по безспорен начин от доказателствата по делото,
съобразно вече извършеният техен анализ.
Съобразно текста на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози
„лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.“
Следователно материалният закон е приложен правилно и не е допуснато твърдяното от
жалбоподателя нарушение поради обстоятелството, че изискването за документ,
удостоверяващ психологическа годност на водача, е въведено с подзаконов нормативен акт,
издаден въз основа за Закона за движението по пътищата, тъй като е налице такова
3
препращане в цитираната разпоредба от Закона за автомобилната администрация. Още
повече, че разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН се съдържа изискване за посочване на
законовите разпоредби, които са били нарушени, което изискване към съдържанието на
наказателното постановление е изпълнено.
От изложеното се обуславя извод, че описаното в наказателното постановление и АУАН
нарушение е извършено от обективна страна и правилно квалифицирано от
аминистративнонаказващия орган.
Доколкото санкционираният субект е юридическо лице обсъждане на извършването на
деянието от субективна страна е безпредметно.
Административното наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева е наложено на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, според която разпоредба „който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“ Съдът намира, че цитираната
санкционна разпоредба е приложена правилно, като предвид фиксираният размер на
установеното в закона административно наказание, обсъждане на въпроса за неговото
намаляване е безпредметно.
С оглед изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН като правилно и законосъобразно.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 42-0000849 от 23.03.2022 г.,
издадено от Ч.А.К – директор на Районна дирекция „Автомобилна администрация“, с което
на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закон за
автомобилните превози на /фирма/ с БУЛСТАТ ХХХХ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закона за автомобилните превози, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5