Р Е Ш
Е Н И
Е № 1564
гр. Пловдив,13.12.2018г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети ноември, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Д. , като разгледа докладваното от председателя въззивно гражданско дело
№2108/2014г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх. №19447/07.07.2014г. от К.М.Б., ЕГН ********** ***, против решение
№1630/17,04,2014г., постановено по гр.д.№20463/2013г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с., в
частта с която е признато за
установено,че К.М.Б., ДЪЛЖИ на Държавен фонд Земеделие, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ №136 сумата
от 24 446
лв., съставляваща главница, дължима по неизпълнен договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ №***год., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 21,05,2013 год.
до изплащане на вземането, както
и сумата от 1173,10 лв., представляваща разноски по производството по ч. гр. д.
№ 8338/13 г., като над този размер до присъдения от 1200, 56 лв. със заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 5188А/ 20.09.2013 г., издадена по частно гр.
дело № 8338/ 2013 г. на ПРС, - отхвърля предявения иск, като неоснователен. С
постановеният съдебен акт е осъден К.М.Б. да заплати на Държавен фонд Земеделие,
ЕИК *********, направените по делото разноски за държавна такса в 1766,68
лева. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
по съображения подробно изложени в жалбата.
Иска същото да бъде отменено и
вместо това предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан..
Претендират се разноски .
Въззиваемият Държавен
фонд Земеделие, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Цар Борис ІІІ №136 , , чрез процесуалния представител юрисконсулт изразява становище за неоснователност на
жалбата, моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
разноски за производството, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
след преценка на събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните, приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация
по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пред. трето и чл. 86 ЗЗД предявен от Държавен фонд Земеделие, ЕИК *********,
против К.М.Б., за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5188А/
20.09.2013 г., по частно гр. дело № 8338/ 2013 г. на ПРС, сума в размер на 24 446 лв.,
съставляваща главница, дължима по неизпълнен договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ №*** год., сумата 572,11 лв. съставляваща лихва,
дължима за периода от 26.02.2013 г до
20.05.2013г. , и законната лихва върху главницата, считано от 21,05,2013 год.
до изплащане на вземането, както и сумата от 1200, 56 лв. – разноски по
заповедното производство.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е
кандидатствал пред ДФ Земеделие за финансово подпомагане по мярка 112 от ПРСР-
„създаване на стопанства за млади фермери”. След извършена проверка кандидатът
е одобрен, доколкото е преценено, че
отговаря на изискванията и условията посочени
в раздел 3 от Наредба№ 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007г.-2013г.. На 19,10,2009 г. между страните е
сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №***. по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г.,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Твърди се, че след сключване на договора на бенефициента е предоставена
сумата от 24 446 лв. на 16,02,2010 г. , като ответникът се е задължил да подаде
заявката за второ плащане след третата година или не по- късно от един месец
след изтичане на срока по т.3 .1 от
договора /19,10,2012 г. /. Ищецът твърди, че неизпълнението на това задължение
има за последица, отказ от страна на
Фондът да извърши второ плащане и
изисква възстановяване на цялата сума на полученото първо плащане, заедно със
законната лихва. Твърди се още, че в конкретният случай заявка за второ плащане
е трябвало да бъде подадена до 19.11.2012 г., но ответникът не изпълнил това
свое задължение, поради което сключения договор с ответника е прекратен със
Заповед № 03-160/33 от 05,02,2013 г. на директора на областна дирекция на ДФ
„Земеделие”, като съгласно клаузите на договореното, ответникът дължи връщането
на извършеното първо плащане по договора в размер на 24 446 лв. Предвид
изискуемостта на вземането е образувало
заповедно производство по реда на чл.417 ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове.В депозираният
отговор признава , че между страните е
налице сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №***. по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013г.;признава, че е получил на основание
сключения договор първо плащане в размер
на 24 446лв. Признава и факта, че не е спазил срока за подаване на
заявление за извършване на второ плащане поради две причини- заболяване на
дъщеря му, което се явява уважителна причина, както и поради не оказване на съдействие от страна на
кредитора.
Пред настоящата
инстанция не се повдига спор досежно установените от РС факти, както следва:
В полза на ищеца по ч.гр.д. № 8338/ 2013 г. на ПРС, 15 гр. с е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 5188А/ 20.09.2013 г. и изпълнителен лист против К.М.Б. за сумата от 24 446 лв., съставляваща главница, дължима по
неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №***год. ,
сумата 572,11 лв. съставляваща лихва, дължима за периода от 26,02,2013 год до 20,05,2013 год, и законната лихва върху
главницата, считано от 21,05,2013 год. до изплащане на вземането, както и
сумата от 1200, 56 лв. – разноски по заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК срещу заповедта е
постъпило възражение от длъжника, поради което заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване
на вземането си.
Безспорно установено е по делото , а и не се спори между
страните, че на 06.02.2009 г. ответникът е подал до Министерство на земеделието
и храните, Разплащателна Агенция – София заявление №*** по мярка 112 „Създаване
на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони
2007 – 2013 г. Доколкото кандидатът е отговарял на условията регламентирани в НАРЕДБА
№ 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., на 19.10.2009
г. е сключен Договор №***с Държавен фонд “Земеделие” .
По силата на договора, Фондът е предоставил на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892лв. за изпълнение на всички
инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес план по проект №***. В
т.2.2 от договора е уговорено изплащане на помощта на два етапа: първо плащане
в размер на 24446лв. и второ плащане в размер на 24446лв. Безспорно е, че
първото плащане е получено от ответника, както е безпорно, че ответникът не е спазил срока за
подаване на заявление за извършване на второ плащане.
Спорът между страните се свежда до това, основателно ли е
инвокираното от ответника възражение, че не е изпълнил задължението си да подаде заявление за второ плащане, поради
наличието на сочените от него обективни уважителни причини, както и неоказване
на съдействие от страна на кредитора; и
явява ли се ответникът неизправна страна
по договора, даваща право на кредитора за упражни правото си да прекрати
договора, имайки предвид, че изключая неизпълнение на задължението да подаване
на заявление за извършване на второ плащане в срок, е изпълнил добросъвестно всички договорени и
одобрени инвестиции, както и инвестиционни цели при условията и реда на закона
и Наредба №9 от 03.04.2008г. и ако е така, надлежно ли е прекратен договора от
страна на Фонда. Що се касае до останалите наведени със въззивната жалба
възражения и такива в хода на въззивното производство, настоящият съдебен
състав намира, че не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите като
несвоевременно направени са преклудирани.
За да е налице обективна невъзможност за
изпълнение на задължението на ответника да подаде заявка в уговорения в
процения договор срок в хипотеза на чл.81 ЗЗД, то следва да е налице такова
конкретно препятствие, възникнало след сключването на договора, което да е
практически или правно непреодолимо, и поради своя случаен и непредвидим
характер да не може да бъде вменено във вина на длъжника. В конкретният случай
посоченото от ответника заболяване на дъщеря му– М. Б., действително съставлява обективно препятствие, но доколкото
съгласно приложената по делото епикриза
М. Б. е била в болнично заведение седем дни, считано от 12.11.2012 до
19,11,2012 г., а ответникът е разполагал с един месец, то настоящият състав приема, че
последният е разполагал с достатъчно време да изпълни това свое задължение в
останалия период от време.
В тази връзка следва да бъде отбелязано за прецизност, че
изрично в отговора си /л.161 от делото на ПРС/ самият ответник признава, че близо
десет дни след изтичане на срока, към момента на проверката извършена от Фонда,
съответно на 28.11.2012г. и
29.11.2012г., е попитал присъстващия на
проверката старши експерт „дали трябва да подава заявление“, което
обстоятелство само по себе си, представлява признание, че болестта на дъщерята
на ответника в последните дни от изтичане на
срока не е била непреодолимата сочена пречка, последният
да бъде пропуснат.
Неоснователно настоящият съдебен състав приема и
твърдението на ответника, че не е изпълнил своето задължение да подаде
заявление за второ плащане поради факта, че кредиторът не му е оказал
необходимото съдействие. Не се установява от доказателствата по делото,
подаването на заявление да е обременено с сложна, тежка и продължителна
процедура. Единственото което е следвало да направи ответникът, е било да подаде заявление по образец с искане за
извършване на второ плащане по сключения между страните договор за финансова
помощ. Ето защо с оглед на тези данни, настоящият съдебен състав приема, че в
случая, не се установява ответникът да
се е нуждаел от съдействието на ищеца, за да се приеме, че последният не е
оказал необходимото такова.
Съгласно клаузите на договора, ответникът се е задължил
да подаде заявка за второ плащане в срок не по-късно от един месец след
изтичане на срока по т. 3,1 от договора - т. 5.1. В т. 3,1 от договора отвеникът
се е задължил да извърши всички инвестиционни, основни дейности и цели,
предвидени в бизнес плана в срок до 19,10,2012 г. Изключая договора, в разпоредбите на чл. 24,
ал. 2 от Наредбата № 9 от 3.04.2008 г. , действащ към датата на
сключване на процесния договор – 19,10,2009 г. , също е предвидено, че заявка за второ плащане след
третата година се подава в съответната териториална структура на ДФ
„Земеделие" не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение
на бизнес плана. В конкретния случай заявка за второ плащане е трябвало да бъде
подадена до 19.11.2012 г. Безспорно е , че този срок е изтекъл на 19.11.2012г. По
делото няма данни ответникът своевременно да е поискал удължаване на този срок,
въпреки предвидената в този смисъл
възможност. Такава молба е налице
месеци след изтичане на едномесечния срок, а именно на 11,04,2013 г., с
която ответникът е поискал от Фонда, да
му бъде удължен срока за подаване на молба за второ плащане с една година до
19,11,2013г
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав, споделя
направеният от първоинстанционният съд извод, че предвид на обстоятелството, ответникът не е изпълнил в срок задължението
си да подаде заявката за второ плащане
до 19,11,2012 г., в полза на кредитора е възникнало потестативно право да
развали договора без да дава на длъжника подходящ срок за изпълнение, тъй като задължението на
ответника е следвало да бъде изпълнено до точно определена дата. Неподаването
на заявка за второ плащане представлява нарушение на нормативно и договорно
задължение, поради което на основание
чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 във връзка
с чл. 5.1 от договора и чл. 87, ал. 2 от
ЗЗД, съдът приема, че кредиторътнадлежно е упражнил
правото си да развали договора.
Що се касае до възражението дали кредиторът има правото да прекрати договора, имайки предвид, че
изключая неизпълнение на задължението да подаване на заявление за извършване на
второ плащане в срок, ответникът е изпълнил добросъвестно всички договорени и
одобрени инвестиции, както и инвестиционни цели при условията и реда на закона
и Наредба №9 от 03.04.2008г., настоящият състав приема, че доколкото ответникът
се явява неизправна страна по договора, поради неизпълнение на конкретно
договорено между страните задължение, то кредиторът, като изправна такава
надлежно е упражнил правото си да прекрати договора, въпреки добросъвестно
изпълнените от ответника договорени и
одобрени инвестиции, както и инвестиционни цели .
С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че са настъпили последиците
от разваляне на договора, с оглед на което претенцията за връщане на даденото по договора е основателна и ответникът дължи сумата от 24 446 лв., съставляваща
главница, дължима по договор за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ №***год., като получена при отпаднало основание, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 21,05,2013 год. до изплащане на вземането. В тази смисъл
решението на първоинстанционният съд се
явява правилно и законосъобразно , поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1630/17,04,2014г., постановено по гр.д.№20463/2013г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с., в
обжалваната част.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: