РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Габрово , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Валентина Генжова
Галина Косева
Секретар:Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20204200500310 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Н.Д., особен представител на Р. А. М. против
решение № 139/28.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1087/2019 г. по описа на Районен съд
Севлиево.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно.
Първоинстанционният съд не извършил проверка относно допустимостта на
установителния иск по чл.422 ГПК, тъй като въпросът за идентичността на заявеното в
заповедното производство вземане по основание и размер с вземането, предявено пред
гражданския съд чрез иск по чл.422 ГПК, бил въпрос относим към допустимостта на
специалния установителен иск, а не към неговата основателност. Твърди се още, че с
отговора на исковата молба били направени множество твърдения относно неравноправни
клаузи, подробно аргументирани и свързани с нищожност на целия договор, а
първоинстанционният съд необосновано приел, че същите са общи, неконкретни и
необосновани. Освен това проверката относно неравноправни клаузи следвало да бъде
извършена служебно от съда и без направено изрично искане за това. Според особения
представител на жалбоподателя, неправилен е извода на съда, че приспадането на
1
предходно задължение от изплатената на кредитополучателя сума, не представлявало
анатоцизъм. Приложеният от кредитодателят механизъм съдържал в себе си недопустимо
олихвяване на вече съществуващи лихвени задължения. Такова съглашение само по себе си
представлявало неравноправна, нищожна клауза, без съществуването на която договорът не
би бил сключен.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който същата се
оспорва като неоснователна. Твърди се, че от изложеното във въззивната жалба не ставало
ясно какъв е порока на решението по отношение проверката на съда за допустимост на
исковата молба. В случай, че се визира предявеният в условията на евентуалност осъдителен
иск, възражението е неоснователно. Непротиворечивата съдебна практика приемала, че
обективно съединяване на двата иска не е недопустимо, ако главният иск е установителен,
щом е издадена заповед за изпълнение и не е обезсилена, а осъдителния е заявен при
условията на евентуалност. Сочи се също, че възражението за наличие на анатоцизъм също
било неоснователно, тъй като не се считало за такъв олихвяването с мораторна лихва на
дължимата възнаградителна лихва, тъй като тя била цената на предоставения кредит.
Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Пред първоинстанционния съд е представен договор за потребителски паричен кредит
№ 2385189 от 17.08.2016 г., сключен между "Уникредит Кънсюмър Файненс"ЕАД и
ответника, за сумата от 5000 лв., със срок на погасяване до 48 месеца на 48 равни месечни
вноски от по 137,89 лв., /съгласно погасителния план към договора/, при годишен процент
на разходите – 12,09%; годишен лихвен процент 9.99%, еднократна застрахователна премия
в размер на 277.61 лв., такса за разглеждане на кредита в размер на 150 лв., с общ размер на
кредита – 5 427.61 лв. Представени са и ОУ към договора и погасителен план. Представено е
и искане от ответника за рефинансиране на съществуващ дълг от 17.08.2016 г., с което моли
2
с отпуснатата сума по кредита от 5 427.61 лв. да бъде предсрочно погасено съществуващо
задължение от 1455.31 лв.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 г., сключен
между "Уникредит Кънсюмър Файненс"ЕАД"АД и ищеца "АСВ"ЕАД, в качеството на
цесионер, страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача
просрочени и ликвидни вземания по договори парични заеми сключени с физически лица,
които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.
Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.08.2018
г., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от
20.12.2016 г. портфолио от необсужвани вземания в период по-дълъг от 180 дни, описани в
приложение 1 към договора. По силата на чл. 3. 2 цесионерът се смята изрично
упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл. 99 от ЗЗД, за което цедентът се
задължава да му предостави в 3 дневен срок писмено пълномощно. Цесията е била
потвърдена на същата дата. На л. 26 от делото в цитираното Приложение 1 е посочен
ответника по делото като длъжник за вземането по процесния договор за кредит № 2385189.
Представено е пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор
от 20.12.2016 г.
Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно икономическа експертиза.
Съгласно заключението, на 17.08.2016 г. по сметката на ответника е била преведена от
ищеца парична сума в размер на 3 544.69 лв. с основание за плащане – паричен заем по
договор 2385189. Останалата част от пълния размер на кредита в размер на 1455.31 лв. по
искане на ответника е преведена за погасяване на съществуващ друг дълг. Ответникът е
заплатил суми по кредита в общ размер от 2218.86 лв., с които са погасени: главница в
размер на 1574.92 лв.; възнаградителна лихва 631.32 лв. и 12.62 лв. - лихва за просрочие.
Последното плащане било извършено на 10.01.2018 г. До датата на подаване на заявлението
не са погасени 32 месечни вноски за периода 14.01.2018 г. до 14.08.2020 г. главница в
размер на 3 852.69 лв., 239.39 лв. – възнаградителна лихва за периода 14.01.2018 г. до
20.08.2018 г. и 277.79 лв. – обезщетение за забава за периода 14.01.2018 г. до 01.08.2019 г.,.
Заключението не е оспорено от страните.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид доказателствата по делото, съдът намира, че договорът за кредит не е
недействителен на осн. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 ЗПК.
Процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на
годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
3
договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В случая е налице и погасителен план, с точни дати за погасяване и с фиксирана точна
сума вкл. и разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява.
Предвид изложеното, съдът приема че между страните е възникнало валидно
договорно правоотношение по повод на процесния договор. Всички условия и клаузи по
договора са инкорпорирани в самия него и приложения погасителен план.
Ответникът е получил сумата по кредита, като същата е била преведена по банковата
му сметка, видно от заключението на експертизата. Част от сумата по кредита по изрично
негово искане е била преведена за погасяване на друго негово задължение. Не са погасени
32 месечни вноски за периода 14.01.2018 г. до 14.08.2020 г. главница в размер на 3 852.69
лв., 239.39 лв. – възнаградителна лихва за периода 14.01.2018 г. до 20.08.2018 г. и 277.79 лв.
– обезщетение за забава за периода 14.01.2018 г. до 01.08.2019 г.,.
При това положение, първоинстанционния съд правилно е приел, че претенцията на
ищеца, отнасяща се до претендираната главница, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава, в размера посочен от вещото лице е основателна и е уважил предявения иск.
Относно възражението в жалбата за непълна проверка за допустимостта на иска . В
жалбата не е конкретизирано в какво се изразява липсата на идентичност между
претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и съдържанието на
самата заповед и исковата претенция. В т. 11б от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е посочено, че в производството по иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска
по чл. 241 ГПК-за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска, като въвеждането на друго основание може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Именно при съобразяване на
гореизложеното са предявени исковете - установителни и осъдителни при условията на
евентуалност,
Във въззивната жалба се сочи, че необосновано съдът приел липса на неравноправни
клаузи в договора, въпреки изложените аргументи в отговора на исковата молба/т.III.3/.
Клаузата на чл. 12 от общите условия на процесния договор била неравноправна, защото
дава възможност на кредитора "УКФ"ЕАД да прехвърли вземанията си по него на трето
лице. Чл. 12 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит регламентира
забавата в плащанията, лихви за забава, прекратяване на кредитните правоотношения, като в
ал.6 е посочено, че УКФ може да прехвърли на трето лице събирането на сумите, след като
уведоми потребителя. В ал. 7 е записано, че с подписването на договора за кредит
4
потребителят дава изричното си съгласие УКФ да прехвърля правата си по договора за
кредит на трети лица.
Ответникът има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
кредитора "УКФ"ЕАД-качеството на "търговец" по смисъла на т. 2 от тази разпоредба, т. е.
спрямо процесните правоотношения са приложими и разпоредбите на ЗЗП.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която налага на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и търговецът или доставчикът да не
изпълни своите.
Възражението, че клаузата на чл. 12 от ОУ е неравноправна е неоснователно.
Търговецът-УКФ е изпълнил своето задължение, като е превел на кредитополучателя по
банкова сметка сумата по кредита в размер на 3 544.69 лв. , а с остатъка до пълния размер е
погасено друго задължение по кредит на ответника, съгласно неговото изрично искане.
Неоснователно е и възражението за анатоцизъм, тъй като не било установено от какво
се състои приспаднатото предходно задължение на ответника и дали същото не съдържало
задължение за лихви.За установяване на това свое твърдение жалбоподателят не е направил
доказателствени искания пред първоинстанционния съд и не е представил доказателства.
На основание изложеното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата разноските по делото за настоящата инстанция в размер на 150
юристконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от особен представител на ответника. Особеният представител не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява, поради което не
е задължен за заплащане на държавната такса за предприетото действие по обжалване на
неизгоден за представляваното от него лице съдебен акт. С оглед посоченото в т. 7 от
тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, дължимата държавна такса в размер на 166.71 лв. следва да бъде заплатена
от жалбоподателя.
Съдът, констатира, че дружеството, ответника по жалбата не е внесло предварително
разноски за назначения на жалбоподателката особен представител за разглеждане на делото
пред настоящата инстанция. Поради това дружеството следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съда сума в размер на 535 лв., от която ще бъде изплатено
възнаграждение на особения представител.
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139/28.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1087/2019 г. по
описа на Районен съд Севлиево.
ОСЪЖДА Р. А. М. ЕГН ********** да заплати на въззиваемия "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК203670940, гр. София сумата от 150 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 166.71 лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд Габрово и
5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД гр. София, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сума в размер на 532 лв., представляваща
възнаграждение за назначения особен представител адв.Н.Р.Д., за която сума при
неизпълнение на задължението в едноседмичен срок от уведомяването ще бъде издаден
изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6