№ 189
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000543 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* –
чрез адв. М.Г. против решение №3/22.03.2021г., постановено по т.д. №
145/2020г. по описа на О.С. - Х., в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И.“ АД –
****, ЕИК ********* да заплати на С. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от ****
сумата 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени на С. ИЛ. ИЛ. в резултат на смъртта на лицето,
с което е живеела на съпружески начала – пострадалия Д. Т. Д., чиято смърт е
настъпила вследствие на ПТП на 18.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до окончателното плащане, както и
сумата 1730 лева – адвокатско възнаграждение на адв. М.Т., а по сметка на
ОС - Х. – държавна такса в размер на 1600 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Твърди се, че липсват доказателства
ищцата и пострадалия да са живели в общо домакинство, да са полагали обща
грижа и за семейството като общност. Твърди се, че неправилно съдът не е
отчел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който се е
1
движил с висока скорост и е бил без поставен предпазен колан. Счита, че е
завишен размера на определеното от съда като справедливо обезщетение в
размер на 40 000 лева като то не отговаря адекватно на претърпените
неимуществени вреди.
Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли
предявения иск против застрахователя, респ. да определи по-нисък размер на
обезщетението. Претендира присъждане на разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. ИЛ.
ИЛ., ЕГН **********, от ****, чрез пълномощника и адв. М.Т. с адрес: ****.
С него тя изразява становище, че жалбата на ЗД „Б.И.“ АД е неоснователна.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от С. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********,
от **** против същото първоинстанционно решение, но в частта му, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40 000 лева до пълния
предявен размер от 70 000 лева и в частта, с която тя е осъдена да заплати на
ЗД „Б.И.“ АД разноски в размер на 1725 лева. Жалбоподателката намира за
занижен размера на присъденото обезщетение и за неправилни изводите на
съда за определяне на този размер, свързани с продължителността на тяхното
съжителство и липсата на общи деца между партньорите. Иска се в тази част
обжалваното решение да бъде отменено, а по същество постановено друго, с
което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
По насрещната въззивна жалба не е постъпил отговор от ответника.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата С. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от **** твърди, че на 18.07.2016
г., в гр. С., на кръстовището на ****, е настъпило ПТП, причинено по
непредпазливост от М.И.К. при управление на автобус „И.“, рег. №** ****
**, при което е причинена смъртта на нейния партньор, с който е била във
фактическо съжителство и е живяла на семейни начала – Д. Т. Д.. Твърди, че е
била първия човек, на който се е обадил пострадалия непосредствено след
инцидента. Твърди, че е загубила своята опора, своя любим човек, с който се
2
е намирала в отношения на взаимна обич, привързаност и доверие. Твърди, че
между нея и починалия е съществувала силна емоционална връзка, а загубата
и е причинила тежки страдания. Твърди, че с Присъда №20/17.04.2019г.,
постановена по НОХД №185/2018г. на ОС - Х., изменена с Решение по
ВНОХД №392/2019г. на АС – Пловдив, потвърдено с Решение по КНД
№237/2020г. на ВКС М.И.К. е признат за виновен в това, че на 18.07.2016г. в
гр. С., обл. Х. на кръстовището на **** при управление на МПС – автобус
марка „И.“ с рег. №** **** ** е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.50 ал.1 от ЗДвП /На кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства
от другите пътища, са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
се движат по пътя с предимство/ и по непредпазливост е причинил смъртта на
Д. Т. Д., за което му е наложено наказание.
Твърди, че към датата на ПТП причинителят на вредите е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.Д.
„Б.И.“ АД – гр. С. /полица BG/02/************ с период на покритие от
14.07.2016г. до 13.07.2017г./. Твърди, че е предявили претенциите си пред
застрахователя, при който е заведена щета №**********/28.07.2017г. като с
писмо от 15.08.2017г. е отказано заплащане на обезщетение.
Претендира заплащане на обезщетение за твърдяните неимуществени
вреди пряко от застрахователя. Моли съда да осъди ответника З.Д. „Б.И.“ АД
– гр. С. да и заплати обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпените от
нея неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и тежки болки и
страдания, причинени на С. ИЛ. ИЛ. в резултат на смъртта на лицето, с което
е живеела на съпружески начала – пострадалия Д. Т. Д., настъпила вследствие
на ПТП на 18.07.2016 г., причинено по непредпазливост от М.И.К., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до окончателното
плащане, както и разноските по делото.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените
искове. Оспорва твърденията за механизма на ПТП и причините за
настъпването му, както и противоправността и виновността на поведението на
застграхования водач, както и причинната връзка между уврежданията и
събитието. Оспорва твърдението за съществуваща близост между ищцата и
починалия при ПТП, като твърди, че вероятно връзката им се е изразявала в
3
епизодични срещи, а такава връзка не може да обоснове наличие на дълбока
емоционална връзка. Поради горното счита, че ищцата не попада в кръга
лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди. При
условията на евентуалност твърди, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекалено завишено по размер с оглед психичните
увреждания на ищцата, справедливостта и неблагоприятните последици за
нея от ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия, граничещо с изключителна негова вина, като твърди, че
той е бил без поставен обезопасителен колан и е управлявал МПС със скорост
над допустимата.
Видно от влязлата в сила Присъда №20/17.04.2019г., постановена по
НОХД №185/2018г. на ОС - Х. М.И.К. е признат за виновен в това, че на
18.07.2016г. в гр. С., обл. Х. на кръстовището на **** при управление на
МПС – автобус марка „И.“ с рег. №** **** ** е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.50 ал.1 от ЗДвП /На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища, са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство/ и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. Т. Д., за което му е наложено
наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От представената влязла сила присъда се установява, че процесното
ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на
автобус марка „И.“ с рег. №** **** **. С действията си той е нарушил
конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
Видно от справката, направена в базата данни на „Г.Ф.“ причинителят
на ПТП М.И.К. като водач на автобус марка „И.“ с рег. №** **** **, е бил
застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Тя е обективирана в застрахователна
полица BG/02/************ с период на покритие от 14.07.2016г. до
13.07.2017г. Именно в този период – на 18.07.2016г. - е настъпила и смъртта в
4
резултат на ПТП, представляващо застрахователно събитие.
Налице е застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на увреждането. В периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно
събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Относно активната легитимация: В ППВС № 4/61 г., което е
задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени -
низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след
като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и
че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга
фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Пленумът на ВС е приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на
обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на
морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите
5
низходящи, съпруг и възходящи.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата
дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Цитираните разпоредби
са част от принципите на Европейското деликтно право. Схващанията в
българската правна доктрина и съдебна практика съвпадат с тези норми
относно правото на обезщетение на лицето, съжителствало на съпружески
начала с починалия в резултат на непозволено увреждане.
По отношение на близките отношения на ищцата с починалия са
събрани гласни доказателства. Това са показанията на свидетелката Г.И.М..
Тя посочва, че ищцата и починалия Д. Д. са имали връзка от 2008г., а от
2011г. са заживяли заедно в гр. С.. С. е имала две деца от предишен брак, Д.
също е имал син от предишен брак. Свидетелката е ходила на гости в техния
общ дом, който описва като уютен. Посочва, че двамата заедно са ходили на
почивки в Г., а Д. е бил грижовен към нея и децата и. Семейството на С. го е
приемало като неин мъж. От тези показания може да се направи извод за
наличие на близки отношения и дълбока привързаност между ищцата и
починалия Д. Д., с който тя е живеела на съпружески начала в общо
домакинство и с когото е била ангажирана в постоянна интимна връзка. След
ПТП и смъртта на Д. С. е била много разстроена и притеснена. Свидетелката е
полагала усилия да я утеши. Всяка събота ищцата посещава гроба на Д.
заедно с неговата майка.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищцата и починалия в резултат на
ПТП Д., основани на обич и взаимна привързаност и грижа. Те са живели като
6
съпрузи в общ дом и са разчитали един на друг. Смъртта на човека, когото е
обичала и с когото е била в постоянна и стабилна интимна връзка, я е
разстроила и причинила страдания и мъка.
Като съобрази причинените болки и страдания, обстоятелството, че се
касае за загуба на лице, с което ищцата е живяла на съпружески начала и е
обичала, който се е грижил за нея и дори за децата и от предишен брак,
обстоятелството, че се касае за мъж, който към датата на смъртта е бил на 47
години, т.е. предполага се, че би чмогъл да живее още дълги години, съдът
счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението,
дължимо на ищцата в общ размер 40 000 лева за занижен. За справедлив
настоящата инстанция намира размер от 70 000 лева. То се дължи ведно със
законната лихва от 16.08.2017г. до окончателното и изплащане.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия:
Наведеното от жалбоподателя З.Д. „Б.И.“ АД – гр. С. възражение за
съпричиняване настоящата инстанция намира за основателно. От
заключението на вещото лице д- Х.Е. по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че получените травми и увреждания на пострадалия
са в причинна връзка с ПТП. Те са разположени в предната и в лявата страна
на тялото. Разположението им показва, че при удара тялото на пострадалия се
придвижва напред и в ляво. Вида и разположението им говорят за травма в
купето на автомобила. Няма травми, които да сочат, че пострадалият е бил с
предпазен колан. Коректно поставен такъв би намалил възможността да се
получат травматични увреждания от вида на тези в купето на автомобила.
Съгласно чл.137а ал.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни
колани водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в
рамките на населеното място. Основното правило е регламентирано в чл.137а
ал.1 от ЗДвП - Водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Хипотезите в ал.2 уреждат случаи, при които използването на
колана може да е невъзможно или да създава опасност или значително
неудобство. Това обаче не означава, че на водачите на таксиметрови
автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място, е
7
забранено използванвето на обезопасителен колан. Последният намалява
риска от евентуални травми в купето на автомобила и преценката дали да го
използва е за този водач. Той няма да бъде санкциониран, ако не го е
поставил, но риска от описаните травми остава. Липсата на задължение не
елиминира риска от увреждане от непоставянето му. Последно – съобразно
заключението на СМЕ – е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Ето защо следва да се отчете процент на съпричиняване в размер на 10 % от
непоставяне на обезопасителен колан.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, поради управление на МПС със скорост над
допустимата:
От заключението на вещото лице инж. Н. А. А. по допуснатата
автотехническа експертиза се установява, че към момента на удара водачът на
лекия автомобил се е движил със скорост 63.9 км/ ч при максимално
разрешена за населеното място скорост от 50 км / ч. Вп момента, в който е
възприел автобуса, той аварийно е задействал спирачките на автомобила. При
скоростта, с която е управлявал ударът е бил непредотвратим.
Произшествието е предотвратимо при скорост на лекия автомобил от 61.2
км/ч чрез своевременно аварийно спиране от момента, в който се открива
видимост към автобуса. Едновременно с това обаче следва да се отбележи и
обстоятелството, че видимостта на водача на лекия автомобил е била
ограничена /намалена/ от метална ограда от гофрирана ламарина с височина
1.70 метра в югозападната част на кръстовището. Налице е съпричиняване,
което според настоящата инстанция, следва да бъде определено на 20 %. Или
общо следва да се отчете съпричиняване от 30 %.
Ето защо ответникът ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* следва да
бъде осъден да заплати на С. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от **** сумата
49 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, причинени на С. ИЛ. ИЛ. в резултат на смъртта на лицето, с което
е живеела на съпружески начала – пострадалия Д. Т. Д., чиято смърт е
настъпила вследствие на ПТП на 18.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до окончателното плащане.
В този смисъл обжалваното решение следва да бъде частично отменено
в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над присъдения размер от
8
40 000 лева до този, намерен за основателен от въззивния съд - 49 000 лева и
съответно - да бъде потвърдено решението, уважаващо иска до размер на
присъдено обезщетение от 40 000 лева и отхвърлящо го над размера от 49 000
лева до пълния претендиран такъв от 70 000 лева.
Следва да бъде частично отменено обжалваното решение и в частта за
разноските – в частта, с която С.И. е осъдена да заплати на „Б.И.“ АД сума
над 1150 лева до присъдения размер 1725 лева, а на адв. М. Т. следва да се
присъдят допълнително още 270 лева – адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция – на основание чл.38 от ЗА. ЗД
„Б.И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати и допълнително още 360 лева –
държавна такса – с оглед уважения от въззивния съд размер на иска.
По отношение дължимите разноски за производството пред въззивния
съд:
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът З.Д. „Б.И.“ АД – гр. С.
следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Т. сумата 2000 лева – адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА за представителството и правната
защита на С.И. пред въззивната инстанция, определено по съразмерност
съобразно уважените и отхвърлени части от жалбите.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК жалбоподателката С.И. следва да бъде
осъдена да заплати на З.Д. „Б.И.“ АД – гр. С. сумата 228.57 лева - разноски по
делото пред въззивната инстанция по съразмерност съобразно уважените и
отхвърлени части от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3/22.03.2021г., постановено по т.д. № 145/2020г.
по описа на О.С. - Х., в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. ИЛ.
ИЛ., ЕГН **********, от **** против ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК *********
иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени на С.
9
ИЛ. ИЛ. в резултат на смъртта на лицето, с което е живеела на съпружески
начала – пострадалия Д. Т. Д., чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП на
18.07.2016 г., за сумата над 40 000 лева до размер от 49 000 лева и в частта,
с която тя е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски над 1150 лева до
присъдения размер от 1725 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на С. ИЛ.
ИЛ., ЕГН **********, от **** още 9000 лева /допълнително над присъдената
от ОС - Х. сума в размер на 40 000 лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени на С.
ИЛ. ИЛ. в резултат на смъртта на лицето, с което е живеела на съпружески
начала – пострадалия Д. Т. Д., чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП на
18.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.08.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3/22.03.2021г., постановено по т.д. №
145/2020г. по описа на О.С. - Х., в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И.“ АД –
****, ЕИК ********* да заплати на С. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от ****
сумата 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени на С. ИЛ. ИЛ. в резултат на смъртта на лицето,
с което е живеела на съпружески начала – пострадалия Д. Т. Д., чиято смърт е
настъпила вследствие на ПТП на 18.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3/22.03.2021г., постановено по т.д. №
145/2020г. по описа на О.С. - Х. в частта, с която е отхвърлен предявеният от
С. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от **** против ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК
********* иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 49 000 лева до пълния предявен
размер от 70 000 лева и в частта, с която тя е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.“
АД разноски до размер от 1150 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3/22.03.2021г., постановено по т.д. №
145/2020г. по описа на О.С. - Х., в частта с която е осъдено ЗД „Б.И.“ АД –
****, ЕИК ********* да заплати на адв. М.Т. сумата 1730 лева – адвокатско
възнаграждение по реда на чл38 от ЗА, а по сметка на ОС - Х. – държавна
такса в размер на 1600 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на адв.
10
М.Т. сумата 2000 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА
за представителството и правната защита на С.И. пред въззивната инстанция,
определено по съразмерност съобразно уважените и отхвърлени части от
жалбите, както и допълнително още 270 лева – адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция – на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА С.И. да заплати на З.Д. „Б.И.“ АД – гр. С. сумата 228.57
лева - разноски по делото пред въззивната инстанция по съразмерност
съобразно уважените и отхвърлени части от жалбите.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Апелативен съд – Пловдив още 360 лева – държавна такса – с оглед
уважения от въззивния съд размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11