РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Павликени, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20254140100450 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 116,56 лв. – главница, представляваща цена на незаплатени абонаментни
такси и мобилни услуги за периода 16.12.2022 г. – 19.04.2023 г., предоставени по Договор за
мобилни услуги от 15.12.2022 г. с предпочетен номер ****, ведно със законната лихвa от
06.02.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата от 148,55 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на този договор; сумата от 230,29 лева – неустойка за прекратяване на
договора, формирана от разликата между редовна цена на предоставено устройство и
преференциалната такава; сумата от 187,25 лева, представляваща сбор от лизингови вноски
за периода 16.12.2022 г. – 15.11.2024 г. по Договор за лизинг от ***г. по силата на който на
ответника е предоставено устройство ***, ведно със законната лихва върху тази сума от
06.02.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата от 74,48 лева, представляваща сбор от
лизингови вноски за периода 16.12.2022 г. – 16.11.2024 г. по Договор за лизинг от 16.12.2022
г. по силата на който на ответника са предоставени базови аксесоари, ведно със законната
лихва върху тази сума от 06.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми на
06.02.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС - П.
Ищецът твърди с ответната страна да са обвързани от валидно правоотношение по
Договор за мобилни услуги от 15.12.2022 г. с предпочетен номер ***, Договор за лизинг от
15.12.2022 г. по силата на който на ответника е предоставено устройство *** и Договор за
лизинг от 16.12.2022 г. по силата на който на ответника са предоставени базови аксесоари.
Поддържа, че за периода м. декември 2022 г. – м. април 2023 г. е издал пет броя фактури,
включващи вземания, произтичащи от договора.
Твърди, че договорът за мобилни услуги бил предсрочно прекратени, по вина на
потребителя, поради изпадането му в забава, за което операторът начислил неустойка за
предсрочното му прекратяване в общ размер на общо 378,84 лв. Поддържа, че размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка било уредено в договора, съгласно
който в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не
1
може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.
ДДС, както и разликата между редовна цена на предоставено устройство и
преференциалната такава. Твърди настъпила изискуемост по повод претендираните от
договорите за лизинг вземания, както и че е предоставил устройствата. Моли да бъде
признато за установено спрямо ответника, че същия му дължи сумата от 755,13 лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми по пет броя фактури, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 06.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
За да са основателни предявените искове за главница, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно облигационно отношение, предоставянето на описаните в исковата
молба мобилни услуги, както и размера на дължимите суми.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
има сключен Договор за мобилни услуги № ***/15.12.2022 г. с предпочетен номер *** по
силата, на който ответната страна дължи месечен абонамент в размер на 24,99 лв. за
първоначалния срок на договора от 24 месеца. Според съдържанието на договора
промоционален месечен абонамент не е предвиден.
Следователно, в тежест на ответната страна е възникнало задължение да заплаща
уговорените по договора месечни абонаментни такси. Ищецът твърди, че са останали
незаплатени абонаментни такси в размер на 116,56 лв. с ДДС, начислени за периода
16.12.2022 г. – 19.04.2023 г., която сума е обективиранa в приложените към исковата молба
фактура № ***/20.12.2022 г., № ***/20.01.2022 г., № ***/20.02.2023 г., № ***/20.03.2023 г.
Доколкото с исковата молба се претендира дължимостта на суми за предоставени
телекомуникационни услуги и абонаментните вноски спадат към тях, то съобразявайки
отразеното във фактурите, предоставени от ищеца и услугите които са начислявани, общата
стойност възлиза на 116,56 лв. с ДДС.
При това положение за потребителя е възникнало задължение да заплати стойността й,
а и с отговора на исковата молба дължимостта на тази сума не се оспорва. Предвид
изложеното, искът за установяване дължимостта на сумата от 116,56 лева – стойност на
начислени мобилни услуги за периода 12.01.2022 г. – 24.02.2022 г. следва да бъде уважен.
По претенцията за неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги:
В исковата молба са изложени твърдения, че сключения с абоната договор мобилни
услуги е развален предсрочно поради неизпълнение, като заявителят – доставчик на
услугата, е начислил неустойка в размер от общо 378,79 (148,55 + 230,29) лева. С проекта за
доклад на ищеца е указано, че не е посочил доказателства в подкрепа на твърденията си за
възникнало правомощие да начисли неустойка, а именно да е прекратил договора за
мобилни услуги. Няма данни по делото това изявление на мобилния оператор да е
достигнало до потребителя. Доказателства в тази връзка не са ангажирани. Следователно и
за ищеца мобилен оператор не е възникнало основание да прекрати предсрочно договора с
изводимите от това последици, а именно да начисли претендираната неустойка, поради
което претенцията за установяване дължимостта на начислената неустойка в размер от
378,79 лева подлежи на отхвърляне.
А дори и да бе възникнало основание за начисляването й, клаузата с която е
предвидено начисляването й е нищожна, поради следното:
В приложения по делото договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** е
предвидена неустойка при предсрочно прекратяване в размер на всички най-високи според
условията месечни абонаменти до края на срока, но за не повече от три месеца. В случаи, че
са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят
дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия абонамент за
плана, съответстваща на оставащия срок на договора. В случай, че е предоставено
устройство за ползване на услуги съгласно договора или по предходно подписан документ,
чиито срок не е изтекъл потребителят дължи и такава част между цената на устройството
без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента на
прекратяване на прекратяване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето
му цена в брой или обща лизингова цена, каквато съответства на оставащия срок на
договора. Подобна клауза е нищожна, тъй като излиза извън целите на обезпечителната и
2
санкционна функция на неустойката. На първо място, в клаузата се посочва, че потребителят
дължи обезщетение под формата на неустойка в размер на всички най-високи месечни
абонаментни такси за периода до изтичане на срока на договора. Не става ясно, защо
клаузата предвижда заплащане на най-високия месечен абонамент, а не на избрания от
потребителя такъв, каква част от стойността на ползваните отстъпки подлежи на
възстановяване. Не става ясно и какви вреди цели да репарира уговорената неустойка, тъй
като нито от закон, нито от договора, може да се изведат други вреди за доставчика на
мобилната услуга при предсрочно прекратяване на договора, освен пропускането на ползата
(печалбата) от получаването на вече уговорените абонаментни вноски за остатъка на срока
на договора, но за техния размер по делото няма данни. Самите вноски не могат да бъдат
претендирани, защото е прекратена предсрочно облигационната връзка между страните по
причина на едностранното изявление на оператора. След като последният иска и се
освобождава от задължението си да престира мобилната услуга, той не може да иска
заплащането на абонаментните такси, които са нейната цена, тъй като би се обогатил
неоснователно за сметка на потребителя. Последното най-ярко проличава в частната
хипотеза, когато до края на срочния договор остават три и по-малко месеца и операторът
реши да го прекрати едностранно, заради неизпълнението му от потребителя, в които случай
би имал право да получи под формата на неустойка насрещната престация без да се налага
да престира нищо.
Макар и неустойката да съставлява сбор от три абонаментни месечни вноски с
прибавянето към нея на възстановена част от стойността на отстъпките към абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства – закупени или предоставени на
лизинг/изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент
се постига ефектът на реалното изпълнение на договора от страна на потребителя, само че
под друго наименование. Уговорена по този начин неустойката противоречи на добрите
нрави, доколкото с нея се цели да се замести реалното изпълнение на договор, който по
волята на кредитора е предсрочно прекратен.
Следователно уредена по този начин клаузата не е свързана с конкретно задоволяване
на определен негативен интерес на кредитора, а по-скоро налага усещането за произволно
избрана сума с предимно и основно наказателен характер, т.е. целяща да санкционира и
обогати доставчика за сметка на потребителя. След като потребителят се задължава да
заплати необосновано висока неустойка, която не държи сметка за обема на неизпълнение на
задълженията му по договора е налице уговорка, която пряко противоречи на чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП. Клаузата не е уговорена индивидуално, а е наложена от оператора с изготвения
от него типизиран договор, с оглед на което се явява нищожна - арг. чл. 146 ЗЗП.
Ето защо и иска за установяване на дължимостта на претендираното вземане за
неустойка в размер от 378,79 лева подлежи на отхвърляне.
По иска за сумата от общо 187,25 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за
периода 16.12.2022 г. – 15.11.2024 г. по Договор за лизинг от 15.12.2022 г. по силата на който
на ответника е предоставено устройство ***, ведно със законната лихва върху тази сума от
06.02.2025 г. до окончателното й изплащане и по иска за сумата от 74,48 лева,
представляваща сбор от лизингови вноски за периода 16.12.2022 г. – 16.11.2024 г. по Договор
за лизинг от 16.12.2022 г. по силата на който на ответника са предоставени базови аксесоари,
ведно със законната лихва върху тази сума от 06.02.2025 г. до окончателното й изплащане,
съдът намира следното: приложения към исковата молба договор за лизинг от 15.12.2022 г.
на конкретизирано устройство - *** установява наличието на валидно правоотношение
между страните по повод предоставянето за временно възмездно ползване на избрано от
потребителя устройство срещу заплащане на съответната цена. По силата на този договор
„***“ е предоставило на ответника устройство *** на стойност, платима на 23 месечни
вноски, първите 6 от които по 3,99 лв. всяка, а останалите по 8,59 лв. всяка.
Приложения към исковата молба договор за лизинг от 16.12.2022 г. на базови аксесоари
установява наличието на валидно правоотношение между страните по повод предоставянето
за временно възмездно ползване на избрани от потребителя аксесоари срещу заплащане на
съответната цена. По силата на този договор „***е предоставило на ответника базови
аксесоари на стойност, платима на 23 равни месечни вноски, всяка по 3,02 лева. Установява
се, че и устройствата предмет на договорите за лизинг са предадено на ответника –
свидетелство в тази насока е съдържащото се в договора изявление-декларация на
потребителя ответник, касателно получаването на лизинговата вещ, което е удостоверил с
подписа си. При това положение за ответника е възникнало задължението да заплаща
3
договорената цена за ползване на вещта. Ответникът не твърди, не е ангажирал
доказателства за погасяване на задълженията си по договора за лизинг, а и не оспорва това
вземане по основание и размер. Не оспорва и, че след 16.12.2022 г. е преустановил
заплащане на лизингови вноски, което е дало основание на лизингодателя да прекрати
предсрочно договора и да начисли остатъка от дължимите лизингови вноски накуп. В
случая не следва да се игнорира факта на съществуваща валидна облигационна връзка по
договора за лизинг при условията, договорени между страните. Вземането произтича от
договорите за лизинг с определени срокове за плащане на отделните лизингови вноски.
Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план,
подписан от страните за погасяване на задължението, следва да бъде съобразено в рамката
на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора. Длъжникът – ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от
задължението, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо
поради предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на
вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на
същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски /в този см. ТР № 8/2017 г.
ОСГТК, ВКС/.
В светлината на гореизложеното и с оглед конкретиката на казуса, съдът съобразява, че
лизинговият договор е сключен за срок от 23 месеца. Към момента на депозиране на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение са настъпили
падежите на всички лизингови вноски по договора, като ответникът не доказва в хода на
производството погасяване на задължението си за заплащането им. С оглед изложеното
исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ за сумата от 187,25 лева,
представляваща сбор от лизингови вноски за периода 16.12.2022 г. – 15.11.2024 г. и за сумата
от 74,48 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за периода 16.12.2022 г. –
16.11.2024 г. по Договор за лизинг на базови аксесоари от 16.12.2022 г. са основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, комуто предвид
уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 211,80 лева – сторени
разноски в исковото производство и 251,72 лева – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС - П=
Ответникът също има право на разноски, съответни на отхвърлената част от иска но не
претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О. М. Й. с ЕГН ********** дължи на „***, с
ЕИК 1***, на осн чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от сумата от 116,56 лв. – главница,
представляваща цена на незаплатени абонаментни такси за периода 16.12.2022 г. –
19.04.2023 г., предоставени по Договор за мобилни услуги от 15.12.2022 г. с предпочетен
номер ***, ведно със законната лихвa от 06.02.2025 г. до окончателното й изплащане, както й
сумата от 187,25 лева, представляваща сбор от лизингови вноски за периода 16.12.2022 г. –
15.11.2024 г. по Договор за лизинг от 15.12.2022 г. по силата на който на ответника е
предоставено устройство ***, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.02.2025 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 74,48 лева, представляваща сбор от лизингови вноски
за периода 16.12.2022 г. – 16.11.2024 г. по Договор за лизинг от 16.12.2022 г. по силата на
който на ответника са предоставени базови аксесоари, ведно със законната лихва върху тази
сума от 06.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми на 06.02.2025 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
***/2025 г. по описа на РС - П., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от общо 378,79 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, формирана от сбора на следните
суми: 148,55 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на този договора, съставляваща
4
начислени 3 абонаментни вноски и сумата от 230,29 лева – неустойка за прекратяване на
договора, формирана от разликата между редовна цена на предоставено устройство и
преференциалната такава.
ОСЪЖДА О. М. Й. с ЕГН ********** да заплати на „***, с ЕИК *** на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 211,80 лева – сторени разноски в исковото производство и 251,72 лева –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС - П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. Т. в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5