Р Е Ш Е Н И Е
Номер 130 04.12.2019година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение
На шести ноември………………… две хиляди и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание, в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА – КОЧОВСКА
РОСИЦА СТОЕВА
При секретар ПЕНКА ШИВАЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА
въззивно търговско дело № 268 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на „З“ АД ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град С., бул.“Ч“, № 5* представлявано от изпълнителни директори М. М. Г. и П. Д. , чрез процесуален представител адвокат Т. П. , със съдебен адрес, посочения по-горе, против съдебно решение №25 от 03.06.2019 година, постановено по търговско дело № 64 по описа на окръжен съд град Я. за 2018 година, с което въззивникът ответник е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца по делото- И. П. К. от град Я. в размер над 40 000лв. (до 95000 лв.), ведно със законната лихва за забава върху оспорваната разлика, считано от 22.04.2018 година, до окончателното им изплащане и дружеството е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на адвокатско възнаграждение, както и държавна такса към бюджета на съдебната власт в полза на Я. окръжен съд, при участието на трето лице помагач на дружеството - Х. Т. Г. от град Х..
Въззивната жалба съдържа възражение срещу съдебното решение в обжалваната част като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закони. Страната възразява срещу размера на определеното от първоинстан-ционния съд обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен и нарушаващ принципа за справедливост. Обосновава се с формирана за посочения период 2017 година съдебна практика, касаеща сходни случаи с подобни телесни травми и намира, че по делото не са ангажирани доказателства, които да мотивират присъждането на обезщетение в толкова завишен размер. Твърди, че при решаващата си дейност съдът е постановил краен правен извод без да извърши съвкупна оценка на доказателствата по делото, приемайки за доказана тезата на ищеца за вреди, които не са установени от относими за това доказателства. Счита, че решението не се основава на всички известни и приобщени към делото доказателства. Цитира в тази връзка съдебна практика: ППВС№ 4/1968 година, решение №104/25.07. 2014 година по т.д. № 2998/2013 година на І Т. О.,решение №157/ 28.11.2014 година по т.д. №3040/2013 година на ІІ търговско отделение, решение №215/03.02.2017 година по т.д. №2908/ 2015 на І ТО на ВКС. Въззивникът счита, че съдебният акт не съдържа мотиви, които да обосноват кои конкретни факти, значими за крайния изход от спора съдът е приел за доказани и защо. Той не е дал и оценка на доказателствата, относими към размера на обезщетението, нито е обсъдил конкретното им отражение в контекста на твърденията в исковата молба. Затова намира решението за постановено в противоречие със задължителна съдебна практика. Цитира решение №1528/20.06.1972 година по гражданско дело №567/72 година на ВКС първо ГО. Не е съобразена според въззивника също така и направената по делото медицинска експертиза и обясненията на вещото лице д-р Т. в съдебно заседание от 07.03.2019 година. Излагат се подробни съображения в тази връзка, страната прави собствен анализ на констатациите от същото заключение, в подкрепа на тезата си. Твърди също така подобрение на здравословното състояние на ищеца с оглед факта, че е започнал да работи на старото си работно място.
Според въззивника, за определени негативни психически състояния на ищеца съдът е направил изводи без наличието на нужните за това доказателства. Прекомерността на размера се възприема и съотнесена към годината на деликтното събитие-2017г. и с оглед икономическите условия тогава, както и с оглед съществувалите нива на застраховане към 21.09.17г. Страната приема, че наличието на неимуществени вреди- болки и страдания не се презюмират, а подлежат на пълно и главно доказване, каквото в случая не е налице.
Атакува се и диспозитивът на съдебното решение, досежно присъденото в полза на адвоката възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, т.к. представителството на ищеца не е било уговорено като „безплатно“, а е заявен размер на същото, описан и в представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В обобщение се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта му за обезщетение за неимуществени вреди над 40 000лв., ведно със законни последици( законна лихва от 22.04.18г.) и разноски, както и за произнасянето на ново, с което искът да бъде отхвърлен в размер над 40 000лв., ведно със законна лихва за забава и разноски.
Не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваем ищец И. П. К. от гр. Я., чрез адвокат М. от САК, със служебен и съдебен адрес: град С., улица „С“№ *, етаж *. В него въззивната жалба на ответното дружество се сочи за неоснователна. Моли се тя да бъде отхвърлена, а постановеното решение на първата инстанция да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Страната оспорва всичките възражения на жалбоподателя срещу мотивите на обжалвания съдебен акт и приема, че решаващият съд е взел предвид всички относими към определяне размера на поисканото обезщетение обстоятелства, значими за критерия „справедливост“, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Моли и за разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно преценката на съда и не ангажира нови доказателства.
Третото лице- помагач на въззивника- ответник- Х. Г. , не е изразило становище по въззивната жалба.
В проведеното пред Апелативен съд Б. открито съдебно заседание становището на въззиваем К. се поддържа от процесуален представител адв. Т. , претендираща разноски за производството.
Бургаският апелативен съд, след извършена по чл.269 от ГПК служебна проверка на решението, го приема за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведения от жалбоподателя порок - неправилност на обжалваното съдебно решение и предвид конкретните оплаквания на въззивника в тази насока, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по т.д. №64/2018г. по описа на Окръжен съд Я. е образувано по пряк иск на увреденото физическо лице И. П. К. от гр. Я., основан на чл. 432 от КЗ, срещу застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000лв. (след предприето изменение чрез увеличение на първоначално предявения иск от 90 000лв.) и на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от 1 363лв., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 22.03.2018г. - датата на изтичане на 3-месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за окончателно произнасяне от застрахователя, до окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че вредите са настъпили от ПТП, станало на 21.09.2017г., на път III-554 в района на километър 59+130 (околовръстен път на гр. С., причинено от виновното поведение на водача на автобус марка "Сетра", модел "*** с рег. № Х* управляван от Х. наранявания по цялото тяло и главата, многобройни охлузвания и натъртвания, проникваща разкъсно-контузна рана в областта на дясно коляно, политравматично състояние - счупване на срамните кости /пубиса/ в областта на лонното съчленение, симфиза и в областта на кръстцовата кост, луксация на тарзо-метатарзалните стави на дясно ходило /травма на Л. /. Описал е състоянието си след удара, това, че е бил заклещен в купето на автомобила и освободен оттам едва след срязването му, че е претърпял силни болки и четири хирургически интервенции във връзка със счупванията на крака и тазовите кости, а месец по- късно още една операция за отстраняване на поставените външни фиксатори на стъпалото. Получил е след инцидента болки в кръста, установена е дискова херния между първи и втори поясни прешлени. Възстановяването от травмите е било придружено с дълъг прием на медикаменти, довели до допълнително увреждане на организма на ищеца и получаването на стомашни болки и смущения в храненето и дефекацията. Той бил дълго на постелен режим, обездвижен, не можел нито да седи, нито да стои без чужда помощ, нито да се придвижва сам и бил поставен в невъзможност да се грижи за себе си, с трайно затруднение на функциите на долните крайници, чието пълно възстановяване още не е постигнато. Когато извършвали медицински контролни прегледи и рехабилитация на К. , се налагало да ползват инвалидна количка при транспортирането му, а после той почнал да ползва за придвижването си помощни средства(патерици). От обездвижването и залежаването получил рани по гърба, постоянно усещал силни болки и не можел да спи, получил главоболие, имал позиви за повръщане, болки и подуване на корема, почти година бил в отпуск по болест, за повече от половин година и с призната временна нетрудоспособност от ТЕЛК. Не можел да се грижи за семейството, дома и за възрастните си родители, като сам имал нужда от грижа за посрещане на естествените си нужди.
Всичко това се отразило негативно и на психиката на ищеца, натоварило го емоционално. Коренно го променило поведенчески. Пострадалият започнал да се чувства непълноценен, в тежест на семейството си, започнал да изпитва страх и безпокойство, както и паническо разстройство в затворени пространства, станал потиснат и тревожен.
Ответното застрахователно дружество е оспорило претенцията изцяло- като недопустима, поради липсата на предпоставките по чл.498 от КЗ, респективно като напълно неоснователна, при въведени възражения и досежно претендирания размер. Оспорена е причинно следствената връзка между П. заявените от ищеца увреждания; оспорено е застраховането на МПС, управлявано от водача-причинител на катастрофата, както и всички твърдения за увреждания на ищеца, констатирани при приемането му в болнично заведение след произшествието, а и всички твърдения за характеристиките на лечебния процес, който К. описва в исковата си молба, включително за продължителността на лечението му, за интензитета и естеството на претърпените от него страдания. Ответникът е въвел твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради липса на поставен обезопасителен колан. Направил е възражение срещу размера на поисканото обезщетение, като прекомерен и несъобразен както с действително претърпените от ищеца увреждания, така и с принципа на справедливостта, прогласен от чл.52 от ЗЗД за основен критерий за определяне на дължимите репарации. Направени са възражения и срещу дължимостта, размера и началния момент, от който може да се претендират лихви за забава върху обезщетението. Поискани са разноски за съдебното производство и привличането на трето лице- помагач- физическото лице-причинило процесното ПТП.
Конституираният като трето лице-помагач на страната на ответника деликвент Х. Г. е заявил становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с 45 % и не е ангажирал никакви доказателства.
Първоинстанционният съд е присъдил поисканото имуществено обезщетение изцяло, а това за неимуществени вреди е уважил частично- в размер от 95 000лв., ведно със законна лихва за забава, считано от 22.04.18г., до окончателното им изплащане, като отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата му част, както и този за законна лихва от по-ранния предявен момент. На ответника са присъдени разноски, съразмерни с отхвърлената претенция и същевременно той е осъден за заплащането на държавна такса и разноски по делото, вносими по сметка на съда, както и да заплати на адвоката на ищеца на основание чл.38, ал.2, вр.чл.36 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 4105,07лв. с ДДС.
С оглед предмета на обжалване на горното решение(само в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 40 000лв., ведно със законна лихва от 22.04.18г. до окончателното изплащане и за дължимостта на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38А от ЗА), въззивният съд приема, че въззивникът ответник е изоставил възраженията си по допустимостта на заявената претенция, а по същество и за нейната основателност, както и тези срещу присъждането на законна лихва за забава и поддържа доводите си само по справедливия размер на дължимото неимуществено обезщетение.
Затова въззивният съд приема за безспорно установена фактическата обстановка по спора, касателно основателността на иска за неимуществени вреди. Писмените доказателства, както и С. автотехническа експертиза разкриват механизъм на произшествие, каквото описва в исковата си молба пострадалият К. На 21.09.2017г., на път III-554 в района на километър 59+130 (околовръстен път на гр. С., в тъмната част на денонощието, около 06,10часа, е станало ПТП, при което третото лице–помагач на застрахователя по делото- Х. Г. на автобус марка "Сетра", модел "Ц315ГТ" с рег. № Х*)заобиколил преобърнато на пътното платно МПС /ТИР/, обозначен и отцепен с конуси, заради което навлязъл в насрещната лента за движение, не осигурил предимство на насрещно движещия се товарен автомобил "Ивеко", модел "3510" с рег. № У* управляван от ищеца и предизвикал челен удар на двете МПС(обособен във фронталните им леви състави). Движението за автобуса се извършвало в дясна пътна лента, със скорост от около 72 км/ч, по мокра асфалтова настилка, в посока към гр. Г.. В насрещната пътна лента, при същите метеорологични условия се движил товарният камион, управляван от ищеца, с 48 км/ч.дарът настъпил в процес на закъснително движение и на двете МПС. Според експерта техническа възможност да предотврати катастрофата е имал само и единствено водачът на автобуса, т.к. е трябвало да се съобрази както с режима си на движение, така и с автомобилите, движещи се в насрещната за него пътна лента. Трябвало е да пропусне движещия се правилно в своята част от пътното платно товарен автомобил и едва при чиста насрещна пътна лента да предприеме заобикаляне на авариралата товарна композиция, която е била възприета и от двамата, участвали в произшествието шофьори. Тази фактология обосновава извод, че катастрофата е резултат от виновно поведение на водача на автобуса, при липса на установено неспазване на правилата за движение от страна на другия шофьор- ищеца по делото.
При удара били причинени материални щети на двете МПС и пострадал физически ищецът К. . Той бил затиснат между седалката на водача и детайлите от предната част на каросерията на автомобила. Тялото му било освободено от пристигналите на мястото на инцидента служители на П. полиция и П. и аварийна опасност, след което К. бил приет в МБАЛ - Х. , а след това в УМБАЛ "Свети Г. ЕАД гр. П. в шоково състояние и със силни болки в таза, кръста и долни крайници. По случая било образувано ДП №456/2017г. на РУ - Х. , преписка №813/2017г. на РП - Х. , в което към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."б", във вр. с чл.342, ал.1 НК бил привлечен водачът на автобуса "а" - Х. Г. Понастоящем наказателното производство е все още в досъдебната му фаза.
Безспорно е за страните, че автобусът „С“ с рег. №Х 69 00 КВ е бил застрахован за "Гражданска отговорност" към датата на произшествието, както и, че своевременно сезираният застраховател не е изплатил на пострадалото лице обезщетение за претърпените вреди, макар да е определил размер на такова.
По спорния за страните вредоносен резултат от катастрофата и дължим размер на обезвреда е назначена съдебно- медицинска експертиза и са изслушани свидетели, чиито показания не са противоречиви.
Съдът възприема констатациите на вещото лице д-р Т. изцяло, като постигнати в резултат на цялостно, професионално и безпристрастно изследване на фактите, още повече, че не е било оспорено и от страните по делото. Експертът е установил, че при ПТП на 21.09.2017г. между автобуса марка "С. и товарния автомобил "И.", пострадалият И. П. К. е получил следните травматични увреждания: травматично увреждане на таза, състоящо се в разчленяване (раздалечаване) на пубисните кости в областта на симфизата, съпроводено от травма и в лявата сакроилиачна област; луксация (изкълчване) на ставата на Л. на дясното ходило; разкъсно-контузна рана на дясното коляно, проникваща в ставата, с малки костни фрагменти на вътрешни ръб на капачката и разкъсно-контузна рана на лявото коляно. Според вещото лице и трите травми съответстват да са получени при настъпилото ПТП - вследствие на удара между двете превозни средства и внезапното спиране на товарния автомобил. Под въздействието на инерционните сили е настъпила травмата на дясното ходило - същото е било поставено на спирачката, шофьорът е упражнил натиск и е срещнал противодействие в обратна посока вследствие на силния удар, т.е. касае се за директна травма на дясното ходило от досег с твърд тъп предмет под въздействието на инерционни сили. Относно травмата на двете колена - налице е удар в бордното табло, директен удар от деформираните части на предницата и таблото, а индиректно инерционните сили са се предали по двете бедрени кости към таза, като са предизвикали разчленяването на симфизата и увредата в сакроилиачната област. Според вещото лице д-р Т. , ищецът е бил с предпазен обезопасителен колан, тъй като ако е нямал такъв, под въздействието на инерционните сили след удара тялото би политнало напред, би се получила гръдна травма от удар в деформирания волан и евентуално травма на главата, както и счупване на долните крайници. Липсата на такива травми говори, че тялото е било фиксирано към седалката. Вещото лице е установило, че след ПТП ищецът е претърпял няколко оперативни интервенции в УМБАЛ "Св. Георги" гр. П. наместване на изкълчената става на Л. под спинална анестезия и фиксация на репонираната става с три киршнерови игли, които са били отстранени на 23.11.2017г.; хирургическа обработка на раната на дясното коляно, състояща се в промиване на същата, отстраняване на малките костни фрагменти от капачката и затваряне на ставната капсула с дубликатура на медиалния рецесус; хирургическа обработка на раната на лявото коляно, която е заангажирала меките тъкани, без да е проникнала в ставата. На 26.09.2017г. е била извършена основната оперативна интервенция - наместване на таза, фиксация на симфизата чрез остеосинтеза с плака на пубисните кости и стабилизация на лявата сакроилиачна става с поставяне на канюлиран винт.
Според вещото лице, претърпените от ищеца увреждания се характеризират с различни по интензитет и продължителност болки. Раната на лявото коляно се характеризира с умерени болки за около 15-20 дни, раната на дясното коляно се характеризира с по-силна болка и възстановяването изисква 30-40 дни, луксацията на ставата на Л. на дясното ходило е съпроводена със силна болка за няколко часа, след което болката е с по-лек интензитет, гипсовата имобилизация е за 45 дни, като изваждането на иглите също се съпровожда със слаба болка, като болките в ставата продължават още за около два-три месеца. Относно травмата, изразена в счупване на таза - симфизиолиза, раздалечаване на костите на тазовия пръстен, лекувана оперативно, същата е съпроводена със силни болки и страдания по време на травмата, дните преди операцията и около месец след нея. Месеци след това ищецът е имал силни болки в областта на таза в сакроилиачната област, директно при палпация на главата на канюлирания винт и в пубисната област след разпадането на плаковата остеосинтеза. При ищеца възстановяването от тази травма е следвало да настъпи след шест-осем месеца. Независимо от тази прогноза, вещото лице е установило, че към момента на извършения от него преглед на ищеца в хода на делото, при ищеца е настъпило усложнение от травмата на таза - налице е счупване на остеосинтезната плака в пубисната област и е настъпило раздалечаване на пубисните кости около 1-1.5 см, което влияе на стабилността в сакроилиачната област вляво и в момента у ищеца продължават болковите оплаквания, както и оплакванията му в метатарзофалангеалната става и ставата на Л. при движение и опипване.
При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК в.л. д-р Т. е уточнило, че травмите на дясното и лявото коляно са изцяло възстановени, но травмата на ходилото на ищеца не е изцяло възстановена, необходимо е лечение, носене на ортопедични стелки и рехабилитация. Експертът е категоричен, че най-тежката травма - тази на таза- не е отшумяла, тъй като счупената плака трябва да се отстрани от таза, както и да се извади поставения конюлиран винт, който предизвиква и болката в сакроилиачната област. Изяснил е, че на ищеца следва да се извърши изследване с ядрено-магнитен резонанс, за да се установи откъде са предизвиканите силни болки в кръста, които ограничават и движенията на тазобедрената става. Вещото лице е посочило, че на ищеца му предстои нова оперативна интервенция за отстраняването на счупената плака на пубисната кост и на конюлирания винт, но тази операция следва да се извърши в специализирана болница, тъй като подобни операции се извършват от малък кръг специалисти в България- трима-четирима лекари в страната. Движенията на К. се констатират ограничени откъм долни крайници(не може да застане „на куц крак“, не може да клекне, накуцва силно и изпитва болки), поради травмата в таза.
На база така описаната фактология съдът обобщава, че в следствие катастрофата ищецът е получил три средни телесни повреди. Двете- на таза и на дясното стъпало, приближават горна граница в степента си на тежест, поради дълъг няколко месечен период на възстановяване, като за счупването на таза оздравителният процес все още не е приключил- предстои изваждане на счупена плака, и на конюлиран винт, с последващо възстановяване и рехабилитация. Телесната повреда(нараняване, проникнало в ставата) на дясно коляно се определят от експерта също като трайно затрудняващо движенията на десен долен крайник с прогнозен срок за възстановяване от около 45 дни, т.е. е средна телесна повреда, но според съда предвид срока за възстановяване е естеството си, е в ниската степен на тежест. Порезната рана на лявото коляно, непредставляваща според експерта причина за затруднено движение на пострадалия и създаваща временно разстройство на здравето- неопасно за живота, съдът отчита като лека телесна повреда.
Данните по делото сочат също, че след катастрофата ищецът е пребивавал в кабината на управляваното превозно средство затиснат от таблото и в невъзможност да се освободи сам или от намиращите се в близост хора почти час, като в това време е бил подложен на стрес, болка и негативни изживявания, докато бил изваден от дошлите на помощ пожарникари след срязване на кабината.
При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца травми и придружаващите ги болки и страдания, включително в рамките на оздравителния процес, съдът отчита както горните обективни факти, така и данните за субективното им отражение върху физическото и психично здраве на ищеца, установими от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Неговите близки(съпруга и син) сочат на силен интензитет на страданието на ищеца вследствие катастрофата и наложилия му се продължителен(двадесетдневен) болничен престой и медицински интервенции. Освен това от м. септември – до м. февруари на другата година ищецът бил на легло( това кореспондира и с прогнозата, дадена от експерта във връзка с възстановяването от уврежданията -5-6 м. постелен режим), обслужван битово от близките си изцяло, къпан, преместван и обгрижван от тях, включително за задоволяване на естествените му нужди -с подлога, след което бил слаган на тоалетен стол. При необходимост от посещение на лекар го вдигали и местели с помощта на приятели. После се вдигнал на патерици, не можел да си връзва обувките, постоянно се оплаквал от силни болки. По времето, когато бил на легло се притеснявал много от безпомощното си състоянието и зависимост от другите членове на семейството, изпитвал неудобство, плачел, отслабнал много, станал затворен, не говорел, не искал да излиза, а преди не било така, започнал да се страхува от ползването на асансьор и т.к. живеел на 13-ти етаж в блока, чакал някой да го придружи. След катастрофата започнал да изпитва страх от затворени пространства. Понастоящем ищецът бил на работа в същата фирма, но като служител, а не като шофьор.
В контекста на твърдението за съпричиняване, т.к. ищецът не бил с предпазен колан по време на удара, съдът съобразява както изявленията на експерта – д-р Т. , че ако не бе с колан щеше да получи и още увреждания- в гръдната област и в тази на главата, така и показанията на св. Я. , пътувал в товарния камион по време на пътния инцидент с К. , а също и тези на св. И. св. А. , присъствали на мястото на катастрофата. От тях става ясно, че К. е бил с предпазен колан при сблъсъка. Предпазното средство е било срязано, когато на място са дошли пожарникари, защото кабината на камиона била смачкана и К. не е можел да излезе от нея в продължение на около час.
При тези данни въззивният съд намира възраженията на въззивника по размера на присъденото обезщетение за частично основателни, в следния смисъл:
Трайната съдебна практика възприема, че критерият „справедли-вост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД, при съблюдаването на който следва да се определи размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, не е произволен, нито абстрактен, а почива на обективни данни( вж.ППВС №4/68г. и решения на ТК ІІ т.о. на ВКС: №151/12.11.13г. по т.д. №486/12г., №88/17.06.14 по т.д.2979/13г., №130/09.07.13г. по т.д.669/12г. на ВКС, № 83/06.07.09г. по т.д.795/08г. и др.). Затова съдът взема предвид при остойностяването на моралните болки и страдания на увреденото от деликт лице в тяхната съвкупност: характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, преценени включително и на база възрастта на пострадалия, а също икономическото състояние в страната към момента на увреждането. Събраните в горната насока данни по делото сочат, че като лице на средна и все още трудоспособна възраст(р.1963г.), ищецът е претърпял тежки физически болки и страдания, неколкократни хирургически намеси с цел телесното си възстановяване от множествен травматизъм, като му предстои още една инвазивна интервенция и понастоящем не е напълно възстановен, макар от катастрофата да са изминали вече две календарни години. В началото болката му е била с особено силен интензитет, който с времето е намалявал, но пък още продължава. Около 20- дневния болничен престой с претърпени инвазивни лечения и последвалото половингодишно обездвижване на К. при възстановяването му след операциите в домашна среда, при пълна безпомощност и зависимост от чужда грижа, както и свързаното с това разклатено физическо здраве и нестабилно психическо състояние, обичайни в такива случаи, и икономическата обстановка в страната, а също необходимостта от допълнително лечение на пострадалия, мотивират този съд да счете за справедливо присъждането на обезщетение в размер на 80 000лв. Сумата е съобразена и с практиката на съдилищата по казуси, близки до настоящия. Така например Решение 5398/10.08.18г. на СГС по гр.д. №6415/16г. –определени 100 х.лв. неимуществено обезщетение за политравматично увреждане от ПТП на 02.04.15г., на 27-годишен мотоциклетист, Решение №3933/31.05.19г. на СГС по гр.д. №9105/17г. за неимуществени вреди от ПТП на 15.02.17г.- присъдени 60 000лв. за политравматизъм на 57- годишен пострадал, претърпял операция; Решение №209/ 08.10.19г. на ВнАС по в.т.д. №447/19г. за ПТП от 16.04.18г. за претърпян политравматизъм с операция на тибия и фибула- 80 000лв., Решение на БАС № 92 от 12.09.2019 г. по в. т. д. № 171/2019- ПТП от 01.09.17г., сочещо база за определяне на неимуществени вреди от политравматизъм в размер на 70 000лв.
Съдът съобразява също и, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Настоящата инстанция намира, че обезщетение в по- висок от така установения размер би излязло извън присъщата си функция за възстановяване на действително претърпените от пострадалото лице вреди, чрез определяне на парична им равностойност.
Съобразно така определената главница, поради несъвпадение на крайните правни изводи на първоинстанционния с тези на настоящия съд, обжалваното решение следва да бъде частично отменено в осъдителната си част за главница над 80000лв. до 95 000лв., ведно със законна лихва за забава върху тази разлика(15 000лв.), считано от 22.04.18г., до окончателното изплащане.
Този правен резултат от обжалването налага корекция на съдебното решение и в частта за разноските и таксите, а също и на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено на процесуалния представител на ищеца.
Окръжен съд Б. е определил в полза на ищцовия адвокат възнаграждение в размер на 4105,07лв. с ДДС, т.к. е регистриран по ДДС, което е минималното, предвидено в НМРАВ, съобразно размера на уважената част от претенцията. Това произнасяне е съобразено с обстоятелството, че видно от договора за правна защита и съдействие на К. , той е представляван от адвоката си безплатно, при условията на чл.38 ал.1,т.2 от ЗА.Същият закон в чл.38, ал.2 предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Следователно възраженията на въззивника ответник, че на адвоката на въззиваемия ищец не се следвало присъждане на такова възнаграждение в първа инстанция, е неоснователно.
С оглед изхода на въззивното дело обаче, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, заради намалената присъдена главница, възнаграждението, на което има право адвокатът на ищеца за представителството му пред първа инстанция, следва да се намали на 3466,07лв.
В настоящото производство е представено адвокатско пълномощно с договор за правна помощ между адвоката и въззиваемия ищец, за уговорен и заплатен хонорар от 3500лв., който съобразно отхвърлената част на жалбата следва да се възстанови на К. като разноски в размер на 2545,45лв. Задължено за заплащането е въззивното дружество.
Разноските на освободения от заплащането им ищец пред първа инстанция, съразмерни на уважената част от исковете му(общо 81 363лв.), възлизат на 460, 57лв.. Следователно възложените в тежест на ответника с първоинстанционното решение такива от 687лв.следва да бъдат намалени до горния размер.
Дължимата от ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса за първоинстанционното производство също следва да бъде намалена от 3854,52лв. на 3254,52лв.
На ответника според правилото на чл.78, ал.3 от ГПК за първоинстанционното производство са дължими съдебно – деловодни разноски в размер на 402,25лв. С решението на ЯОС са му присъдени 123,59лв. Следователно с настоящото решение следва да му бъдат присъдени допълнително 278,66лв.
За настоящото производство, на основание чл.78, ал. ГПК, въззивникът ответник има право на съдебно- деловодни разноски в размер на 300лв., които следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от горното , Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 25/03.06.19г., постановено по т.д. №64/ 18г. по описа на Окръжен съд Я. В ЧАСТТА, присъждаща на И. П. К. от гр. Я. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 21.09.17г., станало на околовръстния път на гр. С., в размер над 80 000лв.до 95 000лв., ведно със законната лихва за забава върху разликата от 15 000лв., считано от 22.04.18г., до изплащането й; В ЧАСТТА, осъждаща ЗД“Л“ АД София за заплащането на адвокатско възнаграждение на адв. М. за това, че е представлявала И. К. по т.д. №64/18г. по описа на Окръжен съд Я. на основание чл.38, ал.2 от ЗА над сумата 3466,07лв., до 4105,07лв. с ДДС; В ЧАСТТА, осъждаща ЗД“Л“ АД София да заплати по сметка на ЯОС разноските за производството, дължими от освободения от заплащането им ищец в размер над 460, 57лв., до 687лв.и В ЧАСТТА , осъждаща ЗД“Л“АД София да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на ЯОС държавна такса за проведеното производство по т.д. №64/18г. в размер над 3254,52лв., до 3854,52лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. П. К. от гр. Я. против ЗД“Л“АД София за обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, причинени му виновно от водача на застраховано при
ЗД "Л. И. МПС -
автобус "С."
с рег.***, по
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите със
застрахователна полица № ***,
в резултат на ПТП, настъпило на 21.09.2017г. на път
III-554 в района на километър 59+130 (околовръстен път на гр. С. в размер над
80 000лв. до 95 000лв., присъдени с първоинстанционното
решение, ведно със законна лихва за забава върху разликата от 15 000лв.
главница, считано от 22.04.18г., до изплащането й.
ПОТВЪРЖДАВА горното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. П. К. от гр. Я., ж.к. "З." №*, вх. "Б", ет.*, ап.*, ЕГН **********, да заплати на ЗД"Л. И. , със седалище и адрес на управление: гр. С., район "Л.", бул."Ч."№*, ЕИК *** на основание чл.78 ал.3 ГПК над присъдените с първоинстанционното решение разноски от 123.59 лв., допълнителни разноски за проведеното производство по т.д. № 64/18г. по описа на ЯОС в размер на 278,66лв., а за проведеното в.т.д. №268/19г. по описа на Апелативен съд Б. , съдебно – деловодни разноски в размер на 300лв.
ОСЪЖДА ЗД"Лев И. , със седалище и адрес на управление: гр. С., район "Л.", бул."Ч."№51Д, ЕИК *** да заплати на И. П. К. от гр. Я., ж.к. "Златен рог" №*, вх. "Б", ет.*, ап.*, ЕГН ********** сумата 2545,45лв. съдебно-деловодни разноски, представляващи уговорен и заплатен от въззиваемия адвокатски хонорар за защита в производството по в.т.д. №268/19г. по описа на БАС.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ЗД“Л“АД-София- Х. Т. Г. от гр. Х., ул. "С " №*.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: