№ 497
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20221100902248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625, вр. с чл.628 ТЗ. Образувано е по молба на длъжника
„Р. Бг“ ЕООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност. Твърди се от
молителя, че се намира в състояние на неплатежеспособност, защото наличните активи не са
достатъчни и с тях не може да изпълнява публичните си задължения за данъци и
осигурителни вноски. Иска се от молителя да се открие производство по несъстоятелност.
Представен е отчет за приходите и разходите за периода 01.01 – 31.12.2021 г. и баланс
към 31.12.2021 г.
Представени са отчет за приходи и разходи за периода 01.01 – 30.11.2022 г., баланс към
30.11.2022 г.
Представена е справка за задълженията към НАП, в която се сочи, че за периода
21.01.2021 г. – 31.10.2022 г. молителят има задължения за данъци и осигурителни вноски в
размер на 551 874,42 лв. – главница и за 59 982,01 лв. – лихви за забава.
Установява се от заключението на ССЕ, че за 2020 г. коефицентите за ликвидност са със
следените показатели – обща 4,8148; бърза 4,5926; незабавна 2,2593, абсолютна 2,2593. За
2021 г. показателите на коефицентите за ликвидност са следните – обща 0,9577; бърза
0,9577; незабавна 0,0022, абсолютна 0,0022. Към 30.11.2022 г. коефицентите за ликвидност
са с нулеви показатели.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1
От страна на молителя са направени фактически твърдения за непогасени парични
публичноправни задължения към НАП, а в подкрепа на тези твърдения е представена
справка на НАП от 02.12.2022 г., в която се сочи, че задълженията на молителя за данък по
ЗДДС и за осигурителни вноски възлизат на общо 551 874,42 лв. Вземането на държавата за
дължим данък по ЗДДС е публично вземане, защото попада сред посочените в нормата на
чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Публичноправните задължения на молителя за дължим данък
по ЗДДС произтичат от извършваната от него търговска дейност, защото обект на облагане с
този данък са предоставяните възмездно стоки и услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба,
които са в обхвата на извършваната от молителя търговска дейност.
Този извод на съда следва да се отнася и по отношение на задължението за плащане на
осигурителни вноски, доколкото за извършването на търговска дейност молителят търговец
е наел по трудови договори лица, за които се дължи внасяне на осигурителни вноски.
Доколкото няма данни за погасяване на данъчните задължения по ЗДДС и на
задълженията за осигурителни вноски, съдът намира за доказано, че молителят е в
неизпълнение на изискуеми парични публичноправни задължения. При тези факти съдът
намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя
публичноправни задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.
От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установяват факти,
които сочат, че длъжникът е в продължително обективно и трайно състояние на
неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От
неоспореното заключение на СФИЕ се установява, че още към 31.12.2021 г. краткосрочните
задължения на молителя надвишават по стойност неговите краткотрайните активи.
Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица – 0,9577, а коефицентът за обща
ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието
да посреща задълженията. Неговите ниски нива /под единица/ за 2021 г. и към 30.11.2022 г.,
към която дата е с нулева стойност, е основание за фактическия извод за недостиг на
краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си
задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението
на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите
краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивата на този коефицент /под единица/
показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на
невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите
краткосрочни парични задължения.
При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че
длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива
краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази
2
обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на
бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите
парични задължения.
В подкрепа този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност, показателите
на коефицентите за незабавна и абсолютна ликвидност, които също са под референтните
стойности за 2021 г. и към 30.11.2022 г.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните
стойности през периода потвърждават извода за лошото финансово състояние на
търговското предприятие на молителя. Лошите показатели на коефицента за финансова
автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза
ликвидност сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца. Коефицентите за
абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните лоши
показатели в конкретния случай /при ниски показатели на общата и бързата ликвидност/
също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да
покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.
От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че към
настоящия момент молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние.
Влошаването на финансовото състояние не е преодоляно, а се задълбочава до степен на
необратимост, защото към 30.11.2022 г. показателите на всички коефиценти за ликвидност
са с нулеви стойности.
За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2021 г., защото от
заключението на СФИЕ се установява, че към тази дата е налице обективно състояние на
невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори. Най-ранната дата, към
която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е 31.12.2021 г., доколкото
към тази дата в.лице е констатирало в таблицата към заключението, че краткосрочните
задължения значително превишават по стойност краткотрайните активи и показателите на
коефицентите за ликвидност са под приетите нормативи –0,9577, 0,9577, 0,0022 и 0,0022.
С определение от 27.08.2021 г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 21.03.2023 г., съдът е
указал на основание чл.629б ТЗ на молителя длъжник и на неговите кредитори да внесат
сумата от 5000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за покриване на началните
разноски. Тъй като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума,
необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение по чл.632
ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в
неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а
производството по несъстоятелност следва да се спре.
Мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „Р. Бг“ ЕООД, ЕИК *******,
гр.София, бул.“*******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежеспособността – 31.12.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Р. Бг“
ЕООД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Р. Бг“ ЕООД, ЕИК
*******, гр.София, бул.“*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Р. Бг“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София,
бул.“*******.
СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника
„Р. Бг“ ЕООД, ЕИК *******, по т. дело № 2248/22 г. на СГС, VI-4 състав.
УКАЗВА на длъжника „Р. Бг“ ЕООД, ЕИК *******, и на неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е
налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.
При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в
едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Р. Бг“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******., на основание чл.78 ал.6
ГПК да заплати по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.
Препис от решението да се изпрати до АВ за вписване в ТР; да се обяви в книгата по
чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в
ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4