№ 37
гр. Шумен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20223600900014 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от К. Г. К., ЕГН
********** от гр. Ш., ул. , № , вх., ет., ап., чрез адв. Н.Н. Д. със съдебен адрес на кантората в
гр. С., ул. №, ., офис № против „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68. Ищецът твърди, че на 25.
06.2021 г., около 10.20 ч. на ул. *, на изхода на бензиностанция „Петрол“, посока гр. В.,
настъпва ПТП, при което товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № СВ *
КС, управляван от Т. С. Т. в нарушение на ЗДвП отнема преимуществото на движещия се по
път с предимство лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № Н * ВТ, управляван
от К. Г. К., като вследствие на това л.а. „Дачия“ се удря в т.а. „Форд“. В резултат на ПТП,
ищецът е получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на костите на
подбедрицата, включително и на глезена, счупване на пателата и кръвонасядане в областта
на коляното. След обработване на счупванията в „МБАЛ Света Ана – В.“ АД, лечението на
ищеца е продължило в домашни условия. Той е търпял продължителни болки и страдания,
като негативните последици от ПТП все още не са преодолени, движенията на крайника му
са били ограничени и са били възможни с помощни средства. По време на възстановяването
ищецът е изпитал редица неудобства в бита, поради необходимостта от чужда помощ.
За товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № СВ * КС е имало
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
обективиран в застрахователна полица със срок за валидност от 07.09.2020 г. до 06.09.2021
г. Ищецът в качеството си на увредено лице е отправил до ответното дружество молба за
възмездяването на претърпените от него неимуществени вреди, като е представил
документите, с които разполага. Застрахователят е изискал допълнителни документи, част от
1
които не са съществували към този момент, с което по същество е отказал изплащане на
обезщетение. С исковата молба ищецът претендира ответното дружество да му заплати
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000.00 лв., предявен
като частичен иск от 100 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, съгл. чл.429,
ал.3 от КЗ от датата на предявяване на извънсъдебната претенция – 05.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, законната лихва върху претендираната сума ведно със
законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1,
т.1 от КЗ на 23.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
„Дженерали застраховане“ АД изрично заявява, че не оспорва качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за водача на
т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № СВ * КС, валидна към датата на ПТП. Но
оспорва исковите претенции по основание и размер. Не са налице доказателства,
установяващи извършването на противоправно деяние от страна на застрахования,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата. ПТП е следствие от
нарушение на тези правила от страна на пострадалия, като при условие на евентуалност,
пострадалият с поведението си е допринесъл в изключителна степен за негативните
последици от ПТП. Не всички описани в исковата молба травми са в резултат на ПТП.
Претенцията за неимуществени вреди е силно завишена. Неоснователни са предявените
акцесорни искове за лихви, а в частта, с която по същество се претендира лихва върху лихва
е недопустима.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
ДП № 4036/2021 г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР гр. В. е образувано за това, че
на 25.06.2021 г. в гр. Б., на ул. * (път Е 87) при изхода на бензиностанция „Петрол“, Т. С. Т.
при управление на товарен автомобил „Форд“ с рег. № СВ * КС е нарушил правилата за
движение – чл.25, ал.2 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на К. Г. К., водач на лек автомобил „Дачия“ с рег. № Н * ВТ – престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б“ от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Но пострадалият от
престъплението К. Г. К. се е възползвал от правото си, предоставено му от чл.343, ал.2 от
НК да поиска прекратяване на досъдебното производство и предвид наличието на
предпоставките визирани в разпоредбата, същата е приложена и наказателното
производство е прекратено с Постановление на РП - В. от 08.02. 2022 г.
Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
товарен автомобил „Форд“ с рег. № СВ * КС към датата, на която е осъществено процесното
ПТП.
От заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експерти- за,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разя- снения на
2
вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че на 25.06.2021 г. (през светлата
част на денонощието) лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № Н * ВТ с водач К. Г. К. се е
движел по ул. * в гр. Б., Варненска област по посока към гр. В.. Времето е било ясно,
слънчево, с добра видимост, суха настилка без неравности. Платното за движение е с
широчина 8 метра, разделено на две ленти с прекъсната маркировка. В района на
бензиностанция „Петрол“ на изхода за гр. В. водача на л.а. „Дачия“ се е движел с около 58.7
км./ч. при ограничение за населено място 50 км./ч. по същото време на изхода на
бензиностанция „Петрол“ бил спрян товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ * КС,
управляван от Т. С. Т., който искал да завие в посока наляво (към гр. Б.) и да се включи в
движението по ул. *. На изхода на бензиностанция „Петрол“ има поставени пътни знаци Б2
“Стоп“ и Г2 „Движение само надясно след знака“, като движещите се по ул. * са с
предимство пред излизащите от бензиностанцията. Водачът на товарния автомобил имал
ограничена видимост в посока наляво не повече от 17.55 метра и въпреки забраната
предприел завиване на ляво с равноускорително движение, като навлиза в лентата за
движение и пресича траекторията на л. а. „Дачия“. Водачът на лекия автомобил предприема
аварийно спиране, но не успява да предотврати удара с товарния автомобил. Ударът
настъпва в лентата за движение по посока на гр. В. на разстояние около 3.50 м. вляво от
дясната граница на пътното платно. Ударът за лекия автомобил е преден челен по цялата
широчина на автомобила, а за товарния автомобил – ляв страничен в зоната на предното
ляво колело.
Причината за ПТП са неправилните технически дейстивя на водача на товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ * КС, който без да има достатъчна видимост
предприема маневра за завиване наляво, като навлиза в лентата за движение и пресича
траекторията на движение в опасната зона на спиране на лекия автомобил. В случая
скоростта на двете МПС (скоростта на движение на товарния автомобил от потеглянето до
удара е нарастнала от 0 до 12.22 км./ч., а на лекия автомобил скоростта е била 58.7 км.ч.)
също повлиява на механизма на настъпване на произшествието.
Настъпването на ПТП е било предотвратимо само в случай, че водача на товарния
автомобил „Форд Транзит“ е изчакал преминаването на лек автомобил „Дачия“ без да
навлиза в лентата му за движение. Произшествието не би се осъществило и при аварийното
спиране на лек автомобил „Дачия“, ако той се е движел със скорост от 50 км./ч., която е
максимално разрешената в конкретния пътен участък, но и същевременно е технически
безопасната скорост в създалата се ситуация. При скорост до 50 км./ч. водачът на лекия
автомобил е могъл или да спре аварийно преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на ПТП или при скорост от 50 км./ч., ударът би бил съвсем лек.
Лекия автомобил „Дачия Логан“ с рег. № Н * ВТ е произведен в периода 2006 – 2008
г. и е снабден с предпазен колани на всичките 5 седалки. Предпазният колан, поставен на
мястото на шофьора, е триточков инерционен диагонално-поясен за задържане на водача с
поставяне от ляво на дясно, преминава косо през раменния пояс и предната гръдна стена и
хоризонтарно през предната коремна стена. Възпиращото действие на предпазните колани
3
се изразява в задържане на пътниците по местата и предотвратява свободното инерционно
движение на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен
блокиращ механизъм, при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като
крайниците и главата остават свободни. Коланът ограничава движението на долната и
горната част на тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради което
коланите са най-ефективни при челни удари, какъвто е удара при процесното ПТП.
Въз основа на анализ на доказателствата по ДП № 4036/2021 г. по описа на ІV РУ при
ОД на МВР гр. В. и липсата на регистрирани травматични увреждания, които се получават
при използването на предпазния колан, вещите лица достигат до извода, че К. Г. К. е бил без
поставен предпазен колан.
При претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на капачето на лявото коляно, счупване без разместване на големия пищял на
лявата подбедрица в горния й край, хематом (подкожен кръвоизлив) над капачето на лявото
коляно. Между получените травматични увреждания на К. Г. К. и механизма на
настъпилото на 25.06.2021 г. ПТП е налице пряка причинна връзка.
На ищецът е било проведено консервативно лечение, изразяващо се в поставяне на
гипсова имобилизация на левия долен крайник за 45 дни, след което му е била наложена
ортеза за 30 дни. Не е провеждана физиотерапия и рехабилитация. Ищецът сам е провеждал
раздвижването на колянната става, по указания дадени от ортопед. Не е извършено
динамично проследяване на състоянието на ищеца, поради което вещото лице може да
определи само средни срокове за възстановяването му. Не са налице данни за регистрирани
усложнения, в периода на лечението, поради което счупването на капачката на коляното
следва да зарасне напълно до 2 ½ - 3 месеца, а счупването на големия пищял на лявата
подбедрица без разместване до 3 – 3 ½ месеца.
Към настоящият момент ищецът К. Г. К. ходи без помощни средства. Видно от
проведената актуална рентгенография фрактурите на капачката на лявото коляно и на
големия пищял на лявата подбедрица са напълно консолидирани. Но от рентгенографията
на лявата колянна става се установява, че се е развило усложнение – субпателарна артроза
на капачката. Налице са данни и за гонартроза втора степен на лявата колянна става. В
съдебно заседание, вещото лице обясни, че причината за субпателарна артроза, е че при
счупването на капачката под нея се получават артрозни изменения, които обуславят
хронична болка. Установената гонартроза на коляното е свързана с възрастта на лицето, без
да е необходимо то да претърпи травма и ПТП.
Предвид установените обективни данни най-изразени болки и страдания
пострадалият е изпитвал през първите 4 – 5 седмици след претърпяното ПТП, след което би
следвало постепенно болките да започнат да намаляват и отзвучават. Възникналите
неудобства са свързани първоначално с имобилизацията на крайника и носенето на ортеза,
както и използването на помощни средства до средата на м. септември 2021 г. През месец
април 2022 г. ищецът е бил с валгусна деформация на коляното, изразен оток, спонтанна и
палпаторна болка, по-силна във външната ставна цепка. При направена пункция от ставната
4
капсула са евакуирани 60 мл. жълта серозна течност. Походката била анталгична и куцаща.
Към настоящият момент походката на ищеца е куцаща поради доказани артрозни изменения
под капачката на коляното и артроза валгусна деформация на колянната става, което е
довело до ограничено сгъване на крайника в ставата. В случая значение има и
предхождащото увреждане на дясната колянна става през 2020 г., чийто движения са също
ограничени значително и се отразява върху общата биомеханика на ходенето.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания,
ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Г.М. К.а – съпруга на ищеца и П.С.П. – съсед на ищеца. След ПТП ищецът се е нуждаел от
чужда помощ около три месеца докато е бил с гипс и ортеза, тъй като не можел сам да става,
да се движи и да се обслужва. Имал болки и през нощта не можел да спи, поради което
вземал обезболяващи. След като махнали ортезата започнал сам да се придвижва, но трудно
и продължава да има болки, коляното му се надувало. Преди произшествието ищецът е бил
общителен и весел човек, но след инцидента се е изменил и се е затворил в себе си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП.
На следващо място показанията им кореспондират със събраните в хода на процеса
доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 05. 07.2021 г.
ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищеца, като към нея са били
приложени констативния протокол за ПТП на ОД МВР В. и лист за преглед в Спешно
отделение на „МБАЛ Св. Ана – В.“ АД от 25.06. 2021 г.. С писмо изх. № ********* от
05.10.2021 г., ответникът е уведомил ищеца за необходимите документи, посочени в
предходните му писма от 14.07.2021 г. и 23.08.2021 г., които следва да му бъдат представени
за разглеждане на претенцията, като заявява, че към датата на писмото не разполага с
категорични доказателства за получените от произшествието травми и не може да изплати
обезщетение.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди. Предявена е и акцесорна претенция за законната лихва върху
претендираното обезщетение. Предявените обективно и комулативно съединени искове
срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим. Разгледана по същество исковата претенция за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди е основателна, а претенцията по
отношение на лихвите за забава е частично основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
5
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ПТП е на- стъпило
когато товарният автомобил „Форд Транзит“, въпреки поставения знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, навлиза в съседната лентата за движение и пресича
траекторията на лек автомобил „Дачия Логан“ в резултат на което настъпва удар между
МПС. Маневрата е предприета въпреки, че предвид добрата видимост (ясно и слънчево
време), водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме от разстояние не
по-малко от около 17.55 м. движещия се по пътя с предимство лек автомобил. Налице са
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на
товарния автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ * КС Т. С. Т.. С поведението си той е
нарушил чл. 50, ал.1 от ЗДвП, съгласно който на кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Допуснато е и нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, съгласно който при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Същият е осъществил противоправно деяние, като не се е съобразил със знака Б2 и не е
изпълнил задължението си, преди да потегли, да пропусне лекия автомобил, който е имал
предимство. Действията му са довели до настъпилото ПТП, в резултат на което ищецът е
получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на капачето на лявото коляно и
на големия пищял на лявата подбедрица в горния й край. Следователно налице са всички
предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие,
вреда и причинна връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и
настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното –
чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от
ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
6
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ * КС.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от
страна на К. Г. К., който с поведението си е допринесъл в изключителна степен за
негативните последици от ПТП. Той е бил без поставен предпазен колан и управляваният от
него лек автомобил се е движел с превишена скорост в разрез със задълженията
произтичащи от ЗДвП. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. От
приложения към приобщеното ДП № 4036/2021 г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР гр. В.
протокол за разпит на К. Г. К., в качеството му на свидетел от 29.06.2021 г. (л.19), както и от
заключението на КСАМЕ се установява, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. В
заключението на експертизата е посочено, че предпазния колан е най-ефективен при челни
удари, като намалява риска от травми с до 2.5 пъти. Възпиращото действие на предпазните
колани се изразява в задържане на пътниците по местата им. При силен удар коланът
предпазва тялото да се изнесе напред и пътника да се удари във вътрешните части на купето
на автомобила. В конкретния случай, вследствие на челния удар, цялата му сила се приема
от предната част на лекия автомобил и тялото на ищеца полита напред. С оглед посоката и
мястото на удара, съдът приема, че непоставянето на предпазния колан съществено е
допринесло за получаване на травматичните увреждания на ищеца.
Ищецът при управление на лекия автомобил „Дачия Логан“ се е движел в рамките на
населеното място (гр. Б.) със скорост 58.7 км./ч. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДВП максимално
разрешената скорост за движение на водача на пътното превозно средство в населено място
е 50 км./ч. Следователно пострадалият, движейки се със скорост по-голяма от разрешената,
не е изпълнил задължението си като водач на ППС по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Настъпилото
7
ПТП е в резултат на комбинацията от поведението на двамата водачи. Водачът на товарен
автомобил „Форд Транзит“ преди да навлезе в съседната лента и да се включи в движението
не е пропуснал пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. От друга
страна ищецът при управление на лекия автомобил „Дачия Логан“ се е движел със скорост
над максимално разрешената за конкретния пътен участък и е бил без поставен предпазен
колан. С това той е допринесъл за настъпването на ПТП, поради което отговорността на
деликвента следва да се ограничи при отчитане на последиците от поведението на К. Г. К..
В случая ПТП е можело да бъде избегнато, ако деликвентът беше спазил разпоредбите на
чл.50, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДвП при навлизане в съседната лента за движение или ищецът
беше спазил задължението си, произтичащо от чл.21, ал.1 от ЗДвП. С оглед на това съдът
приема, че приносът на К. Г. К. следва да се определи на 1/2 до който размер следва да се
намали отговорността на прекия причинител, респективно на застрахователя, който с оглед
съществуващото застрахователно правоотношение следва да възмезди претърпените от
ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.
Относно размера на претендираното от ищеца обезщетение.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има пред- вид, че
то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици,
възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на
ищеца, конкретните прояви на увреждане, физически- те и емоционални отрицателни
последствия от причинените с ПТП травми, перио- да на възстановяване и необходимостта
от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалият е в трудоспособна възраст на 53
години. Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е продължил приблизително
около 3 ½ месеца. Прове- дено е конссервативно лечение, в домашни условия, не са правени
операции или други медицински процедури, които допълнително да стресират и натоварят
психически ищеца. Травмите получени в резултат на ПТП са причинили болки, които
първоначално са били доста силни, но впоследствие, след първия месец са отслабнали и
постепенно отшумели. Ограничеността в движението и болките са довели до необходимост
и зависимост от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ,
затрудненията при битовото обслужване, са създали дискомфорт и негативни психични
изживявания. Впоследствие, след зарастването на костите, вследствие на получената в
резултат на ПТП фрактура на капачката се развива усложнение – субпателарна артроза и
валгусна деформация, свързани със спонтанни болки и оток на коляното. В резултат на това,
въпреки консолидирането на фрактурите, походката на ищеца е куцаща и е налице
ограничено сгъване на крайника. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите
условия в страната и област Ш. (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната
и в област Ш. и годишна инфлация към м. юни 2022 г.), съдът приема за справедливо на
ищеца да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на
травматичните увреждания в размер на 80 000.00 лв. Отчитайки приноса на пострадалия на
½ и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за
8
неимуществени вреди, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 40 000.00 лв.
С оглед на това предявената претенция на ищеца за обезщетение на неимуществените вреди
е основателна и доказана и следва да се уважи изцяло в искания размер.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищецът претендира присъждането на законна лихва върху присъденото обезщетение
(главницата), съгл. чл.429 от КЗ от датата на предявяване на извънсъдебната претенция –
05.07.2021 г. до окончателното му изплащане и на основание чл.497, ал.1 от КЗ законна
лихва върху посочената по-горе сума (главницата и лихвата по чл.429 от КЗ) от датата, на
която е изтекъл срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - петнадесет работни дни до окончателното
им изплащане. От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се
направи извод, че ищецът претендира към обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави
лихвата по чл.429 от КЗ, като по този начин се формира главницата върху която да се
присъди обезщетението по чл.497, ал.1 от КЗ. Съдът не споделя тезата на ищцата. В
резултат на деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за деликвента
се поражда задължението да обезщети увреденото лице за претърпените от него вреди (чл.45
от ЗЗД). Задължението е парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането
(чл.84, ал.3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86,
ал.1 от ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадалият
следва да получи парична сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и
начислената върху нея законна лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението
за обезвреда. При наличие на валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно
облигационно отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на
пострадалия алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с
предявяване на иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено право на
пострадалия, което е вторично спрямо правото на увредения, произтичащо от деликта,
поради, което застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия
причинител на непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и
законната лихва за забава върху нея до датата на изплащането му. Приемането на обратното
би означавало застрахователят да плати сума излизаща извън размера на реално дължимото
обезщетение и начислената върху него лихва за забава за периода от датата на
изискуемостта му до деня за погасяването му. В посоченото Решение № 128 от 04.02.2020 г.
по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о, не е възприето виждането на ищеца. Видно от
диспозитива на решението, законната лихва е присъдена, върху „чистия“ размер на
присъденото обезщетение за вреди, а не върху него и лихвата по чл.429 от КЗ.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
9
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по
чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл.497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
05.07.2021 г., когато е получил писмената претенция на ищеца и документите, с които той е
разполагал. Ответникът не се е произнесъл в тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, който е
изтекъл на 05.10.2021 г. Искането на застрахователя, ищецът да представи заключително
прокурорско постановление или краен съдебен акт е неизпълнимо, тъй като в рамките на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде
финализирано. Постановлението на РП-В. за прекратяване на наказателното проидводство е
постановено на 08.02.2022 г. Т.е. ищецът е бил в обективна невъзможност да представи
документа. По реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изисква доказателства,
относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за
представянето им от увреденото лица. В този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д.
№ 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във
вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
10
05.07.2020 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 05.10.2021 г. След
05.10.2021 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията
за законна лихва, считано от 05.07.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение е основателна и следва да бъде уважена.
Претенцията за законната лихва върху претендираната сума ведно със законната
лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ
на 23.07.2021 г. до окончателното изплащане следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента и заплащането на претендираната законна лихва
излиза извън размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху него лихва за
забава. Уважаването на претецията ще доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е
подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД, става съобразно
наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и
условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от
ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо
съгласно действащото, както към момента на сключването на застрахователния договор,
така и към този момент законодателство.
Относно разноските по делото.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна-
граждение на процесуалния представител на ищеца в размер не по-нисък от пред- видения в
наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокат- ските възнаграждения,
адвокатското възнаграждение е в размер е 1 730.00 лв. С оглед на това ответникът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалния пред- ставител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1 730.00 лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокат- ските възнаграждения дължимия ДДС в размер на
20%, предвид обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца е регистриран по
ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да заплати сума в размер на 2 076.00 лв. с вкл.
ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Дженерали застраховане“ АД следва
да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 600.00 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68 да заплати на К. Г. К., ЕГН
11
********** от гр. Ш., ул. , № , вх., ет., ап. сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените болки и
страдания, причинени, вследствие получените от него травматични увреждания, в резултат
на ПТП, станало на 25.06.2021 г., причинено от Т. С. Т., който е нарушил правилата за
движение при управление на МПС - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с
рег. № СВ * КС, на основание валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на
товарен автомобил с начална дата на покритие 07.09.2020 г. до 06.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2021 г. до окончателното й заплащане, а
в останалата част за законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния
срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 23.07.2021 г. до окончателното изплащане отхвърля
претенцията на К. Г. К., като неоснователна.
Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68 да заплати на адвокат Н.Н. Д. с
адрес: гр. С., ул. №, ., офис № сумата от 2 076.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ.
Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 1 600.00
(хиляда и шестстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град В. в двуседми- чен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
12