Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
06.02.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
15.01.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
224 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от
Ф.А.И. от ***, подадена чрез упълномощен процесуален
представител – адв.Я.С. от АК - ***, против Решение №327 от 27.09.2019 год., постановено по АНД
№788/2019
год.
по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №119-1300-000615 от 05.07.2019
год., издадено от ВПД началник група
в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалноправни
разпоредби и нарушение на административнопроизводствените
правила – касационно основание, определено в нормата на чл.209, т.3 от АПК. Касаторът
излага съображения, като твърди, че въззивният съд не
изследвал обстоятелството, наведено като главно основание
в жалбата, а именно - че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила на чл.34, ал.1 от ЗАНН, въпреки наличие на доказателства
в тази насока по делото. Твърди, че в хода на съдебното следствие
пред въззивната инстанция се установило безспорно, че нарушителят
е бил открит още на 25.12.2018 год., а процесния
АУАН с бланков номер *** е бил съставен на
19.06.2019 год., т.е. шест месеца по-късно.
Касаторът заявява, че не споделя извода на районния
съд, че не
бил изтекъл срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушителят
бил открит на датата 21.03.2019 год., когато
е изготвен протокола от повторното изследване
на кръвната проба. Сочи, че в противоречие с това бил факта, че
нарушителят е открит още на
27.12.2018 год., когато е бил изготвен Протокол за химическо
изследване №***/*** год., съгласно който, вещото лице
установило наличие на етилов
алкохол в кръвната проба, иззета
от касатора, в концентрация 0.60 промила на хиляда и пренебрегвайки това, въззивният съд постановил
едно неправилно решение. С оглед на изложеното,
касаторът моли съда да отмени Решение №327 от
27.09.2016 год., постановено от Районен съд -Кърджали по АНД №788/2019 год., като неправилно
и постановено в противоречие
с материалноправни разпоредби
и нарушение на административнопроизводствените правила и да реши спора
по същество, като постанови друго решение, с
което да отмени атакуваното
наказателно постановление.
Редовно призован за съдебното заседание,
касаторът Ф.А.И. от ***, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален плредставител – адв.Я.С.
от АК - *** е постъпила писмена молба, в която заявява, че поддържа депозираната касационна жалба по изложените в нея съображения и отново моли да бъде отменено изцяло
обжалваното решение по съображенията, подробно описани в жалбата, както и процесното
наказателно постановление.
Ответникът по касация – ВПД началник група в Сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага настоящата съдебна инстанция да потвърди
обжалваното първоинстанционно
решение от 27.09.2019 год., с което е било потвърдено НП, с което на Ф.И. е било наложено
наказание „глоба”, в размер на 500 лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки. Счита, че безспорно е установено пред първата инстанция,
че същият е извършил виновно нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
е управлявал МПС, след употреба на алкохол, като сочи, че пред първоинстанционния
съд са развити
същите доводи за наличие на
основанията на чл.34 от ЗАНН, които намира, че в конкретния случай не са налице, поради което касационната
жалба в този смисъл била неоснователна.
Излага довод, че безспорното установяване на употребата на
алкохол и точната концентрация, която има значение за
квалификацията за административното нарушение като такова или
като друго по реда на
НК, е извършено на датата, която предхожда
и попада в рамките на изискуемия срок
за съставяне на АУАН, респективно и на НП и така са спазени всички процесуални срокове за търсене
на административна отговорност на касатора, като решението съдържало подробни
доводи и мотиви, които споделя изцяло. Поради това предлага същото да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от
касатора касационно основание, всъщност, е нарушение на закона , т.е. касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №327 от 27.09.2019 год., постановено по АНД №788/2019 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №19-1300-000615 от 05.07.2019 год., издадено от ВПД началник на група в Сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, с което, на Ф.А.И. от ***, с ЕГН **********,
на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500/петстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца, както и са
отнети 10 контролни точки, на основание Наредба №Із-2539 на МВР, за извършено
виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
За да постанови
обжалваното решение, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 25.12.2018 год. свидетелят Е. Н. бил на работа като служител в
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали, като около 20:00 часа на същия ден
бил изпратен от дежурния да посети настъпило пътно-транспортно произшествие по
пътя от *** към ***. Същият веднага отишъл на място, където видял местопроизшествието,
настъпило между лек автомобил марка „БМВ”, с рег.№***, с водач жалбодателя Ф.И. и друг автомобил с марка „Мерцедес”.
Поради наличието на значителни материални щети, свидетелят Н. извикал дежурната
оперативна група за извършване на оглед, а водачите и на двете превозни
средства били отведени в Спешния център при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски”
АД ***, където им била взета кръв за химически анализ. Първото изследване,
видно от Протокол №*** от *** год., установило наличие на алкохол в кръвта на жалбодателя Ф.И. от 0.60 промила. По искане на последния
било извършено повторно изследване по писмени данни с Протокол №***/*** год., в
заключението на който било установено количество алкохол в кръвта на водача Ф.И.
от 0.57 промила. По този повод, на 19.06.2019 год. свидетелят Е. Н. съставил
акт за установяване на административно нарушение срещу жалбодателя
Ф.И. в присъствието на колегата си А.А. Актът бил
връчен на жалбодателя на 28.06.2019 год., който го
подписал, като вписал в акт, че не е съгласен. Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа
обстановка, прета за безспорна, съдът е установил въз
основа на гласните доказателства – показанията, дадени от свидетелите Е.Н. и А.А. и от писмените такива - Акт за установяване на
административно нарушение №*** от *** год./бл.№***/, чиято доказателствена
сила не била оборена, Протокол за химическо или химико-токсилогично
изследване №*** от *** год., Заповед за прилагане на ПАМ №*** от *** год.,
Протокол за химическо или химико-токсилогично
изследване по писмени данни №*** от *** год., Справка за нарушител/водач, като
съдът е приел, че всички тези доказателства си кореспондират и взаимно се
допълват, поради което ги е кредитирал.
При така приетата за
установена фактическа обстановка и след преценка на приетите доказателства, от
правна страна съдът е приел, че
депозираната жалба е
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният
7/седем/-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество, като е приел, че както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление, са надлежно
оформени и връчени според задължителните разпоредби на ЗАНН.
Районният съд е посочил,
че според текста на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, се
санкционира водач на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда, включително с глоба 500 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът е приел, че от установената фактология, която се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства - гласни и писмени, се установява, че обжалваното наказателно
постановление е издадено по повод извършване на деяние от жалбодателя,
изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата от
закона граница от 0.5, а именно с 0.57 промила. Посочил е, че правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното под
нормата на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата и е наложил
наказание в единствено възможния фиксиран размер, при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства и че законосъобразно
са отчетени и контролните точки, които ex lege ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила,
а именно - 10 точки, на основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба №Із-2539 от
17.12.2012 год. Поради изложеното първоинстанционният
съд е извел извод, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При извършената
служебна проверка районният съд не е констатирал нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, които да са допуснати в хода на административнонаказателното производство, каквито били
оплакванията на жалбодателя, като е посочил, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а нарушението
е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени били времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Съдът е приел, че
от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво
деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено
и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и
да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Приел е също, че
даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава. Районният съд е установил, че в акта за
установяване на административно нарушение не е посочена годината на извършване
на нарушението (!?), но е приел, че това не било съществено, тъй като съгласно
чл.53, ал.2 от ЗАНН, било безспорно доказано нарушението, автора му и неговата
вина.
Решаващият състав на районния съд не е възприел доводите на жалбоподателя И.,
изложени в жалбата, като е изложил кратки съображения за това. Съдът е приел,
че не е изтекъл срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушителят бил открит
на датата 21.03.2019 год., когато бил изготвен протоколът от повторното
изследване, което означавало, че тримесечният срок изтича на 21.06.2019 год.,
който в случая бил спазен, тъй като актът е съставен на 19.06.2019 год. Според
районния съд било вярно, че още на 27.12.2018 год. е било установено, че жалбодателят Ф.И. е управлявал МПС след употреба на
алкохол, но точното количество станало ясно едва на 21.03.2019 год., когато е
съставен Протокол за химическо или химико- токсилогично
изследване по писмени данни №***/*** год. Според районния съд, също така, било вярно,
че не е конкретизирано, коя от двете алтернативи на т.1 на чл.5, ал.3 от ЗДвП е
била нарушена, но е приел, че това нарушение не е съществено, тъй като жалбодателят е бил наясно, за какво точно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, още повече, че той сам бил
поискал е поискал второ химическо изследване на кръвта за установяване на
количеството алкохол в него. Съдът е посочил, също така, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з- 515 от 14.05.2018
година. Предвид изложените съображения, районният съд е извел и окончателния си
извод, че атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото и
възприета фактическа обстановка, настоящият касационен състав счита, обаче, че са
основателни доводи и съображенията в касационната жалба за това, че в случая е
изтекъл тримесечният давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, считано от датата на откриване на нарушителя, като
не споделя довода в обратен смисъл, изложен от решаващия състав на районния съд
в мотивите към атакуванато решение. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се
образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако са изтекла
една година
от извършване на нарушението, като спорният въпрос е, какво
означава да е открит нарушителя. Според
правната теория, нарушителят се
счита открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или
лично волеизявление на дееца, се съдържат данни, които не пораждат
съмнение за авторството на деянието, осъществяващо състав на
административно нарушение. В конкретния случай, настоящият
състав счита, че още на датата 27.12.2018 год., са били категорично известни и
ясни абсолютно всички елементи – и от обективна, и от субективна страна, на
твърдяното за извършено виновно от касатора И.
нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Така, още на 25.12.2018 год. е било
известно мястото, времето и обстоятелствата при извършване на нарушението,
известен е бил моделът и марката на управляваното от касатора
МПС, той самият е бил установен на място от полицейски служители от
оперативната дежурна група от РУ – Кърджали, изпратена за извършване на оглед
на място, съответно с трите си имена, точен адрес, ЕГН, включително е била
установена и правоспособността му за управление на МПС от съответните категории,
а два дни по-късно – на 27.12.2018 год., е била известна и точната концентрация
на алкохол в кръвта му, с наличието на която същият е управлявал описаното МПС,
като тази концентрация е била установена с химическо изследване, видно от приложения по административнонаказателната
преписка и приет като доказателство от районния съд, Протокол №*** от *** год.
за химическо или химико-токсикологично изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта, изготвен от химик в НТЛ при ОДМВР – Кърджали, според
заключението на който протокол, в изпратените за изследване проби кръв, взети
от касатора Ф.А.И. се доказва наличие на етилов
алкохол в количество 0.60 промила/нула цяло и шестдесет на хиляда/. Ето защо
съдът счита, че още на датата 27.12.2018 год. са били известни всички признаци
от обективна и субективна страна на нарушението, т.е. още на тази дата е бил
безспорно открит и нарушителя. При това положение и предвид нормата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на това административно нарушение е
следвало да бъде съставен до 28.03.2019 год. включително, но това не е било
сторено от съответния компетентен полицейски служител – *** при сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали. Този извод не се променя от
обстоятелството, че от страна на нарушителя е било поискано извършването на
повторно изследване на взетата от него кръвна проба, което и е било сторено,
като резултатът от това повторно изследване е обективиран
в заключението на приложения по административно-наказателната преписка и приет
като доказателство по делото от районния съд, Протокол №*** от *** год. за
химическо или химико-токсикологично изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта, изготвен от химик в НТЛ при ОДМВР – Кърджали и според
което заключение, в изпратените за изследване проби кръв, взети от касатора Ф.А.И., се доказва наличие на етилов алкохол в
количество 0.57 промила/нула цяло и петдесет и седем на хиляда/, т.е.
установена е една изключително несъществена разлика с първото изследване от
0.03 промила/нула цяло нула три на хиляда/. Тук следва да се разясни, че дори и
АУАН да е бил съставен в посочения тримесечен срок преди да бъде известен
резултатът от поисканото повторно изследване и в същия АУАН да е посочен резултатът
от първото такова, а именно – 0.60 промила, то няма абсолютно никаква пречка, в
издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление, ако същото се издаде
след 21.03.2019 год., да бъде посочен резултатът от повторното изследване, а
именно 0.57 промила, още повече, че двата резултата са много близки и между тях
е налице една изключително несъществена разлика от 0.03 промила, която не се
отразява по никакъв начин на
квалификацията на деянието. Съвсем отделен въпрос е, че актосъставителят, освен това, е разполагал и с 7/седем/ дни
- периода от 21.03.2019 год., когато е станал известен резултатът от повторното
изледване, до 28.03.2019 год. включително, в който
период законосъобразно е можел да състави АУАН при спазване на тримесечния срок
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като посочи в акта резултата от повторното изследване
за наличието на етилов алкохол в кръвта на нарушителя, а именно – 0.57 промила,
но и това не е било сторено, като кой знае защо, АУАН е съставен чак на
19.06.2019 год., т.е. почти шест месеца след датата 27.12.2018 год., на която
дата и нарушението, с всичките му съставомерни
признаци, и нарушителят, са били открити и известни. Предвид горното съдът
намира, че в конкретния случай, АУАН №*** от *** год./бл.№***/, въз основа на
който е издадено процесното наказателно
постановление, е съставен много след изтичането на тримесечния давностен срок, регламентиран в чл.34, ал.1 от ЗАНН и в
този смисъл, в известна степен се явява основателно оплакването в касационната
жалба в насока, че въззивният
съд не изследвал
обстоятелството, наведено като главно
основание в жалбата, а именно - че е допуснато съществено нарушение на правилото на чл.34, ал.1 от ЗАНН, въпреки наличието на доказателства в тази насока по
делото и че пренебрегвайки тези доказателства, въззивният съд постановил едно неправилно решение. Районният съд, всъщност, е обсъдил доказателствата, но въз основа на тях
е направил неправилна преценка за началния момент, от който следва да тече
тримесечния срок за съставянето на АУАН, т.е. неправилна е преценката му за началния
момент, т.е. датата, на която нарушението, а оттам и нарушителят, са били
открити, като за такава начална дата не може да бъде приета датата, на която е
изготвено заключението с резултата от повторното изследване на кръвната проба,
дадена от нарушителя.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че дори и след
съставянето на АУАН в тримесечния срок, въз основа на резултата от заключението
от 27.12.2018 год. от първото изследване на кръвната проба, при което
резултатът е концентрация на етилов алкохол в кръвта 0.60 промила, ако при
повторното изледване се установи резултат, който е
под границата от 0.50 промила, то в такъв случай административнонаказващият
орган ще следва да приложи разпоредбата на чл.54, предл.І/първо/
от ЗАНН, която ясно регламентира, че когато се установи, че
деянието не е нарушение, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите
вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се
заплати тяхната равностойност в случаите на чл.46, ал.4 и което, в една
такава хипотеза, би било законосъобразното протичане и приключване на
извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство. В никакъв случай, обаче, според настоящия съдебен състав, не може
да се сподели разбирането, че за да се състави АУАН за едно такова нарушение по
чл.174, ал.1 от ЗДвП, независимо дали по т.1 или т.2, трябва при всички случаи
да се чака да стане известен резултатът и от повторното изследване на дадената
кръвна проба, ако такова е поискано в срок, при положение, че има такъв
резултат от първоначалното изследване, който недвусмислено сочи на съставомерност на деянието, т.е. резултат, който доказва концентрация
на етилов алкохол в кръвта на нарушителя над 0.50 промила. Това е така, тъй
като нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП е обикновено формално нарушение, при
което, началният момент, от който започва да тече този тримесечен давностен срок, е датата на довършване на изпълнителното
деяние, за каквато дата в конкретния случай, следва да се приеме 27.12.2018
год., когато категорично е станало ясно, че деецът е управлявал описаното МПС с
концентрация на етилов алкохол в кръвта над допустимите 0.50 промила, а именно
- с 0.60 промила.Ето защо, предвид изложеното,
касационната инстанция констатира незаконосъобразност на така издаденото
наказателно постановление поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, регламентиращи давностните срокове за съставяне на АУАН. В случая е
безспорно, че нарушителят е станал известен, т.е. същият е открит, още в
момента на установяване на съставомерността на деянието,
на датата 27.12.2018 год., когато е станал известен резултатът от изследването
на дадената от него кръвна проба, като при това положение, регламентираният в
нормата тримесечен срок за съставянето на АУАН е изтекъл на 28.03.2019 год., а актът, въз основа на
който е издадено процесното наказателно постановление, е издаден чак на 19.06.2019 година. Предвид констатацията за неспазване на срока за съставяне на АУАН,
са били налице основания за прекратяване на административнонаказателното
производство и наказателното постановление се явява незаконосъобразно, като
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Като не е съобразил това и с обжалваното решение е потвърдил процесното наказателно постановление, въззивният
съд е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, при неправилно приложение
на материалния закон, който следва да бъде отменен. При положение, че
при първоинстанционното производство не е допуснато съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и са събрани достатъчно конкретни доказателства
относно относимите факти, липсва основание за връщане на делото на районния съд
за ново разглеждане, като касационната инстанция в настоящия състав следва да
се произнесе по съществото на спора.
Ето защо, с
оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав
намира жалбата на Ф.А.И. от ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв.Я.С. от АК - ***, за основателна и доказана и съответно намира,
че е налице е касационното основание, посочени в чл.348, ал.1, т.1 от
НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, за отмяна на обжалваното решение, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че решението на Кърджалийския
районен съд, като неправилно и незаконосъобразно - постановено при неправилно
приложение на материалния закон, следва с решението по настоящото дело да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго, по съществото на спора, с
което процесното наказателно постановление, като
незаконосъобразно издадено, следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.217, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.63,
ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №327 от 27.09.2019 год., постановено по АНД
№788/2019
год.
по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №19-1300-000615 от 05.07.2019
год., издадено от ВПД началник на
група в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, с което, на Ф.А.И. от ***,
с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500/петстотин/
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6/шест/ месеца, както и
са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба №Із-2539 на МВР, за
извършено виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.