№ 218
гр. К., 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20225510200332 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 45-00-345 от 09.3.2022 г. на
Министъра на културата. Жалбоподателят „***“ ЕАД, с. М., общ. К., недоволен от
наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение.
Счита, че НП е незаконосъобразно и необосновано и издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. Е.С.. В писмени бележки са изложени
подробни съображения, като се иска и при условията на евентуалност да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б „а“ от ЗАНН. Претендира за разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез старши юрисконсулт Ш.
счита, че жалбата е неоснователна. В писмени бележки е изложил подробни
съображения. Претендира за юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че във
връзка сигнал от археолога-проучвател М.П. за изпълнени два изкопа и извършване на
строително-монтажни работи (СМР) и консервационно реставрационни работи (КРР)
на обект „Културнопогребален комплекс в надгробна могила „О.““ в землище на гр.
1
Ш., общ. К. – ПИ № 83199.85.520 по КККР на гр. Ш., представляващ публична
държавна собственост, управляван от Община К., на 13.07.2021 г. била извършена
проверка на място и по документи от свидетелите К. и М.. Обектът представлявал
тракийска гробница, обявен за недвижим археологически паметник с национално
значение. При провеждане на огледа на 13.07.2021 г. на обекта било установено, че
дружеството-жалбоподател в качеството си на изпълнител на одобрен от Община К.
проект било извършило незаконен изкоп за подмяна на съществуващо електрическо
трасе с изграждане на шахти, както и нов незаконен изкоп с бетонова шахта за отпадни
води по проекти за „Външно наблюдение“ и „ВиК мрежи“. Към момента на проверката
изкопите били частично зарити. Извършването на изкопите и изграждането на шахти
било извършено в нарушение на чл. 161, ал. 2 от ЗКН и предписанията от протоколи на
междуведомствена комисия от 23.06.2011 г. и от 15.10.2018 г., а сигналът от археолога
бил подаден като писмен доклад пред експертна комисия по чл. 158а от ЗКН. В
докладът се сочило, че преди издаване на Разрешение за спасително археологическо
проучване № 225 от 11.05.2021 г., дружеството-жалбоподател на два пъти извършва
изкопни дейности без уведомяване на изпълнителя на археологическото проучване –
исторически музей (ИМ) „И.“ и без присъствието на наблюдаващ екип от археолози в
период в който за обекта не е имало издадено разрешение за извършване на
археологическо проучване. Констатираните изкопни дейности били отразени в два
констативни протокола от 22.04.2021 г. и от 29.04.2021 г. Нарушението е било
извършено в периода от 18.09.2020 г. до 11.05.2021 г. от провеждането на експертна
комисия на МК, за която е бил изготвен констативен протокол № 45-00-448 от
18.09.2020 г. – датата на приключване на наблюдението на изкопните работи на първия
етап за строителството на надгробното съоръжение до 11.05.2021 г., когато е било
издадено разрешение № 225/21 г. за извършване на спасително археологическо
проучване – наблюдение от археолога М.П.. С тези си действия АНО е приел, че
дружеството е осъществило нарушение на чл. 221а, ал. 3 във вр. чл. 161, ал. 2 във вр.
чл. 193, т. 3 от ЗКН.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 26 от 09.09.2021 г.,
научен доклад и научна оценка, разрешение за спасително археологическо проучване
№ 225/2021 г., три констативни протокола, докладна вх. № 18 от 29.04.2021 г. от гл.
уредник, завеждащ отдел „Археология – Античност“ при ИМ „И.“ гр. К., договор №
Д07-3 от 18.03.2020 г., допълнително споразумение № Д07-3 от 22.07.2020 г. към
договор № Д07-3 от 18.03.2020 г., разрешение за строеж № 228 от 19.10.2018 г. ,
становище на Министерство на културата, два проекта, протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво 4 на строеж, протокол
от 18.09.2020 г. в изпълнение на заповед № РД9К-301 от 14.09.2020 г. на Министъра на
културата, заповед № РД9Р -42 от 30.08.2019 г., скица, решение № 273 от 24.04.2015 г.
за безвъзмездно предоставяне за управление на имоти-публична държавна собственост
2
– на Община К., протоколи – 2 бр., данни от Търговския регистър, писмо на Община
К., договор № Д 07-3 от 18.03.2020 г., граждански договор № 31 от 23.07.2020 г. и
граждански договор от 01.05.2021 г. разрешение за спасително археологическо
проучване № 349/2020 г, договор, сключен между Исторически музей и Община К.,
протоколи за приемане на извършени СМР и показанията на свидетелите А.К., М.В. и
П.Г., които кореспондират помежду си.
Приетата от АНО и напълно потвърдена в с.з. фактическа обстановка не се
оспорва нито в жалбата, нито в писмените бележки на адв. С., но се възразява, че
дружеството не е имало задължение да уведомява изпълнителя на археологическото
проучване ИМ „И.“ при извършване на строителните дейности, нито да следи кога е
било издадено разрешение за археологическо наблюдение.
В писмени бележки старши юрисконсулт Ш. се възразява срещу този довод, тъй
като според него задължението е възникнало по силата на закона – разпоредбата на чл.
221а, ал. 3 от ЗКН.
В с.з. не се оспорва, че могила „О.“ представлява археологически обект с
национално значение.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя и споделя довода на
въззиваемата страна.
Съдът отбелязва, че съгласно чл. 221а, ал. 3 от ЗКН, който извършва строителни
дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, ал. 2 от ЗКН, се наказва с глоба в
размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се
налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.
Съгласно чл. 161, ал. 2 от ЗКН в процеса на строителните дейности се провежда
наблюдение от археолози.
Очевидно е, че задължението за наблюдение от археолози при извършване на
строителни дейности на археологически обект произтича от закона и по същество
строителят не следва да извършва строителни дейности ако не е било издадено такова,
тъй като и самото археологическо проучване подлежи на разрешителен режим, с което
се различава от незаконното проучване. От тази гл. точка строителят е длъжен да следи
за наличието му още повече, че договорът за строителство е бил сключен на 18.03.2020
г. и първият етап от строителството е бил извършен при действие на др.
археологическо проучване № 349/20, посочено в констативен протокол от 18.09.2020 г.
на комисия по чл. 158а от ЗКН, с който е приключило по-ранно археологическото
наблюдение.
От научен доклад с научна оценка и фотодокументация на археолога М. П. се
установява, че след вече дадено разрешение за спасително археологическо проучване
№ 225/21 г. след нарушението при извършени нови изкопи за осветление, се
3
установява, че е бил намерен нов археологически обект, за който е бил издаден
регистрационен картон в АКБ № 10007905. Предвид това обстоятелство и
обстоятелството, че обектът е от национално значение съдът приема, че разпоредбата
на чл. 28, б. а“ от ЗАНН (стара редакция), не е приложима.
За извършеното нарушение АНО е наложил наказание имуществена санкция в
размер на 11000 лв., в размер близък до минимума, като е съобразил характера на
засегнатия обект и степента на увреждането, поради което съдът приема, че
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието е била спазена.
Съдът не приема и останалите възражения на жалбоподателя. Всички те са
свързани с тезата, че по договора за изпълнение, жалбоподателят е имал задължение
само да извърши СМР ККР, съобразно вече одобрения инвестиционен проект, а ИМ
„И.“ не е изпълнило задължението си да поиска удължаване на разрешението за
спасително археологическо проучване № 349/20 г. или издаването на ново такова. Не е
било налице уведомяване на жалбоподателя за липса на разрешение, поради което
извършените строителни дейности не можели да му се вменят като виновно извършено
нарушение по дефиницията на чл. 6 от ЗАНН.
Тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН отговорността на юридическите лица е
обективна, съдът не е длъжен да разглежда въпросите за вината, а по-горе бе посочено,
че задължението на дружеството за извършване на строителни работи на
археологически обект произтича по силата на закона. Дори в чл. 14, ал. 20 на част VI,
б. „Б“ „Права и задължения на изпълнителя“ от договора от 18.03.2020 г. е посочено
изрично, че всички работи по строежа следва да бъдат изпълнени с действащите
нормативни актове на Република България, макар това задължение да произтича и от
самия правов ред в страната.
АУАН № 26 е бил съставен на 09.09.2021 г., а свидетелите са извършили
проверка на 13.07.2021 г., за което е бил съставен констативен протокол. От тази гл.
точка 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е бил спазен и именно датата на
проверката е релевантна към откриване на нарушителя, тъй като не е достатъчно само
по сигнал да се направи категоричен извод за лицето извършило нарушението, защото
сигналът може да бъде и неоснователен. Проверката, както се сочи в констативния
протокол за нея е не само на терен, но и по документи с резултат – предприемане
съставяне на акт.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нерелевирани от жалбоподателя –
нарушението е било индивидуализирано подробно по време, място и начин на
извършване, НП е било издадено своевременно в 6-месечния срок, съответства на
доказателствата и начинът им на събиране, както и се обосновава от тях,
административнонаказателното производство е започнато редовно и не са били налице
4
условия за прекратяването му.
Следователно НП следва да се потвърди като законосъобразно.
Основателна е претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
предвид участието на юрисконсулт в две заседания, изготвяне на писмени бележки и
обемната фактология на НП, съдът счита, че следва да присъди такова в размер на 150
лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 45-00-345 от 09.03.2022 г. на
Министъра на културата, с което на жалбоподателя „***“ ЕАД, с. М., общ. К., ЕИК ***
е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 11 000 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя ***“ ЕАД, с. М., общ. К., ЕИК *** да заплати на
Министерство на културата юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5