№ 551
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110217741 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК *****, против
наказателно постановление № 22-2400367 от 25.11.2024 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение
на чл.127, ал.1, т.4 от Кодекса на труда КТ) на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.414,
ал.1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП поради допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се неясно
описание на твърдяното нарушение, както и маловажност на същото.
Претендира се прилагане на чл.28 от ЗАНН или чл.415в, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател изцяло поддържа депозираната жалба и изложените в нея
доводи за отмяна на атакуваното НП. Алтернативно иска прилагане на
чл.415в, ал.1 от КТ и намаляване размера на наложената имуществена
санкция. Претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата. Заявява, че
същата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
1
постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението е
доказано по категоричен начин. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в
законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити, а производството е
редовно образувано пред РС-София.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 30.09.2024 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ - София
била извършена проверка по документи на дружеството-работодател „****“
ООД за спазване разпоредбите на трудовото законодателство. По време на
проверката на трудовото досие на служителя *******, който работел на
длъжност „охранител“ в дружеството, било установено, че на 15.04.2024 г. бил
сключен трудов договор със служителя, но при сключването на трудовия
договор не му бил връчен екземпляр от длъжностната характеристика. Такъв
му бил връчен на следващия ден 16.04.2024 г. при постъпване на служителя
*** на работа. Бил съставен протокол за извършена проверка от 30.09.2024 г.,
като било констатирано аналогично нарушение и за служителя ******, но
срещу дружеството бил съставен акт и то било санкционирано само за
нарушението по отношение на служителя *******.
На 30.09.2024 г. бил съставен АУАН срещу дружеството-жалбоподател
за извършено нарушение по чл.127, ал.1, т.4 от КТ. Същият бил предявен на
представляващ дружеството, който го подписал без възражения. Актът бил
подписан от актосъставителя и двама свидетели.
Административнонаказващият орган счел фактическите констатации в
акта за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 22-2400367 от 25.11.2024 г., с
което за нарушение на чл.127, ал.1, т.4 от Кодекса на труда КТ) на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева на основание чл.414, ал.1 от КТ.
По делото беше разпитан в качеството му на свидетел
2
актосъставителят Н. В., като казаното от него кореспондира изцяло с
констатациите, обективирани в констативния протокол, в съставения АУАН и в
обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което съдът
напълно кредитира показанията му. Свидетелят подробно разказа за
извършената проверка и констатациите от нея, като показанията му са
достатъчно подробни, логични, непротиворечиви и подкрепени от останалите
събрани по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра на казаното от
него, тъй като той депозира показания за факти и обстоятелства, които лично
и непосредствено е възприел.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично
установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на
свидетеля Н. В., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушеният законов текст. Актът е подписан от двама свидетели и е бил
връчен на представител на дружеството. Наказателното постановление е
издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението
отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е
нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени
реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на нарушението и
в тримесечен срок от откриването на нарушителя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.
При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по
издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
3
Неоснователни са възраженията за неясно описание на нарушението.
Същото е ясно и подробно описано относно служителя *** ***, а относно
служителя ****** действително няма описание на нарушението, а само се
споменава, че по отношение на този служител било констатирано аналогично
нарушение, но в случая отговорността на дружеството е ангажирана само
относно нарушението спрямо служителя *** ***, поради което изискванията
на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН следва да се прилагат и преценяват само за
това нарушение. Съставеният АУАН и издаденото НП касаят само
нарушението спрямо ***, а просто е споменато установяването на аналогично
нарушение, за което обаче отговорността на дружеството не е ангажирана.
Иначе трябваше да има две установени нарушения и наложени две отделни
имуществени санкции. В случая АУАН и НП не са издадени за две отделни
нарушения, а само за едно такова и е наложена само една имуществена
санкция. От разпита на актосъставителя също стана ясно, че отговорността на
дружеството не е била ангажирана и не е съставян друг АУАН относно
служителя ****. В тази връзка изискването за ясно описание касае само
нарушението, за което лицето е било наказано, но не и за споменатото
аналогично нарушение, за което не е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството.
Дружеството-жалбоподател „****“ ООД е работодател по смисъла на
параграф 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, поради което е адресат на неговите
норми. Според чл.127, ал.1, т.4 от КТ, работодателят е длъжен да осигури на
работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по
трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури
длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или
служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва
датата на връчването. По делото категорично се доказа от обективна страна, че
на 15.04.2024 г. е бил сключен трудов договор със служителя ******* за
заемане на длъжността „охранител“ в дружеството, но при сключването на
трудовия договор не му е бил връчен екземпляр от длъжностната
характеристика. Такъв му е бил връчен на следващия ден 16.04.2024 г. при
постъпване на служителя *** на работа. Предвид на това от обективна страна
е налице нарушение на цитираната по-горе законова разпоредба.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна,
поради което не е необходимо да се изследва субективната страна на
4
нарушението и евентуалното наличие на вина. В случая е необходимо
единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се
ангажира отговорността на дружеството-работодател. Към субективната
страна на нарушението, освен вината, спадат мотивите и причините за
извършването му, които също не следва да бъдат обсъждани.
За така извършеното нарушение на дружеството е била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.414, ал.1 от КТ. В
случая обаче съдът намира, че нарушението следва да бъде прието за
маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, предвиждащ имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Съдът приема, че нарушението е било отстранено веднага и то още преди
установяването му, тъй като длъжностната характеристика е била връчена
още на следващия ден след сключването на трудовия договор. Следователно
нарушението е било отстранено още на 16.04.2024 г., а е констатирано на
30.09.2024 г., тоест към момента на констатирането му то вече е било
отстранено пет месеца и половина преди проверката. Освен, че нарушението е
било отстранено много преди проверката, то забавата при връчването на
длъжностната характеристика е била само един ден, защото тя е връчена в
деня след сключването на трудовия договор. Налице е и втората предпоставка
на чл.415в, ал.1 от КТ, а именно от нарушението не са произтекли вредни
последици за служителя и допуснатата забава с един ден за връчване на
длъжностната характеристика не е засегнала неблагоприятно *** ***. Реално
длъжностната му характеристика е била връчена при постъпването му на
работа, тоест служителят не е престирал труд за работодателя без връчена
длъжностна характеристика и в тази връзка обективно няма как да са
произтекли вредни последици за *** от това нарушение.
Относно размера на санкцията, като сериозно смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете, че забавата при връчването
на длъжностната характеристика е била само един ден и тя е била връчена
преди служителят да започне да полага труд за дружеството. Относно
твърденията за констатирано аналогично нарушение спрямо служителя ****,
то в случая важи презумпцията за невиновност, тоест никой не може да бъде
5
признат за виновен без влязъл в сила правораздавателен акт. Предвид на това
и след като за нарушението спрямо Спасов няма издадено НП, което да е
влязло в сила, то това не може да се отчита като отегчаващо обстоятелство,
понеже дружеството не е било наказвано за друго подобно нарушение с
влязъл в сила правораздавателен акт. При това положение, съдът намира, че
санкцията следва да бъде индивидуализирана при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в нейния минимален размер, а именно 100 лева,
който най-пълно съответства на характера и интензитета на нарушението, и
съдържа потенциал да въздейства предупредително и превъзпитателно по
отношение на субекта-нарушител, съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като нарушението бъде
прието за маловажно и на дружеството бъде наложена имуществена санкция в
размер на 100 лева на основание чл.415в, ал.1 от КТ.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше
разпитан един единствен свидетел.
Въпреки изменението на обжалваното НП и намаляването размера на
санкцията, то няма как да бъде уважено искането на защитника за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
6
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към
АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота, която да
налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се
дължат само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди,
да измени или отмени акта по чл.58д. Това са трите възможности за районния
съд и когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, то разноските са в
полза на наказващия орган, тъй като се приема, че законосъобразно е
ангажирана отговорността на нарушителя. Само когато НП се отменя,
единствено в този случай разноските са за жалбоподателя, понеже е бил
наказан незаконосъобразно. От друга страна производството пред районния
съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК гласи, че когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е било
изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено дали е
признат за виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка,
дори горната инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то
размерът на разноските не се променя, тъй като той не е обвързан с размера на
санкцията. По тези дела става въпрос за извършени административни
нарушения, които с оглед по-ниската степен на обществена опасност се
наказват по административен ред, а не са престъпления по смисъла на НК,
тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска такава и тези
производства се доближават повече до наказателните производства по реда на
НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК. Предвид на това,
частичното уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за останалата част
не може да се приравнява на намаляването на наказанието в
административнонаказателните и наказателните производства, тъй като в
единия случай се касае за гражданска претенция за определени суми, а в
другия за наказание за извършено нарушение или престъпление, което се
7
налага по справедливост от съда. Отново трябва да се подчертае, че в случая
не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на ГПК, тъй като
ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело
атакуваното НП не се отменя. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, а именно: Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по
дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен състав; Определение
№ 10316 от 24.11.2023 г., постановено по дело № 10493/2023 г. по описа на
АССГ, XXVIII касационен състав и др.
Предвид изложеното, на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН и чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2400367 от 25.11.2024 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за
нарушение на чл.127, ал.1, т.4 от Кодекса на труда КТ) на „****“ ООД, ЕИК
***** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева на основание чл.414, ал.1 от КТ, като приема нарушението за маловажно
и НАЛАГА наказание имуществена санкция в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл.415в, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „****“ ООД, ЕИК ***** да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - София сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8