МОТИВИ
към присъда № 13 / 08.10.2019 г. по НОХД № 7 / 2019 г. по описа на
Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия И.И.И. е повдигнато обвинение, затова че на 15.07.2018 г. в
землището на село Остра могила, община Котел, без редовно писмено позволително,
отсякъл в отдел 43А 19.84 пространствени кубически метра (8.42 плътни кубически
метра) дърва за огрев – зимен дъб и гаръб, на
стойност 1246.16 лева, държавна собственост, управлявани от ДГС Тича,
представлявано от упълномощеното длъжностно лице К.Д.В., с което е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.235, ал.1 от НК.
Ощетеното
юридическо лице ЮИДП - ТП „Държавно горско стопанство Тича” е конституирано по
реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в наказателното производство, като
съдът е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск за сумата 1246.15
лева, представляващи причинени от престъплението имуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от 15.07.2018 г. до окончателното изпълнение на
задължението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа
обвинението и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода
в размер около минималния предвиден в чл.235, ал.1 от НК, изпълнението на което
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за определен изпитателен срок. Моли
дървата, оставени на отговорно пазене на подсъдимия, да се отнемат в полза на
държавата. Счита предявения граждански иск за основателен и моли да бъде
уважен.
Гражданският ищец се представлява от
адв. М.Г. *** по пълномощие, която поддържа иска и
моли съда да го уважи, заедно с претенцията за разноски.
Защитникът
на подсъдимия – адв. М.С. ***, оспорва описаните
факти, на които се основава обвинението. Твърди недоказаност на авторството на
престъпното деянието и съпричастността на подсъдимия. Моли съда да оправдае
подсъдимия по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
И.И. не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото, намира за установено следното:
Подсъдимият И.И.И. е роден на *** г.,
с висше образование, земеделски производител, неосъждан, разведен, живее постоянно в село Остра могила.
На
25.05.2018г. подсъдимият платил в полза на ДГС Тича сумата 84.48 лева на
основание издадена от ДГС Тича фактура № ********** от същата дата, с получател
подсъдимият, за добив на 1.100 куб. м. плътни широколистни дърва (2куб.м.
пространствени) в отдел 74В. В скоби е посочено – 5 дена. За сеч в отдел 43А не
му е било издавано разрешение.
На
15.07.2018 г. свидетелите К.Д. и Б.Б. – двамата на
длъжност горски инспектори в РДГ Сливен, по повод сигнал за извършена незаконна
сеч край село Остра могила, отишли в отдел 43А, където сварили подсъдимия И.,
баща му – св. И.А., и дядо му – св. Ш.Ш.. До тях бил
паркиран товарен автомобил, в който били натоварени дървени колове. Подсъдимият
и роднините му носели моторен трион за рязане и брадва. Сварили ли ги да
кастрят шумата от вече отсечени и наредени на фигури край пътя дървени колове.
Свидетелите К.Д. и Б.Б. съобщили, че започват
извършване на проверка и поискали от подсъдимия да им представи документи за
дървата. Подсъдимият им дал описаната в предходния пункт фактура и след като
проверяващите установили, че тя не се отнася за процесния
отдел, наредили натоварените на камиона
колове да бъдат свалени на земята.
Свидетелите
Д. и Б. установили, че в отдела са отсечени немаркирани с контролна горска
марка дървета (КГМ).
На
следващия ден – на 16.07.2018г., свидетелите Д. и Б. се обадили на св. О. О. –
началник горскостопански участък „Лисец“ при ДГС Тича, в който попада и процесният отдел, и му съобщили за констатираната предния
ден незаконна сеч. Заедно със св. Ш.И. – горски надзирател в ДГС Тича, отишли
на мястото на сечта. Измерили пъновете и
ги маркирали с КГМ № 63239 и червен спрей.
На
връщане минали край дома на подсъдимия в село Остра могила и казали на баща му
да му предаде да отиде в сградата на ДГС Тича.
В
сградата на ДГС Тича и в присъствието на подсъдимия, св. К.Д. съставил
констативен протокол С:300А № 000415, в който обективирал
резултатите от извършената проверка : отсечените дървета били от вида габър и
дъб; размерите на пъновете били следните : от вида габър – 4 броя по 20 см; 2
бр. по 18 см; 2 бр по 16см; 1 бр
по 22 см; от вида дъб – 1 бр по 26 см; 1 бр по 18см. Посочено е, че пъновете са били измерени със
служебна ролетка. В отдела били отсечени 227 бр. дървета от вида габър със
средна дължина 8 м и среден диаметър 8 см. С констативния протокол св. Д.
разпоредил отсечените дървета да бъдат оставени на отговорно пазене на
подсъдимия, за което била съставена разписка № 027931, подписана от св. Б.,
като „предал“, и от подсъдимия, като „приел“. В разписката подсъдимият
удостоверил, че бил получил от св. Б. 227 броя дървета от вида габър със среден
диаметър 8 см и средна дължина 8м. Подсъдимият написал на констативния
протокол, че възразява срещу констатациите.
Същия
ден св. Д. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно
нарушение № 098479, затова че на 15.07.2018г. в отдел 43А в землището на село
Остра могила бил „отсякъл без позволително за сеч 227 броя вид габър средна
дължина 8 м и ср. 28 см и габър 220 см – 4 бр, 18 см
– 2 бр, 16 см – 2 бр, 22 см
– 1 бр, дъб 226 см – 1бр, 18 см – 1 бр.“ За нарушена
разпоредба е посочена тази на чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите.
Подсъдимият написал, че възразява срещу констатациите.
На
17.07.2018г. са съставени сортиментни ведомости, чрез
които било установено количеството на отсечената дървесина, с оглед данните от
констативния протокол.
С
писмо от 24.07.2018г. Директорът на РДГ Сливен изпратил акта на РП Котел за
проверка с оглед данни за извършено престъпление.
Административнонаказателното производство, образувано със съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, не е приключило с
наказателно постановление, тъй като е било образувано наказателно производство.
Според
лесотехническата и оценителна експертиза, назначена в хода на досъдебното
производство, общото количество на незаконно добитата дървесина в отдел 43А е
42 плътни куб.м. (16.84 пространствени куб.м.). Вещото лице изрично сочи както
в експертизата, така и по време на изслушването му в съдебно заседание, че е
дало отговор на поставената задача само въз основа на констативния протокол и сортиментните ведомости. Пазарната стойност на добитата
дървесина е 1246.16 лева.
При
обсъждането и оценката на доказателствения материал
съдът съобрази следното :
По
делото като свидетели са разпитани двамата горски инспектори – К.Д. и Б.Б., констатирали извършената незаконна сеч, двамата
служители от ДГС Тича – О. О. и Ш.И., присъствали на повторното оглеждане на
мястото на незаконната сеч, бащата и дядото на подсъдимия – И.А. и Ш.Ш.. Подробни обяснения даде и подсъдимият.
Противоречието
в показанията на свидетелите Д. и Б., от една страна, и тези на А., Ш. и
подсъдимия, е само привидно. В показанията си свидетелите Д. и Б. твърдят, че
подсъдимият е този, който бил извършил незаконната сеч, тъй като той бил „титулярът“, по думите на св. Б., и усилията им са били
съсредоточени да доказват, че той е автор на престъпното деяние. Защо точно
подсъдимият е „титулярът“ не става ясно и то при
положение че заедно с него е имало още две лица. Показанията им в тази им част
почиват на техни собствени умозаключения и изводи, които в общи линии се
заключават в следното : щом подсъдимият е бил в гората, където е била
констатира незаконната сеч, то значи той я е извършил и то на датата, когато е
бил заварен. В тази част с показанията си тези двама свидетели не възпроизвеждат
факти, а правят изводи за факти, поради което съдът не ги кредитира и изключва
от доказателствената маса. Показанията им обаче в този им вид са били
възприети безкритично и са послужили изцяло за доказателствена
основа за повдигнатото обвинение.
В
обясненията си подсъдимият не отрича обективното наличие на незаконна сеч, но
отрича собствената си съпричастност към извършването ù. При анализа на
обясненията на привлечения към наказателна отгворност
следва да се съобразява двуякото им процесуално
качество, които освен доказателствено средство, са и
основно средство за защита и подлежат на внимателна преценка и анализ.
Обясненията му са потвърдени от показанията на свидетелите А. и Ш., които са
негови баща и дядо. Свидетелските показания са
средство за възстановяване в процеса на конкретни,
непосредствено възприети от свидетеля факти, но поради наличие на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по
делото (в случая с подсъдимия), може да се засегнат в една или друга
степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. Необходимостта от критичен поглед
върху показания, дадени от емоционално
обвързани със страна по спора
свидетели,
не ги лишава от доказателствена стойност само на това основание. Това означава, че съдът може да игнорира дадени под страх от
наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само ако
и доколкото е подложено на съмнение от
друго, обективно установено в процеса обстоятелство.
Доколкото липсват каквито и да било доказателства, които да опровергават
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А. и Ш., то съдът
приема, че те са достоверни – че отивайки в отдел 43А, заварили вече отрязани
дърва, част от които започнали да кастрят, за да направят колчета за ограждане
на овощната градина на подсъдимия и че св. А. отсякъл още около 20 кола.
Показанията на свидетелите Ш.И. и О.
О. съдът също кредитира изцяло.
Съдът
се довери и изцяло на изготвената от вещото лице инж. Л.С. експертиза, след
като съобрази, че е компетентно изготвена и дава отговор на поставените
въпроси. Съдът не установи, а и не се наведоха доводи за пристрастност или
заинтересованост от изхода на спора от страна на експерта.
Съдът кредитира в цялост и писмения доказателствен материал, приобщен чрез прочитането му по
реда на чл.283 от НПК.
При така приетото за установено
съдът стигна до правния извод, че подсъдимият И.И.И.
е невиновен в това, че на 15.07.2018 г. в отдел 43А в землището на село Остра
могила, община Котел, без редовно писмено позволително, отсякъл от държавния
горски фонд 16.84 пространствени кубични метра дърва за огрев от зимен дъб и
габър на стойност 1246.16 лева, управляван от ДГС Тича.
По
делото липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на обвинителната
теза, че на посочената дата подсъдимият
е извършил незаконна сеч в отдел 43А в землището на Остра могила точно на посочененото количество дървесина. Освен че следва да се
установи, че сечта е незаконна, а тя е такава, защото е била извършена без
надлежно позволително за сеч, следва да се установи, че подсъдимият е този,
който я е извършил. Няма накакви доказателства кой е
извършил сечта. Доказателствата установяват последващото
положение – че на мястото са се намирали освен подсъдимият, още и свидетелите И.А.
и Ш.Ш.. Необяснимо е защо е прието, че именно
подсъдимият е извършител, при положение че заедно с него е имало още двама души
и никой от тях не е извършвал сеч в момента. Версията за „титулярството“
на подсъдимия, поддържана в показанията на св. Б., е несериозна, той като
наказателната отговорност е лична и всеки носи отговорност за извършените от
него действия/бездействия, но не и на други лица, освен в хипотезата на
посредствено извършителство, какъвто настоящият
случай не е. Липсата на доказателства досежно
авторството на престъпното деяние десезира съда да се
произнася доколко са налице и другите елементи от състава на престъплението по
чл.235, ал.1 от НК.
Съдът
постанови оправдателната присъда, след като прецени, че в рамките на изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения, не са налице
данни подсъдимият И.И. да е извършил друго еднакво
или по – леко наказуемо престъпление или пък административно нарушение.
Съдът,
след като съобрази причината за оправдаването на подсъдимия, отхвърли и
предявения граждански иск – за главница, лихви и разноски.
Съдът
отне в полза на държавата 16.84 пространствени кубични дърва за огрев, оставени
на отговорно пазене на подс. И., след като установи,
че са били отсечени без надлежно позволително.
С оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски остават за сметка на органа, който ги е
направил.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :