Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 04.07.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
седемнадесети май година
2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3140 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са при кумулативно обективно
съединяване искове с правно
основание чл. 26, ал.1 пр. І от ЗЗД
вр. чл. 143 от ЗЗП, чл. 26 ал.1 предл. 3
от ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
По изложените в
искова молба обстоятелства А.И.П. ЕГН **********, чрез адв. К.Р. е предявила против
„Л.“ АД, ЕИК ******, искове за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 2.4 б. (е),
т. ii от договор за заем №5530 от 24.07.2020 г. на следните основания:
- нищожност на
основание чл. 26, ал.1, пр. І от ЗЗД вр. чл. 41, ал. 3 от ЗКНИП поради
противоречие със закона;
- нищожност на
основание чл. 26, ал.1, пр. І от ЗЗД вр. чл. 143 от ЗЗП като неравноправна
клауза;
- нищожност на
основние чл. 26 ал.1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.
С исковата молба
А.И.П. ЕГН ********** е предявила против „Л.“ АД, ЕИК ****** при кумлативно
обективно съедняване и установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.
3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата
на чл. 2.3 б. (с) от Договор за заем №5530 от 24.07.2020 г., поради
противерчие със добрите нрави.
При условията на
чл.210, ал.1 ГПК е предявен и кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „Л.“ АД, с ЕИК ****** да заплати на А.И.П. ЕГН **********, сумата от 31 537,44 евро, получена
от ответното дружество при начална липса на основание, представляваща сбора от 6 904 евро - платена
наказателна лихва и сумата в размер на 24 633,44 евро - платена такса за предсрочно погасяване на заем
по Договора
за заем №5530 от 24.07.2020 г., предвид, че сумата е получена въз основа на
нищожни клаузи.
В исковата молба
и уточнителната молба от 12.05.2021г. се твърди, че на 24.07.2020г. между „Л.“
АД, от една страна, в качеството на заемодател и ЕТ „Г.**- В.П.“, от друга
страна, в качеството си на заемополучател, е сключен Договор за заем №
5530/24.07.2020г., като солидарен длъжник по този договор е ищцата А.И.П.. За обезпечаване на вземането по
Договор за заем № 5530 от 24.07.2020г. с нотариален акт № 102, том III, рег.№
6102, дело № 463 от 31.07.2020г. по описа на нотариус М.Т.И.с район на действие
СРС, с рег.№ 260 в НК, е учредена първа по ред договорна ипотека върху недвижим
имот, собственост на ищцата А.П., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.406.178.1.11, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район
Оборище, бул. „******, етаж 2, обект магазин 3, описан подробно в Договора за
заем.
Твърди се, че на
20.11.2020г. е получено Удостоверение изх. № 972 от ответното дружество, в
което е посочено, че размерът на задълженията по процесния договор е 114 416,79
евро. В размера на дължимото задължение е посочено, че се дължи сума в размер на 6 904 евро за наказателна лихва и сума
в размер на 24 633,44 евро друга дължима
такса, и е уточнено, че тази допълнителна такса е съгласно т.2.4. (е) (ii)
от Договора за заем Бизнес кредит с клиентски номер №5530 от 24 юли 2020г.,
която клауза гласи: „Заемополучателят има
право да погаси предсрочно заема, при условие, че заплати: такса за предсрочно
погасяване в размер на 8,5 % от размера на всички вноски, които
заемополучателят би дължал според погасителен план, приложен към договора като
приложение №2, ако заема не бе предсрочно погасен.“
Твърди се още,
че на 23.11.2020г. с нотариален акт № 31, том V, рег.№ 6444, дело № 744 от
23.11.2020г. по описа на А.Г., помощник-нотариус по заместване при нотариус Д.Т.,
с район на действие СРС, ищцата А.П. - солидарен длъжник по Договора за заем,
продала на „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.-ТМ“ АД, собствения си САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68134.406.178.1.11, съгласно КККР на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. София, район Оборище, бул. „******, обект
магазин 3, който имот представлява обезпечение по процесния договор. Страните
уговорили купувачът „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.-ТМ“ АД да заплати част от продажната
цена на недвижимия имот в полза на „Л.“ АД за пълно погасяване на задълженията,
произтичащи от Договор за заем № 5530/24.07.2020г. Твърди се, че на
01.12.2020г. „ФИНАНСОВА КЪЩА Л. -ТМ“ АД е заплатило сумата от 223 779,79 лева
на „Л.“ АД, която сума представлява размерът на задължението по Договора за
заем.
Ищцата поддържа,
че в няколко решения на Съда на Европейския съюз (Решение на Съда (шести
състав) от 9 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Judecatoria Campulung —
Румъния) — Maria Bucura/SC Bancpost SA Дело C-348/14), имащи задължителен
характер, е прието, че съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
г. относно неравноправните клаузи, в определението за „потребител“ по смисъла
на директивата попада и физическото лице, което има положението на съдлъжник по
договор за заем, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. С оглед на това, ищцата счита, че има качеството на
„потребител“ по процесния договор за заем.
Намира, че клаузата на чл.2.4. буква „е“ под точка ii, е нищожна на
основание чл.26, ал.1 предложение първо от ЗЗД, тъй като противоречи на чл.41,
ал.3 от ЗКНИП, където изрично е посочено, че таксата за предсрочно погасяване
не може да надхвърля едно на сто от предсрочно погасената сума, както и на
чл.143 т.4 от ЗЗП и като такава на основание чл.146 от ЗЗП е нищожна. Ищцата
поддържа още, че договорната клауза е нищожна и на основание чл. 26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД. Поддържа още, че и
клаузата на чл.2.3 буква „с“ от Договор за заем № 5530 от 24.07.2020г., която гласи: „В случай, че Заемополучателят не изпълни което и да е задължение по
този договор на съответната дата и падеж, същият дължи неустойка за забава в
размер на 0,27 % върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от
датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на
всички просрочени дължими суми: главница, лихва и неустойки и други такси и
разноски по договора “ е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като противоречи на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗКНИП, както и е нищожна на
основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Излага, че неустойка за забава в
размер 0,27 % върху непогасената част от заема за всеки ден забава,
представлява нарушение на чл.43, ал.2 от ЗКНИП. Поддържа още, че клаузата е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави, защото неустойката излиза извън
обичайните нейни функции - обезщетителна и санкционна, не съответства на добрите нрави, принципа за
справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговски отношения. Твърди, че очаквания размер на вреди, които
би претърпял кредитора при забава е в размер на законната лихва и възлиза на
около 10 % от размера на дължимата вноска, докато
неустойката по чл.2.3 буква „с“ от Договора за заем, за една година би
нарастнала до 97, 2% от конкретната дължима вноска, което съпоствено с
възприетия от законодателя в чл.86 ЗЗД евентуален размер на вредата от забавено
изпълнение на парично задължение, несъмнено сочи на излизане извън уреданата в
закона обезщетителна функция на неустойката.
Позовава се на тълкувателното разрешение по ТР № 1 /2009г. на ОСТК
на ВКС, според което неустойката следва да се приеме за нищожна тогагава,
когато единстевната цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетилна и санкционна функции.
Наведен е довод,
че сумата 6 904 евро - платена наказателна лихва/неустойка/ и сумата 24 633,44
евро - платена такса за предсрочно
погасяване на заем по Договора за заем №5530 от 24.07.2020 г., доколкото сумата
е получена от ответника „Л.“ АД, при начална липса на основание, въз основа на нищожни клаузи по договора за
заем.
В срока по чл.131 ГПК ответното „Л.“ АД е подало отговор на ИМ.
Ответното дружество не оспорва, че на 24.07.2020 г. между него, като
„Заемодател“, от една страна, и ЕТ „Г.**— В.П.“, като „Заемополучател”, В.Г.П.,
като „Солидарен длъжник“, и А.И.П., като „Солидарен длъжник“ и „Ипотекарен
длъжник“, от друга страна, е сключен Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски
№ 5530 от 24.07.2020 г. с нотариална заверка на подписите. Твърди, че със
сключения договор за бизнес кредит №5530 от 24.07.2020 г., е предоставен целеви заем с максимален размер
до 80 000 евро, със срок на погасяване от 180 месеца и с уговорена цел за
оборотни средства на търговеца. За обезпечаване на задължението по така сключения
договор за заем е учредена и договорна ипотека върху недвижим имот, собственост
на солидарния длъжник А.П.. В изпълнение на задълженията си по сключения
договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемополучателя уговорената сума
на етапи, съгласно предвидения в чл. 2.1. б. “b“ Договора начин. Страните
изрично са уговорили, че всички разходи и разноски за изготвяне на всички
необходими документи и учредяване на уговорените обезпечения ще се дължат
изцяло от Заемополучателя. Всички клаузи по Договора са постигнати по общо
съгласие между страните, като са обективирани в сключения договор за заем с
нотариална заверка на подписите. Твърди, че заемополучателите са подали молба
за издаване на удостоверение за дължимите суми по кредита към 04.12.2020г.,
като са изявили желание да погасят в цялост задълженията си по отпуснатия и
усвоен от тях заем. В отговор на молбата, „Л.“ АД е издало Удостоверение с изх.
№ 972/20.11.2020 г. Ответникът сочи, че според издаденото Удостоверение за
актуален размер поради настъпилото предсрочно погасяване на задължението,
кредитополучателите дължат следните суми: Главница - EUR 79,905.83; Договорна
лихва-EUR 2,173.82; Неустойка - EUR 6,904.00; Заличаване на ипотека - EUR 800;
Други дължими такси (чл. 2.4 б. (е), т. ii от Договор за Заем Бизнес Кредит
Клиентски №5530 от 24.07.2020 г.) - EUR 24,633.44.
Поддържа, че дължими по договора са задължението за предоставената и
усвоена главница, възнаградителната лихва, неустойката за забава, разноските по
заличаване на учредени договорни обезпечения /съгласно чл. 4.1. б. (f) от
Договора/ и такса предсрочно погасяване, съгласно чл. 2.4. б. (е) т. (ii) от
Договора. Заявява още, че дължимите от ищеца суми са начислени, съгласно
уговорения погасителен план и постигнатите договорености между страните в
сключения договор. Оспорва твърдението, че сключеният договор за заем е сключен
с потребител. Според ответника неоснователно ищецът се опитва да наведе
твърдения, че сключеният договор за заем не представлява търговска сделка по
смисъла на Търговския закон, а същият има потребителски характер. Твърди се в
отговора, че процесния договор е сключен между две търговски дружества, а
именно: Заемодателят „Л.“ АД, като
финансова институция, която по занятие отпуска лихвоносни заеми, и Заемополучателят ЕТ „Г.**- В.П.“, ЕИК ******.
По същността си това определя сключеният договор като субективна търговска
сделка по смисъла Търговския закон. Счита, че
оплакванията на ищцата за нарушаване на правата й като потребители по ЗЗП са
неоснователни, тъй като заемополучателя и ответницата като съдлъжник нямат
специфично качество на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Със становище от
29.07.2021г. ищцата оспорва наведените от ответника възражения. Поддържа, че има
качеството на „потребител“, както по
смисъла на ЗЗП, така и на ЗКНИП.
В открито с.з.
ищцата, чрез адв.Р. поддържа предявените искове.Предстявя списък на разноски.
В открито с.з. ответното дружество, чрез
адв.Кочева оспорва исковете. Предстявя списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I -7
състав, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори, че на 24.08.2020г. между ответното „Л.“ АД, като „Заемодател“, от една страна, и ЕТ „Г.**-
В.П.“, ЕИК ******, в качеството му на „Заемополучател“ и В.Г.П., в качеството
му на „Солидарен длъжник“ и ищцата А.И.П., ЕГН **********, в качеството и на
„Солидарен и Ипотекарен длъжник“, от друга страна, е сключен валиден Договор за
Заем бизнес кредит - Клиентски № 5530/ 24.07.2020 г.
Видно от приетия неоспорен Договор за Заем №
5530/ 24.07.2020г. заемодателят „Л.“ АД се задължил да предостави на
заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер главница до 80
000 евро, а земополучетелят се задължил да върне, заедно с натрупаната лихва,
такси и разноски, в срок до 180 месеца в
съответствие с погасителен план – Приложение
1 към договора, съгласно клаузите на чл. 2.3 и чл. 2.4 от същия. /л.7-л.15 от делото/ За обезпечение
на вземанията на ответното дружество, ищцата П. се задължила да учреди първа по
ред договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.406.178.1.11 по КККР на
гр.София. Според чл.2.3 буква „а“ е
уговерено, че заемополучателят дължи на заемодателят фиксирана лихва в размер
на 24 % на година върху усвоената и непосена част от главницата на заема. В процесната
клаузата на чл.2.3 буква „с“ от Договор за заем № 5530 от 24.07.2020г., е предвидено: „В случай, че Заемополучателят
не изпълни което и да е задължение по този договор на съответната дата и падеж,
същият дължи неустойка за забава в размер на 0,27 % върху непогасената част от
заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента
на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми: главница, лихва
и неустойки и други такси и разноски по договора “.
Според процесната клауза на чл.2.4 буква (е)
под точка (ii) от Договора за заем №5530
от 24.07. 2020г.: „Заемополучателят има право да погаси предсрочно заема, при
условие, че заплати: такса за предсрочно погасяване в размер на 8,5 % от
размера на всички вноски, които заемополучателят би дължал според погасителен
план, приложен към договора като приложение №2, ако заема не бе предсрочно
погасен.“
Не
е спорно, че заемната сума по Договора за заем №5530 от 24.07.2020г. е отпусната
от ответното дружество и усвоена от заемополучателя.
Видно от Нотариален акт
договорна ипотека № 102, том III, рег.№ 6102, дело № 463 от 31.07.2020г. по
описа на нотариус М.Т.И.с район на действие СРС, с рег.№ 260 в НК, ищцата А.П.
учредила по ред договорна ипотека върху собствен недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.406.178.1.11, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. София, район Оборище, бул. „******, етаж 2, обект магазин 3, за обезпечаване на цялото вземане на
заемодателя „Л.“ АД по Договор за заем № 5530/ 24.07.2020г./л.17-л.18
от делото/
Не е спорно, като се устоновява и от прието искане от 19.11.2020 г., че В.Г.П.
като предствляващ ЕТ „Г.**- В.П.“, е
депозирал пред ответното дружество искане за издаване на удостоверение за
дължимия остатък по Договор за заем №5530 от 24.07.2020г., с оглед за предсрочно погасяване на кредита. /л.51 от делото/
По делото е прието Удостоверение с
изх. № 972/20.11.2020 г. издадено от ответното „Л.“ АД, за актуален размер на
задължението по Договор за заем №5530 от
24.07.2020г., според което задължението на заемополучателя към 04.12.2020г.
включва следните суми: Главница - EUR 79,905.83; Договорна лихва-EUR 2,173.82; наказателна
лихва /неустойка/ - EUR 6,904.00; Заличаване на ипотека - EUR 800; такса по чл.
2.4 б. (е), т. ii от Договора за заем - 24,633.44. EUR /такса за
предсрочно погасяване/ В удостоверение с
изх. № 972/20.11.2020 г. е отразено, че „Л.“
АД ще подаде молба – съгласие /нотариално заверена/ за заличаване на
договорната ипотека учредена с Нотариален
акт № 102, том III, рег.№ 6102, дело № 463 от 31.07.2020г., в срок до 5 работни
дни след погасяване на всички задължения от страна на клиента./л.16
от делото/
Видно от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 31, том V,
рег.№ 6444, дело № 744 от 23.11.2020г. по описа на А.Г., помощник-нотариус по
заместване при Д.Т. – нотариус с рег.№041, с район на действие СРС, ищцата А. И.П.
- солидарен длъжник по процесния Договор за заем, продала на „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.-ТМ“
АД, собствения си недвижим имот находящ се в новопострена и въведена в
експлоатация административна сграда с магазини и гаражи, съгласно Разрешение за
ползавне №СТ-05-738/18.06.2019г. изградена в поземлен имот с идент. 68134.406.178.1,
а именно: МАГАЗИН №3 на втори етаж в сградата с площ от 129, 20 кв.м., който
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.406.178.1.11,
съгласно КККР на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район
Оборище, бул. „******. Страните по договора за продажба уговорили купувачът
„ФИНАНСОВА КЪЩА Л.-ТМ“ АД да заплати част от продажната цена на недвижимия имот
в полза на „Л.“ АД в размер на 114 416, 79 евро за пълно погасяване на
задълженията на продавача, произтичащи от Договор за заем Бизнес кредит
кл.№5530 от 24.07.2020г., сумата от 22 583,21 евро да се плати на продавача А.П.
по нейна сметка./л.20
– л.21 от делото/ При съставяне на
нотариалния акт наред с документите удостоверяващи правото на собственост на
продавача, степента на завършеност на сградата е представен и Договор за заем
Бизнес кредит кл.№5530 от 24.07.2020г.
По делото не е спорно, че
задължението на заемополучателя и солидарните длъжници по процесния договор за
заем е погасено предсрочно.
От приетото неоспорено платежно нареждане №ORN112200000161 от 01.12.2020г. се установява, че на 01.12.2020г. „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.-ТМ“
АД е заплатило сумата от 223 779,79 лева на
„Л.“ АД, с основание – цена на 1 вн.
на 68134.406.178.1.11, с пояснение - А.П.
по Договор кредит 5530 от 27.07.2020г., което сочи, че
направеното плащане е именно за
погасяване на задълженията на ищцата по процесния договор за заем./л.19 от делото/
Други относими доказателство по
делото не са представени.
Така
установеното от фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По
обуславящите искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 143 от ЗЗП
и чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД
По допустимостта: Предявените искове са допустими, придвид
твърденията на ищцата, че има качеството потребител по процесния договор и
спрямо нея са приложени неравноправни клаузи.
По
същество: По
отношение на института на неравноправните клаузи задължението на съда да
извърши служебно проверка, са му вменени с преюдициални заключения на Съда на
ЕС, имащи задължителен характер по приложението на Директива 93/13/ЕИО.
Основният спор в настоящото производство е
съсредоточен върху материалноправния въпрос в какво качество е сключила
процесния договор за заем ищцата, респ. дали има качеството на „потребител“
по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП, или договорът е сключен във връзка
с търговската дейност на кредитиполучателя търговец /ЕТ/, както и свързана ли е
функционално ищцата с тази дейност.
Съгласно разпоредбата на §13 т. 1
ДРЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Между страните по делото не е спорно, като
се установи и представения договор за заем Бизнес кредит кл.№5530 от
24.07.2020г., че същият е сключен между ответното дружество „Л.“ АД като заемодател
и ЕТ „Г.**– В.П.“ - заемополучател, а ищцата А.П. е солидарен длъжник и
ипотекарен длъжник.
В решения на Съда на Европейския съюз (Решение на Съда (шести състав) от
9 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Judecatoria Campulung — Румъния) —
Maria Bucura/SC Bancpost SA Дело C-348/14), имащи задължителен характер за
националните юрисдикции, е прието, че съгласно Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи, в определението за „потребител“ по смисъла на директивата попада и
физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за заем, ако
действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
С решение № 38/23.06.2017 г. по т.дело № 2754/2015 г. на ВКС, I т.о. по
чл. 290 ГПК е разрешен правния въпрос: "Физическо лице - съдлъжник по
договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?".
Прието е, че в § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са
въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1З/ЕИО
на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Посочено
е, че във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б.
" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в
която разпоредба е дефинирано понятието "потребител", като всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в
националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие
в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Съдебният състав е посочил, че в
т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за
"потребител" по член 2, б. "б. " от Директива 93/13 попада
физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако
действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
Прието е, че съобразно решение по дело
С-110/14 на СЕС, понятието "потребител" е обективно и не зависи от
знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то
действително разполага. Посочено е, че трябва да се извърши преценка на всички
обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора, естеството на
представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта
на придобиването или съответно на получаването й.
С
оглед посочената задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в
ЗЗП разпоредби на общностното право, съдебният състав е дал следния отговор на
поставения правен въпрос: "Физическо
лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона
за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството
"потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от
физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като
дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако
това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото
дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в
същото." Това разрешение е възприето в цитираните решения № 84/07.02.2017
г. по т.дело № 1934/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 240/29.03.2018 г. по
т.дело № 1102/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 308/19.01.2019 г. по т.дело №
2931/2017 г. на ВКС, II т.о., всички по чл. 290 ГПК, както и в Определение №
60627 от 26.08.2021г. по гр.д. № 781/2021 г., ІV ГО на ВКС.
При преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
съвкепност, съдът намира, че към момента на сключване на договора за заем от
24.07.2020г., не се установява ищата да има тесни професионални или функционални
връзки с едноличния търговец заемополучател, нито да участва в управление на
предприятието му. Нещо повече, в буква i раздел 2.1 - „Размер и цел на Заема“ от договора изрична
е посочено, че част от заема се предоставя с цел цялостно погасяване на
задълженията на А.И.П.,*** такса битови отпадъци и дължим данък за недвижим
имот, съобразно съобщение за размер на задълженията към 10.08.2020г.
Предвид изложено, съдът намира, че
ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП и се ползва от защита по глава шеста от ЗЗП. За да бъде опровергано
потребителското качество на ищцата като съдлъжник, следва да бъде доказано, че
към момента на сключване на договора последната е действала в рамките на своята
търговска, стопанска или професионална дейност, както и че функционално
свързана с търговеца заемополучател. Такова доказване от страна на ответника, на
когото принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) съгл. на
чл.154 от ГПК, пред настоящата инстанция не бе проведено.
От своя страна, неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни
последици в отношенията между страните - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За да бъде
квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да
са налице общите материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Настоящият състав приема, че клаузите на чл. 2.4 б. (е), т. ii и чл.2.3
буква „с“ от процесния Договор за заем №
5530 от 24.07.2020г., са неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т.4 и т.5 от ЗЗП, респ. нищожни по смисъла на чл.
146 ЗЗП.
Съгласно чл.2.4. (е) (ii) от Договора за заем Бизнес кредит с клиентски
номер №5530 от 24 юли 2020г., която клауза гласи: „Заемополучателят има право да
погаси предсрочно заема, при условие, че заплати: такса за предсрочно
погасяване в размер на 8,5 % от размера на всички вноски, които
заемополучателят би дължал според погасителен план, приложен към договора като
приложение №2, ако заема не бе предсрочно погасен.“ Не може да бъде споделен довода на ищеца за
приложимост на нармата на чл.41, ал.3 от ЗКНИП, доколото процесния заем не
попада в приложното поле на този закон.
Уговорката за такса за предсрочно погасявяне в размер на 8,5 % от размер
на всички вноски, които заемодателят би дължал според погасителния план
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските отношения и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемателя. Така уговорената такса за предсрочно
прекратяване накърнява правото на длъжника да изпълни преди срока и да се
освободи от дължимите лихви и разноски.
Съгласно действащата към момента на сключване на договора за заем
нормативна уредба - чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Именно такава е клаузата на чл.2.4. (е) (ii)
от Договора за заем, тъй води до значително неравновесие в правата и
задълженията на заемодателя и на заемателя и солидарния длъжник. Съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП в тежест на заемодателят е да установи, че
процесните договорни клаузи, които я ползват, са индивидуално уговорени с
ответниците. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия - чл. 143, ал.
2 ЗЗП. Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни
клаузи в чл. 143 ЗЗП, като изброяването е примерно.
Ответникът, на когото принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест) – арг. чл. 146, ал. 4 ЗЗП, не установи в процеса на
доказване, че по-горе описаните клаузи са уговорени индивидуално.
Във втората процесна клауза на чл.2.3 буква „с“ от Договор за заем №
5530 от 24.07.2020г., е предвидено: „В
случай, че Заемополучателят не изпълни което и да е задължение по този договор
на съответната дата и падеж, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,27
% върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от датата на падежа на
дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими
суми: главница, лихва и неустойки и други такси и разноски по договора “. Процесната клаузата е нищожна на основание
чл.26, ал.1, предл.3 поради противоречие с добрите нрави, даколкото неустойката
излиза извън обичайните нейни функции - обезщетителна и санкционна. Очаквания размер на вреди, които би претърпял
кредитора при забава е в размер на законната лихва и възлиза на около 10 % от
размера на дължимата вноска, докато неустойката по чл.2.3 буква „с“ от Договора
за заем, за една година би нарастнала до 97, 2% от конкретната дължима вноска,
което съпоствено с възприетия от законодателя в чл.86 ЗЗД евентуален размер на
вредата от забавено изпълнение на парично задължение, несъмнено сочи на
излизане извън уреданата в закона обезщетителна функция на неустойката. Съгласно тълкувателното разрешение по т.3 от
ТР № 1 /2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави е
неустойка уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетилна и санкционна
функции.
По
обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
По допустимостта: Предявения
кондикционен иск е допустим с оглед поддържаните твърдения в исковата молба за
неоснователно получена престация от ответника, а правото на иск е надлежно
упражнено.
По същество:
Съобразно правилото на чл. 55, ал.
1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в
тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и в трите хипотези, е да докаже
факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване, респективно за задържане на това плащане.
Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
урежда три отделни фактически състава на неоснователното обогатяване. Според
първия от тях, подлежи на връщане даденото при начална липса на основание.
Както бе отбелязано по - горе в производство по кондикционен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването, съответно че е налице основание за задържане на полученото от
него.
Предвид обсъдените по-горе доказателства
безспорно е, че страните са обвързани от договор за заем от 24.07.2020г., по който
ищцата А.П. на 01.12.2020г. чрез трето лице е платила на ответното дружество „Л.“ АД
сумата размер на 114 416 евро, с левова
равностойност 223 779,79лв./платежно
нареждане на л.19 от делото/ Установи се, че в тази обща сума е включена такса
за предсрочно погасяване от 24 633,44
евро по чл. 2.4 б. (е), т. ii от
договор за заем кл.№5530/24.07.2020г., както и 6 904 евро неустойка по чл.2.3
буква „с“ от процесния договор.
С
оглед установената нищожност на клаузите на чл. 2.4 б. (е), т. ii и
чл.2.3 буква „с“ от процесния
Договор за заем № 5530 от 24.07.2020г.
спрямо ищцата, заплатените от А.П. като солидарен длъжник суми от общо
31 537,44 евро са при начална липса на основание по чл. 55, ал. 1, пр.1-во ЗЗД.
Фактът, че процесната сума 31 537,44 евро е излязла от патримониума на ищеца и
е постъпила в имуществения комплекс на ответника, бе безспорно установен в хода
на съдебното дирене.
Доколкото се установи ищецът и заплатил исковата сума 31 537,44 евро,
получена от ответното дружество при начална липса на основание, представляваща сбора от 6 904 евро - платена
наказателна лихва и сумата в размер на 24 633,44 евро - платена такса за предсрочно погасяване при
липса на годен юридически факт – действителна уговорка за заплащане на
увеличения размер на възнаградителната лихва, получената от ответника
материална облага е без правно основание, поради което дължи връщане на сумата
в пълния претендиран размер.
Съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, свързани с фактическото плащане на от трето лице /ФК ЛОГУС АД/,
доколкото то е действало по възлагане на
ищцата, а за спора са ирелевантни вътрешните им отношения.
По разноските:
При този изход на спора,
право на разноски има ищеца. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 6 528 лв., представляваща разноски съобразно уважената
част от претенцията, съобразно списък по чл.80 ГПК на л.81 от делото. Сторените
от ищеца разноски включват 2 5528 лв. държавна такса и 4000лв. адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца, е неоснователно, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото, като ответникът е договорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в същия размер.
Водим от изложеното, Софийски градски съд, ГО,
I- 7 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по иска
с правно основание чл. 26, ал.1,
пр. І от ЗЗД вр. чл. 143 от ЗЗП предявен от А.И.П. ЕГН **********,*** – адв. К.Р. с р е щ у „Л.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Младост, бул.“******, че клаузата на чл. 2.4 б. (е), т. ii от договор за заем №5530 от
24.07.2020 г. сключен между ищцата
като съдлъжник и "Л." АД, като заемодател е нищожна поради противоречие със закона.
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД предявен от А.И.П. ЕГН **********,*** – адв. К. Р. с р е щ у „Л.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Младост, бул.“******, че клаузата на чл. 2.3 б. (с) от договор за заем №5530 от 24.07.2020 г. сключен между ищцата, като съдлъжник и "Л."
АД, като заемодател е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА
„Л.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Младост, бул.“******, да заплати на А.И.П. ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД сумата от 31 537,44 евро, получена от ответника при начална липса на
основание, представляваща сбора от 6 904
евро - платена наказателна лихва и сумата в размер на 24 633,44 евро - платена такса за предсрочно погасяване на заем
по Договора за заем №5530 от 24.07.2020 г.
ОСЪЖДА „Л.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н Младост, бул.“******, да заплати на А.И.П. ЕГН **********
сумата от 6 528 лв. разноски пред СГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
СЪДИЯ: