О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-808
28.02.2020 г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско
отделение, IV
въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и
осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 485 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“
към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, бул. „Александър
Малинов“ № 1, чрез юрисконсулт Р П. – с пълномощно по делото (л. 20), против
Разпореждане от 03.12.2019 г. по гр. д. № 5660/2019 г. на Районен съд – Бургас,
с което е върната въззивна жалба вх. № 54918/02.12.2019 г. на Главна дирекция
„Национална полиция“ против Решение № 2874 от 06.11.2019 г. по гр. д. № 5660/2019 г. на Районен съд –
Бургас.
В частната жалба се излагат доводи,
че идеята на чл. 315, ал. 2 от ГПК е страните да знаят на коя дата могат да
научат резултата по съдебния спор и да се запознаят със съдържанието на
съдебното решение. Поддържа се, че това правило е приложимо в хипотезата,
когато страните са присъствали на
последното по делото съдебно заседание, в което съдът е посочил на коя
дата ще обяви решението си. Посочва се, че в обжалваното решение е постановено
и предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него. Твърди се
още, че дадените от съда указания за обжалване на първоинстанционното решение
са противоречиви и объркващи. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане.
В законовия срок по делото не е постъпил отговор на частната
жалба от въззиваемия, който е получил препис от нея чрез адвокат Ели Димова,
упълномощена в първата инстанция.
Въз основа
на закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, в законовия срок
по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител на легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити
по чл. 263, ал. 1 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, т. 1 и 4, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано и
проведено по реда на чл. 310 и сл. ГПК. В проведеното на 23.10.2019 г. съдебно
заседание Главна дирекция „Национална полиция“ не е изпратила представител, но
е била редовна уведомена от предходното съдебно заседание. С протоколно
определение от 23.10.2019 г. съдът е приключил устните състезания и е обявил на
страните, че ще се произнесе с решение на 06.11.2019 г. Съдът се е произнесъл с
решение на 06.11.2019 г., като е посочил, че то подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от обявяването му на 06.11.2019 г. Главна дирекция „Национална
полиция“ е получила препис от решението на 25.11.2019 г. Срещу решението е постъпила
въззивна жалба с вх. № 54918/02.12.2019 г. от Главна дирекция „Национална
полиция“. От отбелязването върху първата страница на въззивната жалба, както и
от приложения по делото пощенски плик, е видно, че жалбата е подадена по пощата
на 29.11.2019 г.
За да върне постъпилата въззивна жалба, съдът е приел, че
същата е просрочена, тъй като в случая се касае за бързо производство, като в
последното съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на
06.11.2019 г. и е спазил този срок, поради което на основание 315, ал. 2 от ГПК
именно от тази дата тече 2-седмичният срок за обжалване на решението и същият е
изтекъл на 20.11.2019 г., а жалбата е подадена чрез куриерска фирма едва на
29.11.2019 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 315 ГПК в заседанието за
разглеждане на делото съдът събира представените доказателства, изслушва
устните състезания и посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден
тече срокът за обжалването му. Съгласно Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013
г. по тълк. д. № 12/2012 г., ОСГК на ВКС срокът за обжалване на решение,
обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е
посочил, че ще постанови решението си, а връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на
преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба,
само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или
решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. Разпоредбата
на чл. 315, ал. 2 ГПК намира приложение независимо от обстоятелството дали
страната е присъствала в съдебното заседание, в което съдът е обявил датата, на
която ще се произнесе с решение. Ирелевантно е и обстоятелството дали съдът е
постановил предварително изпълнение на решението. Неоснователни са и доводите
на жалбоподателя, че дадените от съда указания за обжалване на решението са
противоречиви и объркващи, доколкото същите са ясни и почиват на закона. Ето
защо съдът намира, че по делото не са налице основания, въз основа на които да
се приеме, че двуседмичният преклузивен срок за обжалване е започнал да тече от
датата, на която жалбоподателят е получил препис от решението.
По изложените съображения съдът намира, че постъпилата
въззивна жалба е просрочена, тъй като е подадена извън двуседмичния преклузивен
срок, поради което подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Поради това обжалваното разпорежане се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 274, ал. 4 ГПК определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
от 03.12.2019 г. по гр. д. № 5660/2019 г. на Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.