Р Е Ш Е Н И Е
Номер 625/26.11.2019 г. Година 2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първи Граждански състав
На 23 октомври Година 2019
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1342 по описа за 2019 година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната
жалба на „Югоизточно държавно предприятие” ДП - Сливен, ТП „Държавно горско
стопанство Стара Загора., подадена чрез адв. В.Ц., против решение № 283 от
01.03.2019 г., постановено по гр.дело № 3083/2018 г. на Старозагорския районен
съд.
Въззивникът е останал недоволен от
решението на първоинстанционния съд, като намира, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че изводите на
съда досежно извършения от работодателя подбор и начина на оценяване на
включените в него служители, са необосновани, несъответни на събрания в хода на
делото доказателствен материал и направени в противоречие с материалния закон.
Предвид което намира, че извършения по чл.329 от КТ подбор е незаконосъобразен.
Не споделя изводите на съда, че критерият
– кой от оценяваните служители работи по-добре, е извършен по един общ и
неопределен със съответните показатели
начин. Излага подробни съображения. Намира, че прекратяването на трудовото
правоотношение с въззиваемата е извършено в съответствие с разпоредбата на
чл.51 от действащия в предприятието КТД, след получено от синдикалната
структура на ФСОГСДП и НФЗГК предварително съгласие.
Моли съдът да приеме, че постановения
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв да го отмени, като
вместо него постанови решение, с което да отхвърли предявените от въззиваемата
искове. При условията на евентуалност моли, съдът да отмени решението в частта,
в която направеното от него възражение за прихващане на изплатеното в полза на въззиваемата
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, е оставено без уважение по съображение, че с
постановения съдебен акт не било налице отмяна на извършеното уволнение, което
е в противоречие, както с мотивите, така и с диспозитива на постановеното от
съда решение.
Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от другата страна Ж.И.Ж..
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да се произнесе и
по нейната материална основателност.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.344, ал.1,т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Разгледана по
съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и
недоказана, поради следните съображения:
В
първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа
обстановка:
Делото е образувано по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от КТ – за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на преди
заеманата работа на длъжността „СЧЕТОВОДИТЕЛ” в отдел при ответника – ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ДП СЛИВЕН – ДГС Стара Загора, като въззиваемата Ж.И.Ж.
оспорва Заповед № РД 13-6/16.04.2018г. на Директора на ДРУЖЕСТВОТО въззивник ТП
ДГС Стара Загора, като незаконосъобразна – с твърденията, че съкращаването на
щата не било извършено реално, не било извършено също така и от компетентния за
това орган. Моли да заеме отново преди заеманата от нея длъжност „СЧЕТОВОДИТЕЛ”.
Претендира и за заплащане на дължимото за оставане без работа обезщетение за
оставане без работа за шест месеца в размер на 3162.96 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното заплащане на същата, както и направените от нея по делото
разноски.
Видно от събраните по делото
писмени доказателства- трудов договор № РД-13-44/27.04.2015г., предизвестие за
прекратяване на трудов договор изх.№ ЧР-00-28/16.04.2018г., заповед №
РД-13-6/16.04.2018г., колективен трудов договор за работещите в ДГС Стара
Загора през 2017-2018г., протокол № 1/13.04.2018г. за извършен подбор по реда
на чл.329 от КТ, формуляр за оценка, длъжностна характеристика за длъжността
„Счетоводител”, диплома за висше образование, служебна бележка, заверено копие
от трудова книжка /стр. 1,10,11,12,13,28,29/, удостоверение от 29.05.2018г., писмо изх.№ ЧР-06-16/1 от
03.04.2018г., длъжностно разписание на ТП ДГС Стара Загора от 01.01.2018г.,
длъжностно разписание на ТП ДГС Стара Загора от 01.04.2018г., заповед №
РД-01-150/03.06.2016г., процедура за подбор при съкращаване на персонала в ТП
ДГС Стара Загора и приложения към нея, заповед № РД-01-83/12.04.2018г.,
протокол № 1/13.04.2018г. за извършен подбор по реда на чл.329 от КТ, 4 бр.
формуляр за оценка, съгласие за прекратяване на трудов договор поради
съкращение в щата от датата 13.04.2018г., писмо изх.№ ЧР-00-23/16.04.2018г.,
декларация от 16.04.2018г., заверени копия от 2 бр.диплома за висше образование
и приложение към нея на Мария Ганчева Петрова, 2 бр.диплома за висше
образование и приложение към нея на Диньо Белев Господинов, протокол от 13.04.2018г.
вх.№ ЧР-00-21/13.04.2018г., диплома за висше образование на Галина Динева с
превод от английски език, лично трудово досие на Ж.И.Ж., писмо изх.№
05-12/15.10.2018г. с приложен протокол № 1/20.01.2017г. за проведено Общо
отчетно-изборно събрание на Синдикалната организация при ТП- ДГС- Стара Загора,
заявление от Атанас Божков с приложен протокол № 1/20.01.2017г. за проведено
Общо отчетно-изборно събрание на Синдикалната организация при ТП- ДГС- Стара
Загора, молба с приложена диплома за средно специално образование и копие от
трудова книжка №724925 /стр.6,7,8,910,11,12,13,14,15,16,1718,19,20,21,22,23/ и
трудовата книжка с №448960 /стр.6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19/ на
Галина Динева, копия от трудова книжка на Ж.Ж. /стр.8,9,10,1112,13/, 4 бр.
копия от комплекти от самостоятелна работа по възложени задачи на служителите
Галина С., Ж.Ж., Диньо Господинов и Мария Павлова се установи, че е работела
въз основа на официален писмен Трудов договор с № РД-13-44/ 27.04.2015 г. в
ответното ТП „Държавно горско стопанство"- гр. Стара Загора, на длъжност
„счетоводител", като с процесната Заповед № РД-13-6/16.04.2018г, на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради „съкращение в щата" трудовото й
правоотношение било прекратено, считано от 17.04.2018 г., която Заповед й е
била връчена на 16.04.2018 г. след отправено и връчено й писмено предизвестие
изх.№ ЧР-00-28/16.04.2018 г.
По иска с правно основание чл. 344,
т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността
на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в
щата.
Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се
предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1/ съкращаването на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или
да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на
щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване
на щата и 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи
дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.
Съкращение на щата по смисъла на
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент
за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и
служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им
трудови функции /така решение № 763/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2009
г., IV г. о., решение № 126/02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2010 г., III
г. о./. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване
на посоченото безвиновно основание.
Настоящият съд се съобразява с
практиката на ВКС обективирана в решение № 160/01.06.2016 г. на ВКС по гр.д. №
222/2016 г., IV г.о, решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012
г., IV г.о., решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV
г.о., решение № 177/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 193/2011 г., IV г.о,
решение № 57/13.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5905/2013 г., IV г.о., решение №
149/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г.о., решение №
503/05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г.о., решение №
218/18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2011 г., IV г.о., съгласно която
ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като
посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното
потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите,
на които то се основава.
Въззиваемата е оспорила уволнението
на следните основания: 1/ заповедта е немотивирана, тъй като посочения в нея и
извършен от работодателя подбор не отговарял на изискванията на чл.329, ал.1 от КТ, като на работа останали нейни колеги съобразно законовите критерии за
подбора не работели по-добре от нея и не са по-високо квалифицирани.
2/ заповедта за уволнение и
предизвестието били издадени при неспазването на специалната разпоредба на
чл.333, ал.4 от КТ. Тези са наведените основания за незаконност на уволнението,
на които въззиваемата се е позовала в исковата молба и други основания за
неговата отмяна съдът не може да разглежда.
По отношение на
възражението на въззиваемата за необходимостта от ползваната закрила при
уволнение по чл.333, ал.4 от КТ с оглед процедура за даването на предварително
съгласие от ръководството на съответната синдикална организация, въззивният съд
възприема следното: Действително въззиваемата е членувала официално и доказано в синдикалната
организация към КНСБ в предприятието- работодател, и съгласно разпоредбата
на чл.51 от Колективния трудов договор/КТД/ на работещите в държавно горско
стопанство/ДГС/- Стара Загора през 2017-2018г., трудовото й правоотношение
поради съкращаване щата на синдикален член не може да се прекрати без
предварителното писмено съгласие на ръководството на синдикалната организация.
Видно от представения от ответника и приет като писмено доказателство Протокол
от заседанието на Синдикалния комитет на Синдикалната организация при ТП- ДГС- Стара
Загора за дадено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата,
това заседание е било безспорно проведено без каквото и да е уведомяване и без
участието на секретаря на организацията Надежда Динева Бонева, която изрично
свидетелства, че действително е била в платен отпуск само два дни/на 12 и
13.04.2018г./, но по никакъв начин не е знаела и не е била поканена да участва
в това заседание на синдикалния комитет, която синдикална дейност се явява
извън преките служебни задължения на синдикалното ръководство. Независимо, че
съставът на синдикалния комитет, съставен от общо 3 члена е бил тогава формално
законен, безспорното обстоятелство, че третият му член не е бил уведомен и
поканен да участва в заседанието, делегитимира взетото от тях двамата процесно
решение, тъй като това решението на синдикалния комитет е от колективен орган,
формира се след обсъждане, поради което всеки един от неприсъстващите би могъл
с аргументите, които би изложил по обсъждания въпрос, да повлияе на крайното
решение на този колективен 3- членен орган. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, процесната Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата й е била връчена още на 16.04.2018г., , а писменото съгласие за
прекратяването на трудовия договор е дадено на датата 13.04.2018 год. /на лист
56 от първоинст. Дело/. Въззивната инстанция приема, че това съгласие е
надлежно дадено, въпреки че в заседанието по неговото приемане не е участвал секретаря
и трети член на синдикалното ръководство Надежда Динева Бонева. В тази връзка
въззивният съд счита, че трудовият спор следва да се разгледа по същество.
Безспорно
към 01.04.2018г. се намалявала числеността на персонала в ответното ТП- ДГС-
Стара Загора с 1 щатна бройка- 1 бр. „Счетоводител", с което общата
численост на персонала се намалявала от 50 бр. на 49 бр. щатен персонал, и
новото щатно разписание влизало в сила от 01.04.2018г., предвид намалението на
броя на заетите щатни бройки за длъжността „Счетоводител" от 4 бр. на 3
бр., считано от 01.04.2018г. В резултат на което към датата 16.04.2018г.
длъжността „Счетоводител“ са заемали следните 4 бр. лица- Диньо Белев
Господинов, въззиваемата Ж.И.Ж., Мария Ганчева Павлова и Галина Динева С., а
след тази дата/от 17.04.2018г./ останали Диньо Белев Господинов, Мария Ганчева
Павлова и Галина Динева С..
Образованието
на участващите в процесния подбор четири лица по отношение на тяхната
квалификация, образование и стаж безспорно и доказан са, както следва: За Диньо
Белев Господинов - образование през 2008г.
в Пловдивския университет образователно-квалификационна степен „Магистър“,
специалност „Финансов мениджмънт“, професионална квалификация „Икономист“,
както и през 2007г. в Университета по хранителни технологии- Пловдив,
образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност „технология на
зърнените, фуражните, хлебните и сладкарските продукти“, професионална
квалификация „магистър- инженер“, през 2006г. в Университета по хранителни
технологии- Пловдив образователно-квалификационна степен „бакалавър“,
специалност „технология на зърнените, фуражните, хлебните и сладкарските
продукти“, професионална квалификация „инженер-технолог“. Съгласно последното
подписано Допълнително споразумение № РД-12-76/25.09.2017г. към ТД №
35/06.07.2011г. към датата на подбора същият е бил назначен на длъжност
„Счетоводител", код по НКП 2411-6004. Същият по длъжностна характеристика
знания и опит, умения и компетентности- образование „висше икономическо“,
квалификационна степен „бакалавър“- „счетоводство и контрол",
професионален опит – минимален, изисквания за трудов стаж по специалността 3
г., а при липса на такъв - трудов договор със срок на изпитване. Трудовия му
стаж към 01.04.2018г. бил общ 8 г., 0 м. и 25 дни, и по специалността 6 г., 8
м. и 25 дни. За въззиваемата Ж.И.Ж.- образование през 2010г. в Тракийския
университет- Ст.Загора, образователно-квалификационна степен „бакалавър“,
специалност „Регионално планиране и развитие на селските райони“, професионална
квалификация „икономист“. Съгласно последното подписано Допълнително
споразумение № РД-12-81/25.09.2017г. към ТД № 13- 44/27.04.2015г. към датата на
подбора същата е била назначена на длъжността „счетоводител", код по НКП
2411-6004. По длъжностна характеристика- знания и опит, умения и
компетентности, тя е притежавала образование „висше икономическо“,
квалификационна степен „бакалавър“- „счетоводство и контрол",
професионален опит- минимален, изисквания за трудов стаж по специалността 3 г.,
а при липса на такъв- трудов договор със срок на изпитване. Трудовия й стаж към
01.04.2018г. бил общ 15 г., 11м. и 07 дни и по специалността 2 г., 11 м. и 05
дни. За Мария Ганчева Павлова- образование през 2011г. в Икономически
университет- Варна, образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност
„аграрен бизнес“, професионална квалификация „Магистър по икономика“, и през
2010г. в Икономически университет- Варна образователно-квалификационна степен
„бакалавър“, специалност „аграрна икономика“, професионална квалификация
„Икономист“. Видно от последното подписано Допълнително Споразумение №
РД-12-79/25.09.2017г. към ТД № 13- 27/31.03.2014г. към датата на
подбора същата е била назначен на длъжност „счетоводител“, код по
НКП 2411-6004. По Длъжностна характеристика- знания и опит, умения и компетентности
тя притежавала образование „висше икономическо“, квалификационна степен
„бакалавър- икономист“, професионален опит- минимален, изисквания за трудов
стаж по специалността 3 г., при липса на такъв- трудов договор със срок на
изпитване. Към 01.04.2018г. трудовия й стаж бил общ 7 г., 1 м. и 23 дни и по
специалността 4 г., 0 м. и 0 дни. За Галина Динева С.- образование през 2009г.
в Киевския Славистичен университет- Украйна, образователно- квалификационна
степен „бакалавър по счетоводство и контрол“, основно висше образование по
Икономика и предприемачество. Видно от последното подписано Допълнително Споразумение
№ РД-12-16/06.03.2018г. към ТД № 12- 10/02.02.2018г. към датата на подбора
същата е била назначена на длъжност „счетоводител", код по НКП 2411-6004.
По длъжностна характеристика - знания и опит, умения и компетентности,
има образование „висше икономическо“, квалификационна степен „бакалавър по
„Счетоводство и контрол", професионален опит- минимален. Изискванията за
трудов стаж по специалността е 3 г., при липса на такъв- трудов договор със
срок на изпитване. Притежава към 01.04.2018г. трудов стаж- общ 18 г., 9 м. и 25
дни и по специалността- 15 г., 4 м. и 15 дни.
В
резултат на гореизложеното, при съпоставяне на изискуемото се образование с
образованието, изискано за конкретна длъжност, безспорно и доказано и при
четиримата е налице еднакво по длъжностна характеристика- образование
„висше икономическо“, квалификационна степен „бакалавър по „Счетоводство и
контрол", професионален опит- минимален, изисквания за трудов стаж по
специалността от минимум 3 г., а при липса на такъв- трудов договор със срок на
изпитване. За отделните 4 бр. подлежащи на подбор служители на ответника,
заемащи една и съща длъжност „счетоводител“, се установява, че Диньо Белев
Господинов е с образование през 2008г. в Пловдивския университет,
образователно- квалификационна степен „магистър“, специалност „финансов
мениджмънт“, професионална квалификация „икономист, трудовия му стаж по
специалността към 01.04.2018 г. е 6 г., 8 м. и 25 дни.
Въззиваемата Ж.И.Ж. е с образование
от 2010г. в Тракийския университет- Ст.Загора, образователно- квалификационна
степен „бакалавър“, специалност „регионално планиране и развитие на селските
райони“, професионална квалификация „икономист“, и трудов стаж по специалността
към 01.04.2018г. от 2 г., 11 м. и 05 дни.
Мария
Ганчева Павлова е с образование от
2011г. в Икономическия университет- Варна, образователно- квалификационна степен
„магистър“, специалност „аграрен бизнес“, професионална квалификация „магистър
по икономика“, трудов стаж по специалността към 01.04.2018г. в размер на
4 г., 0 м. и 0 дни.
Галина
Динева С. е с образование от 2009г. в Киевския Славистичен университет-
Украйна, образователно- квалификационна степен „бакалавър по Счетоводство и
контрол“, основно висше образование по Икономика и предприемачество, трудов
стаж по специалността към 01.04.2018г. е 15 г., 4 м. и 15 дни. Особеното при
тази служителка е, че към датата на подбора тя е имала дете на възраст под 3
г., като към досието й имал приложен и Акта за раждане на детето, родено на ***г.
Извън това начисленото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ на съкратената ищца Ж. И.Ж. е било изплатено в размер на общо 891,49
лв. на 03.05.2018г. по банков път чрез „ЦКБ“- АД, клон Ст.Загора с peг. №
П11261856.
Въззиваемата е уволнена поради съкращение в щата. Процесната заповед с №
РД 13-6/16.04.2018г. г. на Директора на ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ДП
СЛИВЕН – ТП ДГС Стара Загора е незаконосъобразна и немотивирана. В заповедта не
е посочена ясно волята на работодателя да прекрати правоотношението с въззиваемата,
считано от 17.04.2018 г., като не са спазени стриктно установените критерии за
подбора по чл.329, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.328, ал.1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор в
посочените в т.1-12 случаи, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл.326,ал.2 от КТ. В процесния случай работодателят е
отправил 30-дневно предизвестие за уволнение, което въззиваемата Ж. е получила на 16.04.2018г., като на същата дата
16.04.2018г. съответно й е връчена и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и е разпоредено в същата Заповед на основание чл.220, ал.1 от КТ
да й се изплати сумата от 891.49 лева обезщетение за неспазения срок на
предизвестието.
Като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в заповедта за
уволнение е посочен чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата. Последното
представлява съкращаване за в бъдеще на утвърдения общо брой на работниците и
служителите в предприятието. По делото са представени щатни разписания на
длъжностите и числеността на персонала при ответника и новото щатно разписание,
като последното е направено и одобрено от компетентния работодател ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ ДП СЛИВЕН.
В тази
връзка въззивният съд счита за установено и доказано в хода на съдебното дирене
и пред двете съдебни инстанции по несъмнен и безспорен начин следното:
предявените обективно и субективно съединени искове са с правно основание по
чл.344, ал.1, 2 и 3 от КТ, против официалната писмена Заповед №
РД-13-6/16.04.2018г. на Директора на ТП „Държавно горско стопанство"-
гр.Стара Загора, с която от 17.04.2018г. е било прекратено трудовото
правоотношение с него на въззиваемата Ж.И.Ж. от гр.Ст.Загора на длъжност
„счетоводител" на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращение в щата.
Работодателят- ответник е бил длъжен да извърши подбор при спазване на
законовите изисквания по чл.329, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение с въззиваемата, поради съкращение в щата му. Подборът в
процесния случай е бил задължителен за работодателя, тъй като към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на длъжност „счетоводител" са
работили общо 4 бр. служители. В случая работодателят е бил длъжен да
упражни правото си на подбор, тъй като се съкращавала една от общо 4 бр. Еднородни (еднакви или сходни)
длъжности, като негови щатни бройки. Критериите за извършване на подбора са
законодателно определени, не могат от работодателя- ответник да се въвеждат
нови други такива, тъй като това не е в кръга на служебните му правомощия, понеже това не е изрично законодателно уредено, като
единствените нормативно определени такива са квалификацията и нивото на
изпълнение на служебните задължения. Работодателят има законовото право да
определи отделни показатели, които да формират съобразно трудовата функция
квалификацията на оценяваните служители и нивото на изпълнение от тях на
служебните им задължения. Критерият кой от оценяваните служители работи по-
добре е извършен по един общ и неопределен със съответните показатели
начин „оценка поставена от прекия
ръководител във връзка с изпълнението на трудовите задължения". Оценката в
случая е твърде субективна и в рамките на настоящия исков съдебен процес
работодателят не я е мотивирал по никакъв легален начин, а се позова единствено
и само на теста, извършен от главния счетоводител, който се бил имал предвид
при оценяване на професионалната квалификация на всеки счетоводител,
включително и въззиваемата. След като работодателят твърди, че резултатите от
този проведен при него тест за определяне на професионалната квалификация са от
съществено значение за извършения подбор, то той е следвало да посочи и
представи по делото съответните доказателства още с отговора си на исковата
молба. Видно от свидетелските показания на всички 3 бр. членове на комисията по
подбора, оценката на прекия ръководител не е била мотивирана и комисията се е
доверила единствено, само и изцяло на главния счетоводител на работодателя,
като по случая не са налице никакви обективно определени показатели, по които
комисията да може да формира оценката си относно критерия за ниво на изпълнение
на възложената работа от всеки негов счетоводител. Съгласно приетия като
писмено доказателство по делото Протокол № 1/13.04.2018г. за извършен подбор по
реда на чл.329 от КТ, назначената от работодателя 3- членна комисия със Заповед
№ РД 01-83/12.04.2018г. е оценявала и трудовия стаж, и професионалния опит,
който не представлява законово определен критерий, тъй като никъде не се сочи
като показател за кой от критериите за оценка се вземат предвид от
работодателя, след като определя отделно точки за оценка. Служителката Галина
Динева Моллова е оценена като завършила висше образование „бакалавър по
счетоводство и контрол“ съгласно Дипломата й от Киевски славистичен
университет- Украйна, peг.№ 317/2009г., но не се установи и доказа по несъмнен
и безспорен начин от ответника- работодател, това учебно заведение да има
акредитация в Р.България, тъй като то не е било вписано в регистъра на висшите
училища в България. Наред с това самата Диплома не е била легализирана по
официалния действащ в страната ред и условия съгласно нормативната Наредба за
държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени
периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ) предвид
императивните законови изисквания по чл.10, ал.2, т.4 от Закона за висшето
образование/ЗВО/ в Република България. Предвид което служителка/другата една от
оценяваните общо 4 бр. служители- счетоводители при ответника- работодател/
официално няма придобито висше образование по специалност счетоводство и
контрол съгласно действащите нормативни актове в Република България, както към
датата на подбора/16.04.2018г./, така и към датата на обявяване на делото за
решаване/11.12.2018г./. Поради което официално отразеното в процесния Протокола
за подбор от 16.04.2018г. на работодателя, с който са й били дадени 20 т. за
образование не отговаря на обективната истина. В резултат на това в хода на
съдебното дирене работодателят не е доказал законосъобразността на извършения
подбор, което води и до незаконосъобразност на цялата процесна заповед за
уволнение. При въведен довод в Исковата молба на въззиваемата за нарушение на
чл.329, ал.1 от КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовете
качества на уволнената служителка/въззиваемата/, служебно се проверява и дали
приетите от работодателя оценки отговарят на действително притежаваните от
служителите квалификации и ниво на изпълнение на възложената им работа.
Ето защо
предвид всички гореизложени мотиви атакуваната в жалбата заповед се явява напълно
незаконосъобразна, поради очевидно нарушение на императивни норми на
материалния закон, изразяващи се в неправилно извършен подбор от работодателя
по реда на чл.329, ал.1 от КТ. В рамките на съдебния процес по делото
ответникът- работодател не е доказал твърдението си в отговора на исковата
молба, че съкратената ищца била с най-ниска квалификация и най- зле работеща в
сравнение с останалите 3 бр. нейни колеги/служители- счетоводители на
ответника/, което се вижда и установява безспорно от последното прието второ
допълнително заключение на съдебно- икономическата експертиза по делото.
В
рамките на това исково съдебно
производство и пред двете съдебни инстанции не се доказа защитните тези на
ответника- работодател, че със заповедта за назначаване на комисията за оценка
на участващите в подбора служители, били приложени всички показателите,
критериите и начина по т.7.1 от Процедурата за подбор при съкращение на
персонала в ответното ТП- ДГС- Стара Загора и приложенията към нея- тоест, че под „професионална квалификация",
работодателят бил приел, че следва да се разбира притежаваното от оценяваното
лице образование, знания и умения, съобразно изискванията за съответната
длъжност, като оценяването на този критерий се извършва при съобразяване на
следните показатели: 1. притежаваната от служителя
образователно-квалификационна степен в професионалната област, посочена в
длъжностната характеристика за съответната длъжност; 2. притежаваната от лицето
допълнителна квалификация, свързана с дейността, на предприятието; 3.
притежавания от лицето трудов стаж и професионален опит, и по т.7.2- „ниво на
изпълнение на възложената работа", работодателят бил регламентирал, че под
„ниво на изпълнение на възложената работа" следва да се разглежда
срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи, като
оценката на този критерий се извършва на база: 1. Оценка, поставена от прекия
ръководител във връзка с изпълнението на трудовите задължения; 2. Спазването на
изискванията на вътрешните правила в предприятието; 3. Дисциплинарното минало.
Предвид което те очевидно са в противоречие с основния законов нормативен акт,
регулиращ тази правна материя- разпоредбата на чл.329 от КТ, тъй като същите не
обосновават в достатъчна степен законоустановените критерии : по- висока квалификация
и по- добра работа. Не се доказа и защитната теза на ответника- работодател, че
с Протокола на комисията е било правилно, обективно и законосъобразно
оценяването на участниците по показател „образователна степен", тъй като
очевидно спрямо служителката Галина Динева Моллова е извършена напълно
неправилна преценка, че тя била завършила висше образование „бакалавър по
счетоводство и контрол“ съгласно Дипломата й от Киевски славистичен
университет- Украйна, поради което
подбора на участниците не е извършен реално в съответствие с притежаваното от
тях образование, което се потвърждава изцяло и от приетото без оспорване от
никоя от страните второ допълнително заключението на съдебно- икономическата
експертиза по делото.
Поради
което се явява без никакво съществено правно значение какво е било субективното
лично мнение на главния счетоводител, явяващ се пряк ръководител по длъжност на
ищцата, тъй като очевидно оценяването е било извършено на база само на личните наблюдения на прекия ръководител,
което въпреки сочените резултати от проведени тестове за уменията и знанията на
всеки от оценяваните лица, не представлява достатъчно правно основание за
възможно най- вярна и обективна оценка за качеството на изпълнявате от дадения
служител служебни работи, по не обосновават по несъмнен начин възприетия от
работодателя извод, че ищцата няма нужните знания и умения да извърши
елементарни счетоводни операции, респективно да изпълнява качествено своята
служебна работа. Поради което следва да
се приеме за напълно основателно и доказано възражението на ищцата, че тя
притежава по-високо спрямо другата служителка(Галина Моллова) образование като
ниво и степен, поради което дори и при евентуално по- ниско качеството на
изпълняваната от нея работа спрямо това на останалите оценявани 3 бр. лица,
извършеното от комисията, отразено в Протокола й и възприетото от работодателя
оценяване в никакъв случай не съответства на установения в чл.329, ал.1 от КТ
законов принцип, че след подбора следва да останат на работа лицата, които само
работят по-добре. Предвид гореизложеното проведеният подбор се явява опорочен,
незаконосъобразен и неправилен, поради което е налице твърдяното нарушение в
атакуваната Заповед по чл.329, ал.1 от КТ.
Първостепенния
съд е разгледал подробно и съответно е изложил убедителни и обосновани мотиви
относно всички оплаквания в исковата молба на въззиваемата Георгиева. В тази
насока въззивният съд препраща към мотивите на пъроинстанционното Решение
съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 344,
т. 2 от КТ:
Тъй като
първият от обективно съединените искове е преюдициален спрямо втория – за
възстановяване на предишната работа, а първият е изцяло основателен и доказан, то
и вторият иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ следва да бъде уважен, като въззиваемата
бъде възстановена на предишната работа при ответника.
По иска с правно основание чл. 344,
т. 3 от КТ:
По отношение на третия предявен
иск по чл. 225 от КТ въззивната инстанция приема, че същият следва да бъде уважен в пълния му размер за сумата 3785,10
/три хиляди седемстотин и осемдесет и пет лева и десет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за оставането на въззиваемата без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода от 17.04.2018 г. до 17.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, което съответства и
на събраните доказателства,
приети от първостепенния съд и в съответствие с допуснатото от първостепенния
съд изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК в О.С.З. от датата 26.10.2018
год.
В заключение въззивният съд намира, че
решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно, включително и в
частта му за разноските, поради което следва да бъде потвърдено, ведно с всички
законни последици от това.
По
делото е постановено и допълнително Решение по реда на чл.250 от ГПК с №
564/03.05.2019 год. по гр. дело под № 3083/2018 год. от първостепенния съд, но
същото не е обжалвано от никоя от страните, не е предмет на настоящата въззивна
проверка, поради което е влязло съответно и в законна сила. Поради което
въззивният съд не следва да се произнася с диспозитив относно това допълнително
Решение на РС-Стара Загора.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл. 273
от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата,
направените от последната разноски по делото, но тъй като съдът намира, че такива
разноски не са направени от въззиваемата и не са налице доказателства в тази
насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото
Решение подлежи на касационно обжалване,
в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при наличието
на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 283 от
01.03.2019 г., постановено по гр.дело № 3083/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ, при
наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.