Решение по дело №342/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 365
Дата: 25 март 2022 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20227050700342
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Варна, ………..

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен състав в публично съдебно заседание проведено на десети март две хиляди  двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                                                                ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 342/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

          Образувано е по касационна жалба вх. № 2549/16.02.2022г. на А.В.Ч., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Ц.Б., срещу Решение № 83/18.01.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20213110204410/2021г. по описа на Районен съд гр. Варна, първи състав.

С обжалваното решение въззивният съд е изменил наказателно постановление № 21-0819-004035 от 07.10.2021г. на Началник група към Областна дирекция на МВР, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание 182, ал.1, т.6 от същия закон е наложено наказание глоба в размер на 800.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, като е намалил размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от шест месеца на три месеца и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част.

          Решението е оспорено с твърдения за неговата неправилност поради неправилно приложение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и формулирано искане за неговата отмяна по изложени съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

          Ответникът – Областна дирекция на МВР гр. Варна не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

          Административен съд гр.Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

          Позовавайки се на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 01.07.2021г. в 01.03ч., лек автомобил „Дачия Дъстер“ с рег. № В **** ТА се движел по бул.“Васил Левски“ в гр. Варна. Посоченият участък от пътя бил в границите на населеното място, а процесният автомобил се движел със скорост от 110 км/ч. Поради движението си с превишена скорост, в района на пътен възел с ул.“Царевец“ в посока „ХЕИ“ автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON-M-2 с №  MD 1194. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на „СОД-Варна“ АД и законният представител на дружеството – Л.П.Д. бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“– Варна във връзка с констатираното нарушение. На 25.08.2021г. Д. представил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверил, че по време на заснемане на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателя. От своя страна на 17.09.2021г. Ч. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата и час действително е управлявал лично автомобила. Във връзка с тези констатации, на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил със скорост 110 км/ч при максимално разрешена скорост 50 км/ч за населено място. Въз основа на съставения акт, на 07.10.2021г. било издадено процесното наказателно постановление.

          Въззивният съд е изложил аргументи защо счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, като анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е направил обоснован извод, че извършеното от Ч. нарушение е установено по категоричен начин, както и че правилно административнонаказващият орган е наложил съответстващото се административно наказание.

          Постановеното решение е правилно.

Спор по фактите между страните няма. Спорът се свежда до приложението от страна на въззивната инстанция на материалния закон.

Относно въведените с касационната жалба възражения, районния съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован извод и относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от въззивния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл. 221 от АПК ги възприема като свои.

Процесното нарушение се явява доказано и установено в производството пред районния съд. В този смисъл неоснователни и неподкрепени от фактическа и правна страна се явяват въведените от касационния жалбоподател възражения. За пълнота на изложеното настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че съобразно разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, към която препраща чл.84 от ЗАНН, въззивният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което с оглед предоставените му правомощия, решението се явява правилно, а възраженията в тази насока – неоснователни.

Предвид горното, съдът при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

          По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 18.01.2022г. на Районен съд гр.Варна, първи състав, постановено по н.а.х.д. № 20213110204410/2021г.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: