№ 147
гр. София, 18.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание, на
четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН
ЧЛЕНОВЕ: полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ
полк. РУМЕН ПЕТКОВ
разгледа въззивно частно наказателно дело № 48 по описа за 2020 година, докладвано от
съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по частен протест на прокурор от
П.ската военноокръжна прокуратура против протоколно определение № 26005 от 19.10.2020
г., по НОХД № 100/2020 г., по описа на П.ския военен съд.
Производството е по чл. 345 от НПК.
С протоколно определение от 19.10.2020 г., по НОХД № 100/2020 г., по описа на П.ския
военен съд, съдията-докладчик, на основание чл. 249, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл.
248, ал. 5, т. 1 от НПК, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на военния
прокурор, тъй като е констатирал, че по делото са налице отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство,
което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Определението е протестирано от прокурор при Военно окръжна прокуратура – П.. В
протеста се развиват доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност, като се
излагат и съображения, че посочените от съдията-докладчик процесуални нарушения не са
налице, тъй като били спазени процесуалните изисквания и не било налице ограничаване
правата на обвиняемия.
Защитата на последния е депозирала съответни възражения срещу съображенията, изложени
в протеста, като счита, че констатираните в атакуваното определение съществени
процесуални нарушения са налице, поради което приема същото за правилно.
1
Военно-апелативният съд, след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства и
като взе предвид изложените в протеста съображения и направените от защитата на
обвиняемия възражения, намира атакуваното определение от разпоредително заседание за
обосновано и законосъобразно.
Констатираните от съдията-докладчик съществени процесуални нарушения, допуснати по
време на досъдебното производство, са налице. Същите са били идентифицирани като
такива съобразно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК от съдията – докладчик и
същевременно класифицирани като отстраними. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че процесните нарушения са довели до нарушаване правото на защита на
подсъдимия, тъй като същият е бил лишен от възможността да научи за какво точно
престъпление е обвинен и тъй като предявяването на разследването е било компрометирано
с пропуск да бъде запознат подсъдимия в качеството му на обвиняемо лице с извършените
процесуално-следствени действия по делото, въпреки неговото изрично искане за това.
Действително с изготвения обвинителен акт, който не е бил съобразен с изискванията на чл.
246 НПК, е било нарушено правото на подсъдимия да бъде информиран не само за
причините, довели до обвинението, но да бъде запознат и да е наясно и със самия характер
на обвинението. Правилно решаващият съд е приел, че информацията относно предявеното
на подсъдимия обвинение включва и неговата правна оценка, която ясно и точно е следвало
да бъде дадена с обвинителния акт преди съдебното производство. Диспозитивът на
последния обаче не отговаря на въпросните изисквания, видно от формулираното му
съдържание. Действително, след като на няколко страници са били изброени допуснатите
според прокурора нарушения на подсъдимия, изпълващи бланкетната норма на чл. 134 НК,
завършекът на диспозитива, където е следвало да се посочи ясно какво точно подсъдимият е
причинил в резултат на въпросните нарушения, е бил лишен от логически и граматически
смисъл. Не е необходимо в настоящото определение обстойно да се описват ролята и
значението на обвинителния акт в процеса, но следва изрично да се посочи, че с него
прокурорът в пълнота следва да развие обвинителната теза по начин, по който ясно,
конкретно и точно да бъдат предявени на подсъдимия фактите относно извършеното от него
престъпление и на същите да бъде дадена съответната правна оценка. Без да стори това в
пълнота и с необходимата прецизност, прокурорският акт не би могъл да изиграе отредената
му роля съобразно изискванията на чл. 246 НПК и критериите на Тълкувателно решение №
2 от 7.10.2002 г. по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, какъвто се явява и настоящият
случай. Същият недостатък касае и привличането на подсъдимия в качеството му на
обвиняемо лице с постановление от 31.08.2020 г., в което правната формулировката и
оценка на деянието е идентична с тази в обвинителния акт, без обаче същата да е издържана
логически и граматически по начин, даващ възможност на подсъдимия да разбере ясно и
точно конкретното обвинение.
Правилно съдът е констатирал също така, че при приключване на разследването, същото не
е било предявено на подсъдимия в качеството му на обвиняемо лице. Съдът е пропуснал да
отбележи обаче, че същото нарушение е било допуснато и спрямо двамата му защитници, за
които основанието да им бъде предявено разследването съобразно изричното им желание за
това е било още по-силно, тъй като и двамата не са присъствали при предявяване на
последното обвинение на обвиняемия и по време на проведения му разпит. Неспазване на
гореизложеното процесуално изискване винаги обуславя нарушаване правото на защита на
подсъдимия, тъй като лишава същият от възможността да разбере в края на досъдебното
производство не само в какво точно престъпление е обвинен, но най-вече и въз основа на
какви доказателства.
От всичко гореизложено настоящият състав намира, че в хода на досъдебното производство
2
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на защита на подсъдимия. Ето защо атакуваното от военния прокурор протоколно
определение се явява обосновано и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено, а
делото върнато на П.ската военно-окръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите по
време на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 НПК Военно -
апелативният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260005 от 19.10.2020 г., по НОХД №
100/2020 г., по описа на П.ския военен съд, с което е прекратено съдебното производство по
нохд № 100/2020 г., по описа на Военен съд – П., и делото върнато на Военно-окръжна
прокуратура – П. за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3