РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1995/6.11.2020г.
гр. Пловдив, 6 ноември 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д.Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1755
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК , във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по жалба на „АВВА 07“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Борис Петров“ №30, представлявано
от управителя Б.Н.Г.-К., против заповед за налагане на ПАМ № ФК-319-0379697/11.06.2020
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта като се оспорва единствено констатацията на контролните органи, че установената
положителна касова разлика се дължи на неиздаване на фискален бон за извършена
покупка от редовен клиент.
Излагат се подробни доводи, че
наложената ПАМ е немотивирана. Атакуват се и изложените мотиви касателно срока
на действие на наложената ПАМ.
В крайна сметка се иска отмяна на
наложената ПАМ.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират се
разноски.
Ответната
страна – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, чрез надлежен процесуален
представител, заема тезата за неоснователност на жалбата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е
допустима като подадена от адресата на
постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от
наложената му забрана и при спазване на
законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 24.06.2020 г., жалбата
е подадена на 08.07.2020 г., т. е. в предвидения 14-дневен срок.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ФК-319-0379697/11.06.2020
г., издадена на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС от
Началника на отдел “Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на
извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от
ЗДДС- магазин за обувки, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Васил Левски“ №6,
стопанисван от „АВВА 07“ЕООД. При проверката е констатирано, че дружеството, в
качеството му на ЗЛ по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
При проверката е установено, че в търговския обект е
налично 1 бр. монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/,
модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ DТ765784 и ИН
на ФП 02765784 от проверяващия екип, след легитимация, е изведен дневен
финансов „х“отчет с № 0001339/06.06.2020 г. от гореописаното ФУ, от който е
видно, че общо налично са 125 лева като общият оборот на дружеството е в размер
на 25 лева. Направена е съпоставка между разчетена касова наличност към момента
на проверката от ФУ - 125 лева, фактическа наличност на паричните средства,
съгласно приложен опис – 174 лева, сума на паричните средства в началото на
работния ден – 0 лева, въведени пари в касата 100 лева, изведени пари от касата
– 0 лева, при която е констатирана
положителна касова разлика в размер на 49 лева, която се дължи на неиздаване на
фискален бон за извършена покупка от редовен клиент по дадените от С.Е.Я., на
длъжност продавач – консултант, обяснения – приложен опис към ПИП.
Като доказателство за резултатите от проверката е
съставен, на основание чл.110, ал.4, вр.чл.50, ал.1 от ДОПК, протокол за
извършена проверка сер.АА№ 0379697/06.06.2020 г.
Предвид извършените констатации е изведен извод, че
жалбоподателят не е спазил реда за издаване на съответни документи за продажба,
издадени по установения ред за продажба.
По този начин дружеството е допуснало нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Административната преписка по налагането на процесната
ПАМ е събрана като доказателство по делото.
Като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и доводите на страните, съдът намери жалбата за неоснователна.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП /л.15/, в рамките на предоставените му
правомощия в условията на обвързана
компетентност. Видно от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП,
Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
е упълномощен да налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
Не е спорно между страните, че към момента на
проверката жалбоподателят осъществява търговска дейност без да е издаден
фискален бон от въведеното в
експлоатация в обект фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан в
момента на извършване на плащането съгласно изискванията на Наредба Н
-18/13.12.2006 г.
Ирелевантно по отношение на налагането на процесната
ПАМ е обстоятелството по какви причини продавач-консултанта е сторил това, дали
се касае за редовен клиент, както и налагането на дисциплинарно наказание на
продавач-консултанта. Тези трудови отношения не могат да дадат отражение върху
изпълнението на данъчните задължения от страна на жалбоподателя.
Съгласно АПК, когато административният орган действа при условията
на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на
издадения административен акт.
За предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях се налага принудителна административна
мярка.
Допуснатото нарушение
на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с
чл.118 ал.1 от ЗДДС съдът счита за безспорно установено предвид направените
констатации от приходната администрация по Протокол за извършена проверка
сер.АА№ 0379697/06.06.2020 г., съответно непредставянето на доказателства, че
за извършената покупка е издаден фискален бон или ръчна касова бележка от кочан
в момента на извършване на плащането съгласно изискванията на Наредба Н
-18/13.12.2006 г.
Всичко това обвързва АО да наложи и процесната ПАМ.
В настоящият случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае
за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон за регистриране
на извършваните продажби в обекта, когато това е задължително. Налице са
конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една
страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката
протокол, а от друга подробно е мотивирал продължителността на срока на
наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира несъразмерност на срока на действие на ПАМ.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай
самата ПАМ е с продължителност под средния размер на срока като АО е обосновал
защо е определил този срок. Изрично е посочено, че при определяне
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото – с това нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Неиздаването на ФКБ препятства извършването на
контролната дейност и не позволява да се
отчитат реализираните от лицето приходи - при самата проверка е установена положителна
касова разлика в размер на 49 лева.
Взето е предвид и местонахождението на самия обект със
съответния човекопоток – на централно и оживено място, в непосредствена близост
до Гранд Хотел Пловдив, големината на обекта – магазинът е с търговска площ от
около 30 кв.м. и складово помещение с площ от около 30 кв.м. , работното му
време – от понеделник до събота – от 10.30 часа до 19 часа , неделя – от 11.30
часа до 17.30 часа, без почивен ден, с възможност за реализиране на значителни
обороти предвид множеството потенциални клиенти, търсенето и богатия асортимент
на предлаганите стоки в обекта – дамски обувки, дамски чанти, сака, якета,
дънки, панталони, анцузи, тениски и аксесоари.
В тази връзка, съдът намира за
неоснователни оплакванията по жалбата за недоказаност на предположенията на
актосъставителя за „множество потенциални клиенти“, „възможност за реализиране
на значителни обороти“ и прочие. Ноторно е за съда и за всеки жител ***, че
района на Гранд Хотел Пловдив
действително е централно и оживено място, предлагащо множество възможности за
реализиране на търговски оборот.
Срокът на
наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на
ПАМ, а именно нейният превантивен и дисциплиниращ характер, както и недопускане
на вреди за фиска.
Липсата на съставен АУАН и издадено НП към момента на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно, с оглед независимия
характер на административното и административно-наказателното производство.
Производствата по чл.186 и чл.187 от ЗДДС за налагане
на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно
наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по
предвидената за тях законова регламентация.
При действието на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от
ангажирането на административнонаказателната отговорност.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. Срокът е опреден под средния предвиден от закона
размер, изложени са мотиви от страна на АО за определянето му. При това
положение, на административния орган не му остава друга възможност освен да
приложи закона, където в чл.186, ал.1 от ЗДДС е записано, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец се налага, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на
процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора за ответника се следват
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този
кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение
на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „АВВА 07“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Борис Петров“ №30, представлявано от управителя Б.Н.Г.-К., против
заповед за налагане на ПАМ № ФК-319-0379697/11.06.2020 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„АВВА 07“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Борис Петров“ №30, представлявано от управителя Б.Н.Г.-К., да
заплати разноски по делото на НАП за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен съдия: