№ 260
гр. П., 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500375 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на П.ски Районен съд ,ІХ-ти гр.с.№260214 от 16.03.
2021г.,постановено по гр.д.№6095/2020г.по описа на същия съд е признато за
установено на основание чл.422 ал.1 ГПК ,че Р. ХР. К., ЕГН ********** от
гр.П.,ул. “***“№38,вх.А,ап.16 дължи на „***“ООД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С.,ул.“***“№29,ет.3 представлявано от И.К. и Я.Я.
сумата от 885,80 лв. главница,69,88лв.договорна лихва за периода
24.04.2018г.-06.08.2019г., мораторна лихва за забава за периода 07.08.2019г.-
27.08.2020г.,ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на
заявлението – 31.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата , за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №4357/2020г. по описа
на ПРС . Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. ХР.
К., гор.а. е осъдена да заплати на „***“ ООД гр.С. направените разноски в
исковото производство в общ размер на 220,40лв.и направените разноски в
заповедното производство в общ размер на 79,60лв./за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/.
1
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р.
ХР. К. чрез пълномощника й адвокат З. М. от ПАК,с която същото се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи,че по делото не е
доказана активната легитимация на ищеца “***“ООД,тъй като представеното
извлечение от Приложение№1 към рамков договор не представлява годен
документ.Твърди се,че приложенията към рамковия договор следва да са
подписани и подпечатани от страните , по делото не е представено такова
приложение,в което да е отразено цедиране на процесното
задължение.Посочено е,че въпреки указаната доказателствена тежест ищецът
не е посочил никакви доказателства относно размера на отпуснатия кредит,не
става ясно,че е увеличен размера на отпуснатия кредит от този посочен в
документите ,че има усвояване на сума по-голяма от отпуснатата.Изложени
са доводи,че ПРС е постановил решението си,с което е установено
задължение на въззивницата спрямо ищеца единствено въз основа на
представена разписка за плащане ,където фигурира посочено задължение ,въз
основа на което съдът е приел,че на ответницата е отпуснат по-голям размер
на кредита.Посочено е,че не става ясно как РС П. е изчислил дължимата
главница ,без да сочи какво реално е усвоено ,какво е погасено по кредита и
кога,съответно не става ясно как са изчислени съответните лихви
,периодите,за които се дължат и размера им ,след като по кредитната карта
има и гратисен период и съответните плащания през този период не се
олихвяват.Посочено е,че с оглед направените от въззивницата –ответник
възражения ищецът е следвало да докаже каква сума е отпуснал под формата
на кредит ,каква сума е усвоена и каква сума се дължи.В заключение моли
Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с
което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.В съдебното
заседание на 15.09.2021г.въззивницата чрез своя пълномощник адвокат З. М.
от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я
уважи.Претендират се и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна„***“ ЕООД гр.С.,представлявано от Я.Я. чрез
юрисконсулт Й.М. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в
който взема становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение
на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.Посочено е,че по делото категорично е установено,че на
2
11.04.2018г.между *** ООД като заемодател и Р. ХР. К. като заемател е
сключен договор за кредит „Бяла карта“при спазване разпоредбите на ЗПК,а
съгласно Приложение №1,сключено на 28.01.2020г.към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 11.11.2016г.между *** ООД
като продавач и „***“ЕООД гр.С. като купувач,вземането на заемодателя по
договора за кредит е прехвърлено на въззиваемото дружество.Изложени са
доводи за неоснователност на направеното с жалбата възражение ,че
представеното извлечение от Приложение №1 не отговаря на
изискванията.Твърди се,че по делото освен посоченото извлечение от
Приложение №1/28.01.2020г.е представено потвърждение от цедента,с което
се потвърждава,че вземанията, индивидуализирани в Приложение №1/28.01.
2020г.са прехвърлени от *** ООД на „***“ЕООД изцяло и с всички
привилегии,обезпечения и принадлежности.Изложени са съображения за
характера на договора за цесия,като е посочено ,че в конкретната хипотеза на
ответника са връчени препис от ИМ и приложенията към нея ,сред които
договорът за цесия,потвърждението на същата и извадка от Приложение
№1,като уведомяването на длъжника за извършената цесия е станало с
получаване на книжата по реда на чл.131 ГПК.Посочено е,че жалбоподателят
не навежда нови доводи,не представя нови доказателства ,не е оспорил
съдържанието на представеното извлечение от Приложение №1 ,като счита,че
ПРС подробно е обследвал представените доказателства и от двете страни
,като е постановил правилно и законосъобразно решение,а дружеството е
доказало съществуването на валидно сключен договор ,неговото прехвърляне
чрез цесия и дължимостта на сумите,претендирани с ИМ.В заключение
въззиваемото дружество моли Окръжния съд да постанови решение,с което
обжалваното решение на РС №260214/16.03.2021г.да бъде изцяло потвърдено
. Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв.В съдебното заседание на 15.09.2021г. не
се яви представител на дружеството,като от същото е депозирана молба за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззиваемата страна.
Претендират се направените разноски за въззивната инстанция съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
3
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№4357/2020г.по описа на ПРС
безспорно
се
установява, че същото е образувано на основание подадено от „***“ЕООД
гр.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
срещу Р. ХР. К. от гр.П.. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за
изпълнение на парично задължение №2391 от 31.08.2020г.по чл.410 ГПК ,с
която е разпоредено длъжникът Р. ХР. К. от гр.П. да заплати на кредитора
„***“ЕООД гр.С. ,представлявано от управителя Я.Я. сумата 885,80лв.
главница, договорна лихва 69,88лв. за периода 24.04.2018г. до 06.08.2019г.;
законна лихва 60,23лв.за периода 07.07.2019г.до 27.08.2020г. и законна лихва
върху главницата от 31.08.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата
29,60лв. държавна такса и разноски в размер на 50лв.за юрисконсулстко
възнаграждение. В самата заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично
задължение е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните
обстоятелства: задължение по договор за кредит „Бяла карта“ №***/11. 04.
2018г.,сключен с „***“ООД.Посочено е,че на 28.01.2020г.е подписано
Приложение №1 към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/ от 11.11.2016г.,като вземането е прехвърлено на
„***“ЕООД.От длъжника е подадено възражение в срока по чл.414 ал.2
ГПК,въз основа на което ПРС е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си . На това основание кредиторът-„***“ЕООД
гр.С. е предявил иск за установяване съществуване на вземането си –главница
и лихви в горепосочените размери .Така предявеният установителен иск с
правно осн. чл.422 ГПК е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
От представените към ИМ писмени доказателства се установява,че на
11.04.2018г. е сключен договор за кредит „Бяла карта“ между “***“ ООД
гр.С. като кредитодател и Р. ХР. К. като кредитополучател,по силата на който
4
на последната е предоставен револвиращ кредит в размер на 500лв.под
формата на кредитен лимит,който се усвоява чрез международна кредитна
карта Бяла карта.Страните са уговорили,че договорът е сключен за
неопределен срок,фиксиран е годишен лихвен процент по заема
43,2%.Кредитополучателят се е задължил да заплаща дневен лихвен процент
в размер на 0,12% върху усвоения размер на кредита,като е посочено,че
лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница,като
за начислението й се приема,че календарният месец е с продължителност 30
дни.
С анекс към договора от 11.04.2018г.страните са изменили чл.2,ал.1 от
договора и е увеличен размера на револвиращия кредит на 700лв. под
формата на разрешен кредитен лимит ,който се усвоява чрез кредитната карта
„Бяла карта“.
Няма спор,че на 11.11.2016г.между „***“ООД гр.С. и въззиваемото
дружество“***“ООД е сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/. Съгласно договора за цесия датата на подписването и
подпечатването на съответното Приложение №1 се счита надлежната дата ,на
която вземанията са валидно прехвърлени.В конкретната хипотеза от
представеното извлечение от Приложение №1/28.01.2020г.се установява,че
вземането на „***“ ООД гр.С. към Р. ХР. К. по процесния договор е
прехвърлено на въззиваемото дружество.В същото ясно и точно са посочени
дължимите от последната суми за главница и лихви,съгласно договора за
Бяла карта.Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа,с
което представляващият дружеството цедент „***“ООД гр.С. е упълномощил
цесионера“***“ООД от името на „***“ООД да уведомява всички длъжници
по всички вземания на дружеството за извършената цесия ,съгласно рамков
договор от 11.11.2016г.Въз основа на така даденото пълномощно цесионерът
„***“ЕООД от името на цесионера е уведомил длъжника Р.К. за извършената
цесия/л.22/.Няма данни и не се твърди това уведомление да е връчено на
последната преди завеждане на делото и преди депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК.Уведомлението за извършената цесия е представено като
приложение към исковата молба. Правилни и законосъобразни са изводите на
ПРС,че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и
тогава,когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
5
като приложение към ИМ,с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане.Касае се за факт,настъпил в хода на
процеса,който следва да бъде съобразен от съда съгласно чл.235 ал.3 ГПК.В
този смисъл е и цитираната от ПРС съдебна практика на ВКС.Уведомлението
за извършената цесия е надлежно връчено на длъжника Р.К. с получаване на
ИМ и приложенията към нея. На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията е
породила своето действие спрямо кредитополучателя Р. К. и ищецът
„***“ЕООД гр.С. има качеството на кредитор спрямо
ответника.Неоснователни са изложените в тази насока доводи във въззивната
жалба , че ищецът не е доказал активната си легитимация .
Основното възражение на ответницата в производството пред ПРС е,че
не дължи претендираните суми,тъй като изцяло е погасила задълженията си
по договора за бяла карта.В тази насока същата е представила няколко
разписки за платени суми чрез *** АД,удостоверяващи извършени плащания
именно по договора с *** –Бяла Карта.На 03.12.2018г.е платена сумата
405,70лв.; на 01.06.2019г.е платена сумата 195,60лв.;на 07.05.2019г.е платена
сумата 135лв.;на 04.04.2019г.е платена сумата 196,04лв.,на 12.03.2019г.е
платена сумата 135лв.и на 03.02.2019г.е платена сумата 617,74лв.
За установяване размера на дължимите суми и с оглед представените
доказателства за извършени от ответницата плащания,пред въззивната
инстанция бе назначена съдебно-икономическа експертиза.От заключението
на ВЛ Т.И.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
съдът възприема изцяло , се установява,че в периода 24.04.2018г. до
13.06.2019г. ответницата чрез кредитната карта с №*** е усвоила общо
сумата 4 907,02лв.,като в експертизата са индивидуализирани датите и
конкретните суми ,които са усвоени на тях.За периода 04.06.2018г.до
01.06.2019г.от ответницата са извършвани плащания общо в размер на
4 510,32лв.,като са посочени подробно отделните суми и датите на
извършените плащания.С постъпилите суми са погасени главница в размер на
4021,22лв. договорна лихва в размер на 217,37лв.,неустойка в размер на
256,73лв.и др.разходи.Съгласно заключението към датата на цесията-
28.01.2020г. задължението на ответницата е общо в размер на 999,68лв.,от
които главница-885,80лв;договорна лихва към 06.08.2019г.-69,88лв.и лихва за
забава за периода от 06.08.2019г.до 28.01.2020г. в размер на 44лв.ВЛ е дало
6
вариант на дължимите суми към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК-31.08.2020г.,според който размерът на задължението е общо 1052,13лв.,
съответно главница-885,80лв.,договорна лихва към 06.08.2019г.-69,88лв.и
лихва за забава в размер на 96,45лв.за периода 06.08.2019г.-31.08.2020г.В
устните си обяснения в съд.заседание на 15.09.2021г.ВЛ посочи,че не й е
представен счетоводен документ от кой момент кредитния лимит е увеличен
от 500лв.на 900лв.,но изрично заяви ,че тези 900лв.са усвоени от ответницата.
При така събраните по делото доказателства съдът приема,че
ответницата е усвоявала различни суми чрез кредитната карта ,извършвала е
плащания,с която частично е погасила задълженията си,като е останал
неиздължен остатък в размер на претендираните с ИМ суми:главница в
размер на 885,80лв., договорна лихва в размер на 69,88лв.за периода
24.04.2018г.-06.08.19г. и лихва за забава в размер на 60,23лв.за периода
07.08.2019г.-27.08.2020г. Неоснователни са изложените от пълномощника на
въззивницата доводи,че в случая е налице едностранно изменение на
договора ,като кредиторът без наличие на писмено споразумение е увеличил
размера на кредитния лимит от 700лв.на 900лв.Действително по счетоводните
справки на кредитора има данни за увеличаване размера на кредитния лимит
до 900лв.,но съгласно експертизата за описания период ответницата чрез
кредитната карта е усвоявала различни по размер суми ,като най-голямата
усвоена сума е от 500лв.Няма данни същата да е усвоила сума в размер на
900лв.и съответно върху този по-висок размер да са начислявани лихви,тъй
като съгласно договора лихвата се начислява върху размера на усвоената
сума,а не върху размера на кредитния лимит.
По изложените съображения съдът намира,че искът с правно
основание чл.422 ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен за
претндираните суми с ИМ,за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№6095/2020г.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение ,което на основание чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 въззивницата
следва да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за настоящата
7
инстанция в размер на 400лв./100лв.юрисконсултско възнаграждение в
мин.размер и 300лв.депозит за ВЛ./
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на П.ски Районен
съд,ІХ-ти гр.с.№260214 от 16.03.2021г.,постановено по гр.д. №6095/2020г. по
описа на същия съд .
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК Р. ХР. К., ЕГН ********** от
гр.П.,ул. “***“ №38, вх.А, ап.16,със съдебен адрес за призоваване:адвокат З.
М. от ПАК, гр.П.,ул.“***“№16,ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“***“№29,ет.3 представлявано
от Я.Я. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8