РЕШЕНИЕ
Номер
26021/ 29 октомври 2020 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и
девети септември през две хиляди и двадесета година, в публично съдебно
заседание, в следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Й. К., като разгледа докладваното от съдията
Йовка Бъчварова гражданско дело № 466 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са исковете с правна квалификация чл.127,
ал.2 от Семейния кодекс за определяне на местоживеенето на малолетното дете И.,
родено на *** г. от съвместното съжителство между ищцата М.В.Ч. и ответника В.А.В.,
за упражняване на родителските права, за режима на лични контакти и за
издръжката на детето.
Твърди се, че ищцата и ответникът съжителствали на
съпружески начала, но се разделили на 19.08.2019 г и оттогава до настоящия
момент ищцата била тази, която се грижела за отглеждането и възпитанието на
детето. Майката и детето живеели в дома на родителите на първата в град Котел,
ул. Х. К. Б. 16, където на детето били предоставени подходящи и адекватни за
възрастта му условия. Ищцата счита, че е по - подходящият родител, на който да
се предостави упражняването на родителските права. Предлага и подробен вариант
на режим на лични контакти на ответника с детето.
Ищцата ползвала отпуск по майчинство и получавала
380.00 лева, но за срок до една година от раждането на детето. Ответникът
работел и получавал значително по размер трудово възнаграждение, но плащал
издръжка в размер на минималния от 140.00 лева, която ищцата намира за
недостатъчна. Твърди, че дължимата издръжка е в размер на 300.00 лева, която ответникът
можел да плаща без затруднения.
Моли съда да постанови решение, с което да определи
местоживеенето на детето на адреса на майката, на ищцата да се предостави
упражняването на родителските права, като на ответника да се определи режим на
лични контакти. Претендира издръжка в размер на 300.00 лева, считано от
19.08.2019 г.
Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока за отговор ответникът, чрез пълномощник, е
подал отговор срещу исковата молба, в която се оспорва размера на претенцията
за издръжка над сумата 140.00 лева с твърдения, че е в невъзможност да заплаща
претендираната издръжка, поради липса на възможност за това. Заявява претенция
за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се
представлява от адв. Е. Ч. от САК, който поддържа предявените искове и моли
съда да ги уважи. Претенцията за разноски се оттегля.
Ответникът се явява лично и се представлява от адв. Д.
Б. ***, който поддържа отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата М.Ч. и ответникът В.В. са родители на
малолетното дете И., родено на *** г. Ищецът и ответницата са живели на
съпружески начала в дома на ответника до 19.08.2019 г., когато ищцата и детето
напуснали съвместно обитавания дом и се установили да живеят в дома на
родителите й, също в град Котел. Както от обясненията на родителите, дадени по
реда на чл.59, ал.6 от СК, така и от показанията на св. П. Ч. - майка на
ищцата, се установи, че между ищцата и ответника са се появили
неразбирателства, наложили раздялата им, продължаваща и понастоящем.
Детето се отглежда от майката, която не работи.
Подпомагана е от родителите й, вкл. и с пари.
Проблемите са продължили и след раздялата, породени
най-вече от желанието на ответника да вижда детето. Ищцата твърди, че
ответникът води начин на живот, неподходящ за правилното отглеждане и
възпитание на детето - събирал големи шумни компании в дома си, слушало се
чалга, пушели в жилището и всичко това стресирало детето.
За периода след раздялата ответникът успял да види
детето само два пъти, в т.ч. на рождения му ден.
Ответникът заяви, че в дома си е устроил стая за
детето, обзаведена съобразно необходими за възрастта му вещи, купил е дрехи и
всякакви лични вещи, за да не разчита на багажа, който майката приготвя, когато
взема детето при себе си. Подпомаган е от родителите си, които живеят и работят
в Италия.
Има и други близки хора, на които да разчита - сестра,
баби, прабаби и пр. Купува на детето вещи на известни марки на висока стойност.
С протоколно определение от 28.07.2020Г., съдът,
по искане на ответника, постанови привременни мерки, както следва : определил е
местоживеенето на детето да бъде при майката; на бащата е определен следния
режим на лични контакти: да взема детето всеки вторник и всеки петък от ю:00 до
18:00 ч., като го взема от адреса на майката и съответно
го връща там, както и две седмици през лятото, след предварителна уговорка с
майката, като бащата е длъжен да съобщи датата, на която ще вземе детето, поне
една седмица преди това, за да може майката да подготви детето; осъдил е бащата
да плаща издръжка в размер на 200.00 лева на месец, като
издръжката не се дължи за периода от две седмици, когато детето ще бъде при
бащата през лятото.
По обяснения на бащата, дадени в съдебно заседание на 29.09.2020г.,
той е взел при себе си детето от 01 до
15.09.2020г., съобразно разпоредените привременни мерки.
В съдебно заседание ищцата изрази недоволство от това,
че ответникът върнал детето с половин час по-късно и вместо да го остави и да
си тръгне веднага, останал на пътя пред дома й, за да гледа как детето кара
новия велосипед. Ищцата вдигнала скандал, взела велосипеда и го тръшнала в
земята, тъй като преценила, че детето е твърде малко за велосипед.
След раждането на детето, ищцата е била подпомагана
със следните парични обезщетения и помощи : за месеците от май до юли 2018г.
- по 510.00 лева, през месец август -
декември 2018r - по 510.00 лв, за месеците януари - април 2019г. -
по 560.00 лв, месец май 2019г - 434.00 лв,
от месец юни до август 2019г. - по 380.00 лв.
Към момента майката се подпомага с 40.00 лева помощ за отглеждане
на дете.
Ответникът работи по трудово правоотношение с
дружество ,ДВЕ ПЛЮС“ ЕООД на длъжност продавач-консултант. За месеците от
ноември 20i8r до януари 2019г. му е било начислено
брутно трудово месечно възнаграждение в размер на 570.00 лв,
за м. февруари 2019г - 573-42 лв, за месец март 2019г - 114.68 лв, за месеците от
април до декември 2019г - по 573.42 лв,
през месец януари 2020г. - 613.66 лв и за месеците
февруари до юни 2020 г. - по 617.32 лв.
На 18.09.2019г, 10.10.2019г. и 07.11.2019г., ответникът
превел по сметка на ищцата по 140.00 лева. В операционните
бележки, представени по делото,
з
като основание за плащането е посочено плащане на издръжка за детето И.
съответно за месеците септември, октомври и ноември 2019г.
Социалният работник, изготвил социалния доклад,
поддържа становище за достатъчен родителски капацитет и у двамата родители.
Пред социалния работник и двамата родители са заявили обичта и привързаността
си към детето и стремеж да му осигурят жизнена среда, която да е подходяща на
потребностите му.
Горните факти съдът установи, след като анализира
приобщените към делото писмени доказателства, които кредитира с оглед
доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира показанията на
свидетелката П Ч., тъй като нейните показания не влизат в противоречие и се
потвърждават от останалите събрани по делото доказателства. Към
доказателствения материал съдът приобщи и изготвения и поддържан в съдебно
заседание социален доклад.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Разгледан по същество, искът по чл.127, ал.2 от СК е
основателен и следва да бъде уважен. Когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат споразумение съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата
издръжка. Ако такова съгласие не се постигне, спорът се разрешава от районния
съд по настоящия адрес.
Носител на родителските права и задължения по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки от двамата родители и всеки
от тях има право и задължение да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за
неговите лични и имуществени интереси. За да определи на кого от родителите да
възложи упражняването на родителските права и да определи местоживеенето на
детето, съдът се съобрази със задължението си да постави детето в такава
позиция, в която неговите интереси са защитени по най - добрия начин. В
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии,
като например възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи
и отношението към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, с което
в общи линии са възпроизведени обстоятелства, очертани в ППл № 1 от 12.11.1974
г. на Пленума на ВС, актуални и при сега действащия СК.
В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено
легално определение на понятието „интерес на детето“, който се преценява чрез
примерно очертан комплекс от фактори : желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която
е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Между родителите не се оформи спор, че майката е тази,
която следва пряко да се грижи за детето и да упражнява родителските права,
предвид възрастта на детето. Съдът се солидаризира с позицията им, като приема,
че не следва да внася промяна в досега съществуващото положение. Майката е с
очертан профил на добър родител. Няма данни да не е изпълнявала добросъвестно
родителските си задължения или да е имала поведение, застрашаващо по някакъв
начин интересите на детето. Дребните забележки, направени от страна на
ответника, на първо място, не са установени по надлежен начин, и на следващо
място, съдът ги отдава на съществуващия между двамата родители емоционален
конфликт. От доказателствата се установява, че майката осигурява и е в
състояние да осигури за в бъдеще подходяща среда за правилното физическо и
психическо развитие на детето. В интерес на детето е родителските права да
продължат да се упражняват от майката, която с оглед на възрастта и степента на
развитието на детето е по- способна да полага адекватни грижи не само за бита,
но и за неговото добро възпитание и изграждане като зряла личност, което обаче
е мислимо да бъде постигнато с осъществяването на пълноценни отношения с другия
родител. Притеснителното в случая е, че майката е демонстрирал поведение на
отчуждаващ родител, откакто са се разделили с бащата и се противопоставя на
желанията на бащата да вижда детето. Дори по време на изслушването й в съдебно
заседание заяви, че не било логично бащата да търси детето, щом обвинявал
майката, че взема наркотици. Съдът съзира и проблем в непремерените й
емоционални реакции в присъствието на детето, което безспорно не се отразява
положително на психическото му развитие. Поведението на майката е укоримо, тъй
като вероятността за появяване на синдром на родителско отчуждение е опасно за
развитието на детето, но пък, от своя страна, той сам по себе си не води до
невъзможност родителските права да се предоставят на отчуждаващия родител
(решение № 331 от 01.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2181/2013 г., IV г. о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият съдебен състав изцяло
споделя).
Синдромът на родителско отчуждение е форма на насилие
върху детето, който нарушава детското развитие. Децата, жертва на такъв
синдром, са в слаба, беззащитна позиция във враждебния конфликт между
родителите. Детето подкрепя отчуждаващия родител, който постоянно действа срещу
другия родител, за да не се превърне самото дете в мишена на враждебност.
Преживяното и случващото се в тази възраст неминуемо оставя следи и в по- късен
етап от живота на детето, когато самото то предстои да създаде свое собствено
семейство.
Родителите следва така да съобразяват поведението си с интереса на детето,
че да не насаждат у него отчуждение към другия родител, като осъзнаят, че
родителското отчуждение е особено опасно за детето. Съдът не процедира,
съобразно задължението по чл.59, ал.6, изр.2 от СК да назначи психологическа
експертиза, след като взе предвид възрастта на детето. От изключителен интерес
е за детето И. родителите да преодолеят противоречията помежду си относно
негово отглеждане и възпитание, както и съществуващата неприязън в личните си
отношения, влияеща му зле, да го подготвят за по-леко преодоляване на стреса от
раздялата с другия родител, да го успокоят и да съдействат за възстановяване
авторитета на другия родител. Препоръчително е родителите да потърсят подходящи
услуги и индивидуална работа от специалистите при Дирекция "Социално
подпомагане", които разполагат с различни механизми, установени в
Конвенцията за правата на детето, СК и в ЗЗДет, за да защитят правата на
детето.
Местоживеенето на детето следва да бъде определено на
адреса, на който живее ищцата, който в момента е в град Котел, ул. Х. К. Б. 16.
На основание чл.59, ал.3 от СК съдът следва да
определи на бащата по - разширен режим на лични контакти като гаранция срещу
потенциална опасност от отчуждаване на детето от бащата, на когото не са
предоставени родителските права. Бащата ще има право да взема детето всеки
вторник и четвъртък от ю:оо ч до 18:00 часа така, както е разпоредено с
привременните мерки, както и последните почивни дни на всеки месец от ю:оо часа
в съботния
ден до 17:00 часа на неделния ден, с преспиване при
него. Този режим е приложим докато детето не посещава детско заведение и/или
училище.
От момента, в който детето започне да посещава детско
заведение/училище, на бащата следва да се определи следния режим на лични
контакти : да взема детето при себе си с преспиване от 18:00 часа в петъчния
ден и да го връща до 17:00 часа в неделния ден - през седмица.
Бащата ще има право да взема детето при себе си на два
пъти по 20 дни през лятото след предварителна уговорка с майката.
Бащата ще има право да присъства на личните празници
на детето (рожден ден, имен ден, първи учебен ден, завършване на учебна година
и др).
Бащата ще има право да взема детето при себе си през
официалните празници (Нова година, 3 март - Ден на Освобождението на България,
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност, 6 май -
Гергьовден, 24 Maй - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, 6
септември - Ден на Съединението, 22 септември - Ден на Независимостта на
България, 1 ноември - Ден на народните будители, Коледните и Великденските
празници) на четна година през целия период, обявен за неработен/неучебен, а на
нечетна година детето ще остава да празнува при майката.
Бащата ще има право да взема детето през цялата
пролетна ваканция на нечетна година, след като детето стане ученик.
С оглед недопускане на напрежение и стресиращи детето
конфликти, на основание чл.127, ал.4 от СК съдът следва да разпореди защитна
мярка по чл.59, ал.8, т.1 от СК - присъствие на социален работник от Отдела по
закрила на детето при ДСП Котел, който да присъства тогава, когато бащата взема
детето от дома на майката и когато го връща. Защитната мярка следва да е с
продължителност два месеца, с начален момент влизане на решението в сила.
Ищцата претендира присъждане на издръжка в размер на
300.00 лева с начален момент 19.08.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК,
размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца,
се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителите.
Според ал.2-ра, издръжката на детето не може да е по - ниска от 1/4
от минималната работна заплата, която до 31.12.2019 г. беше е 560.00 лева, т.е.
не по - малко от 140 лева, а от 01.01.2020г. е 610.оо лева и издръжката на
детето не може да е по-ниска от 152.50 лв. Детето И. е на 2 години и 5 месеца
към момента и се нуждае от средства, за да съществува и да се развива като
личност.
Необходимо е да му се осигуряват средства за здравословна храна, облекло,
средства за отопление, за медикаменти, за козметични продукти и пр.
Бащата е представил доказателства, че работи по
трудово правоотношение на минимална работна заплата. Възможностите за даване на
издръжка не се свеждат обаче само до полученото трудово възнаграждение. Бащата
обясни, че изключително много разчита на родителите си, които работят в Италия
и които го подпомагат финансово. Израз на по-големите му възможности са
покупките, които е направил на детето, забавленията, които му е предлагал и за
които е безспорно, че се изисква финансов ресурс. Вън от съмнение е, че
ответникът не би могъл да покрие такива разходи, вкл. и тези по собствената си издръжка,
само с минималната работна заплата, която получава.
Майката получава по 40.00 лева детски надбавки и съдът
не може да приложи презумпцията за реализиран от нея доход в размер на
минималната работна заплата, тъй като тя е ангажирана с отглеждане на малко
дете.
По делото не се представиха доказателства, че майката
или бащата страдат от заболявания, както и да имат задължения към други лица,
на които са задължени да дават издръжка в поредността, посочена в чл.141 от СК.
Нито св. Ч., нито в социалния доклад са изнесени
данни, че за детето И. са необходими средства, различни от присъщите за тази
възраст.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът прецени, че
необходимата сума за издръжката на детето И. с оглед възрастта му и
възможностите на родителите, е била 220.00 лева през 2019г. и 280.00 лева през
2020г. Съдът приема, че бащата реализира многократно по - висок месечен доход и
след като не е ангажиран пряко и непосредствено с отглеждането на детето, в
негова тежест следва да се възложи изплащането на по - голямата част от
издръжката - 90% (равняваща се на 198.00 лв за 2019г. и 252.00 лв за 2020г), а
останалите 10% да се поемат от майката. В тази връзка съдът обръща внимание, че
минималният праг на издръжка на дете, посочен в чл.142, ал.2 от СК, е относим
към определяне на глобалната сума, необходима за издръжката на детето, а не до
частта, която задълженият родител (в случая ответникът) следва да плаща.
Присъдената издръжка не следва да бъде плащана от
бащата, когато взема при себе си за период, по-дълъг от една седмица, когато
той поема цялата издръжка на детето, дължима за съответния период.
Издръжката за минало време се претендира за периода от 19.08.2019г. до
26.09.2019г., когато е подадена исковата молба. За месец
август дължимата
суми,
изчислена за времето от 19.08.2019г. до 30.08.2019г., възлиза в размер на 83.07 лева и ответникът следва да бъде осъден да я плати на
ищцата.
За периода от 01.09.2019г. до 26.09.2019г.
сумата възлиза в размер на 171.60 лева,
от която следва да се приспаднат платените от ответника 140.00 лева
и разликата в размер на 31.60 лева следва да се присъди в
полза на ищцата.
Така общата сума, дължима за минало време за целия
период възлиза на 114.67 лв. Искът за разликата до пълния предявен размер
385.84 лв подлежи на отхвърляне.
За периода след подаване на исковата молба платените
от ответника суми за издръжка следва да се приспаднат в изпълнителното
производство, ако такова бъде образувано, при положение че ответникът не плаща
доброволно издръжката или той да ги приспадне от дължимата сума, ако плаща
доброволно.
Претенцията на ответника за присъждане на направените
от него разноски в размер на 400.00 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Производството
по чл.127 от СК е такова на спорна съдебна администрация и не се решава спор
със сила на пресъдено нещо, а се оказва съдействие на родителите, когато не
могат да постигнат съгласие по въпросите кой от тях да осъществява родителските
права, какъв да е режимът на личните отношения и дължимата издръжка. Съдът се
ръководи от правилото за защита на най-добрия начин на интересите на детето и
постановеното в първата инстанция съдебно решение ползва и двамата родители,
затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора (така определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по частно
гражд. дело № 3423/2015 г., I г. о.)
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху размера на присъдената издръжка в общ размер на 412.88 лева - 50.00
лева върху размера на издръжката за минало време и 362.88 лева (4% върху
тригодишните платежи).
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
ПРЕДОСТАВЯ на основание
чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.2 от СК на майката М.В.Ч., ЕГН **********,***,
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.В.В.,
ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете И.В.В., с
посочени данни, да бъде при майката М.В.Ч., с посочени данни, на адреса, на
който майката живее, който в момента е в град Котел, ул. Х. К. Б. 16.
УКАЗВА на майката М.В.Ч., с посочени данни, при
промяна на адреса, водеща да промяна на местоживеенето на детето, своевременно
да уведоми бащата за промяната.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.3 от СК на бащата В.А.В., ЕГН **********,***, режим на лични контакти с детето И.В.В.,
с посочени данни, както следва :
1/Бащата има право да взема
детето всеки вторник и четвъртък от месеца от ю:оо ч до 18:00 часа, както и
през последните почивни дни на всеки месец от ю:оо часа в съботния ден до 17:00
часа на неделния ден, с преспиване, като го взема от адреса, на който живее
детето и го връща обратно там - докато детето започне да посещава детско
заведение, а след това училище;
2/Ако детето започне да посещава детско заведение
и/или след като стане ученик, бащата има право да взема детето при себе си с
преспиване от 18:00 часа в петъчния ден и да го връща до 17:00 часа в неделния
ден - през седмица, като го взема от адреса, на който живее детето и го връща
обратно там;
З/Бащата право да взема детето при себе си с
преспиване на два пъти по 20 дни през лятото след предварителна уговорка с
майката, като го взема от адреса, на който живее детето и го връща обратно там;
4/Бащата има право да взема детето през цялата
пролетна ваканция, с преспиване, на нечетна година, след като детето стане
ученик, като го взема от адреса, на който живее детето и го връща обратно там;
5/Бащата има право да присъства на личните празници на детето (рожден ден,
имен ден, първи учебен ден, завършване на учебна година и др);
6/Бащата ще има право да взема детето при себе си през официалните
празници (Нова година, 3 март
- Ден на Освобождението на България, 1 май - Ден на труда и на
международната работническа солидарност, 6 май - Гергьовден, 24 май - Ден на българската
просвета и култура и на славянската писменост, 6 септември - Ден на Съединението, 22
септември - Ден на Независимостта на България, 1 ноември - Ден на народните
будители, Коледните и Великденските
празници) на четна година през целия период, обявен за неработен/неучебен, а на
нечетна година детето ще остава да празнува при майката.
РАЗПОРЕЖДА на основание чл.127, ал.4 от СК вр. чл.59,
ал.8, т.1 от СК за срок от два месеца, считано от влизане в сила на настоящото
решение, бащата да взема и връща детето в присъствие на социален работник от
Отдела по закрила на детето при ДСП Котел.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142
вр. чл.149 от СК В.А.В., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Ч., с посочени
данни, като майка и законен представител на малолетното дете И.В.В., с посочени
данни, сумата 171.60 лева (сто седемдесет и един лев и шестдесет стот),
представляващи издръжка за периода от 19.08.2019Г. до 26.09.2019Г., като искът
за разликата до пълния му предявен размер 385.84 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142
от СК В.А.В., с посочени данни, ДА ЗАПЛАЩА на М.В.Ч., като майка и законен
представител на малолетното дете И.В.В., двамата с посочени данни, издръжка в
размер на 198.00 (сто и деветдесет и осем) лева на месец за периода от
27.09.2019 г. до 31.12.2019Г. и 252.00 (двеста петдесет и два) лева на месец,
считано от 01.01.2020Г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване
на причини за изменяване или прекратяване на издръжката, като съответният
размер на присъдената издръжка не се дължи, когато бащата взема детето при себе
си за период, по-дълъг от една седмица.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за разликата до пълния му
предявен размер 300.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК В.А.В., с
посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC Котел сумата 412.88 лева (четиристотин и дванадесет
лева и осемдесет и осем лева), представляваща окончателна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено?.
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да ce изпрати на ДСП Котел с оглед изпълнение на защитната
мярка по чл.59, ал.8, т.1 от СК.
СЪДИЯ
: