№ 718 / 21.11.2018 Г.
Р Е Ш Е Н И Е
21.11.2018 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 01.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора.................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1456 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК.
Ищцата Д.И.Н. xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.К.,xxx е предявила иск против Н.Г.Н. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx.
С исковата си молба твърди, че с ответника имат син - Г. Н. Г. с ЕГН xxxxxxxxxx.
През 2014година, с решение на Районен съд Монтана по гр.д. № 70361/2014Г. упражняването на родителските права по отношение на Г. били присъдени на нея. И преди делото и след това ответника не е полагал грижа за детето. След образуване на наказателно дело, срещу него, ответника заплатил дължимата месечна издръжка. Общуването и с Н.Н. е изключително трудно, дори невъзможно. Не могат да постигнат съгласие по отношение на нито един въпрос, касаещ детето им Г.. Така е и по повод на настоящата и молба. Има приятелка-Вера Н. xxx, която от години работи и живее в Италия, квартал Авенино Фридженто. Тя многократно ги е канила да и гостуват с Г., в дома и на посоченият горе адрес, за седмица или две, но Н. не дава съгласие за издаване на международен паспорт на Г. и за пътуването му. Въпреки, че е самотна майка и тя иска да осигури за Г., това което имат и другите деца със семейства - екскурзии, разходки и почивки. Знае, че това е благотворно за психическото, физическото и интелектуалното развитие на децата. Желае с Г. да се възползват от гостоприемството на Вера Алексиева и да посетят Италия за две седмици.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да и се разреши, като майка и законен представител на малолетното дете Г. Н. Г. с ЕГН xxxxxxxxxx да се снабди - да и бъде издаден и да получи документ за самоличност на Г. Н. Г. - паспорт, необходим му за пътуване в чужбина.
Моли да се разреши малолетното дете Г. Н. Г., ЕГН xxxxxxxxxx придружавано от нея, да напуска пределите на Република България, като преминава държавната граница, да пътува и пребивава в чужбина в Италия и в Европейската Общност/Европейски Съюз, два пъти в годината, което разрешение да замести липсващото съгласие на бащата на Г., ответника Н.Г.Н., с ЕГН xxxxxxxxxx.
Ответникът Н.Г.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище. В проведено съдебно заседание заявява, че признава иска, изразява съгласието си детето да пътува с майката, като и се даде необходимото разрешение да се снабди с документи по издаването на задграничен паспорт на детето Г. и да осъществява пътувания извън пределите на Република България в страни от Европейския съюз.
Дирекция „Социално подпомагане” Монтана взема становище.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено гражданско дело № 70361 по описа на Районен съд Монтана за 2014 година.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основани чл. 235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Установено е по делото, че от съвместното съжителство на страните е родено детето Г. Н. Г. xxx. Родителските права по отношение ненавършилото пълнолетие дете Г. са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти на бащата с детето, дължимата месечна издръжка, местоживеенето му, съгласно решение от 02.10.2014 година по гражданско дело № 70361 по описа за 2014 година на Районен съд Монтана.
Процесуалният ред, предвиден с разпоредбата на чл.127а ал.2 от СК е предоставен в случаите, когато между родителите не се постигне общо съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това. Това производство е по спорна съдебна администрация и при промяна в обстоятелствата, въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката и личните контакти с другия родител, както и за даване разрешение, заместващо съгласието на родителя за пътуване на детето извън пределите на страна биха могли да се разрешат, като се съобразява единствено най-добрия интерес на детето и преценка на доказателства, относими към изясняване кое би било най-добре за неговото възпитание, образование, развитие и изграждане като личност. Установено е и обстоятелството, че не се иска трайно извеждане на Г. от страната, а пътуванията са с цел посещения при близки и приятели и екскурзии в страните на Европейския съюз. Освен това бащата изрази съгласието си детето да може да пътува само с майката в тези страни.
При тази фактическа обстановка се налагат следните изводи:
Правомощията за решаване на въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това принадлежат на родителите, като законът / чл. 127а СК/ определя това да става по тяхното общо съгласие. Касае се до частна хипотеза /защото урежда конкретно родителско право/ на съвместно упражняване на родителски права, за която е ирелевантен брачния статус на родителите. Идеята на законодателят е, че общото решение на родителите по въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на детето са защитени. Когато родителите не постигнат съгласие, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, "спорът между тях" се решава от съда. Спорът е между родителите и съдът е натоварен да го разреши, тъй като в качеството си на страничен и безпристрастен арбитър, еднакво отдалечен от личните интереси, емоции и желания, стремежи на всяка една от страните, единствен би могъл в тази ситуация да установи и защити интереса на детето /за който родителите спорят/. Следователно - в това производство съдът изследва дали е налице спор между родителите по въпрос, свързан с пътуването му в чужбина и какво е решението, което гарантира най-добрия интерес на детето. Доколкото интересът се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства, съдът е длъжен да вземе решението си след като подложи на анализ всички факти и извърши задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация. Следва да се има пред вид, че интересът на детето е самостоятелен и не следва да се предопределя от възможностите за реализация на правата, с които разполагат родителите /каквито са правото на упражняване на родителски права, и режима на лични отношения/. Тъй като нормата на чл. 127а е обща и не изисква съдът задължително да се произнася по конкретни въпроси - като срок, продължителност, честота на пътуване и др., съдът дължи изрично произнасяне само ако установи по делото, че по тях е налице спор между родителите. Производството има характер на спорна администрация на граждански отношения и за него решаваща е бързината. Продължителността на процедурата е елемент от адекватността на взетото от съда решение, като прекомерната продължителност може да има непоправими последствия за отношенията между дете и родители. В съвременния мобилен свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер и все по-често се налага необходимостта от разрешаването на такива спорове.
Изслушани непосредствено пред съда, двамата родители достигнаха до единното мнение, че следва да се даде разрешение Г. да осъществява пътувания и да пътува и пребивава в страни от Европейския съюз и това е в негов най-добър интерес. Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона /в чл. 127а ал. 2 СК/ намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна. В случая ограничението е с цел защита на правата и свободите на детето. Изводът за пропорционалността на намесата, докладчикът обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде защитен - правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни светове, народи и култури, правото да опита да постигне мечтата си, да живее пълноценно и спокойно, в избраната среда. Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет и възможностите на майката, в проява на безотговорност, нито съзира вероятност тя да вземе решения и да извършва действия, които не са в интерес на детето. Освен това едва ли би могла да го отведе на опасно за него място. В съвременния свят сигурността е под съмнение навсякъде, а в хода на цялото производство се установи, че майката няма намерение да лиши Г. от средата, в която живее, учи и има своите приятели и интереси. Тя няма намерение трайно да го изведе от страната. Желанието и е да му покаже по-забавен, развлекателен живот, да посети непознати и интересни за него места, да види различни култури и много нови неща. Освен това родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, освен че е отговорен в по-голяма степен от другия родител относно възпитанието, отглеждането, образованието, изграждането на навици, ценности и правилни насоки в ежедневния живот, е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна - при проявена активност да намери способи за защита на интереса си. Не без значение е обстоятелството, че желанието на майката е да посещават страни от Европейския съюз и няма риск за детето. Българската държава, поради членството си в общността може да гарантира контрол върху действията на родителя, както и изпълнението на собствените си решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Установено е по делото, на база събраните в хода на производството писмени доказателства, а и от социалния доклад, че майката е отговорен и съзнателен родител, загрижена е за неговото физическо и психическо здраве, развитие и израстване, непрекъснато купува необходими за Г. неща. Установи се също така, че има изградено силна емоционална връзка между майката и детето, основаваща се на взаимна обич и привързаност.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. от ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси. Производството по чл. 127а, ал.2 от СК е спорна съдебна администрация и в него предмет на разглеждане и разрешаване са искания за даване на заместващо съгласие за пътуване на ненавършило пълнолетие дете извън територията на страната и издаването на необходимите лични документи за това, когато родителите не могат да постигнат съгласие по тези въпроси. При преценката на основателността на такова искане, съдът следва да се ръководи единствено от интересите на детето, като съобрази от една страна конкретните особености на случая, а от друга обстоятелството, че всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която то живее, така и свободното да напуска и се завръща в тази територия. В най-голяма степен следва да се защити интереса на детето, в съответствие с правата му, гарантирани от чл. 35 от Конституцията на РБ и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е страна. Естествената емоционална привързаност между детето и майката, потребността и желанието им да бъдат заедно, диктуват разрешение детето да може, без административни пречки, да напуска пределите на страната, с цел пътуване до страните на Европейския съюз, без дадено от бащата - ответник съгласие. Поради това съдът счита, че са налице основанията за даване на исканите две разрешения, заместващи съгласията на бащата, за издаването на паспорт за задгранично пътуване на детето Г. и за пътуване, с придружаване от майката Д.И.Н., извън границите на Република България. Свободата на детето да пътува с родителя следва да търпи само разумни ограничения, предписани от националния закон и необходими в обществен интерес и за закрила на детето. Трайна е практиката на ВКС, че при нужда на детето да пътува в чужбина и при разногласие между родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания, за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Искането на ищцата в настоящият случай е да се разреши на детето да напуска пределите на страната и да пътува и пребивава в държави - членки на Европейския съюз.
В тази връзка, съдът намира, че следва да уважи исканията за снабдяването с необходимите документи и издаване паспорт на Г., както и да се разреши на детето да напуска пределите на страната и да пътува и пребивава в държави - членки на Европейския съюз, още повече, че и бащата даде това си съгласие.
При този изход на делото, на страните не се следва присъждане на разноски съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на детето Г. Н. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, само по искане на майката Д.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx и със съгласието на бащата Н.Г.Н., ЕГН xxxxxxxxxx.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Н.Г.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, детето Г. Н. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година, да напуска пределите на Република България и да пътува без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват в страните, членки на Европейския съюз, придружавано от майка си Д.И.Н., ЕГН xxxxxxxxxx, за срок до навършване на 18 годишна възраст на Г. Н. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx година.
На основание чл. 127а, ал.4 от Семейния кодекс ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното решение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: