Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 151 от 28.10.2022 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: А. СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 78 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от „И.и.” ЕООД, с
ЕИК *********, чрез адвокат А.И., срещу Ревизионен акт №
Р-22001021000897-091-001/13.09.2021 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, в частта, с която на дружеството
е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) в размер на 14 168,70 лева по 4 броя (бр.) фактури,
издадени от „Л. Я. – т” ЕООД, с ЕИК ***** (фактури №
**********/01.12.2020 г., № **********/08.12.2020 г., № **********/17.12.2020
г. и № **********/22.12.2020 г.), в която част ревизионният акт е потвърден с
Решение № 1965/23.12.2021 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) София при Централното
управление (ЦУ) на НАП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на ревизионния
акт в оспорената му част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Претендира се
отмяна на ревизионния акт в тази част и присъждане на направените разноски по
делото.
В хода на съдебното производство жалбата се поддържа от адвокат И..
Със становище с вх. № 2124/19.05.2022 г. юрисконсулт С. С. – процесуален представител по пълномощие на ответника, оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 955 лева.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на процесния ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001021000897-020-001/15.02.2021 г., издадена от А. М. – началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София. Определени са обхватът на ревизията – установяване задълженията на „И.и.” ЕООД за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., срокът ѝ – три месеца от връчването на заповедта (последната е връчена на дружеството по електронен път на 15.02.2021 г.), и ревизиращите органи по приходите – А. Б.Г. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Ц. Й. Я. – старши инспектор по приходите. В хода на ревизионното производство е установено, че „И.и.” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 29.11.2018 г. Кодът на независимата икономическа дейност на дружеството е 1413 – производство на горно облекло, без работно. Същото изработва горни облекла на ишлеме, като клиентите-възложители са установени на територията на Европейския съюз (Италия и Румъния) и предоставят, без прехвърляне на собствеността, почти всички материали за производството на поръчаните продукти (облекла), а транспортните разходи са основно за тяхна сметка. През ревизирания период в „И.и.” ЕООД са назначени по трудов договор 61 лица. Дейността на дружеството се осъществява в производствена сграда с обща застроена площ от 300 кв. м в гр. Дупница, въз основа на договор за наем от 08.03.2019 г., а машините и специализираното оборудване са наети от свързаното лице „М. с” ЕООД.
На 01.10.2020 г. между „К. М. И.” АД (C. M. I. SA), Р., като възложител, и „И.и.” ЕООД, като изпълнител, е сключен Договор № 236 за предоставяне на услуги – изработка на облекло. На 01.10.2020 г. между „И.и.” ЕООД, като възложител, и „Л. Я. – т.” ЕООД, като изпълнител, е сключен Договор № 6 за изработка на ишлеме на облекла (палта, панталони, якета, ризи и др.), а съгласно Анекс № 1 към този договор „И.и.” ЕООД е възложило на „Л. Я. – т” ЕООД изработването на 2422 бр. палта модел „Capot” при единична цена 29,25 лева. С възлагателно писмо от същата дата „Л. Я. – т.” ЕООД е възложило на „С.” ООД изработването на възложените му от „И.и.” ЕООД палта. С протокол от 06.10.2020 г. „И.и.” ЕООД е предало на „Л. Я. – т.” ЕООД материали и платове за изработка на 2422 бр. палта модел „Capot” (в протокола не са описани видове и количества на предадените материали). С протокол от 14.11.2020 г. „И.и.” ЕООД е предало на „Л. Я. – т.” ЕООД „липсващ плат 2 300 м за модел „Giaccone uomo” (ръкописно е дописано „Capot”). С приемо-предавателни протоколи от 05.11.2020 г., 27.11.2020 г. и 04.12.2020 г. „Л. Я. – текстил” ЕООД е предало на „И.и.” ЕООД съответно 500 бр., 960 бр. и 962 бр. ушити палта модел „Giaccone uomo Capot”. В хода на ревизията са представени копия на български език на издадени от „И.и.” ЕООД на „К. М. И.” АД, Р. фактури № **********/30.10.2020 г., № **********/24.11.2020 г. и № **********/04.12.2020 г. за кроене, ушиване, окомплектоване и окачествяване на мъжки якета модел „Capot”, съответно на стойност 19 558,30 лева без ДДС за 500 бр., 37 551,94 лева без ДДС за 960 бр. и 37 630,17 лева без ДДС за 962 бр. В хода на съдебното производство фактурите са представени с превод на български език, заверен от адвокат И., като в същите в графата „Описание на продукта” е посочено „мъжко палто HS код 62011100”, а в графата „Модел” – „Capot”. Сумите по фактурите са платени от „К. М. И.” АД, Румъния, по банков път на 25.11.2020 г. и 10.12.2020 г.
Извършена е насрещна проверка на „Л. Я. – т.” ЕООД. За резултатите от същата е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № П-22001021080253-141-001/30.06.2021 г. При проверката е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 12.07.2019 г. Кодът на независимата икономическа дейност на същото е 1413 – производство на облекло. В хода на проверката „Л. Я. – т.” ЕООД е представило по електронен път Договор за изработка на ишлеме от 01.10.2020 г., сключен с „И.и.” ЕООД, приемо-предавателен протокол от 04.12.2020 г., подписан между него и „И.и.” ЕООД, както и процесните 4 бр. фактури – фактура № **********/01.12.2020 г. (ушиване на палта – 800 бр., единична цена 29,25 лева, на обща стойност 23 400 лева без ДДС), фактура № **********/08.12.2020 г. (ушиване на палта – 420 бр., единична цена 29,25 лева, на обща стойност 12 285 лева без ДДС), фактура № **********/17.12.2020 г. (ушиване на палта – 820 бр., единична цена 29,25 лева, на обща стойност 23 985 лева без ДДС) и фактура № **********/22.12.2020 г. (ушиване на палта – 382 бр., единична цена 29,25 лева, на обща стойност 11 173,50 лева без ДДС). Последните са включени в дневника за продажби и справка-декларацията за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.
На 16.07.2021 г. е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001021000897-092-001 (връчен на дружеството жалбоподател по електронен път на 16.07.2021 г.), срещу който е подадено възражение с вх. № 53-00-1793/02.08.2021 г. по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Във възражението е обективирано искане за продължаване с две седмици на срока за представяне на доказателства и за конкретизиране на възражението съобразно същите. На 04.08.2021 г. е подадено уточнение на възражението с вх. № 53-00-1793#1. С Уведомление № Р-22001021000897-РУС-001/04.08.2021 г., връчено на дружеството на същата дата, срокът за подаване на възражение срещу ревизионния доклад е продължен до 30.08.2021 г. „И.и.” ЕООД е подало допълнително уточнение на възражението с вх. № 53-00-1793#2/31.08.2021 г.
На 13.09.2021 г. от А. М., началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София (орган, възложил ревизията), и А. Б. Г. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП София (ръководител на ревизията), е издаден процесният ревизионен акт, с който на „И.и.” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 14 168,70 лева по фактури № **********/01.12.2020 г., № **********/08.12.2020 г., № **********/17.12.2020 г. и № **********/22.12.2020 г., издадени от „Л. Я. – т.” ЕООД, вследствие на което е установен данък за възстановяване в размер на 6099,45 лева, при деклариран от дружеството данък за възстановяване в размер на 20 268,15 лева. По отношение на посочените фактури е прието, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, даващи основание за законосъобразно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, доколкото не е установено реалното извършване на доставката на услуги към ревизираното дружество от доставчика „Л. Я. – текстил” ЕООД. Посочено е, че в хода на ревизията от страна на доставчика „Л. Я. – т.” ЕООД не са представени доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост за изработване на процесните облекла (при извършена проверка в информационната база данни при ТД на НАП София е установено, че дружеството е регистрирало едно лице по трудов договор на длъжността счетоводител), както и че „И.и.” ЕООД е било в състояние само да извърши дейностите по ушиване облеклата. Ревизионният акт в частта, с която на „И.и.” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 14 168,70 лева по горепосочените фактури, издадени от „Л. Я. – т.” ЕООД, е обжалван по административен ред, като директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 1965/23.12.2021 г., с което е потвърдил същия. В решението е обоснован извод за недобросъвестност на „И.и.” ЕООД, тъй като не е доказало, че действително е получило доставка на услуги по процесните фактури и че е положило „всички разумни усилия да избегне въвличането си в евентуална данъчна измама”. Решението е връчено на „И.и.” ЕООД на 29.12.2021 г.
В съдебното производство са разпитани като свидетели Й. Л. Х. (ръководител на цеха на „С.” ООД през процесния период), Г.Б.Е. (обслужвала счетоводно „И.и.” ЕООД през процесния период) и В.А.К. (служител в „М. .с ЕООД през процесния период, а от февруари 2021 г. – в „И.и.” ЕООД). Свителят Х. сочи, че е бил ръководител на цеха на „С.” ООД в продължение на 24 години, както и че „Л. Я. – т” ЕООД е приемало поръчките за този цех („Л. Я. – т” ЕООД и „С.” ООД са свързани лица). През месеците октомври и ноември 2020 г. в цеха били ушити около 2300 палта, възложени на „Л. Я. – т.” ЕООД от „И.и.” ЕООД. Материалите за поръчката били доставени с тир в края на месец септември, началото на месец октомври 2020 г., като свидетелят подписал всички документи във връзка с получаването на материалите и поръчката. Готовата продукция била изпратена от цеха директно за Румъния с тир, осигурен от „И.и.” ЕООД. Свидетелката Е. сочи, че от месец октомври до началото на месец декември 2020 г. „И.и.” ЕООД е изпълнявало поръчка от „К. М. И.” АД, Р., за ушиване на вълнени палта, чрез подизпълнител „Л. Я. – т.” ЕООД и подизпълнител на последното „С.” ООД. Заявява и че „Л. Я. – т.” ЕООД и „С.” ООД се помещават в една сграда и използват един цех. Поръчката от „К. М. И.” АД, Р., била взета с цел директно да бъде преотдадена на подизпълнител, поради спецификата на производството на вълнени изделия, като „И.и.” ЕООД никога не е произвеждало вълнени палта. Материалите за производството на палтата били доставени директно от „К. М. И.” АД, Р., на адреса на „Л. Я. – т.” ЕООД, и след ушиването им са били транспортирани директно от цеха. Свидетелката сочи и че е допуснала грешка при превода на продукцията в трите фактури, издадени от „И.и.” ЕООД на „К.М. И.” АД, Р., като е посочила якета вместо вълнени палта. Свидетелката К. заявява, че през месеците октомври и ноември 2020 г. „И.и.” ЕООД е приело поръчка за ушиване на палта, което е възложило на подизпълнител – „Л. Я. – т.” ЕООД, тъй като последното е специализирано в производството на палта. Сочи и че „И.и.” ЕООД не разполага с необходимата техника за производство на вълнени палта и никога не е имало такива.
По делото са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. В заключението по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, е посочено, че през месеците октомври и ноември 2020 г. „И.и.” ЕООД не е разполагало с тежки гладачни преси и други машини за третиране (гладене) и обработка на вълнени платове, и поради ограничената производствена площ в цеха на дружеството не съществува възможност за монтирането на специализирани гладачни машини за обработка и третиране на изделия от вълнени платове. Такива машини са установени от вещото лице при огледа на цеха на „Л. Я. – т.” ЕООД.
В заключението по съдебно-счетоводната експертиза, също неоспорено от страните, е посочено, че към процесните фактури са приложени Договор № 236 от 01.10.2020 г. за предоставяне на услуги – изработка на облекло, сключен между „И.и.” ЕООД и „К. М И.” АД, Румъния, Договор № 6 от 01.10.2020 г. за изработка на ишлеме, сключен между „И.и.” ЕООД и „Л. Я. – т.” ЕООД и Анекс № 1 към същия за изработка на 2422 бр. палта модел „Capot”, приемо-предавателни протоколи от 05.11.2020 г., 27.11.2020 г. и 04.12.2020 г. за ушити съответно 500 бр., 960 бр. и 962 бр. палта модел „Capot”, извлечения от банкови сметки за движението на стоки между „К. М. И.” АД, Р., и „И.и.” ЕООД, и между последното и „Л. Я. – т.” ЕООД, справки, аналитични регистри, международни товарителници с изпращач „И.и.” ЕООД и получател „К. М. И.” АД, Р., с общ брой колети 240. В заключението е посочено, че от счетоводните документи, съставени на български език, може да се проследи движението на палта модел „Capot” и заплащането по банков път на сумите по издадените фактури, а от международните товарителници е видно транспортирането на колети от „И.и.” ЕООД към „К. М. И.” АД. Процесните фактури са осчетоводени от „Л. Я. – текстил” ЕООД по сметка 411/2 – шивашко производство и сметка 703 – приходи от продажба на услуги, за периода от 01.12.2020 г. до 21.12.2020 г. Осчетоводена е данъчната основа, а дължимият ДДС е начислен по сметка 453/2, респ. е отразен в дневника за продажби и в справка-декларацията за месец декември 2020 г. Фактурите са осчетоводени от „И.и.” ЕООД по група 40, сметка 401 – доставчици, като задължения към „Л. Я. – т.” ЕООД, и са отразени като плащане по кредит на сметка 503-1 (банка в лева). Сумите по фактурите са платени от „И.и.” ЕООД по банков път на 02.12.2020 г., 08.12.2020 г., 18.12.2020 г. и 11.01.2021 г. Вещото лице сочи и че съгласно счетоводната политика на „И.и.” ЕООД при производства на облекла на ишлеме се ползват задбалансови сметки от раздел 9: Сметки за условни активи и пасиви. В част „Получени стоки” на Счетоводна справка/движение чужди материали за производство на облекла – ишлеме, с разкрита партида на клиент „К. М. И.” АД, Р., е отразено: вид получени стоки – платове и спомагателни материали; цел на получаване – услуги по производство на облекла; количество – 2422, а в част „Изплатени стоки” на същата справка е отразено: цел на изплащане – изплащане на производство; вид на изплатените стоки – обекла; количество – 500, 960, 962, общо 2422; като движението е отразено по стойност. В заключението е посочено и че на „И.и.” ЕООД са водени текущо счетоводно отчитане съгласно Закона за счетоводството и утвърдената счетоводна политика, аналитична и синтетична отчетност по клиенти и доставчици, и задължителни регистри по ЗДДС. При изслушването му в съдебното заседание вещото лице заявява, че от счетоводните документи не може да се направи извод, че „И.и.” ЕООД е произвело облеклата по процесните фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Въз основа
на приложените към административната преписка доказателства и предвид
разпоредбата на чл. 160, ал.
2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни
органи по приходите на основание чл. 119, ал.
2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112
и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите
по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните
основания за издаването му. Мотиви са изложени и в обстоятелствената част на
ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Възражението
в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването
на ревизионния акт, изразяващо се в неспазване на срока за съставяне на
ревизионния доклад по чл. 117, ал.
1 от ДОПК, е неоснователно. Сроковете за извършване на
ревизията (чл. 114 от ДОПК), за изготвяне на ревизионния доклад (чл. 117, ал.
1 от ДОПК) и за издаване на ревизионния акт (чл. 119, ал.
3 от ДОПК) са инструктивни.
Ревизионният акт в оспорената му част обаче е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. За законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит е необходимо получателят по доставките да докаже всички законови предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС включва и установяването на извършването на услугите по облагаемата доставка. Задължение на носителя на посоченото право е да установи положителните факти, които му позволяват да се възползва от него, а именно – че действително е осъществен предметът по фактурите, издадени от доставчика – в случая изработка на стоки (вълнени палта) на ишлеме, и предаването им на възложителя (предвид обстоятелството, че се касае за изработка на родовоопределени вещи, тяхното индивидуализиране се осъществява чрез предаването им по аргумент от чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите; вж. в т. см. Решение № 7952/01.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 220/2021 г., VIII о. и Решение № 16442/03.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8090/2019 г., I о.).
От събраните по делото доказателства се установява, че процесните фактури материализират реално извършени услуги. Фактурираните услуги са свързани с основния предмет на дейност на „И.и.” ЕООД – производство на горно облекло (без работно) на ишлеме. В изпълнение на Договор № 236 от 01.10.2020 г. за предоставяне на услуги – изработка на облекло, сключен между „К. М. И.” АД, Р. и „И.и.” ЕООД, последното е възложило на „Л. Я. – т.” ЕООД, с Договор № 6 за изработка на ишлеме и Анекс № 1 към същия, изработката на 2422 бр. вълнени палта модел „Capot”. Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, „И.и.” ЕООД не е разполагало с тежки гладачни преси и други машини за третиране (гладене) и обработка на вълнени платове, за да изработи процесните палта. „Л. Я. – т.” ЕООД е изпълнило поръчката чрез подизпълнител – „С.” ЕООД (двете дружества се намират на един адрес) въз основа на Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.10.2020 г. и възлагателно писмо от същата дата, с което на „С.” ООД се възлага изработването на 2422 бр. палта. С протокол от 06.10.2020 г. „И.и.” ЕООД е предало на „Л. Я. – т.” ЕООД материали и платове за изработка на 2422 бр. палта модел „Capot”, а с протокол от 14.11.2020 г. му е предало „липсващ плат 2 300 м за модел „Giaccone uomo Capot”). С приемо-предавателни протоколи от 05.11.2020 г., 27.11.2020 г. и 04.12.2020 г. „Л. Я. – т.” ЕООД е предало на „И.и.” ЕООД съответно 500 бр., 960 бр. и 962 бр. ушити палта модел „Giaccone uomo Capot”. Готовата продукция била изпратена от цеха на подизпълнителя директно на „К. М. И.” АД, Р., чрез „И.и.” ЕООД (издадени са международни товарителници, с изпращач „И.и.” ЕООД и получател „К. М. И.” АД, Р., с общ брой колети 240). За ушитите палта „И.и.” ЕООД е издало на „К. М. И.” АД, Р., фактури № **********/30.10.2020 г., № **********/24.11.2020 г. и № **********/04.12.2020 г., като сумите по същите са платени от последното по банков път на 25.11.2020 г. и 10.12.2020 г.
Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е елемент от фактическия състав от ЗДДС, чието проявление обуславя възникването и упражняването на претендираното от получателя данъчно предимство. Материалната обезпеченост на доставчика се взема предвид, когато националният съд, в съответствие с националните правила за доказването, извършва обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни, но сама по себе си не може да доведе до извод за отказ от право на приспадане на данъчен кредит и до игнориране на останалите доказателства по делото (вж. в т. см. Решение № 16695/09.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2019 г., VIII о.). От събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесната доставка е реално извършена и резултатът от услугите е предаден от доставчика на получателя. Налице са и доказателства за разплащане на дължимите суми по фактурите по банков път, което би било лишено от стопанска логика, ако услугите не са реално изпълнени от доставчика (вж. в т. см. Решение № 4049/30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 711/2021 г., I о.).
От съвкупния анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебното производства доказателства не следва извод за недобросъвестност на „И.и.” ЕООД. При действащия ЗДДС дължимата преценка относно претендираното данъчно предимство се ограничава в рамките на реалността на пряката доставка, но не и на предходните доставки по веригата. Освен това, както бе посочено по-горе, нередностите при прекия доставчик не могат да се противопоставят на получателя и да са самостоятелно основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Само при наличието на обективни данни, че сделката е белязана с измама или злоупотреба, за която получателят е знаел или е бил длъжен да знае, непризнаването на данъчното предимство се явява правомерно (вж. в т. см. Решение № 191/12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2021 г., I о. и Решение № 12417/08.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2020 г., I о.). Данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата от доставки. Такива обективни данни в случая липсват. В тази връзка следва да се уточни, че не е задължение на ревизираното лице да прави проверки относно това дали неговият доставчик разполага с кадрова и техническа обезпеченост. Дължимата грижа от ревизираното лице е тази да разполага с доказателства за реалност на доставката, а не да извършва проверка на контрагентите си (вж. в т. см. Решение № 3875/20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2021 г., VIII о.).
По изложените съображения съдът приема, че ревизионният акт в оспорената му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „И.и.” ЕООД направените от същото разноски по делото в размер общо на 653 лева, в това число: 50,00 лева – внесена държавна такса, и 603 лева – внесени суми за възнагражденията на вещите лица.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001021000897-091-001/13.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която на „И.и.” ЕООД, с ЕИК *********, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 14 168,70 лева по фактури № **********/01.12.2020 г., № **********/08.12.2020 г., № **********/17.12.2020 г. и № **********/22.12.2020 г., издадени от „Л. Я. – т.” ЕООД, с ЕИК *****, в която част ревизионният акт е потвърден с Решение № 1965/23.12.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „И.и.” ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 653 (шестстотин петдесет и три) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: