Р Е
Ш Е Н И Е
№ 18
гр.Пловдив, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито
заседание на 27.01.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка
Тошева
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 608/2019г. по описа на АС -
Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по реда на
чл.258 - 273 ГПК.
Образувано е по
две въззивни жалби против двете постановени решения по гр.дело № 799/2018г. по
описа на ОС - Х., както следва:
1)
въззивна
жалба, вх.№ 4361/03.05.2019г., подадена от „Б.Б.“АД, ЕИК *******,
представлявано от Д. Т., чрез адв.А.И. (л.3-7 възз.ч.гр.д.№ 326/2019г. по описа
на АС - Пловдив), против Решение № ******., постановено по гр.дело № 799/2018г.
по описа на ОС - Х., в частта, с която се отхвърля предявеният от „Б.Б.“АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление ***, против Д. , представлявана от м.
на р. б. б., отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК, по отношение на имот с идентификатор № *******по
кадастралната карта на гр. Х. с площ от 1000 кв.м и имот с идентификатор № *******по
кадастралната карта на гр. Х. с площ от 4 174 кв.м., с оплаквания за
неправилност, искане за отмяна на решението в тази част и за постановяване на
друго, с което да бъде уважен предявеният иск.
Въззивната жалба
на „Б.Б.“АД се оспорва с постъпилия в срок писмен отговор, вх.№
4850/17.05.2019г.(л.19-21 възз.ч.гр.д.№ 326/2019г. по описа на АС - Пловдив),
от Д. , представлявана от . на р. б. б., чрез пълномощника си О.у.н.О.Х. С. Д.,
моли се за отхвърляне на жалбата, за потвърждаване на решението в обжалваната
част и за присъждане на разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение, на
осн.чл.78, ал.8 ГПК, както и
2) въззивна жалба, вх.№ 9478/11.10.2019г., подадена
от О.Х. представлявана от В. Б. - вр. к., против Решение № 326/25.09.2019г.,
постановено по гр.д.№ 799/2018г. по описа на ОС - Х., с което се признава за
установено по предявения от „Б.Б.“АД отрицателен установителен иск за
собственост по чл.124, ал.1 ГПК, че О.Х. не е собственик на същите недвижими
имоти, а именно имот с идентификатор № *******по кадастралната карта на гр. Х.
с площ от 1000 кв.м. и имот с идентификатор № *******по кадастралната карта на
гр. Х. с площ от 4 174 кв.м., с оплаквания за недопустимост, искане за отмяна и
за оставяне без разглеждане на предявените против О.Х. искове.
Въззивната жалба
на О.Х. се оспорва с постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 10800/14.11.2019г.,
от „Б.Б.“АД, моли се да бъде оставена без уважение.
Въззивните жалби
са допустими, като подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхождащи от активно
процесуално легитимирани лица - страни по делото, имащи правен интерес от
въззивно обжалване, редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена
процедурата за изпращане на преписи за отговор до насрещните страни, поради
което се поставят на разглеждане.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията
в отговорите, след като извърши дължимата служебна проверка, на осн.чл.269 ГПК,
намира следното:
Производството пред
съда е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 10206/06.12.2018г.,
вписана на 13.02.2019г. в Службата по вписванията при РС - Х. под № **********(л.70, гр.дело № 799/2018г. по описа на Окръжен съд -
Х.), подадена от ищец „Б.Б.“АД срещу ответници О.Х.
представлявана от кмета Д. Б., и Д. , представлявана от . на р. б. б. П. А..
В ИМ са въведени
следните твърдения: Ищецът „Б.Б.“АД закупил от „Б.“ АД с нотариален акт от ************.
по описа на Службата по вписвания при РС - Х. следните сгради: склад - готова
продукция, метална сглобяема конструкция с площ от 422кв.м, склад за суровини,
метална сглобяема конструкция с площ от 432кв.м, консервен цех - монолитна
конструкция с площ от 715 кв.м и административна сграда на два етажа, застроена
на площ от 206 кв.м.Закупените от ищеца сгради били построени с отстъпено право
на строеж върху имот с пл.№ ** по кадастралния план на „Ю. И. З.“ гр.Х. с площ
5037кв.м, а по нотариален акт № ***************. от 25.02.1993г. на Х. К.,
Нотариус при Хасковския РС - имот пл.№ ***в кв. „Ю. И. З.“ по плана на гр.Х..Преди
това, с нотариален акт за собственост № ***************. от 25.02.1993г. на
Нотариус Х. К.при РС - Х., ОКС.- Х. бил признат за собственик на същите тези сгради,
като построени в имот пл. № ***в кв. „Ю. И. З.“ на гр.Х., придобити с отстъпено
безвъзмездно право на строеж върху държавна земя от ДПФ/Д. П.. Ф.от 7,2 дка в м.
„Л.“, на основание Заповед № ******. на министъра на селскостопанското
производство, издадена на осн. т.2 от 47 ПМС от 22.03.1958г., протокол - опис
от 13.09.1967г. за предаване на земята по чл.20 ПДИ, ПМС № 48 от 01.10.1967г.,
протокол № 8 от 23.07.1965г. на ИК на ГНС гр.Х., протоколи от 25.03.1965г. и от
19.07.1965г. на Комисията по чл.7 от ПОИДОН и скица № ***. на О.Х. това, с
нотариален акт № ***********. на Службата по вписванията при РС – Х., РКС- Х.
продал същите сгради на „Б.“ АД - продавачът на ищеца с нотариален акт от ************.
на Службата по вписвания при ХРС. Имот пл.№ ** по кадастралния план на „Ю. И.
З.“ по плана на гр.Х. с площ от 5037 кв.м бил идентичен с имот с идентификатор
№ *********с площ от 5037 кв.м, който, по искане на ищеца, бил разделен на два
самостоятелни имота със Заповед № КД-******. на Началника на СГКК - Х.:имот с
идентификатор № *******по кадастралната карта на гр. Х. с площ от 1000 кв. м. и
имот с идентификатор № *******по кадастралната карта на гр. Х. с площ от 4 174
кв. м., които са процесните имоти.Имот пл.№ ** по кадастралния план на „Ю. И.
З.“ гр. Х. с площ от 5037 кв.м попадал в УПИ *********от действащия РЗП на гр.Х.,
одобрен със Заповед № 1234/2002г., с начин на трайно ползване „за друг вид
производствен, складов обект“ по РЗП на гр.Х..След закупуване на сградите на
20.12.1999г.ищецът„Б.Б.“ АД осъществявал фактическа власт и върху терена, в
който същите са построени, с намерение да го свои, да го придобие за себе си,
владението му било явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато, като ищецът го декларирал
пред О.Х. като собствен и извършил промяна в АГКК чрез разделянето му на два
отделни поземлени имоти, а след като изтекла 10-годишната придобивна давност предприел
действия за снабдяване с констативни нотариални актове за собственост.В
изпълнение на процедурата за снабдяване с констативни нотариални актове за
собственост ищецът подал заявление до О.Х. с рег. индекс ЗУдОбстПр-******. за
заверка на 3 бр.молба-декларация и за липса или наличие на акт за общинска
собственост, но след датата на заявлението О.Х. съставила АЧОС за всеки от
двата имота №№ ********., на осн. § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС.В
изпълнение на същата процедура за снабдяване с констативни нотариални актове за
собственост ищецът подал заявление и до Областния управител на гр.Х., по което
била образувана била преписка ДС -******., за липса или наличие на акт за
държавна собственост, и му били издадени две удостоверения №№ 225 и 226, че за процесните
имоти не са съставяни АДС, но същите са държавна собственост на
МЗХГ.Съставените от О.Х. АЧОС и издадените от Областния управител удостоверения
били неправилни и незаконосъобразни, като удостоверяващи неверни обстоятелства,
а именно несъществуващо право на собственост.Невъзможно било имотите
едновременно да са общинска и държавна собственост.Не били налице законови
основания за придобиване на тези имоти в собственост нито от О.Х. нито от Д. .Издаването
на АЧОС и удостоверенията възпрепятствало снабдяването на ищеца с констативен
нотариален акт за собственост, поради което бил налице правен интерес за ищеца
да бъде установено със сила на пресъдено нещо обстоятелството, че имотите не са
собственост на ответниците.Процесните имоти не били собственост на Д. : Неоснователно
и незаконосъобразно Областният управител в издадените удостоверения посочил, че
имотите са държавни, в нарушение на ЗДС, въз основа на писмо, изх.№ РД
-53-1/13.07.2018г., на ОД „З.“ Х., което не било официален документ за удостоверяване
на право на държавна собственост, като издадено от орган, който няма правомощия
да удостоверява право на държавна собственост, и тъй като за процесните имоти
нямало официални документи, удостоверяващи правото на държавна собственост -
актове за държавна собственост/АДС.Имотът, дори при действието на старата Конституция
от 1971г., не бил държавна, а бил кооперативна собственост, което било видно от
Заповед № ******. на министъра на селскостопанското производство и Протокол -
опис от 13.09.1967г.Процесните недвижими имоти не били собственост и на О.Х. а
издадените АЧОС били незаконосъобразни, поради липса на предпоставките на § 42
от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС, тъй като към 08.11.1999г., датата на влизане в
сила на § 42 на ПЗР на ЗИДЗОС, имот пл. № ** не е бил държавна собственост, не
попадал в регулация и за терена му липсвал ПУП, който да отрежда имота за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общината, а попадал в УПИ, отреден „ за друг вид производствен, складов
обект“.Имотът не бил частна общинска собственост, тъй като разпоредбата на
чл.2, ал.3 ЗОС (обн. ДВ бр.44 от
21.05.1999г. ), в сила към 08.11.1999г., изключвала възможността
да бъде придобит от общината, тъй като в него, видно от приложената експертна
пазарна оценка от лицензиран оценител, имало построени сгради през периода
1983г.-1989г.
Петитумът е за
признаване за установено, че - към настоящия момент - ответниците - Д. и О.Х. - не са собственици на процесните
недвижими имоти с индивидуализация по действащата кадастрална карта на гр. Х.:
имот с идентификатор № *******с площ от 1000 кв.м. и имот с идентификатор № *******с
площ от 4 174 кв.м.
В подадения от ответника
Д. писмен отговор на ИМ, вх.№
539/17.01.2019г. (л.60), исковете срещу Д. се оспорват като недопустими, евентуално -
неоснователни.Процесните имоти били държавна собственост, когато със Заповед №
I - 4965/12.01.1965г. на Министъра на селскостопанското производство били изключени
от Д. П.. Ф.и предадени на ОКС.- Х. за построяване на инкубаторна станция с
протокол - опис от 13.11.1967г..Дори и след това същите останали държавни земи
от поземления фонд и били в управление на Министерство на З.то и храните.На въведеното
придобивно основание - придобивна давност при недобросъвестно владение, ищецът
не можел да се легитимира като техен собственик, тъй като общият 10 -годишен,
на осн.чл.79, ал.1 ЗС, давностен срок, е могъл да започне да тече на
01.06.1996г., от влизане в сила на Закона за държавната собственост, но
давността е спряна с § 1 ЗД ЗС, считано от 01.06.2006г., като последно е спряна
до 31.12.2022г., и не бил изтекъл последният ден на последната година на течене
на срока, поради което и не би се породил вещно-правният ефект, което било
видно и от нотариален акт от ************. за придобиване на сградите от ищеца.
В подадения от
ответника О.Х. писмен отговор на ИМ, вх.№ 272/10.01.2019г. (л.57), исковете
срещу О.Х. се оспорват, като недопустими, поради липса на правен интерес,
евентуално - като неоснователни. От представената Заповед на министъра на
селскостопанското производство от 1965г. се установявало, че към онзи момент
имотът е бил държавен.Дори и без наличието на тази заповед можело да се приеме,
че имотът е държавен и с оглед разпоредбата на чл.3 Закона за Държавните имоти (Обн. ДВ бр.66/1941г.),
съгласно която държавни са недв. имоти, които не принадлежат на другиму,
каквото е и предвиждането и на чл.2, ал.1 Закон за държавните имоти (Утв. с Указ № 1772/1948г., обн. ДВ бр.300/1948г.), съгласно който държавни са всички имоти….които не
принадлежат на кооперациите или на ФЮЛ.След като имотът е бил държавен,
съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакциите си до ДВ бр.33/1996г., било
недопустимо същият да бъде придобит по давност, дори да е упражнявана
фактическа власт върху него, а придобивна давност е могло да започне да тече
едва след 01.06.1996г. и да изтече най-рано на 01.06.2006г.Дори да се приеме,
че владението на ищеца е започнало да тече на 01.06.1996г., към настоящия
момент давността не била изтекла, тъй като съгласно § 1 ЗИД на ЗС ДВ бр.46/2006г.
в сила от 01.06.2006г., давността за придобиване на държавни и общински имоти е
спряна за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006г., като този срок
впоследствие е продължен до 31.12.2022г. Със заповедта на министъра на
селскостопанското производство от 12.09.1965г. имотът не престанал да бъде
държавна собственост, а с нея само било предоставена само правото на
стопанисване и управление, но не и правото на собственост.Това се установявало
от текста на заповедта, с който не се заповядва отписване на имота от актовите
книги, а се нарежда имотът да бъде „изключен“, който термин се използвал
обикновено при изключване на земя от даден фонд, в сл. от пасищния, с цел смяна
на предназначението.Този извод следвал и от разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗС, действащ
към момента на издаване на заповедта, съгласно който отстъпването възмездно или
безвъзмездно на кооперативни или др. общ. организации на правото на ползване
върху държавни имоти става от Министерски съвет или от определени от него
органи.Ето защо правото на собственост върху имота се запазило в патримониума
на Д. . Към момента на издаване на заповедта нормативната уредба не давала
възможност за прехвърляне на държавна собственост на
кооперативни организации.Не се допускало да им бъде предоставено безвъзмездно
правото на собственост в неговия пълен обем, тъй като това би било неоснователно
обогатяване за сметка на Д. - за сметка
на общонародната собственост, чл.4 ЗС.Този режим на ползване на държавната
собственост бил правно регламентиран и в чл.17, ал.1 Конституцията от 1971г.,
съгласно който Д. може да предостави на
кооперации и обществени организации и на граждани само правото на ползване
върху определени държавни имоти, от което следва, че, когато други лица
стопанисват държавни вещи, правото на държавна собственост се запазва, а тези
лица получават само ограничен по обем и срок права.В представения НА № ********.било
записано, че придобитите сгради са построени върху държавна земя, както и, че
след заповедта от 1965г. е било учредено право на строеж за извършване на
строителството на сградите, от което следвало извод, че имотът не е бил
прехвърлен със заповедта от 1965г. Неоснователно било твърдението на ищеца, че О.Х.
не може да придобие имота на осн.чл.2, ал.3 ЗОС, тъй като не било доказано
сградите в терена да са били построени в периода 1983-1989г.Към настоящия
момент О.Х. се легитимирала като собственик на имот с идентификатор ********, по
силата на § 42 ЗИД ЗС (ДВ бр.96/1999г.,
изм. ДВ бр.36/2006г. в сила от 01.07.2006г.),
каквото било посоченото правно основание в съставените актове за частна
общинска собственост/АЧОС, както и било налице и друго правно основание за
придобиване на имота от общината - § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА, като обект на
общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско
обслужване на населението, тъй като върху имота имало учредено право на строеж
за изграждане на люпилня, а впоследствие в него били изградени склад и
административна сграда.
От въведените в
ИМ твърдения и заявения петитум се приема, че са предявени от ищеца „Б.Б.“ АД
срещу ответници О.Х. и Д. , представлявана от . на р. б. б., обективно
кумулативно и субективно пасивно съединени отрицателни установителни искове/ОУИ
за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Предмет на делото е правото
на собственост към настоящия момент на всеки от ответниците - О.Х. и Д. - върху два недвижими имота в гр. Х.,
индивидуализирани от ищеца с описание по КК на гр.Х., а именно имот с
идентификатор № *******с площ от 1000 кв. м. и имот с идентификатор № *******с
площ от 4 174 кв. м. Петитумът е за признаване за установено със сила на
пресъдено нещо между страните несъществуването на отричаното от ищеца, на
всички възможни придобивни основания, право на собственост на всеки от ответниците.
С оглед на характера на предявените ОУИ за собственост, основанието не е техен индивидуализиращ
белег и не се посочва от ищеца, а ответниците са тези, които е трябвало да
посочат и да изчерпят, в преклузивния срок за отговор на ИМ, както и да докажат
в процеса, при тяхна доказателствена тежест, въведените от тях придобивни основания,
на които правото им на собственост върху процесните имоти е могло да се породи,
като непредявените от ответниците придобивни основания се преклудират със сила
на пресъдено нещо с решението.
С двете
обжалвани решения първоинстанционният съд е разгледал по същество предявените
ОУИ за собственост върху процесните недв.имоти срещу Д. и О.Х. и е постановил както следва:
С първото
постановено по делото Решение № ******. предявените отрицателни установителни
искове за собственост срещу Д. са
отхвърлени, тъй като е прието, че процесните недвижими имоти са държавна
собственост, а, на основание решаващите мотиви да се отхвърлят исковете срещу Д.
, производството по делото е прекратено по предявените ОУИ за собственост срещу
другия ответник О.Х. поради липса на правен интерес.
По въззивната
жалба на ищеца „Б.Б.“ АД против Решение № ******. първоначално е образувано
възз.ч.гр.д.№ 326/2019г. по описа на АС - Пловдив, по което с Определение №
268/26.06.2019г. същото е отменено в частта, с която производството е прекратено
по предявените ОУИ за собственост срещу О.Х. мотивите на посоченото въззивно
определение е прието, че установеното в мотивите на решението по съществото на
делото имотите да са собственост на другия ответник, Д. , не води до отпадане
на правния интерес на ищеца от предявените ОУИ за собственост срещу О.Х. тъй
като правният интерес на ищеца от предявените искове не е въпрос по същество, а
- по допустимостта на исковете.
След връщане на
делото на първоинстанционния съд по делото е постановено второ решение, Решение
№ 326/25.09.2019г., с което предявените ОУИ за собственост срещу О.Х. са
уважени.
В настоящото
въззивно производство преди всичко се дължи и следва да се извърши от въззивния
съд самостоятелна преценка за валидност и допустимост на обжалваните решения:
въз основа на служебните правомощия на въззивната инстанция на осн.чл.269 ГПК,
както и на изрично въведените във въззивната жалба на О.Х. оплаквания за
недопустимост на обжалваното от нея решение.
При въззивната
проверка, на осн.чл.269 ГПК, се констатира, че обжалваните Решение № ******. и Решение
№ 326/25.09.2019г. са валидни, но същите са недопустими (Решение № ******. - в обжалваната част), поради липса на правен интерес за ищеца от
предявените ОУИ за собственост против двамата ответници.Съображенията за това
са следните:
Преди всичко се
приема, че с постановеното по делото Определение № 268/26.06.2019г.по
възз.ч.гр.д.№ 326/2019г. по описа на АС - Пловдив, не е задължително разрешен
по делото въпросът за правния интерес на ищеца от предявените ОУИ за
собственост срещу О.Х. а с него е бил разрешен задължително за
първоинстанционния съд, на осн. чл.278, ал.3 ГПК, само конкретно поставения
пред въззивния съд процесуално-правен спор, а именно дали установеното по
същество на спора в мотивите на първоинстанционното решение, че имотите са
собственост на другия ответник, Д. , води до отпадане на правния интерес на
ищеца от предявените ОУИ за собственост срещу О.Х.
Ето защо, преди
да се произнесе по предмета на делото - отричаното от ищеца на всички възможни
придобивни основания право на собственост на двамата ответници, няма пречка и
следва да се извърши от настоящия въззивен състав самостоятелна преценка за
наличие на правен интерес за ищеца от предявените ОУИ за собственост против
двамата ответници.Преценката за наличие на правен интерес следва да се извърши
въз основа на въведените от ищеца твърдения, на които правният му интерес е
основан.
В случая, в ИМ са
въведени следните твърдения на ищеца, на които основава правният си интерес от
предявените ОУИ:
След закупуване
на сградите в процесния терен на 20.12.1999г. ищецът осъществявал фактическа
власт и върху терена, в който същите са построени, с намерение да го свои, да
го придобие за себе си, владението му било явно, спокойно, несъмнено и
непрекъснато, като ищецът го декларирал пред ********като собствен и извършил
промяна в АГКК чрез разделянето му на два отделни поземлени имоти, а след като
изтекла 10-годишната придобивна давност предприел действия за снабдяване с
констативни нотариални актове за собственост, но бил уведомен, че процесните
имоти са държавна собственост, както и, че за тях има съставени актове за
общинска собственост.Така, ищецът е основал правния си интерес от предявените
ОУИ за собственост срещу Д. и О.Х. на
възможността да придобие правото на собственост върху терена на процесните
недвижими имоти, в които са построени притежаваните от него сгради, като се
позове на придобивна давност пред нотариуса в производството по обстоятелствена
проверка, ако отрече в настоящия процес на правото на собственост на
ответниците - Д. и на общината.
Във връзка с
възможността да придобие по давност терена на процесните недвижими имоти са
били въведени от ищеца следните фактически твърдения:
Ищецът „Б.Б.“ АД
се легитимира като собственик на сгради, построени в терена на имот пл. № ** по
кадастралния план/КП на ЮИЗ Х. с площ от 5037кв.м, идентичен с имот пл.№ ***с
площ от 7,200 дка по предходния кадастрален план/КП (НА за покупко-продажба от ************.
на Службата по вписвания при РС -Х. л.17). Прекият праводател на ищеца,
продавачът „Б.“ АД, се е легитимирал като собственик на същите сгради с НА за
покупко-продажба № ******** по описа на Службата по вписванията(л.**), а
неговият пряк праводател, продавачът - РКС- Х. се е легитимирал като собственик
с констативен НА № ********. по описа на Нотариус при РС - Х.(л.14-15), с който
ОКС.- Х., въз основа на приложените към молбата му документи, сред които
Заповед № ******. на министъра на селскостопанското производство и Протокол -
опис от 13.09.1967г., е признат за собственик само на сградите, изградени в
терена на имот пл. № ***в квартал „Ю. И. З.“ по плана на гр. Х., като придобити
с отстъпено безвъзмездно право на строеж върху държавна земя от Държавен
пасищен фонд от 7.2 дка в местността „Л.“, Х. З., на основание Заповед № 1 - ******.
на Министерство на селскостопанското производство, издадена на осн.т.2 от 47
ПМС от 22.03.1958г., Протокол - опис от 13.09.1967г. за предаване на земята по
чл.20 ПДИ, ПМС № 48 от 01.10.1967г., Протокол № 8 от 23.07.1965г. на ИК на ГНС
- Х., Протоколи от 25.03.1965г. и от 19.07.1965г. на Комисията по чл.7 ПОИДОН и
скица на О.Х. № 74/21.01.1987г.Ищецът „Б.Б.“ АД е подал заявление до О.Х. с
рег. индекс ЗУдОбстПр-******. за заверка на 3 бр.молба-декларация и за липса
или наличие на акт за общинска собственост(л. 18), като след датата на
заявлението О.Х. е съставила АЧОС за всеки от двата имота №№ ********., с
правно основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС(л. 21 и 22).Ищецът е
подал заявление и до Областния управител на гр.Х. (л.23), за издаване на
удостоверение за наличие или липса на АДС, по което е образувана преписка ДС -******.,
и са му издадени две удостоверения №№ 225 и 226(л.26 и 27), че за процесните
имоти не са съставяни АДС, но същите са държавна собственост на МЗХГ, съгласно
писмо, изх.№ РД-53-1/13.07.2018г. на ОД „З.“ Х..Процесните недвижими имоти:
имот с идентификатор № *******по кадастралната карта на гр. Х. с площ от 1000
кв.м и имот с идентификатор № *******по кадастралната карта на гр. Х. с площ от
4 174 кв.м , с начин на трайно ползване“За друг вид производствен, складов
обект“( скици на л.42-45) са включени в имот пл.№ ** по кадастралния план на Ю.
И. З. гр.Х..Имот пл.№** попада в УПИ ********ЮИЗ по действащия РЗП на гр.Х.,
одобрен със заповед № 1234/2002г./вж удостоверение на л.28 и комбинирана скица
за проектиране на л.29/.Имот пл.№ ** по кадастралния план на Ю. И. З. гр.Х. е
идентичен с имот пл.№ ***по предходния кадастрален план на гр.Х., който към
1965г. е бил част от държавна земя от Държавен пасищен фонд от 7.2 дка в
местността „Л.“, Х. З.. Със Заповед № ******. на министъра на селскостопанското
производство (л.32), се заповядва „изключването“ от Д. П.. Ф.на 7,2 дка пасище
в м. „Л.“ при посочени в заповедта граници и предаването му на Д. П..“ - Х. за
построяване на инкубаторна станция, което да се извърши с протокол - опис,
съгласно чл.20 от Правилника за държавните имоти, след което с двустранен
Протокол - опис от 13.09.1967г.(л.37) е извършено предаване на пасището на ОКС.-
Х..
Така, по делото
е твърдяно от ищеца, като това не е спорно, че към минал момент - 1965г.
процесните недвижими имоти са били част от пасище от 7. 2 дка в м. „Л.“, което
е било държавна собственост, както е изрично посочено в коментираните по-горе,
представени от самия ищец по делото заповед на министъра на селскостопанското
производство, приемо-предавателен протокол и нотариални актове, след което със
заповедта на министъра на селскостопанското производство от 1965г. е извършено
разпореждане с имота в полза на ОКС - Х..
С т.1 на ТРОСГТК
на ВКС № 8/2012г. от 27.11.2013г.е дадено нормативно тълкуване, че правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника.В производството по ОУИ за собственост
ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът –
фактите, от които произтича правото му, като при липса на правен интерес
производството се прекратява.
В случая, твърденията
на ищеца, на които основава правният си интерес от предявените ОУИ за
собственост, са за възможността да придобие по давност правото на собственост
върху процесните недвижими имоти, ако отрече правото на собственост на
ответниците, която е една от изрично предвидените класически хипотези на
допустимост на ОУИ за собственост, съгласно ТРОСГТК на ВКС № 8/2012г. от
27.11.2013г.
Спецификата на казуса в аспекта на наличието
на правния интерес за ищеца от предявените ОУИ за собственост е свързана с
възможността на ищеца да придобие по давност процесните недвижими имоти.В тази
връзка следва да се има предвид, че, с разпоредбата на чл.86 ЗС в редакцията до
изменението, обн.ДВ бр.33 от 1996г., в сила от 01.06.1996г., е установена
забрана за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа, а след това
на държавна или общинска собственост, а съгласно § 1. ЗД на ЗС (Изм. - ДВ, бр.
105 от 2006г., бр. 113 от 2007г., бр. 109 от 2008г., в сила от 31.12.2008г.,
бр. 105 от 2011г., в сила от 31.12.2011г.) се спира за срок 7 месеца, считано
от 31 май 2006г., давността за придобиване на държавни и общински имоти, като
последно давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост се спира да тече до 31 декември 2022г.Тъй като са въведени от ищеца
твърдения и не съществува спор, че към 1965г.теренът на процесните недвижими
имоти към 1965г.е принадлежал на Д. , предвид установените в ЗС забрани за
придобиване по давност на социалистическа, а след това на държавна и общинска
собственост, както и установения в § 1 ЗД на ЗС мораториум върху давността за
придобиване на държавни и общински имоти, придобиването от ищеца давност на
имота би било възможно само ако 1/ преди да започне да тече срокът за
придобиване по давност на имота е било извършено и то по предвидения ред в
закона разпореждане с имота от Д. в
полза на трети лица, включително след включването на имота в капитала на
търговско дружество с държавно имущество, с което действието на установената в
чл.86 ЗС забрана се преустановява и 2/ в срока за придобиване по давност на
имота при недобросъвестно владение ищецът да е владял спрямо правен субект, по
отношение на когото забраната на чл.86 ЗС е неприложима( в т.см.Решение №
17/29.01.20**г. по гр.д.№3612/2015г., I г.о. и цитираните в него съдебни
решения). В аспекта на правния интерес от предявените ОУИ за собственост е следвало
да бъдат въведени от ищеца твърдения, от които да може да се направи извод, че
за него е възможно да придобие по давност имота при недобросъвестно владение, а
именно 1/за извършено разпореждане с държавния имот, което да е извършено по
предвидения в закона ред, както и 2/ ищецът да е владял терена на имота, извън
необходимата площ за обслужване на притежаваните от ищеца сгради, спрямо правен
субект, по отношение на когото забраната на чл.86 ЗС е неприложима.
В случая, не са въведени от ищеца
твърдения, че е владял терена на имота спрямо правен субект, по отношение на
когото забраната на чл.86 ЗС е неприложима, като единствено въведените
твърдения за осъществено владение са, че ищецът декларирал имота пред ********като
собствен и извършил промяна в АГКК чрез разделянето му на два отделни поземлени
имоти, а след като изтекла 10-годишната придобивна давност предприел действия
за снабдяване с констативни нотариални актове за собственост.
От ищеца са въведени единствено
твърдения за извършено разпореждане с процесния терен със заповедта на
министъра на селскостопанското производство от 1965г., като е твърдял, че с нея
имотът е престанал да бъде държавна собственост, респективно е станал
собственост на кооперативното образувание, на което е предаден - ОКС – Х..От
тези въведени твърдения не може да бъде изведен правен интерес от предявените
ОУИ за собственост против двамата ответници, Д. и О.Х. представените от ищеца Заповед ******. на
министъра на селскостопанското производство пасище от 7, 2 дка от Д. П.. Ф.„се
изключва“ и се разпорежда предаването му на Д. П.“ гр.Х. с протокол-опис,
съгласно чл.20 Правилника за държавните имоти, след което със съставения въз
основа на заповедта двустранен протокол от 1967г. пасището е предадено на ОКС -
Х., в изпълнение на процедурата по чл. 20 от Правилника за предаване на
държавните имоти. Посоченото в заповедта на министъра на селскостопанското
производство, че пасището се „изключва“ от Д. П. Ф. и се предава по реда на
чл.20 ПДИ на Д. П.“ сочи само на промяна на предназначението на държавната земя
и предоставянето й за ползване и то не на кооперативно образувание, а на Д. П..“,
които изводи следва да се направят и с оглед приложимата нормативна уредба за
държавните имоти към 1965г., разпоредбите на приложимия на осн. чл.21 ЗС
(ред.Изв., бр. 92 от 1951г.) Правилник за държавните имоти (обн. Изв., бр. 59
от 15.07.1952г., отм. ДВ бр. 79 от 14.10.1975г., в сила от 01.11.1975г.),
уреждащ управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с
тях.В разпоредбите на чл.29-31 ПДИ е регламентирана единствено продажбата на държавни
имоти, които са негодни или излишни основни средства на държавните предприятия
и учреждения, както и на имоти, предоставени на народните съвети на депутатите
на трудещите се и на предприятията от местно значение, продажбата им се
извършва с разрешение на Министерския съвет по доклад на съответния министър
или на председателя на ИК на ОНС, каквато процедура в случая не се твърди и не
се установява да е извършвана.В разпоредбата на чл.33 ПДИ е регламентирано единствено
предоставянето на право на ползване върху държавни имоти-възмездно или
безвъзмездно в полза на кооперации и други обществени организации, което се
извършва по реда на чл.29 ПДИ, както и замяната на държавни имоти с имоти на
кооперации – чл.34 ПДИ. Твърденията за промяна на държавния характер на терена
на пасището от 7.2 дка през 1965г. не кореспондират с предмета на представения
от ищеца констативен нотариален акт от 1993г., с който, въз основа на описаните
в него документи, представени пред нотариуса, праводателят на ищеца, ОКС - Х., е
признат за собственик само на построените в имота сгради, без терена под тях.
Твърденията, че за имота няма съставени актове за държавна собственост/АДС също
не могат да обосноват правен интерес от предявените искове, с оглед тяхното
само установително действие и липсата на правопораждащо действие за правото на
държавна собственост, поради което съставянето им е без значение за
възникването, запазването или погасяването на правото на държавна собственост.
Поради изложеното, само въз основа на
въведените от ищеца твърдения, на които се основава правният му интерес от
предявените искове, в производството за проверка по допустимост по чл.130 ГПК
следва да се приеме, че исковете са недопустими, тъй като на ищеца следва да се
отрече възможност да придобие по давност терена под притежаваните от него
сгради, извън площта, необходима за обслужването им.Като недопустими, поради
липса на правен интерес, исковете не е следвало да се разгледат по същество и
производството по тях е следвало да се прекрати, по ради което Решение № ******.,
постановено по гр.дело № 799/2018г. по описа на Окръжен съд - Х., в обжалваната
част, с която се отхвърля предявеният от ищеца ОУИ за собственост върху
процесните недвижими имоти против Д. и
Решение № 326/25.09.2019г., постановено по гр.д.№ 799/2018г. по описа на ОС - Х.,
с което се уважава предявеният от ищеца ОУИ за собственост върху процесните
недвижими имоти против О.Х. като постановени по недопустими искове, следва да
се обезсилят и производството по тях - да се прекрати.
Разноски: С оглед инстанционния резултат
на „Б.Б.“АД не се дължат и не се присъждат разноски. Тъй като не е заявено
искане от О.Х. за присъждане на разноски, такива не й се присъждат.По заявеното
в отговора на въззивната жалба на ищеца искане за разноски, на Д. се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивния съд, на осн. чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 ЗПП,
в размер на 300лв., дължими от насрещната страна, ищеца „Б.Б.“АД.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение
№ ******., постановено по гр.дело № 799/2018г. по описа на Окръжен съд - Х., в
частта, с която се отхвърлят предявените от „Б.Б.“АД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление ***, против Д. , представлявана от . на р. б. б.,
отрицателни установителни искове за собственост, с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК по отношение на следните недвижими имоти: имот с идентификатор № *******по
кадастралната карта на гр. Х. с площ от 1000 кв. м. и имот с идентификатор № *******по
кадастралната карта на гр. Х. с площ от 4 174 кв. м., поради липса на правен
интерес, и прекратява производството
по делото в тази част.
ОБЕЗСИЛВА
Решение
№ 326/25.09.2019г., постановено по същото гр.д.№ 799/2018г. по описа на ОС - Х.,
с което се признава за установено по предявените от „Б.Б.“АД отрицателни
установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, че О.Х. не е
собственик на следните недвижими имоти :имот с идентификатор № *******по
кадастралната карта на гр. Х. с площ от 1000 кв. м. и имот с идентификатор № *******по
кадастралната карта на гр. Х. с площ от 4 174 кв. м. ., поради липса на правен
интерес, и прекратява производството
по делото в тази част.
ОСЪЖДА
„Б.Б.“АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***/39, да заплати на Д.п.о. . на
р. б. б., разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК
вр. чл.25, ал.1 ЗПП, пред въззивния съд в размер на 300лв. (триста лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:8
ЧЛЕНОВЕ: