Р Е Ш Е Н И Е
№………./02.11.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 544 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Държавата на Република
България, представлявана от Владислав Горанов – Министър на Финансите, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 700
000 /седемстотин хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, причинени
на ищеца от Прокуратурата поради неправомерния отказ
на последната да образува досъдебно производство по жалбите на ищеца, извършен с Постановление на РП – Варна от 27.04.2015г. по преписка 818 / 2015г., Постановление на
ОП – Варна от 22.07.2015г. по преписка 2089 / 2015г., Постановление на Апелативна прокуратура – Варна от 13.08.2015г. по преписка 963 /
2015г., Постановление на ВКП от 18.03.2017г., за твърдените, че са извършени от Г. П. Т., В. П. С., А. Ж. Т. и Т. Д.престъпления,
съответно прекратяване на преписките по тях.
ИЩЕЦЪТ твърди,
че Прокуратурата на Република България несправедливо
прекратила производството по подадени от ищеца жалби срещу престъпниците: Г. П.
Т./ който извършил нападение над ищеца, който бил държавен полицейски
служител/, В. П. С., А. Ж. Т. /който лъжесвидетелствал срещу ищеца/, Т. Д..
Твърди, че от това за
ищеца са произтекли вреди. Твърди, че Прокуратурата била действала
несправедливо, като не е потърсено наказателно преследване на посочените
престъпници, а се визирали данни за това как ищецът невинен бил уволнен, осъден
на ефективна присъда за нещо, което не бил извършил. Твърди, че се прикривали
престъпните действия на престъпниците и оставали ненаказани. Прави уточнение,
че тежкото престъпление е нападение над ищеца, като униформен полицейски
служител и като полицейски служител от Министерството на Вътрешните работи.
Твърди, че същевременно било извършено и друго престъпление от Г. П. Т., който
уговорил лицата В. С. П.и А. Ж. Т.да лъжесвидетелстват в негова полза и да се
прикрият престъпните действия на Г. П. Т., които са установено с медицинско
освидетелстване за нанесен удар и снимка на скъсаната от Г. П. Т.полицейска
униформа на ищеца, което надлежно, очевидно, достоверно, според ищеца, било
престъпление. Твърди, че това тежко престъпление било извършено на 19.01.2005г.
от Г. П. . Сочи, че умишлените и своеволни действия на посочените лица се
прикривали, като не се търсело наказателно преследване при наличието на явни
доказателства и факти за това извършено престъпление. Конкретизира, че Районна
Прокуратура несправедливо, неоснователно, незаконосъобразно, неправилно,
своеволно, нагласено, умишлено
прекратила производството по истински и верни жалби на ищеца. Окръжна
Прокуратура като по-висша инстанция, виждайки неправилното прекратяване на
производството, не взема правилното решение. Апелативна Прокуратура, като
по-висша инстанция, виждайки неправилните решения на Районна Прокуратура и
Окръжна Прокуратура не вземат правилно решение и още повече не доспунали,
попречили жалбата на ищеца да стигне до Върховна Касационна Прокуратура. А ВКП
по незнаен за ищеца път, като най-висша инстанция, виждайки неправилните,
несправедливи, незаконосъобразни решения на нискостоящите Прокуратури също не
взела правилно справедливо решение.
Ищецът твърди, че
вредите, които са му причинени с действията на Прокуратурата се изразявали в
следното: не получил никаква справедливост за престъпниците, които сочел, не му
се разрешавало, пречило му се да докаже невинността си, унижен бил от
Прокуратурата. Причинени му били душевни болко, емоционални страдания и
всякакви други, които човек можел да си представи за около 8 години, в които
търсел справедливост.
Претендира от Държавата
да заплати обезщетение за вредите. В открито съдебно
заседание поддържа иска и моли същият да бъде уважен.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е
постъпил отговор на исковата молба, с който твърди, че претенцията на ищеца е
неоснователна. Сочи, че за
да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, преди
всичко следва да се установи противоправно поведение на длъжностното лице,
което да е предприето въпреки установена в закона забрана за неговото
извършване или съответно противоправно бездействие при законово задължение за
предприемане на съответното действие. Следователно е необходимо, при условията
на пълно и главно доказване от страна на ищеца, да бъдат доказани всички
елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 45 и по чл. 49 от ЗЗД. Следвало
да се вземе предвид, че едно действие или бездействие са незаконни, когато
противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в
него, т. е. при липса на законово основание. Терминът „действие" бил
употребен както в чл. 7 и чл. 120 от Конституцията на Република България, така
и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ.
Легално определение
на термина „действие", респ. „бездействие", липсва в посочените
нормативни актове, но под действие следва да се разбира всяко такова, извършено
от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна
физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на
определена нормативна разпоредба. Законосъобразността на бездействието на
администрацията следва да се преценява чрез сравняване с предписанията на
закона. Незаконно бездействие е налице ако има законно задължение за действие,
а органът или длъжностното лице не са го извършили изобщо или не са го извършили,
когато са били длъжни да го извършат в определен срок. Под бездействие се
разбира неизвършването на предписаното от закона действие във времето, когато е
било извършено, и по начина, предписан от закона, а не въздържането от каквото
и да било действие. В този смисъл е и съдебната практика - така например
-Решение № 974 от 07.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 2980/2007 г., I г.о., ГК,
Решение № 2392 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14624/2008 г., IIIо.,
Решение № 8401 от 07.07.2008 г. на ВАС по адм.д. № 6636/2008 г., Ill о. и др.
По изложените съображения, в настоящия случай
не е налице противозаконно действие или бездействие, за да може да бъде
ангажирана отговорността на държавата, представлявана от министъра на
финансите.
По делото били
налице твърдения, че противоправни действия на прокурор са потвърдени от три
горестоящи прокуратури, но последното единствено водело
до извода, че прокурорът е изпълнявал законовите предписания и законосъобразно
е прекратил/отказал да образува досъдебно производство. Считат, че дори
и ищецът да е претърпял неимуществени вреди от или след визирания процес, то
следвало да се има предвид, че прокуратурата е
действала в рамките на правомощията си и действията й са били законни. В случая
прокурорът е изпълнил законовото си задължение по сигнал да бъде извършена
проверка и е преценил, че не са налице основания за привличане на обвиняем.
Отделно от горното
ищецът не доказвал и наличието на претърпени от него вреди,
нито причинно-следствена връзка между такива вреди и твърдените противоправни
действия и бездействия. А в случай, че съдът
уважи така предявения иск, моли да бъде намалено
търсеното обезщетение.
Твърди, че не е
налице нито една от предпоставките за уважаване на иска. Визираното
досъдебно производство не засягало правата и
интересите на ищеца, доколкото той не е бил привлечен като обвиняем, а
обвинението е било насочено към други лица. Производството е образувано
единствено по сигнал на ищеца и тази хипотеза не попадала
в обхвата на чл. 2б от ЗОДОВ, във връзка с чл. 6 § 1 от КЗПЧОС.
В съдебно заседание не
се явява представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Присъда № 153 от 11.01.2007г., постановена по НОХД 153 / 2006г.
по описа на Варненски Военен Съд, ищецът, като бивш ст.серж. В.Н.Н. е признат
за виновен в това, че на 19.01.2005г. в с. Кичево се заканил на Г. П. Т.с
престъпление против неговата личност – убийство, като това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн.
чл.144 ал.3 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК го осъжда на пробация, като са му
наложени посочените в присъдата оробационни мерки. Със същата присъда ищецът е
осъден да заплати на Г. П. Т.и обезщетение за неимуществени вреди. С решение No 31 / 27.03.2007г., постановено по
НОХД No 28 / 2007г.
по описа на Военно-Апелативен съд, присъдата е изменена, като вместо
наказанието пробация на подсъдимия е наложено наказание 6 мес. лишваване от
свобода, както и да изтърпи отделно отложеното наказание 3 години лишаване от
свобода, наложено му със споразумение по НОХД 56 / 2011г. на Варненски военен
съд. С решение No 598 / 26.06.2007г., постановено по н.дело No 296 / 2007г. по описа на ВКС е
оставено в сила въззивното решение. Видно
от мотивите към присъдата и решенията е, че в рамките на наказателното
производство защитната теза на В.Н. е била, че
Г. П. Т.е проявил агресивно поведение, скъсал е униформата и му е
нанесъл удар с крак в слабините, която не е била възприета от съда и е
отхвърлена.
С жалба от 15.01.2015г. ищецът е сезирал Инспектората на МВР – гр. София с
твърдения, че лицето Г. П. Т.бил извършил нападение над ищеца на 19.01.2005г.,
като впоследствие лъжесвидетелствал срещу него и го набедил в престъпление,
като жалбата е насочена и срещу други лица, за които се сочи, че са извършили и
други престъпления във връзка с горното. По подадената жалба е образувана
преписка No 5116 / 2015г. по описа на ВРП. С жалба от
16.01.2015г. ищецът е сезирал Районна Прокуратура – гр. Варна с твърдения, че
лицето Г. П. Т.бил извършил нападение над ищеца на 19.01.2005г., като
впоследствие лъжесвидетелствал срещу него и го набедил в престъпление. На
28.01.2015г. ищецът депозирал допълнение към жалбата си. По жалбата е
разпоредено да бъде извършена проверка, като е образувана преписка No 818 / 2015г. по описа на ВРП, като в хода
на проверката са снети сведения от ищеца по повод на подадената жалба. Сведения
са снети от Г. П. Т., И. С. Д., В. П.С., А. Ж. Т.. С постановление на ВРП от
27.04.2015г. към материалите от преписка No 818 / 2015г. по описа на ВРП са обединени
материалите от преписка No 5116 / 2015г. по описа на ВРП.
С постановление от 27.04.2015г. на
прокурор Антон Кондов от РП – Варна е отказано да бъде образувано досъдебно
производство по преписка No 818 / 2015г. по описа на ВРП. С постановление от 22.07.2015г.
на прокурор А. Иванова при Окръжна прокуратура – Варна е потвърдено
постановление на РП – Варна от 27.04.2015г. по преписка No 818 / 2015г. за отказ да се образува
досъдебно производство като правилно и законосъобразно. С постановление от
13.08.2015г. на прокурор Искра Атанасова от Апелативна прокуратура – Варна е
потвърдено постановление от 22.07.2015г. на ОП – Варна по преписка вх. No 2089 / 2015г. и постановление от
27.04.2015г. на РП – Варна по преписка вх. No 818 / 2015г. С постановление от
18.03.2016г. на Прокурор М. Филипова от ВКП е потвърдено постановление от
13.08.2015г. на АП – Варна. С писмо от 01.09.2017г. на Валери Първанов – зам.
на Главния прокурор при ВКП ищецът е уведомен, че цитираните по-горе
постановления на РП Варна, ОО Варна и АпП Варна са правилни, обосновани и
законосъобразни и няма основание за тяхната отмяна или изменение.
Видно от представена жалба от ищеца В.Н.Н., адресирана до Главния Прокурор
на РБ същата е подадена на 20.01.2011г., като с нея е сезиран Главният прокурор
за това, което твърди ищецът, че се е случилото на 19.01.2018г.
От протокол от проведено с.з. на 09.06.2006г. по НОХД 57/ 2006г. по описа
на Варненски Военен Съд се установява, че са разпитани свидетелите И. С. Д., А.
Ж. Т., К. В. К.и Т. А. Д.. От протокол от проведено с.з. на 05.07.2006г. по
НОХД 57/ 2006г. по описа на Варненски Военен Съд се установява, че са разпитани
свидетелите Г. П. Т.и В. С. П.. Видно от протоколите е, че в рамките на
производството защитната теза на В.Н. е била, че Г. П. Т.е проявил агресивно поведение, скъсал
е униформата и му е нанесъл удар с крак в слабините.
От протокол от проведено с.з. на 19.12.2006г. по НОХД 153/ 2006г. по описа
на Варненски Военен Съд се установява, че са разпитани свидетелите Г. П. Т., И.
С. Д., А. Ж. Т., К. В. К.и Т. А. Д.. От протокол от проведено с.з. на 11.01.2007г.
по НОХД 153/ 2006г. по описа на Варненски Военен Съд се установява, че е
разпитан свидетелят В. С. П.. Видно от протоколите е, че в рамките на
производството защитната теза на В.Н. е била, че Г. П. Т.е проявил агресивно поведение, скъсал
е униформата и му е нанесъл удар с крак в слабините.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Ищецът не твърди
факти и обстоятелства, които да попадат в хипотезата на чл.2 или чл. 2б от ЗОДОВ, а на общо основание търси отговорност на Държавата за причинените му
вреди от правозащитните й органи – в конкретния случай -
Прокуратурата. На осн. чл.7 от КРБ Държавата отговаря пряко за вредите,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
След като тази отговорност не може да се търси по
специалния ред на ЗОДОВ, в който изчерпателно са изброени хипотезите, то за
ищеца остава възможността да реализира правата си на общо основание - по общия
ред за непозволено увреждане –в частност хипотезата на чл.49 от ЗЗД, в която
Държавата носи отговорност за действия на правозащитни органи в случаите на
твърдение за претърпени вреди от техни действия, които са извън приложното поле
на ЗОДОВ. Отговорността на Държавата в този случай би била гаранционно-обезпечителна и произтича от
чл.49 ЗЗД, като възложител на Прокуратурата.
За
успешното провеждане на исковата претенция, в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване всички предпоставки от фактическия състав
на непозволеното увреждане: деяние, което може да се изразява в действие или
бездействие – в конкретния случай извършеното бездействие на Прокуратурата –
постановен отказ за образуване на досъдебно производство; противоправност на деянието – а именно, че
отказът за образуване на досъдебно производство е незаконосъобразен и прикрива
престъпните действия на посочените в исковата молба лица; вреди – претърпените
душевни болки и страдания; причинна връзка между деянието и вредите, както и вина
на извършителя, като последната се предполага до доказване на противното.
Не е спорно между
страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
действително ищецът е подал жалба с искане за образуване на наказателно
производство срещу Г. П. Т., за който твърди, че бил извършил нападение над
ищеца на 19.01.2005г., като впоследствие лъжесвидетелствал срещу него и го
набедил в престъпление, за което ищецът бил осъден по НОХД 153 / 2006г. по
описа на Варненски Военен Съд, като
жалбата е насочена и срещу други лица, за които се сочи, че са извършили и
други престъпления във връзка с горното.
Установявя се също така, че с постановление от 27.04.2015г. на прокурор
Антон Кондов от РП – Варна е отказано да бъде образувано досъдебно
производство, като постановлението е преминало през инстанционен контрол и е
потвърдено.
Съобразно
разпоредбата на чл. 127 КРБ, Прокуратурата следи за спазване на законността,
като: 1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му
провеждане; 2. може да извършва разследване;
3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа
обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
5. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
6. в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
Разпоредбата на чл. 46 от НПК доразвива конкретните функции на прокурора в
наказателното производство, като възлага в изключителната компетентност на
Прокуратурата да прецени дали да се образува досъдебно производство, срещу кое
лице и за какво престъпление, тъй като само на прокурора са възложени
правомощията да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.
Гражданският съд не
разполага с правомощия да проверява дейността на Прокуратурата и в този смисъл
да изземва функциите на Прокуратурата и да установява дали има в
конкретния случай извършено престъпление от общ характер.
Разпоредбата на чл. 124 ал.5 от ГПК предоставя възможност пред гражданския съд
да се установява едно престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско
правоотношение, но само в изчерпателно изброените хипотези, сред които не е
процесния казус.
С оглед на
гореизложеното и съдът намира, че ищецът не успя да установи противоправност на
деянието, като само на това основание исковата му претенция следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на
спора, направеното своевременно искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Държавата на Република
България, представлявана от Владислав Горанов – Министър на Финансите, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 700
000 /седемстотин хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, причинени
на ищеца от Прокуратурата поради неправомерния отказ
на последната да образува досъдебно производство по жалбите на ищеца, извършен с Постановление на РП – Варна от 27.04.2015г. по преписка 818 / 2015г., Постановление на
ОП – Варна от 22.07.2015г. по преписка 2089 / 2015г., Постановление на Апелативна прокуратура – Варна от 13.08.2015г. по преписка 963 /
2015г., Постановление на ВКП от 18.03.2017г., за твърдените, че са извършени от Г. П. Т., В. П. С., А. Ж. Т. и Т. Д.престъпления,
съответно прекратяване на преписките по тях.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Държавата на Република България, представлявана от
Владислав Горанов – Министър на Финансите, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: