№ 1264
гр. Пазарджик, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220102509 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 124 от ГПК за недължимост на парично вземане.
Ищцата Г. П. Г., ЕГН ********** от с. Д., общ. Пазарджик, ул. „*****
чрез пълномощника си адвокат Д. Г. твърди, че е сключила със „Стик-Кредит“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
„Оборище“ №13Б, представлявано от изпълнителния директор С. Н. Т.,
договор за кредит № 1091953, с който й е предоставен кредит в размер на 1
100 лева за срок от 10 месеца, обезпечен с банкова гаранция или няколко
поръчители при изключително завишени условия, като при непредоставяне на
обезпечение дължи неустойка в огромни размери. По кредита била платена
сума в размер на 1 197 лева. Въпреки това ответникът претендирал заплащане
и на сумата от 2 403,35 лева по кредита. Счита, че неустойката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като представлява
скрита възнаградителна лихва, която не е включена в ГПР. С оглед неточното
посочване на ГПР по кредита, намира договора за потребителски кредит
за недействителен. Поради това моли да бъде признато в отношенията между
страните, че не дължи на ответника сумата от 2 403,35 лева поради
недействителност на договора за потребителски кредит, ведно с присъждане
на разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение в полза на
упълномощения адвокат.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Стик-Кредит“ ЕООД чрез
пълномощника си адвокат Х. М. оспорва иска като неоснователен. Поддържа,
1
че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за
заем, поради което дори да е нищожна, това не влече недействителност на
целия договор. Поддържа, че договорът за потребителски кредит от
разстояние е сключен в пълно съответствие с изискванията на ЗПФУР, ЗЕТ,
ЗЕДЕУУ и ЗПК и още преди сключването му потребителят е бил запознат с
всички условия по него. Счита, че неустойката не следва да се включва в ГПР
по кредита, тъй като в него не се включват сумите, дължими при
неизпълнение на договорните задължения на потребителя, каквото е
задължението за неустойка, и освен това тя би била дължима след сключване
на договора и не е била предварително известна на кредитора. Намира, че
условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними и разумни,
поради което не би следвало да представляват трудност за потребителя.
Изтъква, че потребителят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото
си на отказ от договора, без никакви отрицателни последици за него. Твърди,
че клаузите на договора са уговорени индивидуално и потребителят е бил
запознат с конкретните параметри на финансовото задължение по договора,
като се има предвид, че е сключил с ответника общо 7 договора с идентични
уговорки и е бил наясно с условията по всеки следващ договор.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между „Стик-Кредит“ АД в качеството на кредитор и Г. П. Г. в
качеството на потребител е сключен договор
за потребителски кредит № 1091953/14.06.2024 г. под формата на кредитна
линия, предоставен от разстояние, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на потребителя паричен заем в размер на 1 100 лева,
а потребителят се е задължил да върне сума в размер на 1 289,56 лева в срок
от 10 месеца, при ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 35,28 %, както и в
тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение –
поръчител или банкова гаранция, отговарящи на конкретно посочени в
договора условия, като в противен случай дължи на кредитора неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Начислената неустойка
се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.
Между страните не е спорно, че заемната сума е предоставена на
потребителя.
По кредита са извършени плащания в общ размер на 1 197 лева съгласно
представеното удостоверение за активен кредит, издадено от ,,Стик-Кредит“
АД.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
2
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК за недължимост на парично вземане по договор за потребителски
кредит, който е недействителен поради противоречие със закона.
В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да
установи дължимостта на процесното вземане на основание валидно сключен
между страните договор за потребителски кредит.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, сключен от
разстояние в електронна форма по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. За да е
действителен договорът за потребителски кредит, следва да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, както и да не са налице общите основания
за нищожност на правните сделки, регламентирани в чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД.
С процесния договор за потребителски кредит е вменено задължение на
потребителя да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения -
поръчител или банкова гаранция, а при неизпълнение на това задължение в
срок от три дни от сключване на договора за потребителски кредит дължи
неустойка в размер, който е определям според дните в забава.
Тази неустойка не само, че обезпечава едно непарично задължение, от
чието неизпълнение не произтича пряка вреда за кредитора, но и още при
сключване на договора е било предварително ясно, че потребителят трудно би
могъл да осигури исканото обезпечение с оглед поставянето на твърде кратък
срок за предоставяне на обезпечение и завишените изисквания, на които
трябва да отговаря поръчителят, и е почти сигурно, че ще дължи неустойка.
Затова говори и фактът, че е предвидено начислената неустойка да се дължи
съгласно предварително изготвения погасителен план. Следователно
неустойката няма присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, а действителната й цел е да породи допълнително парично
задължение за потребителя. Поради това така уговорената неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Заплащането на неустойката
представлява разход за потребителя по смисъла § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е
свързан с кредита, увеличава цената му и е бил предварително известен на
кредитора, поради което е трябвало да бъде включен в размера на ГПР. От
съдържанието на договора за кредит не се установява размерът на неустойката
да е взет предвид при изчисляване на ГПР. Следователно посоченият в
договора размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не
отговаря на действително приложимия от кредитната институция ГПР.
Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР
в договора за потребителски кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до
неговата недействителност.
С оглед установената недействителност на договора за потребителски
кредит, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита - чл. 23 от ЗПК. Чистата
3
стойност на кредита е предоставената в заем сума, в случая 1 100 лева. Други
вземания по кредита, потребителят не дължи. По кредита са извършени
плащания в общ размер на 1 197 лева, което означава, че ищецът е платил по
договора повече от дължимото, следователно не дължи други суми по
договора за потребителски кредит.
По изложените съображения съдът намира иска за основателен, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода от спора разноските
по делото следва да се възложат в тежест на ответника, който следва да
заплати на ищцата сторените от него съдебни разноски за заплатена държавна
такса в размер на 96,13 лева, а на пълномощника й - адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за
осъществената безплатна адвокатска помощ.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които
имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на
друг юрист. В тези случаи съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. са оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие
на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и осъждане
на насрещната страна да заплати разноските в производството
съобразно правилата на ГПК. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1
от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от
другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и
ангажирани по него доказателства. Преценката да престира безплатна помощ
по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката, тъй като
разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него
наличието на визираните за нея основания. Същевременно разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда, че адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение във всички случаи, когато съобразно правилата на
чл. 78 от ГПК насрещната страна е осъдена за разноските по делото. В този
смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в Определение №
43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2611/2021 г., IV г. о., Определение № 203
от 17.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1518/2021 г., I т.о. и други.
Наличието на други дела между същите страни не е основание на
пълномощника на ищеца да не бъде платено адвокатско възнаграждение, тъй
като по всяко от делата се дължи отделно възнаграждение на адвоката, така
както се дължи отделно възнаграждение за всеки предявен иск, дори и
съединени с една искова молба.
4
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът, без
да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва
да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира
баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо
на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското
възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна
сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни
фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените
съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството
доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая съдът отчете, че
делото не се отличава с фактическа сложност, проведено е само едно съдебно
заседание, събран е минимален обем от доказателства и като съобрази
размерите на адвокатски възнаграждения, регламентирани в Наредба №
1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които могат да служат като
обективен ориентир при преценка на справедливото възнаграждение на
адвоката, намира, че адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска -
отричаната от ищеца като недължима сума от 2 403,35 лева, следва да се
определи в размер на 648,41 лева с ДДС, която сума ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на пълномощника на ищцата.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
П. Г., ЕГН ********** от с. Д., общ. Пазарджик, ул. „***** не дължи
на „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представляван от изпълнителния директор С.
Н. Т., сумата от 2 403,35 лева по договор за потребителски кредит
№ 1091953/14.06.2024 г. поради неговата недействителност.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, представляван от
изпълнителния директор С. Н. Т., да заплати на Г. П. Г., ЕГН ********** от с.
Д., общ. Пазарджик, ул. „***** сторените от нея съдебни разноски
за държавна такса в размер на 96,13 лева.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представляван от
изпълнителния директор С. Н. Т., да заплати на адвокат Д. Д. Г. от Адвокатска
колегия - Ловеч, с №19000173355, служебен адрес: гр. Т., ул.
,,***** адвокатско възнаграждение в размер на 648,41 лева с ДДС.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6