Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    .................................2014 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1817 по описа за 2013 година.

           

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК” ЕАД поддържа, че между него и А. П. П. /наследодател на ответниците/ имало сключени два договора за кредит, по които П. бил кредитополучател. Първият договор бил от 01.10.2008 г., относно кредитна карта, с лимит 1000 лв., а в последствие, по силата на анекс от 14.05.2009 г., преструктуриран като кредит за текущо потребление в размер на 1040 лв. със срок за издължаване 24 месеца от подписване на анекса. Освен това П. бил страна и по договор за потребителски кредит от 11.04.2008 г. за сумата 13500 евро, която той следвало да върне в срок от 120 месеца при лихва 7,45 %. Поддържа се, че и по двата договора била налице клауза относно изплащане, освен на възнаградителна лихва, и на наказателна лихва за забава, а също така, че и по двата договора е била уговорена възможност при неизпълнение от страна на кредитополучателя вземанията да бъдат определени за предсрочно изискуеми. Ищецът твърди, че кредитите не са били обслужвани редовно, поради което са били обявени за предсрочно изискуеми. Междувременно било установено, че кредитополучателят е починал на 01.09.2010 г., няколко месеца преди да бъдат записани като предсрочно изискуеми вземанията по двата договора. След като установили кои са наследниците по закон, представителите на банката подали заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу тях. Тези заявления били образувани като ч.гр.д. №920/2013 г. и ч.гр.д. №919/2013 г. на Старозагорския районен съд, по които били издадени заповеди за изпълнение, както следва: по ч.гр.д. №920/2013 г. за главница в размер на 11534,65 евро, договорна лихва в размер на 3946,25 евро за периода от 28.08.2010 г. до 20.02.2013 г. и 2563,84 евро лихва за забава считано от 01.12.2012 г. до 20.02.2013 г.;  по ч.гр.д. №919/2013 г., по отношение на А.П. за сумата 211,58 лв. главница, 25,46 договорна лихва за периода от 24.08.2010 г. до 20.02.2013 г., 60,94 лв. лихва за забава считано от 29.12.2010 г. до 20.02.2013 г. и 12,50 лв. несъдебни разноски, както и за същите по размер суми срещу В.П.. Тъй като ответниците възразили, че иска да бъде установено съществуването на вземанията.

Ответниците А. А. П. и В.А.П. не оспорват факта на сключване на двата договора за кредит от техния наследодател, но поддържат, че размерът на претендираните по тях вземания е различен от твърдения от ищеца. Освен това поддържат, че са приели наследството на А. П. под опис, като това е станало по ч.гр.д. №6952/2010 на Старозагорския районен съд. Поради това считат, че следва да отговарят, съобразно чл.60, ал.2 ЗН, само до размера на активите на приетото наследство. Твърдят освен това, че към датата на откриването на наследството не им е било известно за наличието на вземанията по двата кредита и че не са били канени да изпълнят от страна на банката преди подаването на заявленията по чл.410 ГПК. Поради това считат, че не са изпадали в забава и не дължат лихви.

Съдът намери за установено следното:

По делото не е спорно и се установява от писмените доказателства, че ответниците А.П. и В.П. са наследници по закон – деца на А. П. П., починал на 01.09.2010г. в гр. Златоград, обл. Смолян, с последен постоянен адрес в гр. Стара Загора / лист 5 на приложеното 6952/2010г. на СтРС/.

На 11.04.2008г. между „Банка ДСК” ЕАД и А. П. П. бил сключен договор за предоставяне на договор за кредит за текущо потребление. Съгласно него, банката предоставила на П. сумата 13500 евро, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Срещу това П. се задължил да върне заетата сума, както и да заплати на банката лихва в размер на 7,45 %  годишно / чл.7/. Освен дължимата лихва, кредитополучателят се задължил да заплати също дължимите такси, съобразно тарифата на банката за извършваните услуги /чл.13/. Съгласно общите условия към договора, при допусната забава в плащанията на главницата и /или на лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като се олихвява с уговорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта - чл.19.2 от Общите условия / лист 12 на приложеното т.д. №117/2013г. на Старозагорския окръжен съд /.

На 10.10.2008г. наследодателят А. П. сключил отново с „Банка ДСК” ЕАД договор  за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица / лист 9 на делото/  с определен кредитен лимит от 1000 лева. С анекс към същия договор от 14.05.2009г. банката кредитодател и П. се съгласили банковият кредит предоставен чрез лимит по банкова карта да бъде трансформиран в кредит за текущо потребление в размер на 1040 лева при срок за издължаване от 24 месец, считано от датата на подписване на анекса, на вноски, съгласно погасителен план приложен към договора. Съгласно чл.5, кредитополучателят се съгласил да заплащана лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от банката и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за ползуване на префернциален лихвен процент по програма „Престиж”. Размерът на лихвения процент към дата на сключването на договора бил определен общо на 14.90 % , от които: 7,44% базов лихвен процент и 7,51 % стандартна надбавка. Съобразно общите условия към договора  - чл.23, кредитополучателят следвало да заплати и такси и комисионни, съгласно действуващата към датата на събиране Тарифа на „Банка ДСК” ЕАД / лист 13/. При забава на плащането на месечната вноски за главница или лихва от седмия ден след падежната дата, определена в анекса, остатъкът от кредита се олихвявал с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта / чл.8/. В член девети на анекса било предвидено, че при неплащане на която и да е погасителна вноска в срок от 30 дни следва падежната дата по кредити, които към датата на молбата за преструктуриране чрез превръщането им в редовност, са били със забава до 90 дни, банката може да превърне кредита в предсрочно изискуем.

Установява се, че след смъртта на наследодателя ответниците са инициирали производството за приемане на наследството му под опис. Във връзка с подадено от тях на 26.11.2010г. заявление по чл.61, ал.2 ЗН, било образувано приложеното ч.гр.д. № 6952/2010г. на Старозагорския районен съд, който с протокол от 10.01.2011г. извършил опис на наследството на А. П. П. и разпоредил вписване на приемането в особената за това книга при съда / лист 71 на приложеното дело/. Съгласно извършената в хода на производството експертна оценка, средната пазарна стойност на приетото под опис имущество е била определена на 2960 лева.

Със заявление по чл.410 ГПК подадено на 21.02.2013г. банката ищец поискала ответниците да й заплатят сумите: 11 542,65 евро –главница по договора за кредит от 11.04.2008г., 3946,25 евро, представляващи договорна лихва за времето то 28.08.2010г. до 20.02.2013г. и 2563,84 евро – лихва за забава от 01.12.2012г. до 20.02.2013г., като било посочено, че задължението не е солидарно.  Искането било удовлетворено, като съдът издал заповед за изпълнение от 22.02.2013г. относно посочените по-горе суми и законната лихва, считано от 21.02.2013г. до изплащане на вземането / лист 15 на ч.гр.д. №920/2013г./.  На 01.03.2013г. и 04.03.2013г. постъпили възражения от двамата длъжници.

Във връзка с втория от сключените от наследодателя кредити банката ищец подала още едно заявление по чл.410 ГПК. По него било образувано приложеното ч.гр.д. № 919/2013г. на СтРС и издадена заповед за изпълнение №507 от 22.02.2013г., с която било разпоредено всеки един от ответниците да заплати на кредитора „Банка ДСК” ЕАД, разделно както следва: по 211,58 лева – главница по договора за предоставяне на кредит от 01.10.2008г. и анекса към него от 14.05.2009г., с 25,46 лева договорна лихва за времето от 24.08.2010г. до 20.02.2013г., с 60,94 лева – лихва за забава от 29.12.2010г. до 20.02.2013г. и 12.50 лева – представляващи такси и несъдебни разноски /лист 15 от ч.гр.д. № 919/2013г./.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че вземането по договора за кредит от 01.10.2008г. и анекса към него е било счетоводно записано като предсрочно изискуемо на 29.12.2010г., а последната погасителна вноска по този кредит е направена на 25.08.2010г. Размерът на неиздължената главница, към дата на заявлението по чл.410 ГПК е 423,17 лева, на договорната лихва за времето от 24.08.2010г. до  20.02.2013г. е 50,92 лв., а лихвата за забава 121,87 лв. периода от 29.12.2010г. до 20.02.2013г. Размерът на начислените по кредита такси и несъдебни разноски е 60 лева / лист 65 на делото/.  По отношение на кредита по договора от 11.04.2013г. вещото лице е установило, че той е усвоен от П. на 11.04.2008г., като вноските по него е следвало да се заплащат до двадесет и осмо число на месеца. Последната редовна погасителна вноска по този кредит е направена на 28.07.2010г., като счетоводното му записване като предсрочно изискуем е наредено на 01.12.2010г. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, размерът на неиздължената главница е 11534,65 евро, на договорната лихва за времето от 28.08.20.02.2013г. е 3946,25 евро, а лихвата за забава за времето от 01.12.2010г. до 20.02.2013г. е 2563,84 лв. / лист 66 на делото/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между наследодателя на ответниците и банката ищец са сключени два договора за банков кредит, като банката се е задължила да отпусне на ответника парични суми за определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят се е задължил да ползува сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, както и да заплати възнаградителна лихва. Договорите са сключени при действието на Закона за потребителския кредит /отм./, чийто разпоредби са приложими към възникналото правоотношение.

Между страните не е спорно, че дължимата от страна на банката сума е била предоставена и усвоена от кредитополучателя. Установя се, също така, че обслужването на кредитите е било преустановено от наследодателя на ищците, което е станало основание задълженията да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. От това следва, че е налице неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на дължимите суми.

Относно възражението, че ответниците не са изпаднали в забава следва да се има предвид следното. Като наследници по закон, които са приели наследството, върху ответниците преминават всички права и задължения, страна по които е бил наследодателят и които представляват част от неговото имущество, останало след смъртта му. Когато определено вземане на кредитор е с настъпил падеж, към датата на смъртта на наследодателя, възникналото вече вземане на кредитора за обезщетение за забава, съставлява част от наследството и преминава върху универсалните наследници. В тези случаи, не е налице необходимост кредитора да извършва каквито и да било действия, за да постави наследниците в забава. Те отговарят спрямо него, по силата на наследственото приемство, при което последиците от вече възникналото спрямо наследодателя право на кредитора да търси обезщетение за забавено изпълнение, преминават върху наследниците, тъй като съставлява част от пасива на наследството. В конкретния случай, съобразно датите на които е следвало да се изпълнят задълженията от наследодателя на ответниците, следва да се приеме, че към датата на смъртта си дой е бил изпаднал в забава, поради което и възражението е неоснователно. Предвид това, следва да се приеме, че възникналите спрямо наследодателя на ищците вземания за връщане на главницата по договорите за кредит, както и за договорната /възнаградителната/ лихва съществуват и по отношение на ответниците, които дължат връщането им, съобразно дяловете си в наследството.

По отношение на претенциите за заплащане на лихва забава, като следва: в размер на 2563,84 евро по договора от 11.04.2008г. и в размер на 121,87 лева по договора от 01.10.2008г. и анекса към него от 14.05.2009г., същите са само частично основателни до размера на законната лихва. Това е така, защото клаузите на двата договора, въз основа на които се претендират горните суми, уреждат хипотези в която се дължи неустойка за забавено изпълнение от страна на длъжника /кредитополучателя/ и имат за цел да обезщетят кредитодателя за вредите, които биха настъпили като резултат от неизпълнение. Тези клаузи противоречат на разпоредбата на чл.19 ЗПК /отм./, който е действувал при сключването на двата договора за кредит. Съгласно тази норма при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва /със същото съдържане е и нормата на чл.33 от действуващия Закон за потребителския кредит/. Начинът по който е редактирана разпоредбата на закона в частта си относно размера на дължимото при забава обезщетение, не оставя съмнение, че става въпрос за императивно правило, от които страните не могат да се отклонят. Довод в тази насока може да се извлече и от посочената в чл.2 ЗПК /отм./ цел на закона – да се осигури засилена защита на потребителите на този вид финансови услуги. Следователно, доколкото е налице противоречие на чл.9.1 и 9.2 от общите условия към договора от 11.04.2008г. и чл.8 от анекса от 14.05.2009г. към договора от 01.10.2008г., с разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК /отм./, тези клаузи на договора са нищожна съобразно чл.26, ал.1 ЗЗД. Това обаче не влече нищожност на цялото съглашение, тъй като, по арг. от чл.26, ал.4 ЗЗД, уговорките в тази част от договора, се заместват от повелителното правило на чл.19, ал.2 ЗПК /отм./. Следователно за периода на забава ще се дължи обезщетение, чийто размер следва да бъде изчислен съобразно законната лихва. Доколкото в случая се касае до приложение на императивна материалноправна норма, съдът намира, че това може да стане независимо от липсата на изрично позоваване от страна на ответниците / арг. от т.1 на Търкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Изчислен от съда размерът на обезщетението за забава съобразено със законната лихва върху неиздължения остатък по потребителския кредит от 11.04.2008г. /11534,65 евро/ , за периода на забава от 01.12.2012г. до 20.02.2013г. е 281,48 евро. Тази сума е определена съобразно ал.1, т.2 на от Постановление № 100 на МС от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, като за периода от 01.12.2012г. -01.01.2013г. – тоест 31 дни главницата е умножена с лихвен процент 11.000 %, а за останалия период от 50 дни, считано от 01.01.2013г. до 20.02.2013г. с лихвен процент 10,750.

Що се отнася до законната лихва върху левовото задължение по втория договор за кредит от 14.05.2009г., изчислена върху главницата от 423,17 лв. за времето от 29.12.2010г. до 20.02.2013г. тя е 93,81 лева.

С оглед изложеното съдът намира, че исковете за обезщетение за забава са частично основателни за размера до 281,48 евро по първия кредит и 93,81 лева по втория.

Съдът намира, че възражението на ответниците, свързано с приемането на наследството под опис, няма отношение към съществуването на вземанията предмет на настоящото дело. Действително разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗН предвижда, че наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Тази норма обаче има значение в изпълнителното производство / в този смисъл Определение №298/30.03.2009г. по гр.д. №200/2009г. на ВКС, ІV г. о. /. Това е така, защото факта на приемане на наследството под опис се отразява на отговорността на наследниците, но не и на съществуването на задължението. Тоест приемането по чл.60, ал.2 ЗН не съставлява правопогасяващ факт, а само препятствува възможността кредиторите да се удовлетворят от имущество на наследника надвишаващо стойността на приетото под опис наследство. Извод в тази насока, може да се направи от чл. 64 и 65 ЗН предвиждащи отпадане на привилегията за наследника и неограничена отговорност спрямо кредиторите, в случай, че е не е посочил всички имоти на наследодателя или, че отчужди имущество в определените по чл.65, ал.1 ЗН срокове, без надлежно разрешение на съда.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че предявените искове относно главницата по двата договора за кредит и заплащането на дължимата по тях договорна лихва са изцяло основателни, а тези в частта относно лихвата за забава, са частично основателни.

Съобразно изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 1339,37 лв., пропорционално на уважената част от исковете.

Съгласно указанията дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да разпредели отговорността за разноски и в заповедното производство. Общо с двете заповеди за изпълнение /по ч.гр.д. №920/2013г. и 919/2013г. на СтРС/ са били присъдени в полза на заявителя 1643,78 лв. разноски. Съобразно изхода на настоящото производство тази сума следва да бъде редуцирана, пропорционално на уважената част от исковете, при което ответниците следва да заплатят разноски възлизащи на 1438,18 лева..

         Ответниците не са представили доказателства относно извършени разноски, които да дават основания за присъждането им, съобразно чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът 

 

Р    Е   Ш    И:

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и 86, ал.1 ЗЗД, по иска предявен от “Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Московска №19, ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, че ответниците А.А.П. ЕГН **********, с адрес *** и В.А.П. ЕГН ********* *** дължат разделно на ищеца следните суми: 11534,65 евро /единадесет хиляди петстотин тридесет и четири евро и 65 евроцента/ представляваща главница по договор кредит за текущо потребление от 11.04.2008г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците - А. П. П., поч. на 02.09.2010г.; 3946,25 евро./ три хиляди деветстотин четиридесети шест евро и 25 евроцента/ представляващи уговорена договорна лихва за времето от 28.08.2010г. до 20.02.2013г.; и 281,48 евро / двеста осемдесет и едно евро и 48 евроцента/ представляващи лихва за забава за времето от 01.12.2012г. до 20.02.2013г.; както и законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2013г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №492 от 22.02.2013г. по ч.гр.д. №920/2013г. на Старозагорския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за лихвата за забава за размера над 281,48 евро до претендираните 2563,84 евро, като неоснователен.

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и 86, ал.1 ЗЗД, по иска предявен от “Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Московска №19, ЕИК *********, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, че ответниците А.А.П. ЕГН **********, с адрес *** и В.А.П. ЕГН ********* *** дължат разделно на ищеца следните суми: 423,17 лв. /четиристотин двадесет и три лева и 17 ст./ представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 01.10.2008г. и анекс към него от 14.05.2009г., сключен между банката ищец и наследодателя на ответниците - А. Петров П., поч. на 02.09.2010г.; 50,93 лв./петдесет лева и 93 ст./ представляващи уговорена договорна лихва за времето от 24.08.2010г. до 20.02.2013г.; 93,81 лв./ деветдесет и три лева и 81ст./ представляващи лихва за забава за времето от 29.12.2010г. до 20.02.2013г.; и 25/двадесет и пет/ лева, представляващи такси и несъдебни разноски по кредита, както и законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2013г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №507 от 22.02.2013г. по ч.гр.д. №919/2013г. на Старозагорския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за лихвата за забава за размера над 93,81 лева до претендираните 121,87 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА А.А.П. и В.А.П. да заплатят на “Банка ДСК” ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 1339,37 лв. /хиляда триста тридесет и девет лева и 37ст./, представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата 1438,18 лв./хиляда четиристотин тридесет и осем лева и 18ст./ - деловодни разноски направени в заповедните производства по ч.гр.д. №920/2013г. и 919/2013г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: