Решение по дело №8447/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 192
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Нели Савчева Маринова
Дело: 20211100508447
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова

Господин Ст. Т.
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508447 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20091315/12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 42991/20 г. по описа на
СРС, 43 състав, е признато за установено по предявения от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* № *** срещу С.О., с адрес: гр.
София, ул. *******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 166,41 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
0000 – 1261 – 18 – 251572, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.07.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30101/20 г. по описа на СРС, 43 състав. С
решението С.О., с адрес: гр. София, ул. *******, е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* № **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 655,00 лв., представляваща разноски в исковото
производство, както и сумата от 75,00 лв., представляваща направени разноски в
производството по ч. гр. д. № 30101/20 г. по описа на СРС.
Постъпила е въззивна жалба от С.О. срещу решение № 20091315/12.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 42991/20 г. по описа на СРС, 43 състав. Твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Поддържа, че правните изводи на съда относно действието на
1
застрахователния договор по отношение на третото лице, каквото е С.О., са неправилни.
Посочва, че за доказване на застрахователното правоотношение съдът е допуснал
изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза, като се е позовал на практика, базирана
изцяло върху отношенията застраховател – застрахован, но която не е приложима по
отношение на третото лице, срещу което се претендира регресно вземане. Поддържа също
така, че в противоречие с практиката на ВКС съдът е приел, че протоколът за ПТП се ползва
с материална доказателствена сила относно механизма на настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че съдът необосновано е приел, че е налице противоправно поведение на ответника
/бездействие на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища/, като е игнорирал обстоятелството, че в процесния
участък е извършен ремонт на пътната настилка, който е бил завършен 6 дни преди датата
на твърдяното ПТП. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска
като неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „Л.И.“
АД, в който се поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Твърди, че неоснователно ответната страна счита, че липсва валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ЗК „Л.И.“ АД и
собственика на увредения автомобил поради неспазена форма – липса на подписана от
страните полица. Посочва, че в случая правилно първоинстанционният съд е приел, че
следва да се приложат саниращите последици на чл. 293, ал. 3 ТЗ, чието действие се
разпостира и по отношение на третите лица. Поддържа също така, че протоколът за ПТП по
своя характер представлява официален свидетелстващ документ за всички факти и
обстоятелства, възприети от длъжностното лице в кръга на неговата компетентност, и като
такъв е правилно кредитиран от първоинстанционния съд. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *******, твърди, че на 25.04.2018 г. около 13,10 ч. в гр.
София, на кръстовището между ул. Околовръстен път и ул. проф. А. Т., управляваният от
П.И.Ф. лек автомобил „Ауди“, модел „А3“, с рег. N *******, попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, от което са причинени щети на автомобила.
Посочва, че увреденият лек автомобил е бил застрахован при ищеца със застрахователна
полицa „Каско“ N 93001710079798, със срок на валидност от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г.,
като по заведената при него щета след направена оценка е изплатено на собственика на
увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 156,41 лв. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка Каско срещу
причинителя на вредата. Твърди, че тъй като се касае за реализирано ПТП на участък от път,
2
стопанисван от С.О., то ответникът С.О. следва да възстанови платеното обезщетение.
Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
било образувано ч. гр. д. N 30101/20 г. по описа на СРС, 43 състав, по което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, и че след
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания за предявяване на
иск за установяване съществуването на процесното вземане. Иска се от съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 166,41 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП, настъпило на 25.04.2018 г. около 13,10
ч. в гр. София, на кръстовището между ул. Околовръстен път и ул. проф. А. Т., в т. ч. и
10,00 лв. – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 10.07.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът – С.О. оспорва наличието на неравност на пътното платно в процесния
участък, като твърди, че са предприети всички действия, необходими за поддържането на
пътното платно в състояние, което да осигурява безопасно и безпроблемно движение.
Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско, тъй
като процесната застреахователна полица не е подписана. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил.
Претендира разноски.
За установяване на механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие
и причинените щети в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателствени средства и е изслушано заключение на САТЕ.
От представения като доказателство по делото протокол за ПТП N
1710803/25.04.2018 г., съставен от органите на КАТ, е видно, че на 25.04.2018 г. лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. N *******, управляван от П.И.Ф., се е движел в
гр. София, на Околовръстния път /от ул. Бизнес Парк към бул. Самоковско шосе/, на около
30 м. след ул. проф. Ал. Т., е реализирал ПТП в необозначена и несигнализирана дупка на
пътното платно.
Видимите щети по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. N *******,
отразени в протокола за ПТП, са: предна дясна гума с джанта и други.
Така описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП и видимите щети по
процесния лек автомобил кореспондират с показанията на св. П.И.Ф., водач на увредения
автомобил. От показанията й се установява, че през пролетта на 2018 г., управлявайки
процесния лек автомобил, на излизане от кръговото движение /в посока Панчарево/, на
Околовръстния път в Младост – 4 в гр. София, същият попаднал с предната дясна гума в
дупка в дясното платно. Св. Ф. спряла и видяла, че предната дясна гума е спукана, след
което се обадила на застрахователя по застраховка „Каско“ и на органите на КАТ, които
пристигнали на място и съставили констативен протокол. Св. Ф. посочва, че знак за ремонт
на пътя не е имало, нито е имало обозначение за дупката, както и че ПТП е станало през
3
светлата част на денонощието и при добра видимост.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебната
автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният лек
автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, като причинените по него щети
са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 25.04.2018 г. в гр. София
застрахователно събитие. Причината за настъпването на застрахователното събитие са
пътните условия – наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.
Действителната стойност на щетите по процесния лек автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 25.04.2018 г. е 156,41 лв.
За установяване съществуването на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ЗК „Л.И.“ АД и собственика на увредения
автомобил към момента на настъпване на ПТП по делото е представен заверен препис от
застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС N 93001710079798/14.09.2017 г.,
който е изключен от първоинстанционния съд от доказателствата по делото на основание чл.
183, изр. 2 ГПК.
От представеното по делото и неоспорено от страните платежно нареждане N
BORD00724268/03.07.2018 г. се установява, че ищцовото дружество е превело по банков път
на собственика на увредения автомобил на 03.07.2018 г. сумата от 156,41 лв., с посочено
основание за плащане – **********/0000 – 1261 – 18 – 251572, т. е. процесната щета.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че застрахователната премия по договор за
имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица N
93001710079798/14.09.2017 г., за лек автомобил „Ауди А3“, с рег. N ******* СМ, в размер
на 1078,99 лв. е изплатена в пълен размер – еднократно при сключването на договора на
14.09.2017 г.
От представените Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства, е видно, че процесното ПТП представлява покрит
риск /Клауза 1/ съгласно ОУ на предлаганата застраховка Каско.
Като доказателства по делото са представени и Протокол N 12/23.05.2018 г. за
установяване на завършването и за заплащането на натурални видове строително –
монтажни работи за обект: „Текущ ремонт и поддръжка на пътните настилки в границите на
СО – 6 – та зона, район Младост“, с възложител – Столична общиа и изпълнител – „ГБС –
Инфраструктурно строителство“ АД по договор N CO15 – PД 55 – 272/04.05.2015 г., които
са приети без забележки, както и количествена сметка N Б – 30 – Околовръстен път – от
кръговото движение на ж. к. Младост – 4 до моста на р. Искър с приложени схеми и писмо с
рег. N COA18 – TД26 – 4604/05.04.2018 г. на зам. кмета на С.О. за възлагане на направа на
пътна настилка – от кръговото на ж. к. Младост – 4 до моста на река Искър.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
4
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахованото лице застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди, а
в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат.
За установяване на механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие
и причинените щети в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателствени средства и е изслушано заключение на САТЕ.
Според отразеното в протокола за ПТП N 1710803/25.04.2018 г., съставен от органите
на КАТ, на 25.04.2018 г. лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. N *******,
управляван от П.И.Ф., се е движел в гр. София, на Околовръстния път /от ул. Бизнес Парк
към бул. Самоковско шосе/, на около 30 м. след ул. проф. Ал. Т., е реализирал ПТП в
необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно. Видимите щети по лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. N *******, отразени в протокола за ПТП, са:
предна дясна гума с джанта и други.
Действително протоколът за ПТП N 1710803/25.04.2018 г., съставен от органите на
КАТ, след посещение на място, в частта му относно механизма на настъпване на процесното
ПТП не се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като
не удостоверява извършени от и пред длъжностното лице действия и изявления, а изявление
на участник в ПТП.
Следва да се отчете обаче, че така описаният механизъм на настъпване на процесното
ПТП и видимите щети по процесния лек автомобил кореспондира с показанията на св. Петя
Ф., водач на увредения автомобил, поради което протоколът за ПТП следва да се кредитира
изцяло.
На следващо място, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
5
съдебната автотехническа експертиза се установява, че вредите, които е получил процесният
лек автомобил, отговарят на механизма на настъпване на ПТП, и че щетите по него са в
пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 25.04.2018 г. в гр. София ПТП.
Действителната стойност на щетите по процесния лек автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие – 25.04.2018 г. е 156,41 лв.
Застрахователният договор е формален, като писмената форма е предвидена в
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата действителност
/застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или
на друг писмен акт/.
В случая завереният препис от застрахователна полица по застраховка „Каско“ на
МПС N 93001710079798/14.09.2017 г. е изключен от първоинстанционния съд от
доказателствата по делото на основание чл. 183, изр. 2 ГПК.
Предвид характера на договора за имуществена застраховка Каско на търговска
сделка приложение намират разпоредбите на чл. 293, ал. 3 ТЗ и чл. 301 ТЗ. Ето защо, с
оглед данните по делото за извършени действия по изпълнение на процесния договор за
застраховка, а именно – плащане на застрахователната премия, уведомлението за настъпило
застрахователно събитие до застрахователя и плащането от застрахователя на
застрахователно обезщетение, следва да се приеме, че договорът по имуществена
застраховка Каско е потвърден от страните по него. Потвърждаващото действие на договора
за застраховка Каско се разпростира и по отношение на третите лица. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – Решение N 71/22.06.2009 г. по т. д. N 11/09 г. на ВКС, I т. о.,
Решение N 50/25.04.2012 г. по т. д. N 95/11 г. на ВКС, II т. о. и Решение N 115/23.07.2013 г.
по т. д. N 348/12 г. на ВКС, I т. о.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че към датата на процесното ПТП ЗК
„Л.И.“ АД е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – лек
автомобил „Ауди А3“, с рег. N *******, сключена при клауза 1.
От представените Общи условия на ищеца за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства, е видно, че процесното ПТП представлява покрит
риск /Клауза 1/ съгласно ОУ.
Ето защо, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от
застрахователя, като в изпълнение на договорното си задължение същият е заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 156,41 лв.,
поради което е налице и основание за възникване на регресното право.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, като в случая – двете суми са в един и
същи размер. Освен това застрахователят има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 10 лв.
е обичаен размер на ликвидационните разноски за определяне на щетата. Ето защо,
регресното вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
6
определянето му възлиза на сумата в общ размер от 166,41 лв. /156,41 лв. + 10 лв./.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД, срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл е р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, респективно чл. 3 и чл. 8,
ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост.
Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, т. е.
върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.
По силата на чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на
общината, като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои
служители или други лица, на които е възложила изпълнението й. Съгласно чл. 31 от ЗП и
чл. 3, ал. 1 ЗДвП задължение е на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да организират движението
така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. до извършването на
ремонтните дейности, да обозначат съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Законът определя и изискуемият резултат - осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване. Затова, каквато и организация да
създава общината като собственик на пътя и лицето, на което е възложила ремонта и
поддържането на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат, е налице
бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи отговорност на
основание чл. 49 ЗЗД.
Във въззивната жалба липсват конкретни доводи относно правилността на
обжалваното решение във връзка с възражението за съпричиняване, поради което то не
следва да се обсъжда от въззивния съд /арг. от чл. 269, изр. 2 ГПК/.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20091315/12.04.2021 г., постановено по гр. д. №
42991/20 г. по описа на СРС, 43 състав, следва да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в
частта му относно разноските.
По разноските във въззивното производство:
Всяка от страните претендира разноски.
7
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 100 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20091315/12.04.2021 г., постановено по гр. д. №
42991/20 г. по описа на СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА С.О., Булстат: ******* с адрес: гр. София, ул. ******* N 33, да заплати на
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******
№ *** на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8