О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 12.06.2023 год.
Административен
съд – Кърджали, ………….......................…
в закрито ...............................
съдебно заседание на дванадесети юни
………….…….……………..………….…..……..……………......…..
през 2023/две хиляди двадесет и
трета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………..……...………………………..…………......……………......…...............
с участието на …………………………………………………………………………………….……………..……..………….
като разгледа докладваното
от ……………………..... съдията Виктор
Атанасов ………...................…
административно дело ……...... №142 …..……..... по описа за ....................... 2023 год. …...…....
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203
и следв. от АПК, във
връзка с чл.1, ал.1 и чл.4 от
ЗОДОВ.
Делото е било образувано по искова молба от „ТОНИ 1307”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му Н. М. В., с ЕГН **********,
подадена чрез пълномощник – адвокат Р.А.Р. от АК-***, с посочен съдебен адрес
за призоваване и връчване на книжа: ***, адвокатска кантора Р.Р.,***, с ЕИК *** и адрес: ***, с посочена цена на иска, в
размер на 97234.94/деветдесет и седем хиляди двеста тридесет и четири лв. и 94
ст./ лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството-ищец
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от отказана от
Държавен фонд „Земеделие” финансова помощ под формата на парични субсидии за
2018, 2019 и 2020 год. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи
земеделски земи, както и законна лихва за забава/мораторна/,
общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева, произхождаща, както следва: върху
сумата *** лева, в размер на *** лева, за периода от 07.07.2022
год. до датата на завеждане на иска; върху сумата *** лева, в размер на ***
лева, за периода от 04.08.2021 год. до датата на завеждане на иска и върху
сумата *** лева, в размер на *** лева, за периода от 10.03.2022 год. до датата
на завеждане на иска, както и законната лихва върху всички присъдени суми от
датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане. В исковата молба ищецът
моли също така, при уважаване на иска, да му бъдат присъдени направените от
ищеца деловодни разноски.
В исковата молба се сочи, че дружеството „ТОНИ 1307” ЕООД
е сключило, в качеството на наемател, договор за наем с ответника Община Кърджали,
на земеделски земи от общинския поземлен фонд, находящи
се в землището на ***, като договорът бил с №*** от *** год. и имал за предмет -
отдаване под наем на земеделски земи с обща площ 51.198 дка, които са част от поземлен
имот ***, целият с площ 111.198 дка. Твърди се, че от този имот, 67.124 дка попадали
в обхвата на актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой
„Площи допустими за подпомагане”, с начин на трайно ползване „пасище, мера“, девета
категория.
Твърди се също, че няколко дни по-късно - на 14.02.2017
год., с Договор №***, Община Кърджали отдала под наем на лицето Д. Р. Е.
земеделски земи от общинския поземлен фонд, с обща площ 60 дка, в землището на ***,
които били част от поземлен имот №***, целият с площ 111.198 дка и в този договор
било посочено, че от имота, 67.124 дка попадат в обхвата на актуалния към датата
на подписване на договора специализиран слой „Площи допустими за подпомагане”, с
начин на трайно ползване „пасище, мера“, девета категория. В исковата молба се
твърди също така, че и двата договора - този сключен с ищеца, и този сключен с Д.
Р. Е., не било уточнено и отграничено, коя реална част
от поземлен имот №*** се отдава под наем на наемателите, а също така, не било ясно
колко и кои точно от земите, попадащи в обхвата на актуалния към датата на подписване
на договора специализиран слой „Площи допустими за подпомагане”, са
предоставени под наем на всеки от двамата наематели по договорите. Ищецът твърди, че поради тези неясноти и липса на конкретизация в
договорите за наем, са му били отказани плащания от Държавен фонд „Земеделие“
по подадени от него заявления по мерки относно предоставени му под наем
земеделски земи за 2018, 2019 и 2020 години, като отказите на ДФ „Земеделие“
били съответно за кампания 2018 год. - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания с Изх.№02-090-2600/8605#6 от 07.07.2022
год.; за 2019 год. - Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с
Изх.№02-090-2600/15729 от 04.08.2021 год. и за 2020 год. - Уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с Изх.№02-090-2600/2883 от
10.03.2022 год.
В исковата молба се твърди, че при това положение,
отказите на ДФ „Земеделие“ да му се платят парични суми по подадените заявления
са по вина на Общината, предвид на неуточнени и неконкретизирани по количество,
качество и местонахождения земеделски земи - предмет на горепосочените договори
за наем, като се сочи, че в писмата на ДФ „Земеделие“ и потвърждаващите ги
заповеди на министъра на земеделието изрично било посочено, че причини за отказите
са застъпването /дублиране/ на земите по двата договора за наем и непопадането
на част от тях в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане”. Ищецът
твърди също, че не може да включи отдадените му под наем земеделски земи в специализирания
слой „Площи допустими за подпомагане”, нито е могъл да знае, колко и кои от предоставените
му под наем земи са включени в този слой, както и че общината като наемодател е
следвало да му предостави достатъчни по количество такива земи с договора за
наем, за да може успешно да кандидатства пред ДФ „Земеделие“ за изплащане на
съответните парични субсидии. Според ищеца, по такъв начин
съответните органи и длъжностни лица на Община Кърджали с действията си по сключване
и подписване на Договор за наем с №*** от *** год., са причинили на дружеството
„ТОНИ 1307” ЕООД имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в размер на
отказаната му от Държавен фонд „Земеделие” финансова помощ под формата на финансови
субсидии за 2018 год., в размер на *** лева, за 2019 год., в размер на *** лева
и за 2020 год. ,в размер на *** лева или общо за трите години, в размер на сумата
от *** лева. Поради това и на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ, чл.1 т.3
и чл.1281 ал.11 т.6 и чл.204, ал.4 от АПК, в исковата молба се моли да бъде осъдена
Община Кърджали, с ЕИК ***, да заплати на ищеца „ТОНИ 1307” ЕООД, с ЕИК ***, сумата
*** лева като обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи, произтичащи от отказана от Държавен фонд „Земеделие” финансова
помощ под формата на парични субсидии за 2018, 2019 и 2020 год. по схеми и мерки
за директни плащания, базирани на площи земеделски земи, както и законна лихва за
забава/мораторна/, както следва: върху сумата *** лева,
в размер на *** лева, за периода от 07.07.2022 год. до
датата на завеждане на иска, върху сумата *** лева, в размер на *** лева, за периода
от 04.08.2021 год. до датата на завеждане на иска и върху сумата *** лева, в размер
на *** лева, за периода от 10.03.2022 год. до датата на завеждане на иска, както
и законната лихва върху всички присъдени суми от датата на завеждане на иска до
окончателното им изплащане. При уважаване на иска се
претендира да бъдат присъдени направените от ищеца деловодни разноски.
Призован редовно за съдебното заседание, ищецът „ТОНИ
1307” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се представлява от редовно
упълномощения си процесуален представител – адвокат Р.Р.
от АК-***, който заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Заявява също, че поддържа направените доказателствени
искания в подадената искова молба, както и прави нови такива искания.
Ответникът по иска – Община Кърджали, редовно призован,
се представвява от редовно упълномощен процесуален
представител - ст.юрк. Р.
И., който оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна, като заявява, че поддържа съображенията, изложени в депозирания отговор на исковата молба. Излага довод, че община Кърджали не участва
в процеса на финансово подпомагане на земеделските производители, а предоставя земеделски земи за пашуване и че земеделският производител носи своя риск да
посочи имота, който общината му е предоставила за ползване и съответно
да защити допустимите площи, както и че в настоящия случай са декларирани
повече площи над допустимия слой и това си е
проблем на подпомаганото дружество.
По делото, преди съдебното заседание, от ответника - община
Кърджали, чрез процесуалния й представител – ст.юрк.Р.
И., е депозиран и отговор на исковата молба, в който същата се оспорва като недопустима и
неоснователна. В депозирасния отговор са развити
подробни доводи и съображения, както по отношение недопустимостта на така
предявената искова молба, така и по отношение нейната неоснователност. В писмения отговор ответникът заявява също, че оспорва изцяло
обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Моли исковата молбла да бъде оставена без разглеждане по същество като
недопустима и съответно, да бъде прекратено производството по делото, а
алтернативно – да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмения отговор моли,
също така, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали заявява,
че съображения по исковата молба
ще изложи
в хода на делото по същество.
При това положение, след като се запозна с доказателствата,
приложени по делото и за да се произнесе по така подадения иск, с посочено в него правно основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ и чл.128, ал.1, т.6 и
чл.204 от пАПК, съдът прецени и взе предвид
следното:
Съгласно чл.203, ал.1 и ал.2 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените
въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
В чл.1, ал.1 от ЗОДОВ съответно е регламентирано, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове.
Според чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред, а според ал.2 на същия
текст, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт
до приключване на първото заседание по делото. Съгласно ал.3 на чл.204 от АПК,
когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт,
незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение, а според ал.4, незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението.
От цитираната нормативна уредба следва, че за да бъде
допустим предявеният иск по ЗОДОВ, то на първо място същият следва да се
основава от фактическа страна на твърдения за вреди, причинени, пряко и
непосредствено, от незаконосъобразен административен акт, като този акт следва
да бъде отменен по съответния ред или оспорването му да бъде предявено заедно с
иска за обезщетение.
В процесния случай ищецът не твърди
вредите в посочения размер на исковата сума да произтичат от отменен като
незаконосъобразен индивидуален или общ административен акт или подзаконов
нормативен акт, като с исковата молба не е и предявено оспорване на какъвто и
да е административен акт. Казано по друг начин, в исковата молба не се твърди
наличието на предварително отменен административен акт, както и не са наведени
доводи за наличието на нищожен или оттеглен от издателя му административен акт по
смисъла на чл.204, ал.3 от АПК, нито пък с предявеният иск е съединена и жалба
срещу административният акт, от който да се поддържа произтичането на
пропуснатите ползи.
Исковата си претенция в случая ищецът обосновава най-напред
със сключения от него Договор №*** от *** год. за отдаване под наем на общински
пасища, мери и ливади, с Община Кърджали/л.5-л.7, л.87-л.92/. По силата този договор за
наем, нa основание чл.37и, ал.1 и ал.3 и ал.12, във връзка
с чл.24а, ал.6, т.4 от ЗСПЗЗ, Решение №34 от 25.02.2016 год./л.33-л.52/ и Решение №53 от 24.03.2016 год./л.53-л.70/ на Общински съвет -
Кърджали и Протокол от 27.04.2016 год. на комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ/л.71-л.79/, Община Кърджали, като наемодател, е предоставила, без търг или конкурс, за
временно и възмездно ползване на ищеца „ТОНИ - 1307“ ЕООД, като наемател, за срок
от 6/шест/ стопански години/от 2016/2017 год. до 2021/2022 год. вкл./, земеделска
земя от общинския поземлен фонд/ОПФ/, с площ от 51.198 дка, като част от поземлен
имот с №***, целият с площ от 111.198 дка, в землището на ***, при подробно
описаните граници в договора, от които 67.124 дка попадащи в обхвата на актуалния
допустим специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, за 35 броя животински
единици – говеда, с регистриран животновъден обект №***, находящ
се в землището на ***, срещу наемна цена за 1/една/ стопанска година в размер
на ***/*** лв. и *** ст./ лева, платима ежегодно по посочената в чл.5 от
договора схема.
С този договор, земеделската земя – предмет на същия, е била
предоставена на наемателя за ползване като пасище, мера, съобразно начина й на
трайно ползване/НТП/, т.е. за пашуване. Към момента на
завеждане на исковата молба – 27.03.2023 год., този Договор №*** от *** год. за
отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, е с изтекъл срок, като през
цялото действие на договора, наемателят не е оспорил нито решенията на Общински
съвет - Кърджали, нито решението/протокола/ на Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ,
въз основа на които е бил сключен, нито пък клауза от договора или действие по него.
Същият е подписан от ищеца и е породил своето законосъобразно действие, като
няма спор, че за периода на действие на договора, ищецът е ползвал
предоставената му под наем, без търг или конкурс земеделска земя, съобразно
предназначението й. Ясно е, че подписвайки договора за наем, ищецът доброволно се е съгласил със
съответните клаузи в него и бъдещият стопански риск е единствено за негова
сметка.
Исковата си претенция в случая ищецът по-нататък обосновава
и със сключения от Община Кърджали, като наемодател, Договор №*** от *** год.
за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, с Д. Р. Е. от ***, **,
община Кърджали, като наемател/л.9-л.14, л.80-л.85/. По силата
този договор за наем, нa основание чл.37и, ал.1 и ал.3
и ал.12, във връзка с чл.24а, ал.6, т.4 от ЗСПЗЗ, Решение №34 от 25.02.2016 год./л.33-л.52/ и Решение №53 от 24.03.2016 год./л.53-л.70/ на Общински съвет - Кърджали и Протокол от 27.04.2016 год. на комисията по
чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ/л.71-л.79/, Община Кърджали,
като наемодател, е предоставила, без търг или конкурс, за временно и възмездно
ползване на Д. Р. Е. от ***, **, община Кърджали, като наемател, за срок от
6/шест/ стопански години/от 2016/2017 год. до 2021/2022 год. вкл./, земеделска земя
от общинския поземлен фонд/ОПФ/, с площ от 60.00 дка, като част от поземлен имот
с №***, целият с площ от 111.198 дка, в землището на ***, при подробно
описаните граници в договора, от които 67.124 дка попадащи в обхвата на актуалния
допустим специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, за 18 броя животински
единици – говеда, с регистриран животновъден обект №***, находящ
се в землището на ***, срещу наемна цена за 1/една/ стопанска година в размер
на ***/***/ лева, платима ежегодно по посочената в чл.5 от договора схема. Ясно
е, че към момента на завеждане на исковата молба – 27.03.2023 год., и този Договор
№*** от *** год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, е с изтекъл
срок.
Според настоящия състав, няма никакъв спор, че описаните
по-горе два броя договори за отдаване под наем на общински пасища, мери и
ливади, сключени от Община Кърджали, като наемодател и посочените в тях лица,
като наематели, по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като
административни актове. Касае се за едни гражданскоправни
отношения и по-конкретно - за наемно
правоотношение, което не възниква по силата на административен акт, а
със сключването на договор за наем, с който договор наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за
временно ползуване, а наемателят - да му плати определената
цена. Следва да се отбележи, че тъй
като в случая се касае за отдаване под на земи от общинския поземлен фонд, като основание за сключването на тези договори за наем е посочена
разпоредбата на чл.26а, ал.6, т.4 от ЗСПЗЗ, съгласно която, земите от общинския поземлен
фонд могат да се отдават
под наем или аренда без
търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, когато земите са
пасища, мери или ливади. От анализа на съдържанието на тези два договора за наем е ясно, че изискванията
на тази законова разпоредба са спазени по отношение и на двата договора за за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади.
Както бе посочено и по-горе, съгласно разпоредбата на чл.204
от АПК, наименован „Допустимост на иска“, ал.1 от
същия, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния
ред. Наличието на отмяната на акта е задължителна процесуална предпоставка за предявяването
на иска и липсата й обуславя недопустимост на съдебното производство. В
настоящия случай, не само че не е налице отмяна на административен акт по съответния
ред, а въобще липсва такъв административен акт, който да бъде отменен,
доколкото двата договора за отдаване под наем на общински пасища, мери и
ливади, категорично не са административни актове. Според ал.2, предл.I/първо/ на същия текст, искът може да се предяви и заедно с оспорването на
административния акт до приключване на първото заседание по делото, но при
липсата на административен акт, то няма и какво да се оспорва, а както бе
отбелязано и по-горе, в настоящия случай ищецът не твърди вредите в претендирания в исковата молба размер да произтичат от
отменен като незаконосъобразен индивидуален или общ административен акт или
подзаконов нормативен акт, като с исковата молба не е предявено оспорване и на
какъвто и да е административен акт. При липсата на какъвто и да е
административен акт, то няма как да е налице и хипотезата на ал.3 на чл.204 от АПК, съгласно която, когато вредите са причинени
от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява
от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение.
Най-сетне, в така предявения иск е посочено, че същият се
предявява с правно основание чл.204, ал.4 от АПК, като се твърди, че
съответните органи и длъжностни лица на Община Кърджали, с действията си по
сключване и подписване на Договор за наем с №*** от *** год., са причинили на
дружеството „ТОНИ 1307” ЕООД имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
в размер на отказаната му от Държавен фонд „Земеделие” финансова помощ под
формата на финансови субсидии, за 2018 год, за 2019
год. и за 2020 год., в посочените размери. По повод тези твърдения в исковата молба, съдът
намира за необходимо да разясни следното:
Според
чл.128 от АПК, подведомствени на административните
съдилища са и исканията за обезщетения
за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи
и длъжностни лица/чл.128,
ал.1, т.6, предл. I/първо/, също посочен като основание в предявения иск. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
Държавата и Общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК/чл.203
– чл.207 от АПК/.
Горните правни норми предпоставят
приложимостта на този специален ред за търсене на обезщетения, само когато претендираните вреди са пряк и непосредствен резултат от
правни актове на административен орган, които са обявени за незаконосъобразни,
както и/или от незаконосъобразни фактически действия/ бездействия на длъжностни
лица, извършени при или по повод изпълнение на административна дейност от тези
органи, съответно от длъжностни лица, т.е. вредата, чиято обезвреда
може да иска едно лице, следва да е следствие на акт на административен орган
или на фактическо действие или бездействие на длъжностно лице при този орган и
да е при или по повод на изпълнявана административна дейност.
На второ място, незаконосъобразното действие или бездействие
на административен орган или на длъжностно лице може да бъде само
фактическо/или материално/ действие, което се предприема или извършва без
правно основание - нормативен или административен акт, респ. бездействие,
изразяващо се в неизвършване на фактическо действие, което органът или
длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон или бездействие
на административен орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт. Незаконосъобразно действие по смисъла чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде юридическо или правно действие, защото
незаконосъобразното правно действие е незаконосъобразен юридически акт, който
или е незаконосъобразен административен акт и в този случай отговорността пак
ще бъде по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но не за вреди от незаконосъобразни действия, а
ще бъде за вреди от незаконосъобразен акт или е сделка по смисъла на
гражданското право, осъществена от държавен орган, който е юридическо лице/какъвто
именно е и настоящия случай – сключен договор за отдаване под наем на общински
пасища, мери и ливади/ и в този случай отговорността за вреди ще бъде по правилата
на гражданското право.
Същото, между впрочем, се отнася и за незаконосъобразното
бездействие на административен орган - ако то се състои от фактическа страна в
непроизнасяне в съответния срок по чл.57 от АПК по искане да се издаде
ненормативен административен акт, това бездействие по дефиницията на чл.58,
ал.1 и ал.4 от АПК е приравнено на административен акт - мълчалив отказ или
мълчаливо съгласие. Мълчаливият отказ на администрацията, според ВКС в мотивите
към т.4 на ТР №3 от 22.04.2004 год. не е фактическо действие, а юридически акт,
който ако бъде отменен, обосновава обезщетение от незаконен акт на органа на
администрацията. Съдебната практика на ВАС също е категорична, че неоснователни
бездействия на административен орган по смисъла на чл.204, ал.4 от АПК са
налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни действия,
каквито са хипотезите на чл.256 и чл.257 от АПК. Юридическите действия трябва
предварително да бъдат отменени като административни актове, за да е допустимо
сезирането на съда на посоченото основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид горното е ясно, че действията преди и при
сключването и подписването на Договора с №*** от *** год. за отдаване под наем
на общински пасища, мери и ливади, по никакъв начин не могат да бъдат
квалифицирани като фактически /или т.нар. материални/ действия, които са
предприети или извършени без правно основание, било то нормативен или
административен акт. Договорът е сключен на ясни законови основания – чл.37и,
ал.1, във вр. с чл.26а, ал.6, т.4 от ЗСПЗЗ и след
изпълнение на процедурата, разписана в нормите на чл.37и, ал.3 – ал.6, ал.8 и
ал.12 от ЗСПЗЗ, видно от представените от ответника и приети в съдебно
заседание писмени доказателства, т.е. те са в изпълнение на една ясно
регламентирана в закона дейност. От това следва, че всички тези действия на
съответните органи и длъжностни лица от Община Кърджали категорично не са
фактически/или материални/ действия, а са правни действия, като таково правно действие е и сключването и подписването на
посочения договор за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, на
който ищецът заявява, че основава така предявения иск. Казано по-просто, в
случая липсват фактически действия или действие, чиято незаконосъобразност да се установява от настоящия съд,
пред който е предявен и искът за обезщетението.
Както бе посочено и по-горе, съгласно чл.204,
ал.1 от АПК, за да бъде допустим
искът по чл.203,
във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен
след отмяната на административния акт по съответния ред, като отклонение от този принцип е въведено с чл.204, ал.3 и ал.4 от
АПК за случаите, в които се претендира
обезщетение от нищожен или оттеглен
административен акт, или от незаконосъобразно фактическо действие или бездействие.
Липсата на визираните предпоставки в нормата на чл.204 от АПК, неслучайно наименована „Допустимост на иска“ и
най-вече липсата в случая на незаконосъобразни фактически/или т.нар. материални/
действия или действие при сключването и подписването на Договор №*** от ***
год. за отдаване под наем на общински пасища, мери и ливади, между Община Кърджави, като наемодател и ищеца „ТОНИ 1307“ ЕООД, като
наемател, води до недопустимост на исковата молба, което предпоставя
оставянето й без разглеждане по същество и прекратяване на образуваното производство
по нея. В
случая не е налице фактическо действие на административен орган или длъжностни лица, предпоставящо
правото да се претендира обезщетение
по специалния ред на чл.204, ал.4 от АПК, във вр. с
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Допустимостта
на оспорването на административен акт, действие или бездействие, е абсолютна положителна
предпоставка по чл.204 от АПК за разглеждане на искове по ЗОДОВ, която предпоставка
в случая не е налице, поради което така предявеният иск с правно основание чл.1
и чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по настоящото
дело следва да бъде прекратено.
При този изход на спора по
настоящото дело и предвид своевременно направеното в депозирания в срок отговор
на исковата молба, искане от процесуалния представител на ответника, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл.10 от ЗОДОВ урежда въпроса с
разноските при разгледан по същество иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е. при допустим иск и
съответно, не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на съдебното производство, поради недопустимост на иска, както в настоящия случай. С чл.10 от ЗОДОВ е предвидено специално
ограничение относно начина на разпределяне на отговорността за разноски,
направени в производства по
ЗОДОВ. За настоящия състав не подлежи на
съмнение, че тази разпоредба е специална и изключва прилагането на общите правила по АПК – чл.143 и
по ГПК, по отношение на разпределянето на отговорността за разноските.
Хипотезите,
при които ищецът дължи разноски,
се свеждат до изрично посочените
в чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ, сред
които не попада случаят, когато съдът оставя без разглеждане исковата молба и прекратява производството по делото. Задължението за понасяне на разноски във
всеки конкретен случай следва да
се основава на изрична разпоредба на закона. Настоящият съдебен състав приема, че §1 от
ЗР на ЗОДОВ, съответно и чл.78,
ал.4 от ГПК, не намират приложение в случая, тъй като
не се касае
за „неуреден случай“ по смисъла на §1 от ЗР на ЗОДОВ. Предвид изложеното,
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответника по иска, направено от процесуалния му представител, е
неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на
основание чл.159, т.1, във вр. с чл.204,
ал.5 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от „ТОНИ 1307”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му
Н. М. В., с ЕГН **********, чрез пълномощника му – адвокат Р.А.Р. от АК-***, с
ЕИК ***, с посочена цена на иска, в размер на 97234.94/деветдесет и седем
хиляди двеста тридесет и четири лв. и 94 ст./ лева, представляваща обезщетение
за причинени на дружеството - ищец имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от отказана от Държавен фонд „Земеделие” финансова помощ под
формата на парични субсидии за 2018, 2019 и 2020 год. по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площи земеделски земи и за законна лихва за
забава /мораторна/, общо в размер на
12175.80/дванадесет хиляди сто седемдесет и пет лв. и 80 ст./ лева,
произхождаща, както следва: върху сумата *** лева, в размер на 1814.55 лева, за
периода от 07.07.2022 год. до датата на завеждане на
иска; върху сумата *** лева, в размер на 6718.31 лева, за периода от 04.08.2021
год. до датата на завеждане на иска и върху сумата *** лева, в размер на
3642.94 лева, за периода от 10.03.2022 год. до датата на завеждане на иска,
както и за законната лихва върху всички присъдени суми от датата на завеждане
на иска до окончателното им изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №142/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника по
иска, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на Община Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***.
ПРЕПИС от настоящото
определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с
чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали,
в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :