№ 1314
гр. Пловдив, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501203 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 36/29.01.2023 г. по гр.д. № 2195/2021 г., по описа на
Районен съд - Асеновград, е признато за установено по отношение на Община
С., БУЛСТАТ:********* , гр. С., ул. „Иван Вазов“ № 2 , представлявана от
кмета Д.Б.З. и РПК Наркооп Пловдив, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр . Пловдив ул„Опълченска“ № 4, представлявана от
председателя Г.С.С., че Коперация ВК - Прогрес ВК 91, ЕИК115152404, със
седалище и адрес на управление с. К., общ. С., е собственик на едноетажна
масивна сграда – фурна със ЗП от 500 /петстотин/ кв. м. , построена в ПИ
832/осемстотин тридесет и втори/ кв. 35 /тридесет и пети/по плана на с К. общ
С., при граници на имота от две страни улици, УПИ 2- стопанска дейност,
УПИ 4 - бензиностанция, и ГКСМ базова станция, УПИ 6 - стопанска
дейност, УПИ7 - стопанска дейност и УПИ 8 - стопанска дейност, като
Община С. и „РПК Наркооп“ - Пловдив са осъдени да заплатят на ВК
„Прогрес ВК 91“ сторените по делото разноски в размер на 2116,74 лева.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците по
спора Кооперация "Районна Потребителна Кооперация Наркооп - Пловдив" и
Община С., като в подадената въззивна жалба от Кооперация „РПК Наркооп –
Пловдив“ са реливирани подробни оплаквания за недопустимост на
първоинстанционното решение, поради липса на правен интерес у ищеца от
предявения срещу този ответник иск. Поддържа се в жалбата , че Кооперация
„РПК Наркооп – Пловдив“ не е оспорвала правото на собственост на ищеца
досежно процесния недвижим имот , не е оспорвала настъпилото
правоприемство и преминаването на процесния имот в активите на ищцовата
1
кооперация. В този смисъл се отправя и искане до въззивния съд за
обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по
делото по предявения срещу Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“ иск, с
присъждане на направените по делото разноски.
Във въззивната жалба подадена от Община С. са развити подробни
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и
необоснованост на изводите на първостепенния съд за установяване в процеса
на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот. Твърди
се, че по делото не е установено процесната сграда да е била построена
изцяло със средства, на която и да е от двете кооперации , страни по делото.
Не е установено по делото и настъпило правоприемство между ищцовата и
ответната кооперация , респективно ищецът да е включил в баланса си
процесната сграда като свой актив към 1991 г. Искането към въззивния съд е
за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата
претенция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивните
жалби от въззиваемата Кооперация "Всестранна Кооперация "Прогрес - ВК
91", ЕИК: ********* , в които се взема становище за тяхната неоснователност
и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани
страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустима.
Предявен е по делото положителен установителен иск по чл.124, ал.1
ГПК във вр. с чл.2, ал.3 от ЗобС/отм./ от Кооперация "Всестранна Кооперация
"Прогрес - ВК 91"", ЕИК: *********, село К., против Община С. и
Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“,град Пловдив ЕИК: *********, за
собственост върху едноетажна масивна сграда – фурна със ЗП от 500 кв. м. ,
построена в ПИ 832 , кв. 35 по плана на с. К., общ С.. В исковата молба е
посочено, че сградата е построена през 1970 г. от ответната кооперация със
средства от самооблагане на член кооператорите. След взетото от РПК
Наркооп решение за отделяне на клона на кооперацията в с. К. в
самостоятелна кооперация , процесният имот е включен в баланса на
ищцовата кооперация, като същият е заприходен в сметка 203 като
дълготраен материален актив и се владее от ищеца. Правният интерес от
предявяването на иска е обоснован с издаден от Община С. Акт №96
/13.12.2019г. за частна общинска собственост върху имота , както и от
обстоятелството, че при отделянето на двете кооперации не е бил подписан
разделителен протокол на имуществото. При направеното искане за
деактуване на имота е било отказано и кумулативното наличие на двете
условия е обусловило извода за допустимост на предявеният иск.
В писмения си отговор ответната Кооперация „РПК Наркооп –
Пловдив“, град Пловдив е релевирала възражение за недопустимост на
предявения иск, поради липса на правен интерес у ищеца от неговото
предявяване.Изложени са съображения, че в ответната кооперация не са
2
налични документи за собственост,строителство, за разходи или ползване на
процесния недвижим имот , който не е заведен и като актив в счетоводството
на кооперацията , която не е предявявала и претенции досежно собствеността
му.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответната Община С. е оспорила
основателността на предявения иск с възражението за липсата на
правоприемство между ищцовата и ответната кооперации. Изложени са
твърдения, че с Акт №96/13.12.2019г. имотът е актуван като частна общинска
собственост и ответната община се легитимира като негов собственик на
основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС във вр. с § 42 от ПЗР от ЗИДЗОС.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение и да уважи предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, чe от събраните по делото доказателства е
установено , че процесната сграда е построена през 1963г. от ответната
Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“, град Пловдив със средства от
самооблагане на член кооператорите. Ищецът се явява правоприемник на
ответната кооперация , същият е заприходил процесната сграда в
счетоводството си по сметка 203 сгради, заплаща данъци и разходи за нея,
ползва сградата за осъществяване на своята дейност, с което е осъществен
фактическия състав на нормата на чл.2,ал.3 от ЗОбС/отм./, признаваща право
на собственост на кооперативните организации, респективно на техните
правоприемници, върху изградените до 13.07.1991г. постройки.С
обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за неоснователно
възражението на ответната кооперация за недопустимост на предявения иск,
като е изложил съображения за наличие на правен интерес за ищеца от
предявяване на настоящия установителен иск за собственост с оглед липсата
на изготвен от кооперациите разделителен протокол относно имотите.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първоистнационния съд
за наличието на правен интерес у ищеца от предявяване на процесния
установителен иск за собственост, с оглед изложените в исковата молба
твърдения, че е правоприемник на ответната кооперация, изградила
процесната сграда със средства от самооблагане на член кооператорите и
липсата на съставен от кооперациите разделителен протокол за
имуществото, в който да фигурира спорния недвижим имот. Следователно
ищецът има правен интерес от водене на положителен установителен иск за
установяване правото си на собственост по отношение на недвижим имот и
не оспорването му от страна на ответната кооперация не води до отпадане на
интереса от търсената с този иск защита.
Ето защо на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
правилността на обжалваното решение съобразно посоченото в жалбата, като
се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
3
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът
намира следното:
От неоспорените по делото от страните писмени доказателства е
документално установено, че на проведено на 22.02.1975г. годишно отчетно
събрание на РПК Наркооп , град Пловдив е взето решение за отделяне на
селищата от 4-ти стопански район : С., К., Ч., К., К. и М. и сформирането на
самостоятелни потребителна кооперация с център гр. С.. На проведено на
15.02.1991г. годишно отчетно събрание на РПК Наркооп, град С. е взето
решение за отделяне на селищно кооперативните събрания в К. и К. в
самостоятелни кооперации, считано от 01.01.1991г. На проведено на
07.02.1991г. общо събрание на ПК село К. е взето решение кооперацията в с.
К. да се отдели като самостоятелна такава от РПК Наркооп, град С., с
наименование - Всестранна кооперация Прогрес, вписана на 09.07.1991г. в
регистъра на кооперациите при Пловдивски окръжен съд по ф.д.№43/1991г.
Посочените преобразувания налагат извод за наличието на
правопремство между ищцовата Кооперация "Всестранна Кооперация
"Прогрес - ВК 91"" и Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“, град Пловдив,
поради което възраженията на Община С. за липса на провоприемство между
тях са неоснователни.
По делото е установено също, че процесната сграда е построен след
дадено на заседание на ИК на ОНС с. К., проведено на 31.05.1962г. съгласие
за отреждане на место за фурна в празно общинско място на изток от улицата
с ос. кр. 185 и 189, заключващо се между тази улици и шосето за К..
За построяването на сградата РПК„Наркооп“, град Пловдив е вложила
34 154 лв., а СОНС е участвал със сумата 12 000 лв., видно от представения и
неоспорен от страните Акт № 93 от 13.09.1971 г. за държавна собственост на
недвижимия имот, в който е посочена общата стойност на сградата в размер
от 46 154 лева, както и че имотът е в съсобственост с Наркооп-Пловдив,на
която кооперация е отстъпено и правото на ползване на имота. На
21.02.1974г. на основание разпореждане № 136/27.03.1971г. на Комитета за
стопанска координация при Министерския съвет е отправено искане до СНС
с. К. за предаване на идеална част в размер на 12 000лв. от фурната в с. К.,
които са дадени от самооблагането при построяването й, като за
притежаваната от СНС с. К. част от сградата е определен месечен наем в общ
размер на 902,88лв., последният платен от РПК Наркооп-Пловдив съгласно
платежно нареждане№10/23.02.1974г.
При тези данни по делото въззивният съд намира за безспорно
установено по делото, че процесната сграда не е построена само от РПК
Наркооп, град Пловдив , чийто правоприемник е ищецът. Тя е построена през
1963г. съвместно със средства на народния съвет от самооблагане и средства
на потребителната кооперация. Поначало източникът на средствата, с които е
построена една сграда няма отношение към придобиването на правото на
собственост, но в защита на обществения интерес, справедливостта и
4
реституцията на кооперативното имущество законодателят е предвидил, че
кооперациите стават собственици на това, което са построили със свои
средства, както и на прилежащия терен. Налице е едно самостоятелно,
изрично уредено в закона-чл.2,ал.3 от ЗОбС/отм./ основание за придобиване
на право на собственост, което следва да се прилага в разумните му граници.
В закона не е посочено дали съответната сграда трябва да е построена изцяло
със средства на кооперацията, за да стане нейна собственост и как следва да
се уреждат случаи като настоящия, при който има смесено финансиране. Като
се изхожда от целта и смисъла на нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС /отм./следва да
се приеме, че върху построения обект е възникнала съсобственост между
кооперацията и общината, в който смисъл е Решение № 404 от 19.01.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 4205/2008 г., I г. о. Вложените държавни средства в
изграждането са 12 000 лева от общата стойност 46 154 лева, поради което и
12000/46154 идеални части от сградата не са станали кооперативна
собственост. На основание чл. 2, ал. 3 от ЗОбС /до отмяната й ДВ бр. 96/1999
г./ кооперативна собственост са останалите 34 154/46 154 ид.части. Съдебната
практика последователно прима, че при преобразуване на кооперативните
организации чрез сливане, вливане, отделяне и разделяне право на
собственост се придобива от организацията - правоприемник, в чиийто
баланс е включена сградата към момента на влизане в сила на закона
/решение № 255/10 по гр.д. № 89/2009 г. на ВКС, I г.о; решение № 180
/07.03.2018г. по гр.д. № 315/2017 г. на ВКС, I г.о /. Приема се, че в хипотезата
на чл. 2, ал.3 /отм./ ЗОбС теренът няма самостоятелно, а обслужващо
предназначение и следва собствеността на построената върху него сграда /
решение № 925/09 по гр.д. № 1734/08 на ВКС, I г.о. /.
В процесния случай от неоспорената от страните ССЕ по делото е
безспорно установено, че процесната сграда не е заведена в счеводството на
Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“, град Пловдив , но е заприходена в
баланса на ищцовата кооперация по сметка 203 сгради като дълготраен
материален актив, заплащани са данъци и разходи за нея и сградата се полза
от ищцовата кооперация за осъществяване на своята дейност.
В аспекта на изложеното въззивният съд намира, че предявения от
ищеца иск по чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.2,ал.3 от ЗОбС /отм./ е частично
основателен до размера на 34154/46154 ид.части от правото на собственост
върху процесната сграда , построена от РПК Наркооп град Пловдив при
условията на смесено финансиране, чиийто правоприемник е ищеца и в
чиито баланс е заприходена в сметка 203 като дълготраен материален актив и
се владее от него.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с
която е признато правото на собственост на ищцовата кооперация досежно
34154/46154 ид.части от процесния недвижим имот, а в останалата част, като
неправилно, следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор в полза на жалбоподателя Кооперация
„РПК Наркооп – Пловдив“, град Пловдив следва да се присъдят разноски за
въззивното производство съразмерно с уважената част от жалбата възлизащи
в размер от 25,81 лева.
5
В полза на жалбоподателя Община С. следва да се присъдят разноски
за въззивното производство съразмерно с уважената част от жалбата
възлизащи в размер от 415,81 лева.
Жалбоподателите Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“ и Община С.
не са направили разноски в първоинстанционното производство, поради
което и такива не следва да им бъдат присъдени.
Жалбоподателят Кооперация „РПК Наркооп – Пловдив“ следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата кооперация разноски за въззивното
производство съразмерно с отхвърлената част от жалбата възлизащи в размер
от 1554 лева.
Жалбоподателят Община С. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата кооперация разноски за въззивното производство съразмерно с
отхвърлената част от жалбата възлизащи в размер от 1554 лева.
С първоинстанционното решение в полза на ищеца са присъдени
разноски в размер от 2116,74 лева, като с оглед уважената част от
претенцията му се следват разноски в размер от 1566,39 лева, поради което
за разликата до пълния присъден размер решението на районният съд следва
да бъде отменено.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/29.01.2023 г. постановено по гр.д. №
2195/2021 г., по описа на Районен съд – Асеновград, в частта, с която е
признато за установено по иска, предявен от Кооперация "Всестранна
Кооперация "Прогрес - ВК 91"", ЕИК: *********, село К., против Кооперация
"Районна Потребителна Кооперация Наркооп - Пловдив", град Пловдив, ЕИК:
********* и Община С., БУЛСТАТ: *********, че Кооперация "Всестранна
Кооперация "Прогрес - ВК 91"", ЕИК: ********* е собственик на основание
чл.2 ал.3 ЗОбС/отм./ на 34154/46154 идеални части от едноетажна масивна
сграда – фурна със ЗП от 500/петстотин/ кв. м. , построена в ПИ
832/осемстотин тридесет и втори/ кв. 35 /тридесет и пети/по плана на с К. общ
С., при граници на имота: от две страни улици, УПИ II - стопанска дейност,
УПИ IV - бензиностанция, и GSM базова станция, УПИ VI - стопанска
дейност, УПИ VII - стопанска дейност и УПИ VIII - стопанска дейност.
ОТМЕНЯ решение № 36/29.01.2023 г. постановено по гр.д. №
2195/2021 г., по описа на Районен съд – Асеновград, в частта, с която е
признато за установено по иска, предявен от Кооперация "Всестранна
Кооперация "Прогрес - ВК 91"", ЕИК: *********, село К. против Кооперация
"Районна Потребителна Кооперация Наркооп - Пловдив", град Пловдив, ЕИК:
********* и Община С., БУЛСТАТ: *********, че Кооперация "Всестранна
Кооперация "Прогрес - ВК 91"", ЕИК: ********* е собственик на основание
чл.2 ал.3 ЗОбС/отм./ на 12000/46154 идеални части от едноетажна масивна
сграда – фурна със ЗП от 500/петстотин/ кв м , построена в ПИ
832/осемстотин тридесет и втори/ кв. 35 /тридесет и пети/по плана на с К. общ
6
С., при граници на имота: от две страни улици, УПИ II - стопанска дейност,
УПИ IV - бензиностанция, и GSM базова станция, УПИ VI - стопанска
дейност, УПИ VII - стопанска дейност и УПИ VIII - стопанска дейност, както
и В ЧАСТТА, с която Кооперация "Районна Потребителна Кооперация
Наркооп - Пловдив", град Пловдив, ЕИК: ********* и Община С., БУЛСТАТ:
*********, са осъдени да заплатят на Кооперация "Всестранна Кооперация
"Прогрес - ВК 91"", ЕИК: *********, разноски по делото за размера над
1566,39 лева до присъдените 2116,74 лева , ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Кооперация "Всестранна Кооперация
"Прогрес - ВК 91"", ЕИК: *********, село К. против Кооперация "Районна
Потребителна Кооперация Наркооп - Пловдив", град Пловдив, ЕИК:
********* и Община С., БУЛСТАТ: *********, иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.2, ал.3 от ЗобС/отм./ за признаване на правото на
собственост на 12000/46154 идеални части от едноетажна масивна сграда –
фурна със ЗП от 500/петстотин/ кв. м. , построена в ПИ 832/осемстотин
тридесет и втори/ кв. 35 /тридесет и пети/по плана на с К., общ. С., при
граници на имота: от две страни улици, УПИ II - стопанска дейност, УПИ IV -
бензиностанция, и GSM базова станция, УПИ VI - стопанска дейност, УПИ
VII - стопанска дейност и УПИ VIII - стопанска дейност.
ОСЪЖДА Кооперация "Всестранна Кооперация "Прогрес - ВК 91"",
ЕИК: *********, село К., да заплати Кооперация "Районна Потребителна
Кооперация Наркооп - Пловдив", град Пловдив, ЕИК: *********, сумата от
25,81 лева- разноски за въззивното производство съразмерно с уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА Кооперация "Всестранна Кооперация "Прогрес - ВК 91"",
ЕИК: *********, село К., да заплати на Община С., БУЛСТАТ: *********,
сумата от 415,81 лева - разноски за въззивното производство съразмерно с
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Кооперация "Районна Потребителна Кооперация Наркооп -
Пловдив", град Пловдив, ЕИК: ********* , да заплати на Кооперация
"Всестранна Кооперация "Прогрес - ВК 91"", ЕИК: *********, село К., сумата
от 1554 лева- разноски за въззивното производство съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Община С., БУЛСТАТ: *********, да заплати на
Кооперация "Всестранна Кооперация "Прогрес - ВК 91"", ЕИК: *********,
село К., сумата от 1554 лева- разноски за въззивното производство
съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8